Р Е Ш Е Н И Е
№170
гр. Нови пазар, 09.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при съдебният секретар Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Галина Николова гражданско дело № 1722 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е
искова молба от „Енерго – Про
продажби” АД срещу С.К. ***, съдържаща обективно кумулативно съединени искове с
правно основание: 1/ по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
сумата от 479,03 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата, както
и 2/ по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за мораторна
лихва в размер на 12,43лв., за периода от датата на падежа на фактурата до
03.10.2019 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски № *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер *, находящ се в гр. К., ул. „Х.“ № *. Условията за продажба на ел.енергия били регламентирани в ОУ за продажба на ел.енергия на „Енерго- Про Продажби“ АД. Съгласно чл. 17, т.2 от ОУПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по начина, определени в ОУПЕЕ, както и че той се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума и абонатът изпада в забава след настъпване падежа на всяка фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за плащане на дължимите суми. Посочено е, че съгл. чл. 38 от ОУПЕЕ се дължи и обезщетение за забава в размер на законна лихва за всеки просрочен ден.
Ищецът твърди, че ответникът има неплатени задължения в общ размер на 479,03 лв.главница и 12,43лв мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 03.10.2019 г.
Претенциите на ищеца се основават на неизпълнени задължения по фактури с №№: ***; ***; ***.
Ищецът желае присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба и с него оспорва основателността й.
Ответникът не оспорва твърдението, че е собственик на имот, находящ се в гр. К., ул. „Х.“ № *, за който в отношенията с ищеца е даден клиентски № * и абонатен номер *, но твърди, че не живее постоянно в имота, поради което през 2018 г. му били начислени 1000лв. неплатени задължения за периода от 2014 г. до 2018 г., които той се договорил да плати разсрочено на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че бил платил старите задължения. По същество, ответникът не излага възражения относно претенцията на ищеца за вземанията му, които се отнасят до отчетената ел.енергия през 2019 г. с посочените три фактури. Оспорва дължимостта на всяка от претендираните суми.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
По делото не се спори, че ответницата е клиент на ищцовото дружество, притежаващ клиентски № * и абонатен номер * за имот, находящ се в гр. К., ул. „Х.“ № *. По делото са приети следните заверени копия от фактури:
С фактура № ***г. е начислена сума за консумирана ел.енергия на обща стойност 470,75 лв., която е за отчетния период от 26.04.2019 г. до 26.05.2019 г. и краен срок за плащане 01.07.2019 г. В тази фактура е посочено, че абонатът има стари задължения за минал период (към дата 22.11.2019г.) в размер на 27,28лв.
С фактура № *** г. е начислена сума за консумирана ел.енергия на обща стойност 7,* лв., която е за отчетния период от 27.05.2019 г. до 25.06.2019 г. и краен срок за плащане 01.08.2019 г. В тази фактура е посочено, че абонатът има стари задължения за минал период (към дата 22.11.2019г.) в размер на 490,40 лв.
С фактура № ***г. е начислена сума за консумирана ел.енергия на обща стойност 0,65 лв., която е за отчетния период от 26.06.2019 г. до 26.07.2019 г. и краен срок за плащане 13.08.2019 г. В тази фактура е посочено, че абонатът има стари задължения за минал период (към дата 22.11.2019г.) в размер на 497,38 лв.
По делото, но извън исковите претенции е приложена и фактура № ***г. за начислена такса за прекратяване на ел.захранването в размер на 19лв. Тази сума е била предмет на заповедното производство.
От значение за делото, доколкото отразява и извършените от ответника плащания е справката, извлечение за фактури и плащания. По делото е приложена справка към 22.11.2019 г., в която са отразени дължимите суми по всяка от издадените фактури и извършените от ответницата плащания. Справката отразява посочените по описаните фактури суми.
По искане на ответника, който оспорва посочените по фактурите суми, както и твърди в съдебно заседание от 24.02.2020 г., че това са суми от 2014 г. до 2019 г., когато не бил плащал, а ищецът не си бил изпълнил задължението да му спре тока (л.45 от делото), беше назначена по делото съдебно техническа експертиза, която сочи, че в действителност потребената ел.енергия от абоната е била отчитана от СТИ с идентификационен № ***и е бил до 09.05.2019 г. След 09.05.19 г. е сменено СТИ и е поставено такова с идентификационен № ***. Отчетените по първата фактури суми от 470,75лв. са в резултат на показанията на двата електромера. Останалите две фактури са по данни само на новото СТИ. Относно твърденията на ответника, че от 2014 г. не му била отчитана ел.енергията, ВЛ е извършило справка в „*-*“ АД, от където било установено, че от 02.05.2014 г. до 26.11.2018 г. не е било възможно да има отчет, т.к нямало достъп до СТИ. На 26.11.2018 г. имало отчет на консумирана ел.енергия в обекта при показания за дневна тарифа 6956 и нощна тарифа от 2300. За този отчет има издадена фактура № ***г. на стойност 221,50лв. Съгласно установеното от ВЛ, след тази дата има нов период без достъп до СТИ. Едва на 09.05.2019 г. е осъществено измерване на показанията на СТИ, при демонтажа на електромера и подмяната му с новия. Отчетените показания при това измерване са 8930 за дневна и 2300 за нощна. Следващите посочени във фактурата данни за отчетената ел.енергия са по новото СТИ.
В заключението си вещото лице сочи, че ***г. е за периода от 26.12.2018 г. до 26.05.2019 г., както и че има натрупани показания от предишни периоди. Относно останалите фактури, периодите за които те се отнасят отговарят на посоченото в тях.
От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че претенцията на ищеца за сумата по ***г., претендирата като дължима за отчетния период от 26.04.2019 г. до 26.05.2019 г.не отговаря на действително установеното от вещото лице. Както то сочи, тази фактура се отнася за период от 26.12.2018 г. до 26.05.2019 г. Ищецът няма претенция за периода преди посочения във фактурата начален момент – 26.04.2019 г., т.е за времето което фактурата фактически включва като посочени в нея количества консумирана ел.енергия от 26.12.2018 г. до 26.05.2019 г. Съдът намира, че от тези показания следва да се извадят отчетените от вещото лице показания, засечени по старото СТИ с идентификационен номер № ***и което е било сменено на 09.05.2019 г. със СТИ с идентификационен № 1127 0118 0385 1965. Поради това, че датата, на която са били измерени показанията на стария електромер е 09.05.2019 г. и попада в периода, за който се отнася и самата фактура № ***г., съдът намира, че от нейните показания за натрупани данни за дневна и нощна ел.енергия следва да се извадят показанията, отчетени по стария електромер до 09.05.2019 г. Това са показанията посочени в първата част на фактурата, за периода от 26.04 до 09.05.2019 г. от * и *. Тези показания за консумирана ел.енергия са изчислени в размер на 376,03лв.
Доказани обаче са показанията за консумирана ел.енергия за претендирания от ищеца период от 10.05.2019 до 26.05.2019 г. в общ размер на тези отчетени на * от * и *-*. Стойността на тази ел.енергия е общо16,26лв. без ДДС или с ДДС общо 19,51лв.
Съдът намира, че по първата фактура доказана е исковата претенция само за сумата от 19,51лв.
Останалите суми за потребената от ответника ел.енергия са доказани, като надлежно отчетени и отговарящи на претендирания период и като такива се дължат от ответника.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 479,03 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата, е доказан само за сумата от 27,79лв. (19,51лв. по *** г., 7,*лв. по *** и 0,65лв. по *** г. от 0,65лв.) и за разликата над тази сума до претендирания от ищеца размер е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Относно искът
по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за мораторна
лихва в размер на 12,43лв., за периода от датата на падежа на фактурата – от
датата на падежа на всяка фактура до 03.10.2019 г., съдът съобрази датата на
падежа на всяко от претендираните вземания, по първата фактура на 01.07.2019
г., по втората - 01.08.2019 г. и по третата - 13.08.2019 г., след която дата
длъжникът изпада в забава и дължи мораторна лихва.
Съдът на основание чл. 162 от ГПК, изчисли с помощта на електронен калкулатор на НАП, дължимата мораторна лихва за всяка една от сумите по фактурите от датата на тяхната изискуемост до 03.10.2019 г. чрез електронен калкулатор на НАП. За сумата по *** г. за приетия за доказан размер от 19,51 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 03.10.2019 г. се дължи лихва в размер на 0,51лв. За сумата по *** в размер на 7,*лв. -0,14лв. и за сумата по *** г. от 0,65лв. -0,01лв.
Общия размер на мораторната
лихва, която дължи ответника по делото е 0,66лв.
Предвид на
установеното по делото, съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК
вр. чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на
12,43лв., за периода от датата на падежа на фактурата – от датата на падежа на
всяка фактура до 03.10.2019 г. е основателен и доказан само за сумата от
0,66лв. и следва да се отхвърли за разликата до 12,43лв.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на
75лв., 150лв. за вещо лице. Общо разноските са в размер на 225лв.
Освен направените разноски, ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 150лв.
Общия размер на установените в полза на ищеца разноски е 375лв.
Ответникът не е направил разноски, същия с нарочно определение на съда от 04.05.2020 г. е освободен от заплащане на такси и разноски по делото.
Общия размер на претендираните от ищеца вземания е 491,46лв., от които уважени са 27,79лв.
Пропорционално на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се уважат разноските в размер на 21,20лв. и да се отхвърлят за разликата до 375лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
По заповедното производство ищецът е заявил вземания в общ размер от 498,03лв. Уважени са само вземанията в размер на 27,79лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на постановеното по исковото производство от направените общо 75лв. за разноски по заповедното производство следва да му се присъдят само 4,18лв. и да се отхвърли за разликата до 75лв.
Ищецът не предявява иск за разликата между присъдената по заповедта за изпълнение сумата от 19лв., поради което за тази част от присъдената по заповедта за изпълнение главница, заповедта следва да се обезсили от заповедния съд.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на С.К.Н. с ЕГН ********** ***, че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. , район В., бул.“В.”, В. Т.Г № *, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Г. К. за сумата от 27,79лв. (двадесет и седем лева седемдесет и девет ст.) главница, съгласно Заповед за изпълнение № 811/21.10.2019 г.по ч.гр.д. № 1395/2019 г. на НПРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата до 479,03лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на С.К.Н. с ЕГН ********** ***, че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В, район В., бул.“В.”, В. Т.Г № *, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Г. К. за сумата от 0,66лв. (нула лева шестдесет и шест стотинки), мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка фактура до 03.10.2019 г., съгласно Заповед за изпълнение № 811/21.10.2019 г.по ч.гр.д. № 1395/2019 г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата до 12,43лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, С.К.Н. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление –
гр. В., район В., бул.“В.”, В. Т.Г № *,
представлявано от П.С.С., Я. Д. и Г. К. направени по
делото разноски в размер на 21,20лв
(двадесет и един лева и двадесет стотинки), като отхвърля
искането за разликата до 375лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, С.К.Н.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление – гр. В. , район В., бул.“В.”, В. Т.Г №
*, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Г. К. присъдените
по Заповед за изпълнение № 811/21.10.2019
г.по ч.гр.д. № 1395/2019 г. на НПРС разноски в размер на 4,18лв
(четири лева и осемнадесет стотинки), като отхвърля за разликата до 75лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д.
№ № 1395/2019 г. на НПРС.
Районен съдия: ……….…………………
Галина Николова