Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Добрич,10.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №773 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното :
Съдът е сезиран с искова молба от „***, седалище и адрес на управление: ***,
подадена чрез пълномощник адв.В.Г., с която срещу
С.С.И., с ЕГН: **********,***, е предявен иск за постановяване
на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 134,76 лв. /сто тридесет и четири
лева и седемдесет и шест ст./, представляваща задължение за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, предоставени в периода от
10.11.2015г. до 09.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
В
условията на обективно съединяване срещу ответника С.И. са предявени и
осъдителни искове за сумите от 248,74лв.- договорна неустойка и 159,80лв.-
неплатени лизингови сметки.
С исковата молба се претендират и сторените в съдебното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковете си
на следните фактически твърдения:
По силата на договор за мобилни
услуги от дата 01.12.2015 г., сключен между мобилния оператор „***/ и
ответникът С.С.И., ищцата е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с
абонатен номер №*** и титуляр по мобилен номер ***по програма ***13.99лв.
При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатьт е взел мобилно
устройство марка ***модел ***на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 7.99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочените договори
ответникът ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер ***било
фактурирано под абонатен номер №***.
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер ***за периода от от
10.11.2015 г. до 09.04.2016 г. Теленор е издал следните фактури с абонатен
номер №***:
-
фактура №***/10.12.2015г.
за отчетения период на потребление 01.12.2015г.- 09.12.2015г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 56.54 лв., платима в срок 25.12.2015г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-
фактура №**/10.01.2016г.
за отчетения период на потребление 10.12.2015г.- 09.01.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 44.60 лв., 7,99 лв. - незаплатени лизингови
вноски, и 56.54 лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №***/10.12.2015г.,
като общодължимата сума по фактурата възлиза на 109.13лв., платима в срок
25.01.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
-
фактура №**/10.02.2016г.
за отчетения период на потребление 10.01.2016г.- 09.02.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 13.99 лв., 7,99 лв. - незаплатени лизингови
вноски, и 109.13 лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №***/10.01.2016г.,
като общодължимата сума по фактурата възлиза на 131.11 лв., платима в срок
25.02.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
-
Кредитно
известие №***/10.03.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторинирана
сумата в размер на -4.34 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в
размер на 7.99 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период
в размер на 131.11 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в
размер на 134.76 лв.,платима в срок 25.03.2016г. Приложено е и извлечение от
детайлизираната справка за всеки от ползваните мобилни номера. .
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 134.76 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор прекратил едностранно
индивидуалния договор на С.С.И. за ползвания абонамент и издадал по абонатен номер №*** на дата
10.04.2016г. крайно кредитно известие №********** с начислена обща сума за
плащане в размер на 543.30 лв. Начислената сума представлява сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 134.76 лв. за задьлженията
по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 248.74 лв., незаплатени лизингови вноски в размер на 159.80 лв.
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от всеки от индавидуалните
Договори за мобилни услуги, сключени между абоната и Оператора. Изричната
договорна калуза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия годовор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В случай, че неизпълнението е
по отношение на програма за пренос на данни, неустойката е в размер на 200
/двеста/ лева.
Освен това, поради прекратяване
на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12. ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка ***модел
***били обявени за предсрочно изискуеми. С.С.И. се е
съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонии услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/
да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.С.И..
В конкретният случай ответникът С.С.И.
не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал ав забава. Издадени
са фактури и в срок не ги е заплатила.
По реда на чл.410 от ГПК ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за задължението си
за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, предоставени в
периода от 10.11.2015г. до 09.04.2016 г.
Тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не
депозира отговор.
В открито съдебно заседание страните не се явяват лично или чрез представител.
Добричкия
районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните
в хода на производството доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление, по реда на
чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д№3944 по описа за 2017година на
районен съд Добрич за следните суми: 543,30лв., представляваща незаплатена цена за далекосъобщителна услуга по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за
периода 10.11.2015г.- 09.04.2016г. по фактура № **********/10.04.2016г., 80,32лв.-мораторна лихва
начислена върху просроченото задължение, за периода от 26.04.2016г.-
09.10.2017г., както и законна лихва за забава въху главното задължение начиная
от подаване на заявлението в съда
-24.10.2017г. окночателното у плащане.
По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени указания, че следва да предяви установителен иск за вземането си.
По
делото е представен Договор
за мобилни услуги от дата 01.12.2015г., сключен между мобилния оператор „***/ и
ответника С.С.И..
Срокът на договора е две години и изтича на 01.12.2017г.
Представен
е и договор за лизинг от същата дата, сключен между страните в производството.
Съгласно постигнатите договорки ищцата е
абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с абонатен номер №*** и
титуляр по мобилен номер ***по програма ***с месечен абонамент
13.99лв. При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатьт е
взел мобилно устройство марка ***модел ***на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.99 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
В индивидуалния Договор за
мобилни услуги се съдържа клауза, че в случай на прекратяване на настоящия
договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в
него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
С декларация- съгласие потребителя изрично се съгласил, че приема общите условия на доставчика. Общите условия на мобилния оператор са представени по делото, макар и в последния действащ вариант към изменението от 30.04.2016г., който не е приложим към процесния период.
Към договорите е приложена ценова листа за абонаментните планове.
Ищцовото
дружество представя фактура №**/10.12.2015г. за отчетения период на потребление 01.12.2015г.-
09.12.2015г.; фактура №**/10.01.2016г. за отчетения период на потребление
10.12.2015г.- 09.01.2016г.; фактура №**/10.02.2016г. за отчетения период на
потребление 10.01.2016г.- 09.02.2016г.; Кредитно известие №**/ 10.03.2016г. Оператора е издал
фактура № **/10.04.2016г., в която са обобщени данните
от предходните фактури със задълженията на ответницата И., както следва: 134,76лв., включваща месечни такси и
таксувани разговори и други услуги, 159,80лв. вноски за лизинг, както и
248,74лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД. Осъдителните искове се основават на разпоредбата на чл. 92 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
В разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
Относно сключения договор за мобилно устройство, съдът намира за необходимо да изложи, че нормите, уреждащи договора за лизинг се съдържат в Търговския закон, като видно от разпоредбата на чл. 342, ал.1 от същия, с договора за лизинг, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като в ал. 3 на същия член изрично е предвидена възможност лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичането.
От събраните по делото доказателства безспорен е факта, че ответницата С.И. е „абонат" по смисъла на §1,т.1 от ДР на Закона за електронните съобщения, като страна по процесния договор с „***, който по силата на този нормативен акт се явява предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. Това е така тъй като по делото не се спори факта, че ищцовото дружество и ответника са били страни по валидно сключен договор 01.12.2015г. Така по силата на този договор „*** е поело задължение да предоставя на С.И. – абонат, договорените услуги чрез своя обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа, а абоната е поел задължение да заплаща тяхната стойност съгласно договорения тарифен план. Т.е. става въпрос за договорни отношения, които отношения по силата на създадената правната връзка между доставчика и абоната, са израз на двустранни поети задължения-да бъде получено определени по вид и количество съобщителни услуги срещу задължението да бъде заплатена определената за тях цена. Този предмет на отношения обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с обществени електронни и съобщителни услуги.
При
наличието на валидно сключен договор за телефонен мобилен номер ***по програма ***с месечен абонамент
13.99лв. без ДДС, съдът приема, че ответника дължи на ищцовото
дружество абонаментните такси, за конкретният период 01.12.2015г.-09.04.2016г., когато ищецът твърди, че
договора е прекратен. Тъй като размера на начислените такси с ДДС и плащания за
разговори и услуги не се оспорва от ответната страна, следва да се приеме, че
към момента на издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3949/2017г. по
описа на РС Добрич ответницата И. дължи на мобилния оператор общата сума от
134,76лв., представляваща задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №***, предоставени в периода от 01.12.2015г. до 09.04.2016г. На
осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главното вземане се дължи и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
По
отношение предявеният осъдителен иск за сумата от 159,80лв., представляваща
неплатени лизингови вноски на мобилно устройство марка ***модел ***: Ищцовата страна безспорно доказа, че по силата на
сключения на 01.12.2015г. договор за лизинг е предоставила за възмездно
ползване на ответника мобилно устройство срещу заплащане на обща цена от 188,77лв.
на 23 месечни вноски от по 7,99лв. всяка. Ответникът по делото не оспорва иска
по размер, не твърди и не представя доказателства да са платени лизинговите
вноски, за които ищецът претендира. Така задължението на ищеца по този договор
е в размер на 159,80лв. Този осъдителен иск е изцяло основателен и подлежи на
уважаване в претендирания размер.
Изцяло
недоказана по основание и размер остана претенцията относно неустойката. В
процесния договор за мобилни услуги се
съдържа клауза, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.
Ищецът не доказа обаче, настоящият случай да попада в тази хипотеза. Няма
никакви данни по делото, процесният договор да е бил прекратен по инициатива на
ответника с писмено предизвестие до мобилния оператор или по вина на ответника.
Не на последно място, ищецът не доказа, процесния договор за мобилни услуги
въобще да е прекратил действието си предсрочно и на коя конкретно дата. Липсват
данни за изявление на мобилния оператор до другата страна по договора във
връзка с предсрочното му прекратяване. Последното уточнение е необходимо и за
изчисляване на размера на претендираната неустойка, която е свързана с
определен период след датата на прекратяване на договора. С оглед на тези
доводи осъдителния иск на „*** за
заплащане на договорна неустойка подлежи на отхвърляне.
ОТГОВОРНОСТ ЗА ТАКСИ И РАЗНОСКИ: Установителния иск и осъдителния иск за лизингови вноски са изцяло уважени. При това, на ищеца следва да се присъдят сторените по тези искове в настоящото съдебно производство –чл.78 ал.1 от ГПК. По установителния иск ищецът е довнесъл 25лв. такса, а по осъдителния -50лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно представеия договор за правна защита е в общ размер на 180лв./по 60лв. за всеки от трите обективно съединени иска/. Така за успешно проведените искове на ищцовото дружество се следват съдебни разноски и адвокатско възнаграждение в общ размер на 195лв. За отхвърления иск по пртенцията за неустойка на ищеца не се следват сторените разноски и адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни нареждания по заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в размер на 25лв. Направени са и разноски за адвокат. Последните следва да се редуцират с оглед изхода от спора по установителното производство.Така по заповедното производство, ответника дължи на ищеца разноски в размер на 25лв. държавна такса и 85лв. адвокатско възнаграждение и за тази сума следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане в сила на настоящото решение.
След влизане на решението в сила следва ч.гр.д. №3949/2017г. по описа на ДРС да се докладва на съответния съдия-докладчик, ведно с препис от настоящото решение с оглед предприемане на действия във връзка с издадената заповед за изпълнение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че С.С.И., с ЕГН: **********,***, дължи на „***,
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 134,76 лв. /сто тридесет и четири лева и седемдесет и
шест ст./, представляваща задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №***, предоставени в периода от 01.12.2015г. до 09.04.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д№ 3949/2017г. по описа на РС Добрич- 26.10.2017г.
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА С.С.И., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 159,80лв., представляваща неплатени лизингови вноски
за мобилно устройство марка ***модел ***по договор за лизинг от 01.12.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, седалище и адрес на
управление: ***, срещу С.С.И., с ЕГН: **********,***, иск за заплащане на сумата от 248,74лв.- неустойка
по договор за мобилни услуги от дата 01.12.2015г.
ОСЪЖДА С.С.И., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, седалище и адрес на
управление: ***, сторените по настоящото производство разноски и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 195лв., както и сторените по ч.гр.д. №3949/2017г.
по описа на ДРС разноски за държавна такса в размер на 25лв. и двокатско
възнаграждение в размер на 85лв
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Добричкия окръжен съд.
Районен
съдия .......................