№ 33512
гр. С., 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20221110122716 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно съединени иск за реално изпълнение и за
обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично
задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите, предявени от „Т. С.“ ЕАД ЕИК*** със седалище и адрес на
б
управление в град С. в жилищен квартал *** на ул. „***, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А. и с пълномощница юрисконсулт Р.В.П., против Т. Г. Г. с ЕГН********** и
наследниците на С. Б. Г. с ЕГН**********.
На 13. VІ. 2022 година съдът постановява разпореждане №52590, с което оставя исковата
молба без движение и задължава ищеца да внесе държавна такса, а също и:
да посочи изрично наследниците на С. Б. Г. с ЕГН********** и Т. Г. Г. с ЕГН**********,
имената им, единните им граждански номера и адресите за призоваването им;
да представи удостоверения за наследници на С. Б. Г. с ЕГН********** и Т. Г. Г. с
ЕГН**********;
да представи преписи от исковата молба и доказателствата към нея според броя на
наследниците на С. Б. Г. с ЕГН********** и Т. Г. Г. с ЕГН**********;
да заяви изрично дали задължението за плащане на топлинна енергия е възникнало преди
смъртта на С. Б. Г. с ЕГН********** и Т. Г. Г. с ЕГН********** или след нея;
да заяви изрично в какво качество се търси плащане от наследници на С. Б. Г. с
ЕГН********** и Т. Г. Г. с ЕГН**********: в качеството им на лица, наследили пасивите в
имуществото на наследодатели, за които приживе е възникнало задължение да платят
топлинна енергия, или в качеството на собственици, получили в наследство имот, и станали
клиенти на топлинна енергия на това основание;
ако търси плащане от наследниците на С. Б. Г. с ЕГН********** и Т. Г. Г. с ЕГН**********
в качеството им на собственици, а не в качеството на наследници, за чиито наследодатели е
възникнало задължение приживе, да представи становище именно в качеството на
наследници по закон на посоченото в исковата молба лице ли ответниците са получили
собствеността върху имота или по друг начин;
да заяви изрично дали търси плащане от наследниците на С. Б. Г. с ЕГН********** и Т. Г.
1
Г. с ЕГН********** при условията на солидарност или на разделност;
ако търси плащане при условията на разделност, да посочи изрично каква част от
задължението претендира от всеки от наследниците на С. Б. Г. с ЕГН********** и Т. Г. Г. с
ЕГН**********.
С разпореждането е отказано служебното снабдяване с удостоверение за наследници и на
ищеца е изрично указано, че необходимото му съдебно удостоверение е издадено и оставено на
негово разположение в канцеларията на съда. Съдът е съобразил и необходимото време за
снабдяване с документа и е дал срок за отстраняване на нередовностите надхвърлящ три пъти
предвидения от процесуалното законодателство.
Разпореждането е връчено на ищеца на 15. VI. 2022 година, поради което съдът намира, че
триседмичният срок за отстраняване на нередовностите изтича на 06. VIІ. 2022 година.
В срока за отстраняване на нередовности ищецът представя молба, с която иска да му се
продължи срокът за отстраняване на нередовностите в исковата молба. С резолюция от 13. VIІ.
2022 година съдът разпорежда продължаване на срока за отстраняване на нередовностите с две
седмици, считано от връчването – 21. VIІ. 2022 година. Ищецът се е снабдил със съдебното
удостоверение едва на 01. VIІ. 2022 година, пет дни преди изтичане на срока за отстраняване на
нередовностите, въпреки че е бил предупреден за издаването му и за възможността да го получи
веднага. Едва на 06. ХIІ. 2022 година, няколко месеца след изтичането на продължения с
резолюцията от 13. VIІ. 2022 година срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба,
ищецът представя в съда нова молба, с която отстранява повечето нередовности.
Според чл. 127, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс исковата молба трябва да
бъде написана на български език и да съдържа името и адреса на ответника и на неговите законни
представители или пълномощници, ако имат такива. Необходимо е още ответникът да притежава
правоспособност и дееспособност. В настоящия случай ищецът посочва като ответник лице, за
което сам твърди, че е починало още преди предявяването на иска. Наследниците му не са
посочени. Посочва единствено, че са наследници на лице, което още към момента на
предявяването на иска е мъртво, т. е не притежава нито правоспособност, нито дееспособност.
Подобна нередовност следва да се приравни на хипотеза, в която ответникът въобще не е посочен.
Ето защо съдът намира, че не следва да прилага чл. 47, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и
служебно да проверява адресната регистрация на ответника. Разпоредбата се отнася до хипотеза,
при която ищецът е посочил ответник и адрес, на който да бъде призован, но ответникът не е
открит на адреса. В случая ищецът изобщо не сочи ответник.
Настоящият съдебен състав намира, че за отстраняване на такава нередовност на исковата
молба е необходимо ищецът не само да се снабди с удостоверение за наследници и да го
представи в съда, но и изрично да посочи срещу кого предявява иска си: срещу всички лица от
удостоверението, срещу някои от тях или срещу други лица. Съдът стига до горния извод, тъй
като исковата молба изразява волята на ищеца. Само той може да посочи срещу кого насочва иска
си. Волята на ищеца следва да бъде изразена изрично и по несъмнен начин, а не с конклудентни
действия, т. е ищецът трябва да посочи ответниците, а не само да представи удостоверение за
наследници.
След като такава нередовност не може да бъде отстранена само като ищеца представи в
съда удостоверение за наследници, то в още по-малка степен това може да стане чрез служебно
2
снабдяване с документи от страна на съда. Следва да се има предвид още, че според чл. 186,
изречение I и II от Гражданския процесуален кодекс официалните документи и удостоверения се
представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди
страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Тълкувайки
цитираната разпоредба граматически и логически, настоящият съдебен състав стига до извода, че
задължението за представяне на документи тежи върху страните. Съдът само ги подпомага да ги
получат, като ги изисква служебно или издава съдебно удостоверение на страната. Законодателят
използва глаголът „може“, поради което настоящият съдебен състав приема, че решението дали да
се издаде удостоверение или да се изискат документите служебно зависи изцяло от преценката на
съда и в никакъв случай не съществува задължение за служебно снабдяване на съда с документи.
Ето защо с разпореждането, с което е оставил исковата молба без движение, съдът не само е
указал на ищеца да представи удостоверение за наследници на С. Б. Г. с ЕГН**********, но и да
уточни петитума като посочи изрично тези наследници, имената им, единните им граждански
номера и адресите за призоваването им.
Съдът намира още, че служителите на ищеца не са положили и необходимата грижа да
получат документи въз основа на издаденото съдебно удостоверение. Въпреки че за отстраняване
на нередовностите в исковата молба им е даден срок, надхвърлящ трикратно предвидения от
закона, като същият е бил и продължен, нередовностите са отстранени месеци след изтичането му.
Служителите на ищеца са получили издаденото съдебно удостоверение едва няколко дни преди
изтичането на първоначално определения срок, макар да са били предупредени, че то е издадено и
на тяхно разположение, както и че съдът няма да се снабди с документи служебно.
В случая е без значение изпращането на удостоверението за наследници от учреждението,
което го е издало в съда в срока за отстраняване на нередовностите. За да се счита исковата молба
за редовна не е достатъчно съдът да получи удостоверение за наследници, а ищецът следва да
заяви изрично срещу кои лица насочва претенцията си, при какви квоти, дали задължението е
възникнало преди смъртта на наследодателката, дали наследниците по закон са длъжни да платят
задължението според дела си в наследството, или задължението е възникнало след смъртта на
наследодателката и наследниците дължат плащане на топлинната енергия, защото са наследили
имота и по този начин са станали клиенти на топлинна енергия. Съдът е задължил ищеца да
отстрани всички посочени нередовности с разпореждането си. те обаче са отстранени месеци след
изтичането на продължения срок.
В исковата молба е посочен още един ответник – Т. Г. Г. с ЕГН**********. Ищецът обаче е
посочил дали иска наследниците и на този ответник да бъдат осъдени солидарно или разделно от
останалите и за каква част от сумата също след изтичането на срока. С разпореждането от 13. VІ.
2022 година на ищеца са дадени указания и в тази насока, като те също не са изпълнени в срок. Без
такова уточнение петитумът на иска е неясен и по отношение на посочения ответник. Ето защо
съдът намира, че производството следва да бъде прекратено по отношение и на неговите
наследници.
Според 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, исковата молба заедно с
приложенията се връща на ищеца, когато последният не отстрани в срок нередовностите. Законът
изрично посочва, че нередовностите следва да се отстранят в срок. По аргумент от противното
основание исковата молба се връща дори ако ищецът отстрани нередовностите извън срока. По
изложени по-горе съображения съдът приема, че в исковата молба изобщо не е посочен ответник в
3
нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс. В дадения на ищеца срок
нередовността не е била отстранена.
Поради изложеното производството по делото следва да бъде прекратено.
Съобразявайки изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ВРЪЩА искова молба с входящ №85687 от 29. ІV. 2022 година и приложенията на ищеца
„Т. С.“ ЕАД ЕИК*** със седалище и адрес на управление в град С. в жилищен квартал ***
б
на ул. „***, представлявано от изпълнителния директор А.С.А. и с пълномощница
юрисконсулт Р.В.П., поради неотстраняване в срок на нередовността и ПРЕКРАТЯВА
образуваното за разглеждането производство по настоящото гражданско дело №22716 по
описа на Софийския районен съд за 2022 година.
2. Определението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс САМО на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
Определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и чл. 129, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс изрично посочва, че против връщането на исковата молба може
да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя, поради което и на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 130, ал. 1, изречение ІІ от Гражданския
процесуален кодекс, то подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
съобщението на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4