Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 52

гр. Силистра, 10.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренският административен съд, в публично заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

    Председател: Павлина Георгиева-Железова

при секретаря Румяна Пенева, при участието на прокурор от ОП - Силистра С.Г., разгледа докладваното от съдията адм. дело № 52 по описа за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

С обективно съединени жалба и искова молба/въззивна жалба С.Н.И. е оспорил Решение № 1040-18-10 / 30.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е отменено Разпореждане № 7 / 18.04.2018 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра (адм. дело № 45 / 2019 г. по описа на АС - Силистра) и е претендирал неимуществени вреди в размер на 10 000 лева под форма на безпокойство вследствие на психически тормоз, „кражба на трудов стаж“, “укриване на документи“ и лъжи, извършени от администрацията на ТП на НОИ - Силистра в производството по определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по цитираното разпореждане.

В писмени бележки заявява допълнителна претенция за присъждане на „законовите мораторни лихви на разликата в размера на пенсията от датата на отпускането й до пълното й изплащане“, която не следва да се обсъжда поради несвоевременното й заявяване – след приключване на устните състезания по делото.

Съдебните производства по жалбата против Решение № 1040-18-10 / 30.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра и по исковата молба са разделени. Съответно съдебното производство по жалбата, развило се по адм. дело № 45 / 2019 г. по описа на АС - Силистра, приложено към настоящото дело, е било прекратено поради липса на правен интерес от оспорване на административен акт, с който материално-правният въпрос за определяне на пенсия за ОСВ не е приключил по същество.

Ответната страна, чрез юрисконсулт К., оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е налице осъществен фактически състав на правото на обезщетяване по ЗОДОВ, тъй като липсва вреда по повод на административна дейност и причинна връзка между вредата и отменения акт. Представя проект на разпореждане за определяне на пенсия за ОСВ, предназначено да финализира административното производство по отмененото Разпореждане № 7 / 18.04.2018 г. като акцентира, че разликата в размера на дължимата пенсия следва да се възстанови от датата на възникване на правото на пенсия, поради което не е нелице вреда за ищеца. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът поддържа заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

След обсъждане на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Обхватът на правно-значимите факти по иска за обезвреда вследствие твърдян незаконосъобразен акт, респ. действие на администрацията, изразяващо се в квалифициран от ищеца тормоз, кражба на стаж и укриване на документи, се определя от материалните предпоставки, включени във фактическия състав на претенцията за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 250 и сл. от АПК. Съгласно посочените разпоредби държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове и фактически действия по смисъла на чл. 250 – чл. 255 от АПК на административни органи или длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от посочения закон дължи се обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Защитата по чл. 250 и сл. от АПК изисква установяване в съдебното производство на следните кумулативни предпоставки: действие на длъжностно лице в администрацията или административен орган, което действие да е фактическо, а не правно; действието следва да е висящо, т.е. да продължава във времето, включително към момента на предявяване на иска и постановяване на решението, по начин, който да оправдае и предпостави съдебна намеса чрез разпореждане за незабавното му преустановяване; фактическото действие следва да засяга неблагоприятно правната сфера на ищеца и да не се основава на закона или на административен акт; действието не следва да е административно-производствено като част от предвидено в закон производство, при което на съдебен контрол подлежи финалния акт.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С Разпореждане № 5 / 14.10.2014 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ-Силистра на ищеца е определена инвалидна пенсия поради общо заболяване. В това производство като осигурителен стаж е зачетен период от 24 г., 04 месеца и 20 дни.

Със заявление от 19.02.2017 г. е ищецът е инициирал процедура по определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хода на което е постановено Разпореждане № 7 / 18.04.2018 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра. Поисканата пенсия е отпусната със зачетен осигурителен стаж от 23 г.,05 месеца и 03 дни.

Разпореждането е било оспорено от ищеца,но поради неизправени нередовности, изразяващи се в неуточнение на обстоятелствата /л. 118 от адм. дело № 45 / 2019 г./ и липса на конкретизация на оплакванията, както и поради просрочие жалбата е била оставена без разглеждане.

На 28.12.2018 г. ищецът е представил удостоверителни документи за осигурителен стаж, приложени към заявление за отпускане на пенсия /л. 68/.

С Решение № 1040-18-10 / 30.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра, по реда на административния контрол и на основание чл. 99, т. 1 от АПК производството по Разпореждане № 7 / 18.04.2018 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра е възобновено, разпореждането е отменено и преписката е върната за ново разглеждане. Като мотив за отмяната е посочена необходимостта от прецизиране на осигурителния стаж на ищеца, който в двете административни производства е зачетен с различна продължителност. При определянето на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ищеца той е 24 г.,04 м. и 18 дни (Разпореждане № 7 / 29.07.2016 г.), а при определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст с отмененото Разпореждане № 7 / 18.04.2018 г. е 23 г.,5 м и 03 дни.

Отмененият административен акт, от който ищецът черпи основания за процесната претенция, не е бил обект на съдебен контрол по същество на спора, поради преценена липса на правен интерес от оспорването. С отменителното решение на горестоящия орган преписката е върната за ново разглеждане, въпросът за преценка на заявеното субективно право е висящ и до финализирането му не е ясно дали решаването му ще засегне или не законни интереси на ищеца. В този смисъл правото на жалба не е възникнало поради липса на засегнат правен интерес.

От представения в съдебно заседание от 10.05.2019 г. проект на разпореждане и от изявленията на процесуалния представител на ответника е видно, че и към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело не е постановен финален акт.

В хода на административното производство по заявление от 19.12.2017 г. (л. 38) са били изисквани от ищеца конкретно посочени в писмо с изх. № 2113-18-10 34 #1 от 16.01.2018 г. документи (л. 43), приобщавана е и служебно събирана информация. Административният акт по заявлението е постановен на 18.04.2018 г., т.е. 4 месеца след иницииране на производството.

След указание за разпределение на доказателствената тежест от 27.02.2019 г. ищецът не сочи гласни доказателства. Позовава се на писмените, събрани по приложеното адм. дело № 45 / 2019 г. по описа на АС - Силистра, по което предмет на оспорване е било Решение № 1040-18-10 / 30.01.2019 г., като е представял и допълнителни документи.

От събраните доказателства се установява, че между страните се е развила активна кореспонденция по повод на висящото производство за определяне на ПОСВ. Ищецът е заявявал и желание за спиране на пенсията, която според молба от 31.12.2018 г. „не заслужава и получава неоснователно“ /л. 114 от адм. дело № 45 / 2019 г./.

Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ г. урежда обществени отношения по повод на непозволеното увреждане. Легално се забранява да не се вреди другиму /чл.45 от закона за задълженията и договорите ЗЗД/ като отговорността на държавата е обективна/ чл. 49 от ЗЗД/, без съставомерност на елемента „вина”.

Неимуществените вреди съставляват морални страдания, които следва да са действително настъпило при конкретни обстоятелства и които са строго субективни. Не съществува презумпция за възникването им. Последните следва да се установят и докажат от ищеца, който черпи благоприятни последици от поддържането им.

Понасянето на неимуществени вреди подлежи на пълно и главно доказване, като размерът им се определя по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.

Както бе споменато по-горе, уважаването на иска за обезвреда по ЗОДОВ изисква кумулативно наличие на няколко предпоставки, като липсата на която и да е тях е препятстваща уважаването му - незаконосъобразен акт, респ. незаконосъобразно действие на длъжностно лице при или по повод на административна дейност, причинили неимуществени вреди, които от своя страна са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото е установено, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по административен ред - Разпореждане № 7 / 18.04.2018 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Силистра. Отмяната на този акт обаче е обвързана от подлежащ на издаване финален акт, с който ще бъде регулирано материално правоотношение за определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това производство е все още висящо. Подлежащият на издаване акт може да удовлетвори ищеца, а може и да засегне негови права. Подлежащият на издаване финален акт е призван да замести отмененото разпореждане, поради което към момента на подаване на иска, включително и към момента на постановяване на решението, не е установена вреда./ Решение № 12 336 от 18.11.2015 г. по адм.дело № 419 / 2015 г. III отд.“ Обосновано съдът е приел, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който да са последвали претендираните неимуществени вреди..Първоначално постановените административни актове – разпореждания..по КСО …са били отменени, но преписката е била върната за ново разглеждане..В този смисъл това не са административни актове, с които окончателно спорът да е решен по същество във вреда на ищците“. В аналогичен смисъл – Р № 7 468 / 19.06.2008 г. по адм. дело № 10 209 / 2007 г.на ВАС.

Отмяната на първоначалния акт е извършена в рамките на законовите правомощия на администрацията по чл. 99, т. 1 от АПК, а отмененото разпореждане не е засегнало необезщетени, респ. неподлежащи на обезщетяване по реда на КСО блага на ищеца. Дори и при определена по-ниска пенсия по отмененото разпореждане, разликата подлежи на изплащане, респ.обезщетяване със задна дата, поради което не е налице установена и доказана вреда за ищеца.

По делото не е установено просрочие при воденето на производството, надхвърлящо разумния срок. Административното производство е възобновено с решение от 30.01.2019 г., т.е. един месец след представяне на доказателства за осигурителен стаж от ищеца /молба от 28.12.2018 г. /л. 68/ и 9 месеца след постановяване на отмененото разпореждане.

Ищецът претендира, че административното производство по повод на негова жалба, при което по реда на административния контрол е отменено посоченото по-горе Разпореждане № 7 / 2018 г. за определяне на пенсия за ОСВ му е причинило безпокойство, тъй като за 15 месеца е получавал с 3,38 лева месечно по-малка пенсия предвид получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По делото не са установени факти за връзка между физиологичния статус на ищеца и отменения акт, за промяна в обичайните условия на живот.

Не е налице доказване, че ищецът е претърпял заявената неимуществена вреда. Следва да се отбележи, че претенцията не е за имуществени вреди. Не е налице и опитно правило, ноторно известен факт или някаква призната от закона зависимост между воденето на административно производство и понасянето на правно-значимото безпокойство.

По делото липсват доказателства за незаконосъобразни фактически действия на администрацията. Твърдените „кражби на документи“ и на „осигурителен стаж“ не са обективирани в конкретни проявления от обективната действителност. Преценката за наличието или липсата на осигурителния стаж е предмет на разглеждане във висящото административно производство по определянето на пенсия за ОСВ и при преценени нарушени права, ищецът следва да оспорва съответния административен акт.

В обобщение съдът намира, че по делото не са налице изискуемите се материални предпоставка, за да се активира задължението на държавата за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

По повод на заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Административен съд-гр.Силистра 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на С.Н.И. против Националния осигурителен институт за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, заявени по повод на производство по издаване на отменено Разпореждане № 7 от 18.04.2018 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра.

ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на НОИ гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: