РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1601
град Пловдив,
22.07. 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1494 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.Р.Т.,***,
ЕГН **********, чрез адв.П., срещу ПАМ от 17.05.2019 г. за принудително
преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство.
Иска се отмяна на
наложената ПАМ с твърдения за незаконосъобразност на същата поради нарушение на чл.171, т.5, б.“Б“ от ЗДвП.
Като конкретен довод,
обосноваващ незаконосъобразността на заповедта, е посочен липсващ в случая
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство.
Твърди се, че липсват и
останалите предпоставки за приложение на ПАМ, тъй като спрения автомобил нито е
създавал опасност, нито е правел невъзможно преминаването на пътни превозни
средства, за да бъде приложена ПАМ.
Излагат се и аргументи, че
наложената ПАМ е нищожна и приложена в противоречие с целта на закона.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата
– полицейски орган към сектор Общинска
полиция Пловдив при ОД на МВР Пловдив, ст.полицай М.в група ООР, се явява лично
в съдебно заседание, оспорва жалбата с твърдения за законосъобразното
репатриране на автомобила като паркиран в нарушение на изискванията.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок /ПАМ
е наложена на 17.05.2019 г., а самата жалба срещу нея е подадена на 20.05.2019 г. видно от входящия ѝ
номер/ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
приложена спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/, а
именно преместване на пътно превозно средство без съгласието на неговия
собственик, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение – чл.171, т.5, б.”б” от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/. В случая няма спор, че по отношение на въпросното МПС е предприета процедура по
преместването му, за реализирането на която сочи и представеното като
доказателство по делото фотокопие на фискалния бон. Тази процедура е законово
регламентирана в ЗДвП –чл.168, ал.1 и
чл.171, т.5, б.”б”, а също така е уредена
в рамките на Община Пловдив с надлежна заповед за определяне на
компетентни органи /на л.22 и 23 по
делото/ и със съответните подзаконови НА – Правилник за устройството и
дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив
и Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на
водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община
Пловдив.
В конкретния случай настоящият състав на АС-Пловдив
счита, че процесната ПАМ е наложена при наличието на
предвидените в закона /чл. чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП/ материално-правни
предпоставки за това – репатрираният автомобил е бил паркиран неправилно – той
е паркиран в зоната на действие на пътен знак „В 27“ с допълнителна табела
„Т-17“, указваща, че нарушителите се репатрират.
Съдът приема за доказано неправилното паркиране на процесния автомобил – той е паркиран в зоната на действие
на пътен знак „В 27“ с допълнителна табела „Т-17“, указваща, че нарушителите се
репатрират, кредитирайки представените по делото писмени доказателства - докладна записка на М.М.–
ст.полицай в сектор Общинска полиция Пловдив при ОД на МВР Пловдив – л.20 по
делото. Този факт, довел и да налагането на процесната
ПАМ, не бе опроверган по делото. От страна на жалбоподателя не бе проявена
процесуална активност за доказване на твърдяните от
него в жалбата факти и обстоятелства. Едновременно с това, видно от становището
в хода по същество на ст.полицай Михов,
се потвърждава, че колата на жалбоподателя е била неправилно паркирана –
същата е била на платното за движение на бул.“Шести септември“, след спирката,
до пътния знак В 27 и допълнителната табела за репатриране. Въпросното обстоятелство
ясно личи и от представения снимков материал.
При това положение се налага извода за
законосъобразно налагане на процесната ПАМ в
хипотезата на предложение първо на чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП.
По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не е задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП, като прилагането й по същество представлява властническо
волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие.
Неоснователни са и доводите по
жалбата за нищожност на процесната ПАМ – същата е
наложена от компетентен орган, определен с надлежни заповеди за определяне на
компетентни органи, представени по делото на л.22 и 23, при условията на допустима от
закона делегация – чл.168, ал.1 от ЗДвП.
Не налице и нарушение на целта на
закона.
Принудителната административна мярка,
макар подобно на наказанието – за административно нарушение или за
престъпление, да е по своята същност държавна принуда, има друга цел.
Принудителната административна мярка не е насочена към личността на дееца – да
санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от
неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното
нарушение – чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно
на водач на МПС, който е паркирал в нарушение на законовите изисквания с цел
преустановяване на същото.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.Т.,***,
ЕГН **********, срещу ПАМ от 17.05.2019 г. за принудително преместване на
паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик – репатриране на лек автомобил с рег.№ РВ 6786 ВС,
марка и модел „Опел“, цвят сив, собственост на жалбоподателя.
Решението е окончателно.
Председател: