№ 6132
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100502499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.01.2024г., постановено по гр.дело №17481/2023г. по описа на СРС,
ГО, 31 с-в, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК
ответникът В. С. Н. с ЕГН:********** е осъден да заплати на ищеца „Т.Ф.С.“АД с
ЕИК:****, сумата от 984,18лв.- главница по сключен между страните на 15.10.2009г. договор
за кредитна карта Transcard Classic, ведно със законната лихва от 03.04.2023г. до изплащане
на вземането, сумата от 546,73лв.- договорни лихви за периода 31.03.2020г.- 28.02.2023г.,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от процесуалния представител на ответника В. С. Н.. Жалбоподателят поддържа, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства и практиката на съдилищата. Твърди, че съдът
неправилно приравнил процесния договор за револвиращ кредит с такъв с уговорен
погасителен план за разсрочено плащане на задължението чрез отделни погасителни вноски.
При този вид кредит се определяла месечна падежна дата, размер на минимално погасяване
на формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. В случая последната дата
на ползване на част от кредита била 14.11.2017г., а падежната дата- 16.12.2017г., откогато
започнала да тече и петгодишната погасителна давност. Към момента, в който кредиторът
предприел действия за събиране на вземането си- 21.08.2023г. петгодишната давност вече
1
била изтекла. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове-
отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция „Т.Ф.С.“АД,
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага
подробни съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се спори относно съществуването на правоотношение между тях по
горепосочения договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта. Безспорни са и
датите и размера на получените въз основа на този договор суми от ответника. Ответникът
всъщност не претендира прилагане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, относима към периодичните плащания, а твърди изтичане на общата
петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Единственият спорен въпрос е моментът на настъпване
на изискуемостта на вземанията на кредитора, съответно- началото на давностния срок, с
оглед разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД. Ответникът твърди, че този момент е петнадесето
число на месеца, следващ месеца в който е извършено последното усвояване на сума по
договора за кредит. Настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд, че в
настоящия случай моментът на настъпване на изискуемостта на вземането е крайният срок
на договора за кредит, или евентуално- датата на обявяване на предсрочната му
изискуемост. Това е така, тъй като в процесния договор не е договарян падеж на всяка от
получените от ответника суми, а само минимална месечна погасителна вноска, включваща
минимална част от главницата и начислената върху нея договорна лихва /чл.9, ал.1, б.“а“ от
договора за кредит/. В подкрепа на това становище е и уговореното в чл.4, ал.2-7 от
договора. От друга страна крейният срок на договора за кредит съгласно чл.11 от същия е 12
месеца, като този срок се продължава неограничено и автоматично, освен ако някоя от
страните не поиска писмено прекратяването му. По делото липсват данни за такова
изявление от някоя от страните. Следователно моментът на настъпване на изискуемостта на
вземанията на ищеца е връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на
2
21.08.2023г., заедно с преписа от исковата молба.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50
лева, което настоящият състав намира за съобразено с ниската фактическа и правна
сложност на спора.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.01.2024г., постановено по гр.дело №17481/2023г. по
описа на СРС, ГО, 31 с-в.
ОСЪЖДА В. С. Н. с ЕГН:********** да заплати на „Т.Ф.С.“АД с ЕИК:**** сумата от
50лв. (петдесет лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3