№ 739
гр. Бургас, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201797 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК *** против
наказателно постановление № 1250-F528838/23.10.2020г., издадено от Заместник-директор
на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Моли да се отмени издаденото наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За наказващия орган, се явява юрисконсулт Т., надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. По същество съдът намира следното:
Не е спорно, че дружеството –жалбоподател има качеството на осигурител по смисъла
на чл. 5 КСО и като такъв има задължение съгласно чл.5, ал.4 от КСО да подаде Декларация
образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО
(държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното
осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за
фонд „ГВРС“ (Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия
1
месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
Декларация образец 1 за месец август 2019 г. е следвало да се подаде до 30.09.2019г.
Декларацията е била подадена по интернет с квалифициран електронен подпис на
21.10.2019 г. и приета с вх. № ***.
До лицето била изпратена покана с изх.№ от 05.11.2019г., връчена на 14.11.2019
съгласно обратна разписка, за явяване за съставяне на АУАН, но представител не се явил,
поради което АУАН бил съставен на 25.11.2019г. в отсъствие на нарушителя.
Била изпратена покана да се яви представител на дружеството за получаване на АУАН,
но липсват данни за връчване л. 16.
С Отбелязване за спиране от 25.02.2020г. се сочи да е спряно
административнонаказателното производство, тъй като на 14.02.2020г. било извършено
посещение на адреса на дружеството, но не бил намерен представляващия, на 25.02.2020г.
бил отново посетен адреса, но не е намерен представляващия, поради което било спряно
производството.
На 19.08.2020г. е възобновено производството, тъй като нарушителят бил намерен.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 23.10.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
актосъставител, АУАН, представената преписка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП).
Съдебния състав счита, че е основателно възражението, че е изтекъл срокът, предвиден в чл.
34 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че
сроковете са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и
ВАС), а за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът следи служебно. В конкретния случай към
датата на издаване на НП е изтекъл шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която
разпоредба предвижда, че административнонаказателно производство се прекратява, ако не
е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този
срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието
на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен.
В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното
производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая обаче според този състав производството не е било спряно при спазване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тъй като няма данни в преписката да е било проведено
щателно издирване. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по
всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
2
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в
течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице
посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване
на нарушителя.
АУАН е съставен на 25.11.2019 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като след
това са съставени два протокола за посещение, като е посочено, че не е открито задължено
лице или негов законен представител на адреса по чл. 8 ДОПК.
По мнение на съдебния състав двете посещения, в сравнително кратък период от време,
не може да се приемат за щателно издирване по смисъла на закона, а за случайна
невъзможност да се намери представляващия като е видно от наличните обратни разписки,
че е било установявано лице на адреса. Не може да се направи и извод как е установен
нарушителя именно на 19.08.2020г.
Неслучайно разпоредбата на чл. 47 ГПК, който е свързан и с гражданската отговорност
и би следвало да предвижда по-облекчен режим, определя, че „когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска
уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това
правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса,
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.“
В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на представляващия е
осъществено нито в рамките на един продължителен период от време, нито пък, че са
извършени поне три посещения на адреса, нито пък по някакъв начин са събрани сведения
от други лица.
За юридическите лица като самостоятелен правен субект съгласно чл. 50 ГПК също са
предвидени гаранции за узнаване на адресираното до тях съобщение като се предвижда, че
ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и
на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.
В случая липсва информация дали ЮЛ е напуснало адреса си, като не са събрани
сведения от когото и да било, няма данни да е било залепено уведомление или по някакъв
начин да е било сигнализирано издирването на лицето. Административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира при стриктно спазване на закона и едва ако наказващия
орган е провел щателно издирване по смисъла на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, би могло да се направи
извод, че са спазени правилата. Такъв извод, с оглед ангажираните доказателства, по мнение
на този състав не може да се направи.
Крайно недостатъчни са сочените действия във връзка с издирване на лицето като се
има предвид и че в началото на 2020г. на територията на страната имаше опасност от
епидемична ситуация във връзка със заболяването COVID-19.
Реално само две посещения, без дори да има данни за залепване на уведомление или да
3
са събрани сведения от лица в съседство, са недостатъчни, за да се приеме, че е налице
щателно издирване и по мнение на съдебния състав неправилно е приложена разпоредбата
на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това (арг. и от Решение
№ 1139 от 21.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2017 г.).
Наказателното постановление е издадено на 23.10.2020 г., след като към този момент са
изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 25.11.2019 г., тоест след
изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива
има само жалбоподателят, който не е представил доказателства за такива, поради което и не
му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1250-F528838/23.10.2020г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на „***” ЕООД, ЕИК *** за нарушение
на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на
МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4