№ 43472
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110157847 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. М. А. с ЕГН **********, чрез адв.Е.
Иванова, срещу “Кредито“ ООД с ЕИК ХХХХХХ, представлявано от Г.Н.Д..
Ищецата твърди, че на 17.02.2020г. между страните е сключен Договор за
кредит № ОL00013279, по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца сумата от 2 500 лв., при ГЛП 28,07% и годишен процент на разходите
– 31,98 %. Съгласно чл. 25 от посочения договор, заемът се обезпечавал с
поръчителство, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя,
съгласно т. 4 от условия и параметри на договора се дължала неустойка в
размер на 2 907,24 лв. Ищцата поддържа и подробно аргументира становище,
че клаузата на т. 4 от условия и параметри на договора е нищожна, тъй като
предвидената в нея неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Освен това се отбелязва, че
неустойката се кумулира към погасителните вноски по кредита, от което се
прави извод, че тя води до скрито оскъпяване на кредита. С оглед на това се
поддържа, че по съществото си представлява добавка към възнаградителната
лихва на търговеца – заемодател. Аргументира се, че с клаузата на чл. 25 се
въвеждат неизпълними изисквания към потребителя, които водят до
начисляване на процесната неустойка. Твърди, че поради невключването на
неустойката в посочения в договора ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Ето
защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по
производството.
Ищецът, отправя искане ответникът, да бъде осъден на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, да му заплати сума в размер на 50 лв. –платена без основание
неустойка по договор за потребителски кредит от 17.02.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
С исковата молба се отправя доказателствено искане за допускане на
1
съдебно-счетоводна експертиза, с посочени в исковата молба, задачи.
Ответникът “Кредито“ ООД с ЕИК ХХХХХХ, представлявано от Г.Н.Д., в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, е подал отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва исковете, като твърди, че процесната клауза за неустойка е
действителна. Не оспорва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по процесния договор за заем от 17.02.2020 г. с посочените в
исковата молба параметри, както и че сумата по кредита е била усвоена от
заемополучателя на 17.02.2020 г. Твърди, че начисляването на неустойката не
било условие за предоставяне на кредита, а условие за неговото обезпечаване.
Излага, че неустоечната клауза не заобикаляла закона и не протИ.речала на
добрите нрави, същата не била и с неравноправен характер. Оспорва ищецът
да е направил погасяване на сумата, дължима по неустоечната клауза. Ето
защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски
по производството.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за
присъждане на вземания по сключения между страните договор за
потребителски кредит №OL00013279 от 17.02.2020г., в общ размер на 1669,58
лева, от които 841,94 лева – просрочена и непогасена главница, 70,26 лева -
просрочена и непогасена възнаградителна лихва, и 757,38 лева - разноски по
събиране, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2023г. до
окончателното плащане. Излага, че ответникът не е изпълнил задълженията
си за погасяване на вноските по процесния договор за кредит на падежа за
връщане -17.11.2021г./, поради което на 20.02.2023 г. кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Като за дата на връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост следва да се счита датата на връчване на насрещния
иск.
В условията на евентуалност предявява иск за обезщетение на имуществени
вреди в размер на общата сума по задължението.
Ответникът по насрещните искове – Н. М. А., оспорва същите с твърдението,
че процесният договор за кредит е нищожен, поради протИ.речие с добрите
нрави и поради протИ.речие с разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл.
22 ЗПК. Ето защо моли за отхвърляне на насрещните искове.
В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със
сумата в общ размер на 2 435,29 лв., от която 435,29 лв. - възнаградителна
лихва и 2000 лв. – неустойка, получени от кредитодателя в периода от
17.02.2020 г. до 24.07.2023 г., без правно основание въз основа на нищожни
договорни клаузи и включени в размера на всяка една от погасителните
вноски.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна
по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи
се от доказване са следните обстоятелства – че между страните е сключен
договор за кредит № ОL00013279/17.02.2020г. с посочените в исковата молба
2
параметри, че на 17.02.2020 г. кредитополучателят е усвоил заемната сума.
По иска с правно основание чл. 26 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че неустоечната клауза по договор за кредит
№ ОL00013279/17.02.2020г. е нищожна, поради сочените в исковата молба
основания – нарушаване на добрите нрави и протИ.речие с разпоредбите на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил претендираната сума в размер
на 50 лв., като неустойка по сключения с ответника договор за потребителски
кредит;
В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за
получаването й, а именно че процесната неустоечна клауза е действителна.
По насрещните исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД:
С оглед отделените за безспорни обстоятелства, за основателност на
предявените искове в тежест на ищеца по насрещните искове е да установи
настъпване на изискуемостта на задълженията за заплащане на главница и
възнаградителна лихва, както и че длъжникът е изпаднал в забава;
По евентуалния насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за обезщетение
за имуществени вреди в размер на вземанията по кредита, ищецът следва да
докаже елементите от фактическия състав на деликтната отговорност.
В тежест на ответника по предявените договорни насрещни искове е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По отправеното при условията на евентуалност от ответника по насрещните
искове, възражение за прихващане на сумата по насрещните искове в размер
на 1669,58 лева – дължими и непогасени вземания по сключения договор за
потребителски кредит с настъпил на 17.11.2021г. - падеж, с твърдяното като
притежавано еднородно изискуемо насрещно вземане общ размер на 2 435,29
лв., получени от кредитодателя в периода от 17.02.2020 г. до 24.07.2023 г., без
правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи и включени в
размера на всяка една от погасителните вноски по кредита, ответницата по
насрещните искове следва да установи вземането си по основание и по
размер, както и че същото подлежи на съдебна компенсация.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.01.2024г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
3
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да конкретизира дали иска прогласяване нищожността на
клаузата на т. 4 от условия и параметри на договора за кредит или иска
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 25, ал. 2 от договора, доколкото
отговорността за неустойка е уговорена именно в последната.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да конкретизира претенцията си за
възнаградителна лихва, като посочи период на същата; по отношение на
евентуалния иск – да посочи въз основа на какво основание претендира
същите – договорно или извъндоговорно, размер на вредите, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на посоченото в указания срок следва
връщане на насрещните искове в тази им част.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на
насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева, от които
сумата в размер на 200 лв.,вносима от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението и сумата в размер на 200 лв., вносима от
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия
срок страните следва да представят доказателства за внесените депозити.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., тел.:**********.
Вещото лице да се призове, след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ отправеното при условията
на евентуалност от ответника по насрещните искове, възражение за
прихващане на сумата по насрещните искове в размер на 1669,58 лева –
дължими и непогасени вземания по сключения договор за потребителски
кредит с настъпил на 17.11.2021г. - падеж, с твърдяното като притежавано
еднородно изискуемо насрещно вземане общ размер на 2 435,29 лв., получени
от кредитодателя в периода от 17.02.2020 г. до 24.07.2023 г., без правно
основание въз основа на нищожни договорни клаузи и включени в размера на
всяка една от погасителните вноски по кредита.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като на
ответника по главния иск се връчи и препис от отговора на насрещната
искова молба. Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4