№ 1131
гр. Варна, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20233100100321 по описа за 2023 година
и молба вх. № 6350/13.03.2023г. /докладвана след ползван отпуск за
периода 09-17.03.2023г./ за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на „Гитекс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** действащо
чрез управител Георги Цонков Г., съдебен адрес: гр. Варна, ******, адв. Д. Б.
против Й. Г. К. , ЕГН ********** и Т. Г. К. , ЕГН**********, адрес: с.
Близнаци, общ. Аврен, област Варна, предявени в условията на евентуалност,
а именно:
1/ За приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът
Е собственик на СОС с идентификатор ***********.19.2.9, с
административен адрес: гр. Варна, р-н ********* с площ от 102.99 кв. м.,
ведно с 1,5256% ид. ч. от общите части на сградата, при граници -
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***********.19.2.8, под
обекта - ***********.19.2.5, ***********.19.2.6, над обекта -
***********.19.2.11, ***********.19.2.12 и самостоятелен обект с
идентификатор: ***********.19.2.12, с административен адрес: гр. Варна,
**********, брой нива - 1, без данни за площ, при граници - самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 12,***********.19.2, под обекта
*********** ***********.19.2.6, над обекта - няма на основание на
основание за собствеността - придобивна давност в периода от февруари
2010г. (чрез владение на правото на строеж), а после и на самостоятелния
обект след изграждане на разрешеният строеж до предявяване на иска -
1
февруари 2022г. на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗС.
2/ В отношение на евентуалност: за осъждане на Й. Г. К., ЕГН
********** и Т. Г. Кирило, ЕГН **********, адрес: с. Близнаци, общ. Аврен,
област Варна да заплатят на Гитекс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** действащо чрез управител Георги
Цонков Г. на осн. чл.72, ал.1 ЗС, вр. чл.74, ал.2 ЗС сумата от общо 288372 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка сума от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане, представляваща разликата между стойността на
правото на строеж върху ап.9 и ап.12 с идентификатор ***********.19.2.9 по
КККР на гр. Варна и с идентификатор ***********.19.2.12 по КККР на гр.
Варна, което ответниците са закупили през 2009 г. от Астрея трейд ЕООД и
Манаус-Комерс ООД и стойността на трансформираното право на строеж в
право на собственост и въвеждане на самостоятелния обект в състояние годно
за ползване по предназначение, вследствие мероприятия и СМР
индивидуализирани по вид, количество, стойност и време на извършване в
обстоятелствената част на исковата молба, в условията на евентуалност,
ищцовото дружество претендира за обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в размер на извършените разходи за подобряване
на имота, в размер на 288372 лв., евентуално обезщетение за сумата, с която е
обеднял.
Молят са бъде признато по отношение на Й. Г. К., ЕГН ********** и Т.
Г. К., ЕГН **********, адрес: с. Близнаци, общ. Аврен, област Варна
ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ на Гитекс ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********** действащо чрез управител
Георги Цонков Г. на следните недвижими имоти: СОС с идентификатор
*********** с административен адрес: гр. Варна, р-н ********* с площ от
102.99 кв. м., ведно с 1,5256% ид. ч. от общите части на сградата, при граници
- самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***********.19.2.8, под
обекта - ***********.19.2.5, ***********.19.2.6, над обекта -
***********.19.2.11, ***********.19.2.12 и самостоятелен обект с
идентификатор: ***********.19.2.12, с административен адрес: гр. Варна,
**********, брой нива - 1, без данни за площ, при граници - самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж ***********.19.2, под обекта ***********
***********.19.2.6, над обекта - няма до заплащане на сумата от общо от
2
288372 лв., представляваща разликата между стойността на правото на строеж
върху ап.9 и ап.12, което ответниците са закупили през 2009 г. от Астрея
трейд ЕООД и Манаус-Комерс ООД и стойността на трансформираното право
на строеж в право на собственост и въвеждане на самостоятелните обекти в
състояние годно за ползване по предназначение , вследствие мероприятия и
СМР индивидуализирани по вид, количество , стойност и време на
извършване в обстоятелствената част на исковата молба.
От служебна справка по в.гр.д. № 20223100501836 по описа за 2022
година на ВОС, се установява, че с решение № 1564 от 03.12.2022 г., по
същото дело е ПОТВЪРДЕНО решение № 260299/06.06.2022г., постановено
по гр.дело № 205/2021г. на ВРС, XLVIII-ми състав, с което е ОТХВЪРЛЕН
иска на „Гитекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ********** представлявано от управителя Георги Цонков Г.
за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Й.
Г. К., ЕГН ********** и Т. Г. К., ЕГН **********, и двамата от с. Близнаци,
общ. Аврен, обл. Варна, НЕ СА собственици на обектите, построени по
учредено право на строеж за построяването на апартамент № 9, находящ се
на втори етаж в секция „В", със застроена площ от 102,99 кв.м. при граници:
дворно място, апартамент № 8, стълбище и апартамент №7 от секция „С“ и
апартамент № 12, находящ се на трети етаж в секция „В“, със застроена
площ от 102,99 кв.м. при граници: дворно място, апартамент №11, стълбище
и апартамент № 10 от секция „С“ от предвидената за израждане жилищна
сграда в поземлен имот с идентификатор № ***********.19, с адрес:
************ кв. ***** учредено с нотариален акт № 141, т.71, д.№
15435/2009г., вх.р. № 25105/07.12.2009г. на СВп-Варна, поради изграждане на
сградата до етап „груб строеж“ след погасяването по давност на правото на
строеж на ответниците, което е учредено с нотариален акт № 141, т.71, д.№
15435/2009г., вх.р. № 25105/07.12.2009г. на Сл.Вп.Варна и за което е издадено
разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г., на основание чл.124 от ГПК вр. чл.
67 от ЗС.
Съгласно молба вх.№ 3473/09.02.2023г. ищецът е направил отказ от
иска, на основание чл. 233 от ГПК.
С определение № 606 от 15.02.2023 г., постановено по въззивно гр. дело
№ 1836/2022г. по описа на ОС-Варна, съдът ОБЕЗСИЛВА решение №
3
1564/03.12.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 1836/2022г. по описа
на ОС-Варна и потвърденото с него решение № 260299/06.06.2022г.,
постановено по гр. дело № 205/2021г. по описа на РС-Варна и ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно гр. дело № 1836/2022г. по описа на ОС-Варна и
по гр. дело № 205/2021г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 233 ГПК.
Определението на съда все още не е влязло в законна сила /по данни от
ЕИСС/, но отказът от иска е неоттегляемо волеизявление.
След преценка на допустимостта на производството, съдът намира, че
предявеният по делото главен иск се явява недопустим.
Съгласно мотивите на ТР №8/27.11.2013г., по тълкувателно дело
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес
се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и
какъв обем защита да търси. Това означава, че всеки ищец има право да
избере пътя за защита на собственическите си права върху една вещ като
предяви положителен или отрицателен иск за собственост срещу лице, което
оспорва правата му /но не се намира във владение на имота/. Именно в това се
състои смисълът на ТР№8/27.11.2013г., по тълкувателно дело №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС, което реабилитира отрицателния установителен иск като
самостоятелна и равностойна форма за защита на права, наред с
положителния установителен иск или ревандикационния иск. ТР сочи, че
всеки собственик има право да избере формата на защита на правата си като
предяви отрицателен установителен иск и при възможност да бъде предявен
положителен установителен иск или иск по чл. 108 от ЗС, като не е
необходимо да бъде предпочетена една от другите две форми на защита и
отрицателният установителен иск не е недопустим на соченото основание.
Този избор обаче, който следва да бъде извършен от ищеца преди
завеждане на делото, не дава възможност за повторно упражняване на едни и
същи права, т.е. след като веднъж ищецът е избрал пътя си на защита и е
предявил отрицателен установителен иск, не може след това да заведе и
положителен иск за собственост, тъй като интересът, който защитава е един и
и същ /защита на собствените му права/. Установителен иск за собственост
между едни и същи лица и за едни и същи имоти може да бъде разгледан
само веднъж, независимо от избрания вариант на защита /дали
установителният иск е предявен като положителен или като отрицателен/.
4
Уважаването или отхвърлянето на иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК, формира сила на пресъдено нещо между същите страни и за същия
имот, независимо от избраната форма на защита. Именно такава е и трайната
практика на ВКС - така Определение № 81 от 22.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1348/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова,
Определение № 29 от 25.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3249/2020 г., I г. о.,
ГК, докладчик председателят Дияна Ценева, които безспорно разглеждат като
недопустимо воденето и на положителен и на отрицателен установителен иск
между същите страни и за същия имот.
В конкретния случай ищецът „Гитекс“ ЕООД е избрал предявяване на
отрицателни установителни искове срещу лицата Й. Г. К., ЕГН ********** и
Т. Г. К., по гр.дело № 205/2021г. на ВРС, XLVIII-ми състав, с предмет
отричане на правото на собственост на ответниците върху апартамент № 9 и
апартамент № 12 от предвидената за израждане жилищна сграда в поземлен
имот с идентификатор № ***********.19, с адрес: гр. Варна, район
************ В това производство ответниците са длъжни да изчерпят
всички свои придобивни основания за правото си на собственост върху
горепосочените апартаменти. Именно затова при уважаване на отрицателния
установителен иск се отричат веднъж завинаги правата им и те губят
възможност да предявяват в последствие други вещни искове за същите
имоти. Отхвърлянето на отрицателния иск за собственост пък означава
/както е в случая/, че именно ответниците са собственици на спорните
имоти.
Действие на прекратяването на гр. дело № 205/2021г. по описа на РС-
Варна, с правно основание чл. 233 от ГПК:
Съгласно чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти
от спорното право във всяко положение на делото, като ефектът от отказа се
изразява в това, че той „не може да предяви отново същия иск“.
За разлика от оттеглянето, което е само десезиране на съда от
конкретното процесуално правоотношение, отказът засяга възможността на
ищеца изобщо за в бъдеще да защити евентуалното си материално право чрез
съда.
Доколкото установителният иск за собственост върху един имот между
две лица формира такава сила на пресъдено нещо, че друг иск за собственост
5
между тези лица за същия имот повече не може да бъде предявен, независимо
дали се предявява под формата на положителен или отрицателен
устрановителен иск, то при отказ от отрицателния установителен иск, ищецът
не може в последствие да предяви отново никакъв установителен иск, вкл. и
положителен. С оглед на това предявените като главни положителни
установителни искове от „Гитекс“ ЕООД, против Й. Г. К., ЕГН ********** и
Т. Г. К. за апартамент № 9 с идентификатор ***********.19.2.9 и апартамент
№ 12 с идентификатор: ***********.19.2.12 от секция „В“ в имот с адрес:
************ кв. ***** се явяват недопустими на основание чл. 130 от ГПК
във вр. с чл. 233 от ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на „Гитекс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********
действащо чрез управител Георги Цонков Г., съдебен адрес: гр. Варна,
******, адв. Д. Б. против Й. Г. К. , ЕГН ********** и Т. Г. К. ,
ЕГН**********, адрес: с. Близнаци, общ. Аврен, област Варна, за приемане
за установено по отношение на ответниците, че ищецът Е собственик на
СОС с идентификатор *********** с административен адрес: гр. Варна, р-н
********* с площ от 102.99 кв. м., ведно с 1,5256% ид. ч. от общите части на
сградата, при граници - самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***********.19.2.8, под обекта - ***********.19.2.5, ***********.19.2.6, над
обекта - ***********.19.2.11, ***********.19.2.12 и самостоятелен обект с
идентификатор: ***********.19.2.12, с административен адрес: гр. Варна,
**********, брой нива - 1, без данни за площ, при граници - самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 12,***********.19.2, под обекта
*********** ***********.19.2.6, над обекта - няма на основание на
основание за собствеността - придобивна давност в периода от февруари
2010г. (чрез владение на правото на строеж), а после и на самостоятелния
обект след изграждане на разрешеният строеж до предявяване на иска -
февруари 2022г., на основание чл. 130 от ГПК във вр. с чл. 233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
6
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7