Решение по дело №385/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 144
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20195320200385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 26.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Карловският районен съд            І наказателен състав,

на двадесет и четвърти юли                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 385 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

 

 

 

 

Образувано е по жалба на И.О.Х., ЕГН **********,***, П. обл. чрез пълномощника му адв. И.П.-***, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 281зз-103 от 21.05.2019 г., издадена от Й.А.Г.-***, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на И.О.Х.- заподозрян като извършител на престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

 

 

 

 

Жалбоподателят иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като неправилна,  незаконосъобразна и издадена в нарушение на административно- производствените правила. Оспорва се съпричастността на жалбоподателя към деянието по чл.325 от НК, посочено като основание за задържането му. Сочи се, че липсва ясно и точно отразяване на причините за задържане, като изписването на текста от закона не съставлявало такава причина. Претендират се направените разноски.

 

 

 

 

Ответникът- органът издал оспорвания акт Й.А.Г.-***, взема становище за неоснователност на жалбата, като счита, че същата следва да бъде отхвърлена.

Р.п.К. представлявана окт прокурора Димитров взема становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна, поради наличие на достатъчно данни за съпричастност на Х. към престъплението по чл.325 ал.1 от НК.

 

 

 

 

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

 

 

 

С атакуваната заповед, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа И.О.Х. е бил задържан на 21.05.2019 г. в помещение за временно задържане на РУ- К.. Задържането е отбелязано като направено в 19,00 часа на посочената дата, а лицето е освободено в 09,30 часа на 22.05.2019 г.

 

 

 

 

Като мотивировка на заповедта е посочено, че задържането на И.О.Х. е заповядано от полицейски орган- разузнавач при РУ- К. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР- „на основание, че за лицето има данни, че е извършител на престъпление от общ характер по чл.325 ал.1 от НК, извършил е непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото- БПП № 281ЗМ- 305/2019 г.“

 

 

 

 

Според съдържанието на заповедта, на задържаното лице са разяснения правата по чл.72, ал.3-6 и чл.73 от ЗМВР. Подписана е декларация при задържането за това, че задържаният не желае адвокатска защита на служебен или избран адвокат, има здравословни проблеми- дискова херния и болни бъбреци, не се нуждае от специална хранителна диета, не желае медицински преглед, нито желае някой от близките му да бъде осведомен за задържането му. Попълнена е и декларация на Бюрото за правна помощ, в която е отбелязано, че Х. отказва да си ангажира договорен защитник и желае адвокатска защита, предоставена от служебен защитник, определен и назначен по реда на ЗПП във връзка със случаите на задължителна защита.

 

 

 

 

На И.О.Х. е извършен и личен обиск, за което е съставен съответен Протокол за обиск на лице, в съдържанието на който е отбелязано, че в лицето е намерена лична карта, за която същия е отбелязал, че е негова.

 

 

 

 

 

 

 

 

По делото е приобщена представената от РУ- К. с писмо рег. № 28100-6652/06.06.2019 г. административна преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт, състояща се от заверено ксерокопие от заповед за задържане с ведно със заверени ксерокопия от следните съпътстващи документи: декларация, касаеща запознаване на задържаното лице с правата му от дата 21.05.2019 г., декларация за адвокатска защита от същата дата, декларация на НБПП от същата дата, протокол за личен обиск на лице.

По делото е приобщена представената от РУ- К. с писмо рег. № 28100-7789/04.07.2019 г. докладна записка, свързана с обжалваната заповед за задържане, от която се установява, че същата е изготвена от Й.Г. във връзка със скандал в ромската махала на гр. К., заради който е било задържано за срок от 24 часа лицето И.О.Х.. В докладната записка е посочено, че на 21.05.2019 г. във връзка с възникнал скандал на улица „К.“ в гр. К. било взето отношение от полицейските служители, включително и полицай Г.. Същият установил при пристигането си в РУ- К. лицата И.О.Х., Г.О.А.и А.И.А.. Същите били посочени от дежурния по управление като участници в скандала. От проведените беседи с присъстващите на скандала било установено, че по- рано на същата дата И.Х. щял да прегази с личния си автомобил дете, чиито родители отишли при него, за да му направят забележка, но възникнал скандал между тях и започнали да се карат и блъскат. Във връзка със случилото се на място и след като били съставени протоколи за предупреждение и отведени лица в РУ- К., в ромската махала останал дежурния автопатрул.  В РУ- К. било образувано досъдебно производство № 305/2019 г. за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, във връзка с което били задържани И.О.Х. и А.Г.А. за срок от 24 часа. Х. подписал заповедта за задържане и декларациите при задържане без възражения, като на следваща сутрин бил освободен.

По делото е приобщен представения от РУ- К. с писмо рег. № 28100-8292/17.07.2019 г. акт за встъпване в длъжност на инспектор Й.Г.- разузнавач пета степен в група „ПКП“ на сектор „КП“ към РУ- К. при ОД на МВР- П.и длъжностна характеристика № 3286р-19441/11.11.2015 г. От акта за встъпване в длъжност се установява, че инспектор Г. е встъпил в длъжност разузнавач пета степен в група „ПКП“ на сектор „КП“ към РУ- К. при ОД на МВР- П.на 07.06.2017 г.

По делото е разпитан в качеството на свидетел А.Г.А., от показанията на когото се установява, че на 21.05.2019 г. същият вървял с внука си по улицата, тъй като отивали, за да му поправя колелото. През това време от там минал с личния си автомобил И.Х., като карал срещу Г. и внука му. Г. възприел поведението на Х. като застрашаващо него и детето, поради което отишъл до дома на Х., за да го попита защо управлява автомобила си срещу него. Двамата се развикали един срещу друг и предизвикали скандал. Тогава дошла полицията. Г. бил отведен от полицейските служители, но жените им продължили скандала и пред полицейските служители от дежурния автопатрул, който останал на място в ромската махала.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на заповедта, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Съгласно посоченото в заповедта основание-  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че издателят на оспорваната заповед- инспектор Й.Г. е служител н.Р.н.М.К. разузнавач пета степен в група „ПКП“ на сектор „КП“ към РУ- К. при ОД на МВР- П.и съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от ЗМВР разполага с правомощията на полицейски орган по Глава пета, Раздел I от ЗМВР.

Заповедта е издадена в установената от закона форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. По силата на тази специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено, както правното основание, така и конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл.74, ал.2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал.3 и 4 и чл. 73 ЗМВР, за което е положил подпис.

Посоченото в заповедта правно основание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление, квалифицирано като престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Спазен е срока по чл.73 от ЗМВР, жалбоподателят е освободен преди изтичане на 24 часа от задържането му.

Поради изложеното, съдът намира, че не са допуснати нарушения на административно- производствените правила при издаване на заповедта.

По правната си същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл.72- чл.75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка- административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за това задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Обосноваването на съществуването на материалноправните предпоставки на разпоредбата на  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Съгласно константната съдебна практика понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по чл. 207, ал. 1 от НПК са с различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу конкретно лице или срещу неизвестен извършител. При налагането на принудителна административна мярка „задържане за 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление от задържаното лице или съпричастие от негова страна при извършване на деянието. В този смисъл, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането с правно основание  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. В настоящото производство се събраха доказателства, относно наличието на фактически основания за издаването на оспорената заповед. От доказателствата по делото е видно, че именно жалбоподателят с действията си е бил причина за възникналия скандал в ромската махала на гр. К., като самия той е участвал в този скандал, разправяйки се със св. А.. Посоченият скандал е бил със значителен интензитет, което е наложило в ромската махала да остане патрул на РУ- К.. Посоченото представляват именно данни за съпричастност на жалбоподателят към престъплението по чл.325 ал.1 от НК, за което е било образувано бързо производство № 305/2019 г. по описа н.Р.н.М.К.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноски, доколкото ответникът не е заявил такава претенция.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.О.Х., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител адв. И.П.-***, против Заповед за задържане рег. № 281зз-103/21.05.2019 г. на полицейски инспектор при Р.н.М.К. ***, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл. 325, ал.1 от НК, е разпоредено задържането на И.О.Х. за срок от 24 часа.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- П.в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

МТ