РЕШЕНИЕ
№ 2415
гр. Бургас, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120100690 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от В. В.
К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р***, ул. **, чрез адв. В. Г. – БАК, със
съдебен адрес: гр. Б***, ул. ****, срещу С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: с.
Р**, м.**, с която се претендира осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху следния недвижим имот: ПИ-земеделска земя,
представляващ имот №** по плана на новообразуваните имоти за зоната по
пар.* в местността „****“ в землището на с. Р**, одобрен със Заповед №РД-
09-58/15.12.2022г., на Областния управител на гр. Б*** с площ 469 кв.м. /с
площ по документ за собственост 466 кв.м./, при граници: север – река, изток
– имот №***, запад – имот №** и юг – път, който имот, по твърдения на
ищеца, ответникът владее без правно основание. Претендира се осъждане на
ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на
ищеца да упражнява своето право на собственост върху горепосочения имот,
като премахне построената в него без съгласие на ищеца жилищна сграда,
която ответникът ползва. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че по силата на НА №**, том *, рег. №***,
нот. дело №20/2000г. на нотариус А. Д., ищецът се конституира като
собственик на следния недвижим имот ПИ-земеделска земя, представляващ
имот №*** по плана на новообразуваните имоти за зоната по пар. * в
1
местността „****“ в землището на с. Р***, одобрен със Заповед №РД-09-
58/15.12.2022г., на Областния управител на гр. Б*** с площ 469 кв.м. /с площ
по документ за собственост 466 кв.м./, при граници: север – река, изток –
имот №***, запад – имот №** и юг – път. Сочи се, че с удостоверение
№11/23.01.1984г. на ОбНС – С*** е предоставено правото на ползване върху
този имот на ищцата, а през 1999г., същата е заплатила имота, на основание
пар.4, ал.5 от ЗСПЗЗ на Община С*** и е придобила правото на собственост
върху него, като от онзи момент досега заплаща редовно всички дължими
местни такси за имота. Сочи се, че от момента на предоставяне на правото на
ползване имотът се използва по неговото предназначение – като дворно
място, където ищцата и живее.
На следващо място се посочва, че ищцата и съпругът й са обработвали
имота и са добивали земеделска продукция, но след смъртта на съпруга й на
нея й е станало трудно да се справя сама, поради което съседът й - Ж. Л. М. –
ползвател и впоследствие собственик на съседния имот №***, започнал да й
помага. След неговата смърт наследниците му продали имота. Няколко
години след продажбата новият собственик започнал да изгражда жилищна
сграда в имота си, като малко след направата на постройката, една вечер
отишъл в дома на ищцата и й казал, че поради липса на стабилна ограда
между двата имота е навлязъл в нейния имот. Помолил да му бъде дадено
време да премести постройката, като твърдял, че същата е преместваем обект.
Преместване не последвало, поради което ищцата отишла на място, където
установила, че сградата се обитава от друго лице - ответника по делото, който
освен нея е завзел и ползва целия имот в оградената му площ и който е новият
собственик на имот №*** и построената в него сграда, като имотът е
придобит на името на малолетния му син. Ищцата му казала, че сградата е
построена частично в нейния имот и го поканила да го освободи, но той не
сторил това. Ищцата ангажирала геодезист, който да заснеме точно западната
граница на имота й, при което заснемане се установило, че сградата е
изградена не частично, а изцяло в нейния имот. Ищцата заявява, че никога не
е давала съгласие, нито е учредявала право на строеж в собствения си имот,
като построената сграда й пречи да осъществява правото си на собственост.
Отново поканила ответника да освободи имота й, но той не сторил това,
поради което ищцата подала жалба в Община С*** за извършено незаконно
строителство в имота й, за което служители на общината, след извършена
проВ. съставили констативен акт за незаконно строителство №12/11.07.2022г.
Така предявените искове са с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС,
като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че с НА №**, том *, рег. №***, дело №47/12.03.2004г., по
описа на нотариус Л. К., К. Ж. С. и П. Н. М. са продали на В. С. З. НИ –
земеделска земя с площ 368 кв.м.с пл. номер *** по плана на зоната за
2
земеделско ползване на местността „****“ в землището на с. Р**, община
С***, при граници: север – река, изток – имот пл. №***, запад и юг – път,
като непосредствено след покупката *. е оградил имота и е построил в него
едноетажна къща. Впоследствие, с НА №***, том*, рег. №***, дело
№131/30.03.2017г. по описа на нотариус Н. М., К. С. Г., представляван от своя
баща и законен представител С. М. Г. е придобил правото на собственост
върху имота, ведно с построената в него сграда.
Сочи се на следващо място, че едва през 2022г., по повод
административна преписка в община С***, е установено, че както
праводателят В. З., така и приобретателят К. Г., чрез баща си С. Г.,
фактически са владели и ползвали съседния имот №***, с площ 466 кв.м., т.е,
според ответника още през 2004г. З. е оградил имот №*** и през 2005г. е
построил в него жилищна сграда, а от 2017г. имотът и сградата се владеят от
К. Г. чрез баща му С. Г..
Сочи се, че поради присъединяване на владението на продавача към
това на купувача, имотът се владее в продължение на 18г., поради което от
името на К. Г. е подадена молба-декларация до Община С*** за извършване
на обстоятелствена проВ. по реда на чл.587, ал.2 от ГПК.
Излагат се твърдения за изтекла в полза на ответника придобивна
давност.
Оспорват се твърденията на ищцата, че е осъществявала периодичен
надзор над имота, както и че го е ползвала няколко години за добиване на
сено.
Претендира се отхвърляне на предявените искове, както и присъждане
на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Направено е искане за присъединяване към настоящото дело на гр.д.
№1030/2023г. по описа на БРС, което е образувано по предявен от К. Г. срещу
В. К. положителен установителен иск за собственост.
Иска се привличане на трето лице-помагач – праводателят В. З., което е
уважено.
С Определение №1803/22.03.2023г. на БРС, съдът е присъединил гр.д.
№1030/2023 год., по описа на БРС към гр.д. №690/2023 год., по описа на БРС,
под който номер да се движи присъединеното дело, за разглеждането им в
общо производство и постановяване на общо решение по тях, на основание
чл. 213 от ГПК и е прекратил производството по гр.д. №1030/2023г. по описа
на БРС.
Производството по гр.д. №1030/2023 год., по описа на БРС е било
образувано по предявен от К. Г. чрез законния му представител С. Г. срещу В.
К. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124
от ГПК, с който се иска от съда да приеме за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на имот с пл. №110, с площ от 466
кв.м. по плана на зоната за земеделско ползване на местността „*****“, в
3
землището на с. Р***, община С****, при граници: север – река, изток – имот
№***, запад – имот №*** и юг – път.
Излагат се съображения за изтекла в полза на ищеца придобивна
давност.
Направено е искане за привличане на трето лице-помагач – В. З. –
праводателят на С. Г., което е уважено.
Така предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като
същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на
исковата молба от В. К., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен и недоказан и се претендира отхвърлянето му, както и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Оспорват се твърденията на ищеца за изтекла в негова полза
придобивна давност.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от адв.
Г., която поддържа предявените първоначални искове и моли за уважаването
им, оспорва насрещния иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. Ц.,
който оспорва първоначалните искове и моли за отхвърлянето им, поддържа
предявения насрещен иск.
В съдебно заседание се явява третото лице-помагач на страната на
ответника по първоначалните искове – В. С. З..
В последното съдебно заседание, съдът е предоставил на страните
двуседмичен срок за депозиране на писмени бележки, като такива са
постъпили от двете страни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства: Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №***, том *, рег. №***, дело №**от
2000г.; Удостоверение №11/23.01.1984г. за предоставяне право на ползване на
земя от Общински народен съвет – С***; Договор за покупко-продажба на
недвижим имот във връзка с пар.4, ал.5 от ЗСПЗЗ, се установява, че ищцата
В. В. К. е собственик на следния недвижим имот – земеделска земя с площ от
466 кв.м. , с пл. номер *** по плана на зоната за земеделско ползване в м.
„Р***“, в землището на село Р***, при граници: север- река; изток – имот **;
запад – имот **; юг – път. Първоначално ищцата е ползвала горепосочения
имот въз основа на предоставено от Община С*** право на ползване, като
впоследствие е закупила същия.
Представени са по делото квитанции за заплатени местни данъци и
такси за имота.
От представената жалба, подадена от ищцата до кмета на община С***,
4
на 11.10.2021г., се установява, че К. е заявила искане до кмета за премахване
на незаконно построена в нейния имот сграда, за построяването, на която не е
давала съгласие.
Представен е констативен акт №12/11.07.2022г., издаден от Дирекция
„Устройство на територията, строителство и кадастър“ при Община С***,
видно, от който, е констатирано, че строежът, собственост на С. Г., е изграден
без необходимите за това строителни книжа и документи, като са
констатирани и извършени нарушения.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**,
том*, рег. №***, дело №** от 2004 г., видно от който К. Ж. С. и П. Н. М.,
продават на В. С. З. следния свой недвижим имот: земеделска земя с пл.
номер *** по плана на зоната за земеделско ползване в местност „***“,
землището на село Р***, с площ 368 кв.м., при граници на имота: север –
река; изток – имот ***, запад – път, юг – път.
Впоследствие, през 2017г., горепосоченият имот, ведно с построената в
него сграда, представляваща преместваема едноетажна жилищна сграда
/съгласно нотариалния акт/, със застроена площ от 51,70 лв., състояща се от
дневна, две стаи, коридор, кухня-бокс и баня с тоалетна, при граници: север-
външен зид и река, юг – външен зид, изток – външен зид и бетонова
площадка, запад – външен зид, чиято конструкция /пак съгласно нотариалния
акт/ е изпълнена от дървен скелет с обшивка от двете страни и
топлоизолация, е продаден от В. С. З. на малолетния К. С. Г., действащ чрез
своя баща и законен представител С. М. Г., за което свидетелства
представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №***, том *, рег. №***, дело №131 от 2017г.
Представена е Заповед №8-З-1198/02.12.2022г., с която е прекратено
образуваното административно производство с Констативен акт
№12/11.07.2022г. за строеж „едноетажна жилищна сграда“ в ПИ 100 в м.
„***“ в землището на село Р***, община С***.
В съдебно заседание третото лице – помагач В. З., от когото ответникът
е закупил сградата, е дал обяснения, съгласно които е закупил имота 2004 г.
от наследници - дъщеря и майка. Според третото лице-помагач, мястото е
било празно, оградено, непочистено - тревни площи. Сочи, че едната граница
е била дере, но не може да посочи точно коя без скица. Заявява, че границите
са така, както са описани в нотариалния акт. З. заявява, че строежът е
започнал през 2005 г. а през 2006 г. е приключил.
Съдът е предявил на З. скица, находяща се на лист № 12 от делото, след
оглед, на която същият заявява, че когато е закупил мястото, му е бил
предаден имот, който на скицата е описан като №***. Сочи още, че към
момента на купуването, в съседство е имало фургон, в който живеел човек,
като фургонът се намирал в имот № *** така, както е нарисувано на скицата
(ПЖ). З. сочи, че е построил процесната сграда на югозападната граница на
имота, в близост до гореспоменатия фургон. Сочи, че между сградата, която е
5
построил и оградата, която се намирала близост до фургона, е имало два
метра разстояние. На предявената му скица, находяща се на л.117 от делото,
третото лице-помагач посочва сградата, която е построил.
Заявява, на следващо място, че през 2017 г., когато продавал имота,
фургонът вече го е нямало там, като не може да посочи точно кога се е
случило премахването му.
Сочи, че след обаждане на новите собственици е разбрал, че е построил
къща в чужд имот.
Третото лице заявява, че е ходил при ищцата да я попита какви
претенции има, като това се е случило преди да продаде имота, но няма
спомен през коя година точно е било. Твърди, че е отишъл при нея, като
синът й също присъствал на срещата и разговаряли, като след посещение на
място, уточнили, че В. няма претенции. Не са викали геодезист, а са уточнили
това го помежду си, като оттогава до продажбата не са комуникирали по
никакъв начин.
На последно място посочва, че е построил сградата без строителни
книжа и без да вика геодезист.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза от
неоспореното заключение, на която се установява, че в процесния имот №
*** има изградена полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62,82
кв.м, от които 10,72 кв.м са тераса - веранда. Сградата е изградена в западната
част на имота и представлява полумасивна жилищна сграда, изградена върху
бетонова плоча с дървена носеща конструкция и стени от сандвич панели,
покривната конструкция е дървена и е покрита с керемиди. Сградата е с
термоизолация. На място съществува ограда на имота от колове /бетонови и
дървени/ и оградна мрежа. Оградата е доста стара, през лятото около имота е
имало пожар, който също е увредил оградата и общото и състояние не е
много добро. Местоположението на оградата не е същото както е отразено в
плана на новообразуваните имоти и в издадените от общината скици с
координати. Сградата заема 62,82 кв.м и около северната, източната и южната
фасади има изградена бетонирана пътека, така че общата площ която се заема
е от 101 кв.м
Според заключението, в плана на новообразуваните имоти, в имот
номер *** има отразена паянтова жилищна сграда съвсем близо да границата
с имот *** и тази сграда е с площ от 21 кв.м. Сградата сега не съществува,
като вещото лице не може да посочи дали е съществувала към 2017г. Заявява,
че сградата описана в НА № ** от 2017г. е сградата в имот **.
На следващо място вещото лице е дало отговор, че не е подавано
заявление за удостоверение за търпимост на процесната сграда, която се
намира в зона за земеделско ползване, а в НА № ** от 2017г. тя е описана в
имот ***.
На следващо място, според вещото лице, посочената в нотариалния акт
на купувача Г. сграда - НА № *** от 2017г. е идентична със сградата, която
6
понастоящем се намира в имот № ***. В скицата издадена от Община С*** и
приложена по преписката по издаването на акта е нанесена само сградата в
имот *** и е представена обяснителна записка за площ без геодезическо
заснемане на сградата. Сградата не е преместваема т.е тя е неподвижно
прикрепена към земята чрез бетонова плоча и не може да се премести по
обичайните методи без да се нарушат нейните носеща и покривна
конструкции.
На последно място вещото лице е посочило, че процесният имот не е
нанесен в кадастралната карта като самостоятелен имот, а попада в ПИ с
идентификатор ***** – НТП - друг вид земеделска земя - територия по §*
целият с площ от 199635 кв.м.
Към заключението са представени извадки от ортофото картата за
района от 2010-2011г. и от 2016-2019г., на които е отбелязана процесната
сграда.
В съдебно заседание вещото лице е дало уточнения, като е посочено, че
заявление за търпимост за процесната сграда не е издадено, тъй като в земите
за земеделско ползване, тези по параграф 4, каквато е процесната, не се
издават удостоверения за търпимост.
Вещото лице посочва, че оценителят е ходил на място, но е измерил
сградата с нейните габарити, без нейното позициониране в имота, както и без
да провери в чий имот е сградата. Заявява, че действителното положение на
сградата е ограденото с черния контур, а терасата е от източната страна и е
показана с черен пунктир. Разстоянието между оградата и сградата /имота/ е
около три метра. Вещото лице сочи, че в ортофотокартата от 2010 г. - 2011 г,
с червена стрелка е показана отразената сграда в плана на новообразуваните
имоти в имот ***. В плана на новообразуваните имоти е отразена с ПЖ, като
сградата ПЖ, в имот ***, е отбелязана в плана на имот ***, но в момента не
съществува. Около сградата в имот *** от север и от изток е отбелязана
бетонова алея. Сградата в имот ***, отбелязана с ПЖ съществува в момента.
Вещото лице сочи, че от южната страна на процесния имот е път. Там
има и голям портал за вход на автомобили и малка вратичка, през която
влизат хората от южната страна на имот **. Пунктирът в имот *** е мостчето,
което води до имот ***. Зелената криволичеща линия е дере, а пунктирът е
мостчето, което е разположено над дерето. В ортофотокартата от 2010 г. се
виждат двете сгради, а в тази от 2016 г. се вижда само сградата в имот ***,
като другата вече я няма.
Вещото лице сочи, че сградата, която се вижда в имот *** е процесната
сграда, която се намира в западната част на имота, а на изток от нея е
дворното място - празно петно.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Р. Б. Р., С. П. К., С. Г. К.,
В. К. М..
От показанията на свидетелката К., която също е от село Р***, се
установява, че много често общува със семейството на ищцата.
7
Свидетелката заявява, че ищцата притежава имота от много години,
както и че го ползва. Заявява още, че ищцата е придобила имота през 1989 г.,
като първоначално го е ползвала, а след това го е закупила от общината. Сочи
още, че ищцата й е споделяла, че са оградили двора с ограда, оправили са
мястото и са сеели продукция, като грижата за имота се поела от В., сина на
ищцата. Сочи още, че след като починал мъжа на ищцата /преди около 38
години/, тя делегирала отговорност на един възрастен мъж, който обработвал
мястото вместо нея, а впоследствие и синът й започнал да се интересува от
него.
Разказва, че около 2010 г., в ден, в който времето било хубаво, късния
следобед се намирала в къщата на ищцата, когато дошъл един мъж. Ищцата
излязла в салона и свидетелката чула разговора. Твърди, че мъжът се
представил кой е и казал, че е съсед на ищцата в О**, както и че преди
няколко месеца изградил постройка и навлязъл с малко в нейния имот.
Според свидетелката, ищцата му заявила, че ще пуска жалба, влязла в
кухнята, изкарала от бюфета си документи за собственост и се върнала в
салона, където по това време били В. /сина й/ и този мъж. Свидетелката
твърди, че гостът, попитал ищцата дали ще продава мястото, както и че са
осуетили намерението й да подава жалба, тъй като мъжът казал, че ще
коригира грешката. От разговора станало ясно, че гостът и синът на ищцата
работят в една система, като последният му дал време да коригира грешката.
Според свидетелката, ищцата нямала намерение да продава мястото, тъй като
искала да го даде на децата и на внуците си. Свидетелката сочи още, че синът
на ищцата търсил въпросният човек в продължение на три години на място в
имота, но не го е срещал, като впоследствие го е срещнал в имота, след 3
години, а човекът към онзи момент все още не бил преместил постройката си.
Коева сочи, че В. и другият свидетел Р. са ходили на място и постройката е
изглеждала необитаема.
Свидетелката заявява, че знае къде се намира процесната къща, но не е
била вътре в имота, както и че В. няма друг имот в местността „***“ или
„***“, има само процесната земеделска земя.
От показанията на свидетеля Р. Б. Р., който е съпруг на внучката на
ищцата и показанията му следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и
да се вземе предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора,
произтичаща от факта, че същият е роднина на ищцата, се установява, че със
съпругата си се познават от 2013 г., като многократно е ходил в с. Р**. Сочи
още, че синът на ищцата В., след като научил, че свидетелят е „****“ или
„*****“, му споделил, че има проблем с парцел близо до ***, изразяващ се в
това, че съсед си е построил сграда, като част от нея влизала в техния парцел.
Заявил му още, че при среща с комшията им, той ги е уведомил, че е застъпил
част от техния имот и е казал, че ще направи корекция и ще отстрани
проблема, но проблемът не е отстранен, като В. не е подал жалба, тъй като
комшията му е колега и не иска да му създава проблеми на работа, както и че
са се разбрали помежду си и че уговорката ще бъде спазена.
8
Свидетелят сочи, че е ходил многократно в процесния имот, като според
него сградата е била необитаема. Първия път било лятото на 2013 г., но не
намерили собственика. Намерили го през 2014г. в процесния имот, като се
провел разговор между В. и комшията му, при който В. се ядосал, че не е
спазена уговорката сградата да бъде преместена и да си влезе в техния
парцел. Сочи, че оттогава досега е имало още няколко опита да се разреши
спора, но без резултат. Според свидетеля, при всички ходения състоянието на
къщата е било едно и също – изглеждала е необитаема, без следи от човешки
живот.
На следващо място свидетелят Р. твърди, че през 2021г., след като се
върнал от чужбина, В. го помолил да намери геодезист. Намерили геодезист и
при отиване на място в имота, установили, че има нов собственик. Оказало се,
че сградата е в изцяло в имота на В.. Свидетелят сочи, че тогава се е запознал
с новия собственик, който се представил като С. и бил доста изненадан от
появата на свидетеля и геодезиста, извадил своите документи за собственост,
в които пишело, че е собственик на имот ***, а в същото време твърдял, че е
закупил имота, в който е построена сградата. Свидетелят сочи, че новият
собственик водил разговори с ищцата и сина й, като му е предложено да
закупи парцела, но той е отказал по финансови причини. След като се
разбрало, че няма как да уредят доброволно отношенията си, ищцата пуснала
жалба. Свидетелят сочи още, че оградата в имота се състои от съчки и
дървени колове, като била компрометирана на доста места и трудно би се
разбрало къде е границата между двата парцела.
Р. твърди, че има две места, от които може да се влезе в имота - от
парцел *** и от парцел ***. След предявяване на комбинираната скица от
заключението на вещото лице, свидетелят сочи, че има два входа в имота, от
север и от юг, както и че в сградата, която е на север от имот ***, имало едно
малко бунгало. Между бунгалото и процесната къща имало едно мостче
метално, което пресича дере. На запад от процесния имот не си спомня дали е
имало сграда. По отношение на процесната сграда заявява, че според него е
била къща с двускатен покрив, която трудно би се преместила. Свидетелят
сочи, че последно през лятото на 2021г. видял къщата, която тогава била по-
голяма от 2013г., тъй като имала пристроена към нея и веранда.
От показанията на свидетеля М., се установява, че ответникът е закупил
вилата /процесната сграда/ през 2016-2017г., като живеел там със съпругата си
и сина си.
Свидетелят сочи, че ходи на своята вила целогодишно, като неговият
имот е номер *** и не се вижда на представената карта. Сочи, че С. е закупил
готова вила. Твърди, че предишния собственик В. познава само визуално,
както и че последният отишъл в зоната 2004-2005г. и той построил къщата,
като преди това там живеел един възрастен човек - бай Ж. или бай Ж., който
имал дървено бунгало. Не било масивна постройка, а бунгало, а когато дошъл
В., започнал строежът на вилата, която сега е собственост на С.. Според
9
свидетеля там не е имало други хора. Сочи, че не знае някой да предявява
претенции към вилата, както и че със С. са комуникирали и той през тези
години никога не е споменавал за проблеми със собствеността.
Свидетелят сочи, че не е познавал възрастния човек, който е бил
собственик на бунгалото, както и че не знае от кого В. е закупил мястото.
Сочи още, че къщата е нова постройка, която за периода 2004 г. - 2017 г., не е
изглеждала изоставена.
От показанията на свидетеля К., който притежава имот номер *** в
местността, се установява, че имало един човек Ж. от село Р***, който
ползвал процесния имот /този, в който е построена къщата/. Сочи още, че
къщата е построена от бащата на В. около 2005-2006г., а парцелът бил
закупен от дъщерята и жената на бай Ж..
Свидетелят сочи, че бай Ж. си направил дървен мост и барака, в която
да си прибира инструментите и едно легло, а мостът го е направил В. -
Железен мост с тръби. Заявява, че в имот ****, който бил собственост на
някакъв човек И., имало фургон, който към момента е продаден, а за имота –
не може да посочи. Твърди, че имотът е ограден с телена мрежа още от
първия си собственик. Сочи, че не знае някой да е предявявал претенции към
мястото, не познава В. К., както и че не е виждал никой от разпитаните днес
свидетели, на място в парцела.
На следващо място твърди, че когато с останалите собственици са
събирали пари за електрифициране на имотите, за да прекарат ток, В. не се е
явила. Твърди, че бай Ж. е имал друго място, а това място – номер *** е било
на И., като свидетелят не знае дали мястото на И. е продадено, заедно с
фургона.
На следващо място твърди, че преди две-три години извадили някакъв
план, в който номерациите били объркани, като собствениците ходили в
С***, за да кажат кое място на кого е. Не знае дали В. е ходил. Според
свидетеля строежът на къщата е започнал през 2005 г. -2006 г., но не може да
посочи кога е бил завършен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Спорният по делото въпрос е чия е собствеността върху имот с номер
***.
Няма спор, че като собственик на имота, по силата на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №**, том*, рег. №***, дело №** от 2000г.,
се легитимира ищцата В. К.. От ответника обаче е заявено възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. За
10
придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху
един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя - обективен елемент /corpus /- упражняване на фактическа власт и
субективен елемент /animus/ - намерение за своене на вещта. При преценката
дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението - непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е. придобивната
давност се характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно
определен период от време и извършване на дейност на фактическо
господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот
/упражняване на владение върху имота/. Правото на собственост не се
придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не
се прилага служебно - чл.84 от ЗС във връзка с чл.120 от ЗЗД.
В случая съдът намира, че не е изтекъл законно предвидения
десетгодишен срок. Съображенията за това са следните:
В разглеждания случай е налице обективния елемент – установяване на
фактическа власт върху процесния имот номер ***.
Спорно е по делото през коя година е построена процесната сграда –
2005-2006г., в който смисъл са показанията на водените от ответника
свидетели или 2010г., в който смисъл са показанията на свидетелката К. –
доведена от ищцата.
Според настоящия състав е ирелевантно обстоятелството през коя
година е построена сградата, тъй като дори да се приеме, че това се е случило
през 2005-2006г., то според настоящия състав не е изтекъл предвидения 10-
годишен давностен срок.
С нотариалния акт от 2004г., В. З. е станал собственик на имот ***, в
който имот същият е мислел, че строи процесната сграда. Не може да се
приеме, че същият е упражнявал непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително
и с намерение да се държи вещта като своя владение върху имота в
продължение на 10 години, тъй като по делото липсват доказателства на
същият да е знаел, че строи в чужд имот, който да владее и държи като свой.
Липсват доказателства, че З. е демонстрирал владението си пред ищцата. На
следващо място, самият той заявява в обясненията си, дадени по реда на
чл.176 от ГПК, че границите на имота, който е закупил са така, както са
посочени в нотариалния акт, т.е. – имот ***, както и че преди да продаде
имота /не сочи през коя година/ е ходил при В. да я попита какви претенции
има, от което следва, че същият не е владял имота непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнително, с намерение да държи вещта като своя, доколкото
ищцата и сина й през годините са предявявали претенции по отношение на
построената сграда. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Р.
11
и К., които заявяват за многократно проведени разговори между страните, във
връзка с обстоятелството, че сградата, построена от В. З. е построена в имот,
собственост на ищцата.
Гореизложеното, според настоящия състав, води до извод, че В. З. не е
придобил собствеността върху имот ***, от което следва, че не се е
осъществило твърдяното в исковата молба по насрещния иск и в отговора на
исковата молба по първоначалните искове присъединяване на владението на
праводателя към това на приобретателя.
К. Г., чрез баща си С. Г., придобива с НА от 2017г. имот с номер ***,
ведно с построената в него сграда, като същият придобива имота на правно
основание, годно да го направи собственик. Въпреки това обаче, по
отношение на него не е изтекъл 5-годишния кратък давностен срок, тъй като
по делото са налични данни, че още през 2021г. същият е узнал, по повод
административни преписки, инициирани от ищцата в настоящото
производство, че сградата, която е придобил е построена в чужд имот, т.е.
същият не е упражнявал владението непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, нито пък е
демонстрирал намерението си за своене, пред ищцата. По отношение на него
не е изтекъл и дългият давностен срок, с оглед датата на депозиране на
исковата молба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението за изтекла в
полза на К. Г. придобивна давност е неоснователно, което от своя страна води
до извод, че същият не е станал собственик на процесния имот с номер ***, а
същият е собственост на ищцата.
С оглед гореизложеното, предявеният от К. Г., чрез неговия баща и
законен представител иск по чл.124 от ГПК, се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
Основателен е предявеният от В. К. иск с правно основание чл.108 от
ЗС, доколкото в настоящото производство се установи наличието и на двете,
необходими за уважаване на иска предпоставки – че ищцата е собственик на
имота и че същият се владее от ответника без правно основание.
Основателен е и иска с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като за
уважаването му отново първата предпоставка е да се установи наличие на
право на собственост в полза на ищеца върху процесния имот, а втората – че
ответникът извършва действия, с които му пречи да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. Установи се по делото, че сградата е построена в
имота на ищцата, а освен това, когато нарушението се изразява в строеж,
който навлиза в имота на ищеца, това е неоснователно действие по смисъла на
чл.109 от ЗС, което безспорно пречи на ищеца да ползва имота си, поради
което не е необходимо да се доказва пречене. В този смисъл е Решение
№482/05.07.2010г., постановено по гр.д. №946/2009г. на ВКС, първо г.о.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ищцата В. К., искането за това е направено своевременно,
12
представен е списък, както и доказателства за реалното извършване на
разноските, поради което същите следва да й бъдат присъдени в пълния
претендиран от нея размер от 3260 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Г., ЕГН:
**********, с адрес: с. Р**, м.**, че В. В. К., ЕГН:**********, с адрес: с.
Р***, ул. **, е собственик на следния недвижим имот – ПИ-земеделска земя,
представляващ имот №*** по плана на новообразуваните имоти за зоната по
пар.* в местността „***“ в землището на с. Р***, одобрен със Заповед №РД-
09-58/15.12.2022г., на Областния управител на гр. Б*** с площ 469 кв.м. /с
площ по документ за собственост 466 кв.м./, при граници: север – река, изток
– имот №***, запад – имот №*** и юг – път.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Р**, м.**, да предаде
владението на В. В. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р***, ул. **, върху
следния недвижим имот: ПИ-земеделска земя, представляващ имот №*** по
плана на новообразуваните имоти за зоната по пар. * в местността „****“ в
землището на с. Р***, одобрен със Заповед №РД-09-58/15.12.2022г., на
Областния управител на гр. Б*** с площ 469 кв.м. /с площ по документ за
собственост 466 кв.м./, при граници: север – река, изток – имот №***, запад –
имот №*** и юг – път.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Р**, м.**, да премахне
построената в собствения на ищцата имот жилищна сграда, представляваща
съгласно документ за собственост - Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***, том*, рег. №***, дело №*** от 2017г.: едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 51,70 кв.м., състояща се от дневна,
две стаи, коридор, кухня-бокс и баня с тоалетна, при граници:север – външен
зид и река, юг – външен зид, изток – външен зид, изток – външен зид и
бетонова площадка, запад – външен зид, чиято конструкция е изпълнена от
дървен скелет с обшивка от двете страни и топлоизолация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Г., ЕГН: **********, действащ чрез
своя баща и законен представител С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Р**,
м.**, срещу В. В. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р***, ул. **, иск с правно
основание чл.124 от ГПК, с който се претендира да се приеме за установено,
че К. Г. е собственик на следния недвижим имот: ПИ-земеделска земя,
представляващ имот №*** по плана на новообразуваните имоти за зоната по
пар.* в местността „***“ в землището на с. Р***, одобрен със Заповед №РД-
09-58/15.12.2022г., на Областния управител на гр. Б*** с площ 469 кв.м. /с
площ по документ за собственост 466 кв.м./, при граници: север – река, изток
– имот №***, запад – имот №***и юг – път.
13
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Р**, м.**, да заплати на
В. В. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р***, ул. **, сумата от 3260 лв.,
представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника по първоначалните искове – В. С. З..
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14