Р Е Ш Е Н И
Е ……………..…………..
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в публично заседание
на девети ноември
две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия КОМИТОВА търг. д. № 2452 по описа за 2020
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55
АЛ. 1 ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД.
Ищецът „К.К.9.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 1309, р-н
„Възраждане“, бул. „*******, представлявано от *******, чрез адв. М.В.Б., член на АК- Благоевград, с per.
номер **********, със сл. адрес гр. София, ул. „*******, тел. *******, преупълномощена от адвокат П.Й.Н.,***, с адрес на кантора:
гр. Варна, ул. *******, офис 6, тел: *******, email: *******@yahoo.com, е
депозирал на 10.12.2020 г. искова молба срещу „Б.Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *******.
В исковата молба се
твърди, че на 13.07.2020 г. е сключен Договор за посреднически услуги, по
силата на който „К.К.9.“ ЕООД възлага на „Б.Ч.К."
ЕООД в качеството му на консултант, да поръча, закупи, внесе от Китай в
България и достави до посочено от ищеца място детски играчки тип акумулаторна
кола. По силата на договора консултантът е приел да организира чрез свои
служители инспекцията на стоките в заводите на производителя в Китай, след
инспекция да предаде рапорт, снимки и видеоматериали, доказващи инспекцията, да
предостави снимков материал от товаренето на кораба и да организира в срокове
международния транспорт и да предаде на възложителя въпросната стока. Срокът за
доставка е 100 календарни дни след получаване на аванс на 13.07.2020 г. в
размер на 20 823,80 лв, който е изплатен от ищеца на
посочената дата по банков път. Мястото на доставка е склад на възложителя в гр.
Русе.
До настоящия момент,
съгласно чл. 5 от договора на консултанта е заплатена общо сумата от 38 944,38
лв. като второто плащане е осъществено по банков път по сметка на ответника на
24.08.2020 г. и е на стойност 18 120,88 лв.
Независимо от
направените плащания стоката все още не била доставена в склада на ищеца в гр.
Русе. Срокът за изпълнение на договора изтекъл на 23.10.2020 год.
Ответникът е поканен
лично от управителя на ищцовото дружество в дух на
добри търговски отношения да изпълни задължението си за доставка, като е
уведомен, че в противен случай договорът ще бъде развален поради неизпълнение
от тяхна страна. По имейл на 13.11.2020 г. е изпратена втора покана, в която на
консултанта се дава срок за изпълнение от 3 работни дни. Получен е отговор от
ответника, с който той заявява, че счита договора за прекратен поради
невъзможност за изпълнение.
В исковата молба се
твърди, че ответникът не изпълнява поръчката в дадения му допълнителен срок, и договорът
следва да се счита за развален от страна на възложителя поради неговото пълно
неизпълнение, в резултат на което ищецът има претенция на договорно основание
да му се изплати платената по договора сума. Според ищеца, налице е спор между
страните по вина на кого не е изпълнен договорът, настъпила ли е невъзможност
за изпълнение, на какво основание е прекратен същият, доколкото всяка страна
сочи различно основание за това, подлежи ли на обезщетяване възложителят и в
какъв размер. За горното били проведени предсъдебни
разговори между адвокатите на двете страни, като ответникът категорично отказал
да обезщети ищеца.
Ищецът заявява, че предявява иска на договорно основание, като на основание
чл. 79, във вр. с чл. 280 и сл. от ЗЗД моли съда да осъди „Б.Ч.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
да му заплати сумата 38 944,38 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.
На 30.12.2020 г. ищецът „К.К.9.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адвокат П.Й.Н.,***, е депозирал по делото молба-уточнение. В
същата е посочил банкова сметка ***, по която може да се плати претендираната сума: IBAN ***, „Райфайзенбанк (България)“, титуляр
„К.К.9.“ ЕООД, с ЕИК *******.
Направено е
уточнение, че договорната връзка между страните е прекратена. По имейл адреса
на управителя на ответника ***@***.com на 13.11.2020 г. е изпратена покана - в писмен вид от адв. Петров като упълномощен представител да води преговори
и изпраща покани, в която на консултанта се дава срок за изпълнение на договора
до 3 работни дни от получаване на поканата, изтичащ на 16.11.2020 г.
На 16.11.2020 г.
поканата от 13.11.2020 г., подписана и прикачена на файл с пълномощното на
адвоката, са изпратени по молба на адв. Б.П.,
пълномощник на ответника, на имейл office@***.eu, която от своя страна също удостоверила представителната си
власт.
На същата дата е
получен отговор на поканата на ищеца с приложено адвокатско пълномощно, с който
се отказва изпълнение в предоставения срок и се прави изявление за разваляне на
договора от страна на ответника на основание чл. 49, предл.
5 от същия. Така действията, извършени от пълномощника на ищеца на 13.11.2020
г., са редовни доколкото са извършени с представителна власт, а поканата е била
повторно изпратена сканирана подписана и прикачена.
Един ден по-рано от
дадения от ищеца срок - преди 17.11.2020 г., на 16.11.2020 г., ответникът
заявил, че е развалил договора като посочил, че се намира в невъзможност за
изпълнение, поради което даването на подходящ срок за изпълнение следва да се
счита за отпаднало, тъй като няма да изпълни договора и отказва да
обезщети/върне даденото по договора.
В изпълнение на
последния абзац от отговора на поканата до ответника са водени допълнителни
преговори на 07.12.2020 г. чрез упълномощените адвокати по телефон чрез приложението
Вайбър, които не довели до постигане на спогодба
между страните, като ответникът отказал връщане на парите, дадени му договор и
не предложил адекватно обезщетяване.
Ищецът счита, че е изправната страна в облигационната връзка
доколкото е изпълнил задължението си да плати и е направил редовно разваляне -
без съдебна интервенция, чрез едностранното изявление на изправната, отправено
до другата страна, което е прието и на което е било отговорено. Развалянето на неизпълнения договор
настъпва като последица на изявлението му по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а той като
изправна страна по отношение изпълнението на задълженията си може да иска
връщане на даденото по договора. Претенцията
на ищеца е да се върне от ответника даденото по договора.
При условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че договорът между страните не е развален, то се прави искане на
основание чл. 79 ал. 2 от ЗЗД за осъждане на длъжника в лицето на ответника да
заплати обезщетение вместо изпълнение, равняващо се на сумата от 38 944,38 лв.,
платена от ищеца по договора.
Ищецът моли съдът да
постанови решение, с което
да осъди „Б.Ч.К.“ ЕООД, ЕИК ******* да
заплати на „К.К.9.“ ЕООД, ЕИК *******,
сумата 38 944,38 лв. /тридесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и четири
лева и 38 ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени и
направените по делото съдебни разноски.
Ответникът „Б.Ч.К."
ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.П., в качеството му
на управител, представлявано
от Б.П.,
адвокат от САК, съдебен
адрес:***, тел.: +*******, е депозирал на 02.03.2021 г. отговор на исковата молба, с който моли да бъдат
отхвърлени исковете, предявени в условията на евентуалност от „К.К.9." ЕООД против „Б.Ч.К." ЕООД, като изцяло
неоснователни и недоказани, както и да бъде осъден ищецът да заплати всички
разноски направени в производството от „Б.Ч.К.' ЕООД.
Не се оспорва, че „К.К.9." ЕООД е влязло в контакт с „Б.Ч.К.' ЕООД с
желанието да закупи и внесе от Китай детски акумулаторни колички и други
продукти. В рамките на преддоговорните отношения
между страните ищецът е предоставил на „Б.Ч.К.“ ЕООД линкове с интернет адреси
към стоките, които е избрал и контакти на фабриките-производители, тъй като сам
води комуникация с тях. В процеса на уточняване на стоките, „К.К.9." ЕООД се отказва от намерението си да придобива
други продукти, извън акумулаторните колички.
Поръчката, закупуването,
вносът и доставката на последните са оформени в сключен между „К.К.9.“ ЕООД, в качеството му на Възложител и „Б.Ч.К."
ЕООД, в качеството му на Консултант, Договор за посреднически услуги от
13.07.2020 г. Стоките, предмет на договора, са 220 бр. детски играчки, тип
акумулаторна кола, по спецификация и външни характеристики определени от
Възложителя.
В съответствие с
уговореното в Договора за посредничество от 13.07.2020 г. и Общите условия към
него, ответното дружество добросъвестно е предприело всички необходими действия
по изпълнението на възложените с него дейности, като своевременно уведомявало
Възложителя за хода на изпълнение на договора и без такова уведомяване да е
изрично поискано (чл. 13 от Общите условия).
Ответникът твърди, че
е закупил и заплатил стоките от посочените от Възложителя производители в
Китай. В тази връзка е извършено и първото авансово плащане на дължимата цена
по Договора за посредничество на 14.07.2020 год. „Б.Ч.К." ЕООД е извършило
всички необходими инспекции на стоките, като на „К.К.9."
ЕООД са изпратени информация и снимки от извършената инспекция, която е
потвърдена от него. В тази връзка на 24.08.2020 г. е направено и Плащане 2 от
цената, дължима съгласно чл. 5 от договора, след което окончателно е финализирано и плащането на стоките от „Б.Ч.К." ЕООД
към фабриката- производител S.T.IMPORT & EXPORT.
След потвърждението
на инспекцията от страна на Възложителя чрез имейл от 21.08.2020 г„ „Б.Ч.К."
ЕООД е предприело всички действия свързани с експортирането на стоките от Китай
до България, в съответствие с уговореното и указанията на „К.К.9." ЕООД.
При пристигането на
стоките на пристанището в гр. Варна е извършена митническа проверка на стоките
от служители на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна
морска", ГД „Митническо разузнаване и разследване", поради съмнения
за нарушаване на права върху интелектуална собственост. В резултат на проверката
са задържани 110 броя детски електрически колички с дизайн наподобяващ модел на
Mercedes и 110 броя детски електрически колички с
дизайн наподобяващ модел на BMW.
„К.К.9." ЕООД е уведомено своевременно от страна на „Б.Ч.К."
ЕООД чрез кореспонденция по имейл и чрез мобилното приложение Viber, за всички действия свързани с изпълнението на
сключения договор, в т.ч. действията свързани с производството на стоките,
извършването на инспекция, организирането на транспорта и натоварването на стоките,
движението на пратката след изпращането, както и последващите
събития свързани със задържането на стоките от органите на Агенция митници.
С писмо с per. № 32-307558/21.10.2020 г. митническите органи са
указали на ответното дружество, в качеството му на декларатор на стоките, за
възможността да възрази срещу унищожаването на стоките.
С имейл от 21.10.2020
г. „Б.Ч.К. незабавно информира „К.К." ЕООД за
полученото писмо, в т.ч. като е изпратило на дружеството и копие от същото, за
да се запознае със съдържанието му. Поради липса на последващ
отговор от страна на Възложителя по повод полученото писмо и с цел защита на
интересите му, на 26.10.2020 г. „Б.Ч.К.' ЕООД депозирало до митническите органи
възражение срещу унищожаването на стоките. „К.К.9."
ЕООД е надлежно уведомено за депозираното възражение.
С Писмо с изх. №
32-6338 от 08.01.2021 г. от Агенция „Митници", Териториална дирекция
Северна Морска, ответното дружество е информирано, че по разписка № 0102894/2020
г., е извършено унищожаване на 110 бр. електрически колички с Протокол №
32-343519/24.11.2020 г. По отношение на останалите колички - по разписка №
0102893/2020 г., митническите органи са посочили, че се очаква уведомление от
притежателя на правото на интелектуална собственост, за насрочване на дата за
унищожаване на стоките.
Поради това
ответникът твърди, че добросъвестно и в съответствие с изискването за дължимата
грижа е предприел действия и е изпълнил надлежно задълженията си към „К.К.9." ЕООД по Договора за посредничество и Общите
условия към него, като е закупило стоките и е извършило необходимите инспекции,
организирало е експортирането им и вноса им на територията на Република
България, в съответствие с указанията на „К.К.9."
ЕООД, като своевременно е уведомявало Възложителя за хода на изпълнение на
договора. „Б.Ч.К." ЕООД е имало към „К.К.9."
ЕООД добросъвестно и коректно отношение и при задържането на стоките от
митническите органи. Дружеството е предприело необходимите действия по
уведомяване на Възложителя и е изискало съдействие от него, в съответствие с
чл. 26 от Общите условия.
Относно
невъзможността за доставка на стоките, поради задържането им от митническите
органи и носенето на риска се излага в ОИМ, че съгласно чл. 4 и 5 от Общите
условия към Договора за посредничество, „Б.Ч.К.' ЕООД се задължава да извърши
поръчка на предварително избрани от Възложителя стоки. В чл. 5 от Общите
условия изрично е предвидено, че ответното дружество не действа като независим
търговец, а като посредник при закупуването на избраните от Възложителя стоки.
Поръчаните стоки, характеристиките и спецификациите им са определени от „К.К.9." ЕООД, в качеството му на Възложител по договора.
При сключването на договора за посредничество, „К.К.**"
ООД само е направило избора на стоки, като е било наясно и е поело всички
рискове, които могат да се породят от естеството и спецификите им.
Поради това
ответникът счита, че той не носи отговорност за невъзможността за доставка на
стоките, в резултат на задържането им от страна на митническите органи, поради
причини обусловени от вида на избраните от Възложителя стоки.
Съгласно чл. 46 от
Общите условия към договора, когато забавянето при доставянето на стоката се
дължи на „вина на производителя, митническите власти, корабната/самолетна линия
или други институции", „К.К.9." ЕООД няма
право на неустойка и на обезщетение. От съдържанието на посочената разпоредба
може да се направи извода, че съгласно изрично уговореното между страните, в
тези хипотези забавянето се дължи на причина, за която Консултантът „Б.Ч.К.'
ЕООД не отговаря, поради което и не дължи неустойка за забава на Възложителя.
Този извод е налице и в настоящия случай, когато невъзможността за доставяне на
стоките се дължи на задържането им от страна на митническите органи и тяхното
унищожаване. Поради това не е налице виновно неизпълнение на сключения договор
от страна на „Б.Ч.К.' ЕООД. Задържането на стоките от митническите органи е
обстоятелство, което е извън контрола на „Б.Ч.К." ЕООД, рискът от което се
носи от Възложителя „К.К.9." ЕООД. С извършените
от Възложителя плащания по договора за посредничество ответното дружество е
заплатило стойността на стоките на производитепя, организирапо е инспекция на стоките, натоварването им и
превоза им от Китай до България, поради което и същите не подлежат на връщане
на „К.К.9." ЕООД. Обстоятелството, че рискът по
сключения договор за посредничество се носи от Възложителя се подкрепя и от
съдържанието на други клаузите на Общите условия към него. Съгласно чл. 10 от
Общите условия, Консултантът е длъжен да защитава правата на Възложителя в
случай на проблеми и несъответствия с предварително договореното. В посочената
разпоредба изрично се подчертава, че правата върху стоките са на „К.К.9." ЕООД.
На следващо място в
отговора на исковата молба се посочва, че в чл. 12 от Общите условия е
предвидено, че „Б.Ч.К.' ЕООД не носи отговорност при забавяния поради
независещи от него причини.
Също така, независимо
от факта, че съгласно договора „Б.Ч.К.' ЕООД е поело задължението да извърши
транспорта на стоките, съгласно чл. 18 от Общите условия, „Б.Ч.К.' ЕООД не носи
отговорност при нараняване/погиване на вещта по време на
транспорт/застрахователно събитие. В тази хипотеза, за ответното дружество е
предвидено задължение да съдейства на Възложителя като извърши комуникацията
със застрахователна компания, като всички разходи са за сметка на Възложителя,
а при изплащане на щета или отказ да бъде изплатена такава, Възложителят не
може да има каквито и да е последващи финансови
претенции към Консултанта.
В подкрепа на обстоятелството,
че рискът по сключения договор се носи от Възложителя са разпоредбите на чл.
19, чл. 20 и чл. 22 от Общите условия, които предвиждат, че „Б.Ч.К.' ЕООД не
носи отговорност при качествен проблем на доставените стоки, както и за открити
дефекти, както и че наличието на такъв не отменя задължението на „К.К.**" ЕООЛ да му заплати дължимото възнаграждение.
Този извод се
обосновава и от чл. 29 и 30 от Общите условия, съгласно рискът от промяната на
транспортните цени и другите допълнителни разходи, свръзани
с транспорта и престоя е за Възложителя „К.К.9.“ ЕООД.
В чл. 51 от Общите
условия, също така изрично е предвидено, че рискът от настъпването на
форсмажорни обстоятелства се носи от „К.К.9."
ЕООД и при извършени плащания от „Б.Ч.К.' ЕООД към производителя, рискът от
загубата им е за Възложителя.
Ответникът поддържа в
изложението си, че предвид факта, че процесните стоки
са задържани от страна на митническите органи, като част от тях са унищожени, а
по отношение на останалата част - предстои унищожаване, в случая е налице невъзможност
за изпълнение на поръчката и договорът за посредничество
е прекратен, на основание чл. 49, т. 5 от Общите условия
към него. Последиците от
невъзможността за изпълнение се разпределят съобразно правилата за носене на
риска, който съгласно уговореното между страните е за Възложителя. Доколкото
невъзможността за извършване на доставката е в резултат на причина, за която „Б.Ч.К.'
ЕООД не носи отговорност, то в случая не са налице предпоставките, които да
обуславят възникването на правото на разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД в полза на „К.К.9." ЕООД. Ето защо и
изявлението на дружеството в този смисъл, обективирано
в изпратената покана, не е породило правен ефект, поради което не е налице
основание за връщане на претендираните от ищеца суми,
а предявеният иск за връщане на платените по договора суми следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Според ответника
изложеното се отнася и за предявения в условията на евентуалност иск по чл. 79,
ал. 2 от ЗЗД. „Б.Ч.К.' ЕООД не носи отговорност за настъпилата невъзможност за
изпълнение на договора, поради което и ищецът няма право да претендира
обезщетение вместо изпълнение по чл. 79, ал. 2 от ЗЗД, поради което искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
В отговора на
исковата молба е направено възражение за прихващане:
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че претенцията на .К.К.9." ЕООД за заплащане на сумата в размер на 38
944,38 лв е основателна, на което и да е от претендираните основания, с
отговора на исковата молба „Б.Ч.К." ЕООД прави възражение за
прихващане на тази сума с вземането
на Дружеството за извършените разходи по повод
изпълнение на сключения договор. Съгласно чл. 36 от Обшите условия към договора, освен да заплати дължимото
възнаграждение, Възложителят е длъжен да предостави на консултанта финансовите
средства за изпълнение на поръчката.
Разходите на „Б.Ч.К.'
ЕООД са както следва:
Сума в размер на $ 13 962 (тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и Лва долара) - за закупуване на 240 бр. Акумулаторни
колички, изпатена от Б.Ч.К.'
ЕООД на
S.T.IMPORT & EXPORT и сума в размер на $ 9,20 (девет долара и двадесет
цента) - такси за извършени
парични преводи.
Сумата е заплатена на
S.T.IMPORT & EXPORT c две плащания, както следва:
на 17.07.2020 г. - $
4 271,04 и $ 4,60 - такса за извършен паричен превод;
на 21.08.2020 г. - $
9 690,96 и $ 4,60 - такса за извършен паричен превод. Левовата равностойност на
сумата от $ 4 271,04 е 7 309.63 лв.,
изчислена съобразно
курса на българския лев към USD по фиксинга на БНБ за 17.07.2020г. (1 BGN = 1,
71144 USD).
Левовата равностойност на сумата от $ 4,60 е 7.87 лв., изчислена
съобразно курса на българския лев към USD по фиксинга на БНБ за 17.07.2020 г.
(1 BGN = 1, 71144 USD).
Левовата равностойност на сумата от $ 9 690,96 е 16 104.92 лв., изчислена
съобразно курса на българския лев към USD по фиксинга на БНБ за 21.08.2020 г.
(1 BGN = 1,66185 USD).
Левовата равностойност на сумата от $ 4,60 е 7.64 лв., изчислена съобразно
курса на българския лев към USD по фиксинга на БНБ за 21.08.2020 г. (1 BGN = 1,
66185 USD).
Общият размер на
платената сума за закупуването на стоките е 23 430,06 лв.
Сума в размер на $ 2 465 (две хиляди
четиристотин шестдесет и пет долара) - за превозване на стоките от Китай до
България, изплатена от „Б.Ч.К." ЕООД на S.D.I.L.CO., LTD и сума в размер на $ 4,60 (четири
долара и шестдесет цента) - такса за извършен паричен превод.
Левовата равностойност на сумата от $ 2 465 е 4 143.99 лв., изчислена съобразно
курса на българския лев към USD по фиксинга на БНБ за 27.09.2020 г., когато е
извършено плащането (1 BGN = 1,68113 USD).
Левовата равностойност на сумата от $ 4,60 е 7.73 лв., изчислена съобразно
курса на българския лев към USD по фиксинга на БНБ за 27.09.2020 г. (1 BGN = 1,
68113 USD).
Общият размер на
платената сума за транспорт на стоките е 4 151,72 лв.
Сума в размер на 5 595,53 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и три
стотинки) - за заплатен ДДС;
Сума в размер на 498,73 лв. (четиристотин
деветдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) - за терминални такси,
изплатена от „Б.Ч.К." ЕООД на „Т.С." ЕООД;
Сума в размер на 140,82 лв. (сто и четиридесет
лева и осемдесет и две стотинки) - за вътрешни разходи за митническо
представителство, изплатена от „Б.Ч.К.' ЕООД на „Т.Ф." ООД;
Общият размер на
извършените от „Б.Ч.К.' ЕООД разходи свързани с изпълнението на договора е 33 816,86 лв. (тридесет и три хиляди осемстотин и
шестнадесет лева и осемдесет и шест стотинки).
Ответникът моли да
бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от „К.К.9." ЕООД срещу „Б.Ч.К.' ЕООД искове, като изцяло
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
На 01.04.2021 г. ищецът „К.К.9.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адвокат П.Й.Н.,***, е депозирал допълнителна искова молба. поддържайки първоначално заявеното, взема становище по твърденията,
доказателствата и исканията на ответната страна. Ищецът поддържа, че са недопустими и направените възражения
за прихващане, които оспорва като недоказани и неоснователни. Направените
разходи следва да останат за сметка на ответника, тъй като не е изпълнил
задълженията си по комисионния договор.
На 28.04.2021
г. ответникът „Б.Ч.К." ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Б.П., адвокат от САК, е подал отговор на
допълнителната искова молба, в които е
изразил отношение по допълнителните твърдения и възражения на ищцовата страна.
С
уточняваща молба вх. № на СГС 325488/08.05.2021г. ищецът, в изпълнение на указания
дадени с Определение от 26.05.2021 г. по търг. дело № 2652/2020 г. е заявил, че
счита договора между страните за
развален.
С
Разпореждане № 268759 от 27.07.2021г.
е прекратено производство по иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, като
исковата молба в тази й част е върната.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е
представен Договор за посреднически
услуги между страните от 13.07.2020 г., сключен между "К.К.9." ЕООД, ЕИК *******,
като Възложител и “Б.Ч.К."
ЕООД, с ЕИК *******,
като Консултант.
Съгласно
чл. 1 от
договора ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а КОНСУЛТАНТЪТ приема да извърши
следното:
Да поръча, закупи, внесе от Китай в България и достави до посоченото от Възложителя
място детски играчки тип акумулаторна кола по предварително уговорена спецификация
и външни характеристики; Да организира чрез свои служители инспекция (разходите
за която са включени е крайната цена по договора) на стоката в завода на
производителя/ ззводите на производителите в Китай,
съгласно изискванията и изричните инструкции на Възложителя, дадени
допълнително в писмен вид. След инспекция се предават: репорт,
снимки и видеоматериали, доказващи инспекцията. Изискванията към инспекцията
трябва да са реалистични и изпълними. Когато няма такива, инспекцията се
провежда по стандарт на фирмата; Да предостави снимков материал от товаренето
на стоката; Да организира международния транспорт от Китай до София при
следните приблизителни срокове: 10 дни износни процедури от Китай; 40 дни
морски транспорт; 10 дни вносни процедури и вътрешен транспорт в България.
Предварително калкулираните разходи по проекта включват: цена за закупуване на
стоката, вътрешен транспорт в Китай, митническо освобождаване, пристанищни
разходи при износ, застраховка, морски транспорт, пристанищни разходи при внос,
митническо посредничество, вътрешен транспорт до крайна точка; Да продаде на Възложителя
въпросната стока. Консултантът има право да получи комисионна в размер на 10 % от цената на поръчката за извършената от него работа, но не
по-малко от 3 000 лв. без ДДС (чл.2). Консултантът не носи
финансова отговорност за действията или бездействията на производителя във всяко отношение, включително неизпълнение, забавяне и
качествени проблеми (чл.3).
Видно от разпоредбата
на чл.4 от Договора срокът на доставка е 100 календарни дни след получаване на
аванс, а мястото
на доставка е - Склад на възложителя, град Русе.
Крайната цена на поръчката е 34 70584 лв. без ДДС, като договорения в
чл. 5 начин на плащане е следният: Плащане първо - 50% - аванс; Плащане второ -
45 %– след инспекция и товарене; Плащане трето - 5% - в деня на доставката, в момента на
получаване.
Според чл. 6 от
Договора Комисионерът представя таблици
(Приложение 1 – приложено по делото) с подробна информация за образуването на
цената на стоките, като си запазва правото преди получаване на стоката да
актуализира величините, които не са постоянни (митническа ставка, валутен курс
и т.н.), ако претърпят промяна, спрямо първоначално заложените в таблицата.
Приети като
доказателство са и ОБЩИ УСЛОВИЯ за
работа с Консултанта, с които при подписване на Договора от 13.07.2020 г.,
Възложителят е декларирал, че е запознат. Видно от съдържанието им, и
по-конкретно раздел „Основи на
двустранните отношения“, Консултантът
поема да извърши поръчка и последващата доставка
на предварително избрана от Възложителя стока (т.4). Същият не действа като независим търговец, а като посредник при
закупуването на избрана от Възложителя стока. (т.5). Когато това е възможно
и предварително уговорено, Консултантът поема отговорността да организира
еднократна инспекция на стоката. При необходимост от повторно посещение се
заплащат 250 USD
за
услугата към Консултанта + допълнителни пътни разходи.(т.6); Организирането на
международен транспорт до склад на Възложителя влиза в задълженията на Консултанта.
Възложителят има право да организира транспорта със свой агент. (т.7); Когато
това е предварително уговорено и възможно, застраховането на стоката по време
на транспорт е задължение на консултанта. Някои транспортни методи не
позволяват застраховка - например изпращането на пратки с DHL през
Хонг Конг или други локации
на преференциални цени; (т.8); Преглед, проверка, поправка на документите по
поръчката влиза в задълженията на Консултанта. (т.9).
Видно от съдържанието на Раздел ІІ от ОУ – „ПРАВА И
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ“, Консулантът се задължава: да спазва предварително уговорените срокове на
доставка, но той не носи вина при забавяния поради независещи от него
причини.(т.12); да дава текущо информация при поискване за хода и изпълнението
на всяка поръчка.(т.13); да достави стоките до посочения склад на възложителя,
при съобразяване на спецификите на стоките и начина на тяхното съхраняване, съобрззно
вида и предназначението
им.(т.14); да закупи стоката от
надежден по вътрешните критерии на фирмата доставчик. Когато Възложителят сам посочи доставчика на стоката, отговорността той
да бъде определен като надежден пада върху Възложителя, като Консултантът запазва
правото си да даде обективно мнение за това.(т.16); Консултантът не носи
отговорност при настъпването на нараняване/погиване на стоката повреме на транспорт/ застрахователно събитие.(т.18);
Същият не носи пряка отговорност за
качествен проблем на доставените стоки.(т.19); Качеството на стоките зависи
изцяло и само от съответния производител и Консултантът не носи отговорност за
открити дефекти (т.20); Наличието на качествен проблем не отменя задължението
за заплащане на паричните суми, дължими от Възложителя на Консултанта при
доставяне на стоката.(т.22); Консултантът няма право да се отклонява от
поръчката, освен след изричното писмено съгласие на Възложителя (може и no e-mail).(т.23); Консултантът има право да получава от Възложителя всякакво
съдействие и информация във връзка с изпълнението на дадена поръчка.(т.24); В
случай, че Възложителят откаже да приеме дадена поръчка без основание, Консултантът
има право да получи пълния размер на уговореното възнаграждение.(т.25);
Възложителят има право във всеки момент от изпълнението на
дадена поръчка да извършва проверка относно качеството и стадия на изпълнение,
без това да пречи на оперативната дейност на Консултанта.(т.31), както и да
прегледа стоката при получаването й и ако установи липси или недостатъци - да
уведоми незабавно Консултанта и да обезпечи необходимите доказателства.(т.32); В случай, че Консултантът откаже да предаде
стоката на Възложителя, последният има право да иска възстановяване на всички
направени разходи във връзка с поръчката (точката е валидна само, когато
вносител в Р България е Консултантът) (т.33).
Възложителят се задължава: да приеме изпълнението на
поръчката.(т.35), както и да заплати
на Консултанта уговореното възнаграждение, както и да предостави финансовите
средства за изпълнение.(т.36). В раздел
VІ от ОУ са установени санкциите за забавено изпълнение на насрещни задължения
.
Видно от установеното в раздел VІІ и по конкретно т. 49 от ОУ,
дадена
поръчка се прекратява при следните условия: При прекратяване нз юридическото лице; С оттегляне на поръчката от страна на
Възложителя с едностранно писмено предизвестие,
отправено до адреса за кореспонденция или до официален e-maii адрес, изпратено в срок от 5 (пет) календарни дни преди
желаното прекратяване; При отказ на Консултанта от поръчката; По взаимно
съгласие; Когато изпълнението на
поръчката е станало невъзможно.
Според т. 50 от ОУ, ако Консултантът е изпълнил част от работата, но Възложителят
прекрати поръчката поради причини, независещи or Консултанта,
последният има право получи компенсации в размер на 5 % от стойността на цялата
поръчка, както и да му бъдат възстановени
всички направени до този момент разноски, свръзани с
изпълнението на поръчката В този случай, Консултантът не дължи възстановяване
на направените разноски във връзка с изпълнението на поръчката до този момент,
включително, но не само, заплатени суми на производител/транспортни разходи и
други.; В случай на форсмажор, направените до този
момент разноски от страна на Консултанта остават за сметка Възложителя. Пример:
при наличието на авансово плащане от Възложителя към Консултанта, когато същото
е използвано за аванс
към производителя, с настъпването на форсмажор рискът
от загубата на тази сума пада върху Възложителя (т.51); Когато Консултантът се
откаже от поръчката без основателна причина, той е длъжен да възстанови на Възложителя
всички преведени от Възложителя към Консултанта суми в рамките на 5 календарни
дни от писменото (или по email) уведомление за прекратяване на поръчката
от страна на Консултанта. (т.52); Действията на Консултанта извършени след
прекратяването на дадена поръчка, задължават Възложителя, ако Консултантът не е
знаел или не е могъл да узнае за прекратяването.(т.53);
В производството е приета кореспонденция водена от името на „К.К.9." ЕООД и производител в Китай, както и имейл
кореспонденция от името на ищцовото дружество и „Б.Ч.К."
ЕООД.
Приложени още са и
снимки на електронна
кореспонденция чрез програмния продукт „Viber“ (Вайбър) в периода от 12.05.2020г. до 26.08.2020г.
Кореспонденцията
е осъществена между Г.Д. (същата служител на
ответното дружеството, видно от от представения и
приет като писмено доказателство по делото Трудов договор № 3/04.02.2019 г.) чрез
мобилния й
телефон с номер +*******и потребител
с потребителско име „*******“ чрез мобилен телефон
с номер +*******.
Видно от Писмо – отговор
вх.№ на СГС 262260/17.01.2020 г., депозирато от мобилен оператор „Вива ком“ във връзка с издадено
съдебно удостоверие, мобилната
услуга с номер +******* е била предоставена на лицето Л.Л.в периода 12.05.2020г. до 26.08.2020 г.
Във връзка с горното и от заключението на допусната,
изслушана и приета като неоспорена, обективно и компетентно дадена съдебно –
техническа експертиза, се установява, че е налице
идентичност между съдържанието на представените по делото на хартиен носител
електронни изявления с електронните изявления, съдържащи се в
съхраняваната на мобилното устройство на Г.Д.. Касае се за водена
кореспонденцията между телефонен номер +*******и телефонен номер +*******, като
в папката на делото от страница 94 до страница 132 са приложени снимки
на електронна кореспонденция между служителката на ответника - „Б.Ч.К.“ ЕООД (Г.Д.) чрез мобилния й
телефон с номер +*******и потребител
с потребителско име „*******“ чрез мобилен телефон
с номер +******* Кореспонделницята е осъществена чрез програмния продукт „Viber“ (Вайбър) в периода от 12.05.2020 г. до
26.08.2020г. Съдържанието
на изпратените на 03.07.2020 г. и на 06.07.2020 г. от телефонен номер +*******до
телефонен номер +******* два .pdf файла с наименования съотв.
„2168 Договор.pdf“ и „Общи условия.pdf“ са приложени в констативно-съобразителна
част на заключението. Приложено е също
така и съдържанието
на изпратения на 21.08.2020 г. от телефонен номер +*******до телефонен номер +*******.pdf файл с наименование „2168 Доклад от инспекция.pdf“.
Видно от Платежно
нареждане за сумата от 20 823,50 лв., от ищеца до ответника издадено от
„Райфайзенбанк (България) ЕАД, с основание авансово плащане за поръчка - първо
от 13.07.2020 г., горната сума е получена от ответника.
Представено е и Платежно нареждане за сумата от 18 120,88 лв., с основание авансово
плащане за поръчка - второ от 24.08.2020 г. от ищеца до ответника издадено от
„Райфайзенбанк (България) ЕАД.
В производството са
приети още - Сертификат за произход на
стоките, както и имейл от
21.08.2020г., видно от който „К.К.9." ЕООД е дало потвърждение до „Б.Ч.К." ЕООД
за товарене на стоките.
Приети ката доказателство също така са:
-
Фактура № LA200617, издадена
от S.T.IMPORT & EXPORT за сумата от $ 13 962,00 и 2 бр.
платежни нареждания, установяващи плащането й;
-
Фактура, издадена от S.D.I.L.CO., LTD за сумата от $ 2 465,00 и платежно
нареждане,
установяващо плащането й;
-
Платежно нареждане за
внесен ДДС
по Фактура № LA200617, издадена
от S.T.IMPORT & EXPORT, в размер на 5 595,53
лв.;
-
Фактура №
**********/16.10.2020 г„ издадена от „Т.С." ЕООД за
сумата от 498,73 лв. и платежно нареждане, установяващо плащането й;
-
Фактура №
**********/16.10.2020 г., издадена от „Т.Ф." ООД за сумата от
140,82 лв. и платежно нареждане, установяващо плащането й;
Не се спори по
делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че при
пристигането на стоките на пристанището в гр. Варна е била извършена митническа
проверка на стоките от служители на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Северна морска", ГД „Митническо разузнаване и разследване", поради
съмнения за нарушаване на права върху интелектуална собственост. В резултат на
проверката с разписки № 0102893/20.10.2020 г. и № 0102894/20.10.2020 г. са били задържани:
110 броя детски електрически колички с дизайн наподобяващ модел на Mercedes и 110 броя детски електрически колички с дизайн
наподобяващ модел на BMW.
С писмо с per. №
32-307558/21.10.2020 г. митническите органи са указали на ответното дружество, в
качеството му на декларатор на стоките, за възможността да възрази срещу
унищожаването на стоките.
С Имейл от 21.10.2020 г. „Б.Ч.К.“ е информирало „К.К." ЕООД за полученото писмо, като е изпратило на
дружеството и копие от същото, за да се запознае със съдържанието му.
На 26.10.2020 г. „Б.Ч.К.“ ЕООД депозирало до митническите органи възражение
срещу унищожаването на стоките. „К.К.9." ЕООД е
надлежно уведомено за депозираното възражение.
С Писмо с изх. № 32-6338 от 08.01.2021 г. от Агенция
„Митници", Териториална дирекция Северна Морска, ответното дружество е
информирано, че по разписка № 0102894/2020 г., е извършено унищожаване на 110
бр. електрически колички с Протокол № 32-343519/24.11.2020 г. По отношение на
останалите колички - по разписка № 0102893/2020 г., митническите органи са
посочили, че се очаква уведомление от притежателя на правото на интелектуална
собственост, за насрочване на дата за унищожаване на стоките.
Междувременно, с Покана до ответника от 13.11.2020 г.,
изпратена по имейл на посочената дата - веднъж от ищеца и втори път, чрез негов
пълномощник с дата 16.11.2020г., ведно с приложено пълномощно; по смисъла на
която - Възложителят заявявайки, че съгласно чл. 5 от договора с дата
13.07.2020 г., до момента на консултанта е била изплатена общо сумата от 38
944,38 лв, но стоката все още не е доставена в склад
на Възложителя в гр. Русе, същият е
поканил „Б.Ч.К.“ в срок до три работни дни да
изпълни задължението си за доставка, като е посочено, че в противен случай
договорът ще бъде развален поради неизпълнение, като ще бъде претендирано обезщетение в размер на платената сума в едно
с мораториата лихва, считано от датата на получаване
на настоящата покана.
Отговор на горната покана е бил изпратен на
елекронния адрес на ищеца с дата 16.11.2020г. от
надлежно упълномощен адвокат на ответната страна. Видно съдържанието на същия,
от страна на ответника е било заявено, че съответствие c уговореното
между „Б.Ч.К." ЕООД и „К.К.** ООД в Договора за
посредничество от 13.07.2020 г. и Общите условия него, „Б.Ч.К." ЕООД е
предприело всички необходими действия по изпълнението на възложените с него
дейности. Посочено е също така, че както е известно на Възложителя, към
конкретния момент, при осъществяване на вносът, поръчаните от ищеца стоки са задържани от
служители па отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска",
ГД „Митническо разузнаване и разследване", поради съмнения за нарушаване
на права върху интелектуална собственост, като предстои унищожаването им. Поръчаните стоки, характеристиките
и спецификациите им са определени от „К.К.**“ ООД, в
качеството му на Възложител по договора. В отговора е заявено още, че при
сключването на договора за посредничество, ищцовото
дружество само е направило избора на стоки, като е било наясно и е поело всички
рисковете, които могат да се породят от естеството и спецификите им. Поради
това „Б.Ч.К." ЕООД не носи отговорност за задържането на стоките от страна
на митническите органи, поради причини обусловени от вида на избраните от
Възложителя стоки. Ответникът е заявил,
че доставката на стоките до склад на „К.К.9."
ЕООД в гр. Русе към настоящия момент е невъзможна, поради което на основание
чл. 49, предл. пето от Общите условия към Договора за
посредничество, договорът е прекратен, а „Б.Ч.К." ЕООД е освободено от задълженията си по него, в това
число от изпълнение на задължението за доставка на стоките. Посочено е и че
с платените от „К.К.**" ООД на „Б.Ч.К. ЕООД по
договора за посредничество суми, ответното дружество е заплатило продажната
цена на стоките при закупуването им от производителя и други разходи, свързани
с изпълнението на договора, както и че същите не подлежат на връщане от страна
на „Б.Ч.К. ЕООД.
За изясняване на
спорни въпроси, в производството е
допусната, изслушана и приета ССчЕ. Видно от експертното заключение всички
представени по делото към отговора на исковата молба фактури, описани като
приложения от т.1.6 до т.1.10 (включително ), са осчетоводени в счетоводството
на “Б.Ч.К.” ЕООД. По всички фактури са извършени плащания, описани в констативната
част. Заплатените суми във връзка с неосъществения внос, в общ размер на 27 825.73 лв.,
са
осчетоводени като друг разход, по дебита на сметка 609.02 ’’Непризнати разходи, основание - “неосъществен внос колички спедиция 2168”.
Според експертния
анализ Фактура № ********** от
16.10.2020 г.,
издадена
от ”Т.С.” ЕООД за сумата от 498.73 лв., е включена в дневника за покупките, за
данъчен период м.октомври 2020 г. Сумата е без ДДС. Основание за нулевата ставка
на ДДС е чл.30, ал.1 т.2 ЗДДС.
Фактура
№ ********** от 16.10.2020 г., издадена от Т.Ф.” ЕООД на стойност 140.82 лв., също е включена в дневника
за покупките, за данъчен период м.октомври 2020 г. Сумата е за митническо
представителство - данъчна основа 117.35 лв. и ДДС 23.47 лв.
В отговор на
поставените му задача, вещото лице е посочило, че уведомлението за приемане на
постъпили от “Б.Ч.К.” ЕООД, данни от Справката-декларация за ДДС, дневника за
покупките и дневника за продажбите, за данъчен период октомври 2020 г., е с
входящ в НАП № ДДС.221711874565 от 16.11.2020 г. Установено е още, че от Б.Ч.К.
ЕООД е заплатено ДДС към Митница Пристанище Варна Запад на 16.10.2020 г., по
фактура LA200617, издадена от S.T.IMPORT & EXPORT, в размер на 5
595.53 лв. Според експертизата - “Б.Ч.К.” ЕООД е ползвало правото си на
данъчен кредит по фактура № ********** от 16.10.2020 г., издадена от “Т.Ф.”
ЕООД в размер на 23.47 лв.
Констатирано
е също така, че с Акт за прихващане или възстановяване №
П-22221721075240-004-001/29.04.2021 г. издаден от Д.Р.А.на длъжност
Инспектор по приходите, на основание чл.129 от ДОПК, във връзка с постъпило
писмо от Агенция митници с рег.№ 32-126359 от 20.04.2021 г., относно недължима
сума - ДДС по внос, за извършена проверка на “Б.Ч.К.” ЕООД, е констатирано
недължимо платени суми и подлежащите на възстановяване в размер на 5 595.50 лв. за ДДС, която сума е възстановена
по банковата сметка на дружеството.
Анализът от извършената в резултат на възложено проверка сочи
още, че извършените
парични преводи от „К.К.9.“ ЕООД към ответника, на
13.07.2020 г. в
размер
на 20 823.50 лв.
и
на 24.08.2020 г. в размер на 18 120.88
лв., са осчетоводени в
счетоводството
на “Б.Ч.К.” ЕООД, като задължение, по кредита на сметка 4123’’Клиенти по аванси".
За
получените преводи от “Б.Ч.К.” ЕООД са издадени на “К.К.9.”
ЕООД следните фактури: № ********** от
24.08.2020 г. за сумата 20 823.50 лв. с включен ДДС с основание: “Първо
авансово плащане за поръчка на детски играчки тип акумулаторни коли от Китай/реф.2168” и № ********** от 24.08.2020 г. за сумата
18 120.88 лв. с включен ДДС с основание - “Второ авансово плащане за поръчка на
детски играчки тип акумулаторни коли от Китай/реф.2168”.
Според експертизата,
в счетоводството на “Б.Ч.К.” ЕООД направените разходи по доставката на детски
колички тип акумулаторни коли реф. №2168, в общ
размер на 27 825.73
лв., са осчетоводени като друг разход, по дебита на сметка 609.02”Непризнати разходи, с основание “неосъществен
внос колички спедиция 2168”.
Видно от
заключението, в Годишната Данъчна декларация на “Б.Ч.К.” ЕООД за 2020 г., с
входящ в НАП № 2217ИОЗОЗОЗ 1/20.06.2021 г., в част V - Определяне на данъчния
финансов резултат и дължим корпоративен данък, при преобразуване на счетоводния
финансов резултат в т.9.
Разходи
непризнати за данъчни цели съгл.чл.26, т.1,2 и 6, е посочена сумата 31 010.81
лв., в т.ч.
процесните непризнати разходи в размер на 27 825.73 лв.
В производството са събрани и гласни доказателства, във
връзка с които - Определение от 19.10.2022 г., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че допуснатият
свидетел - Л.С.Л.с ЕГН **********, е син на управителя на ищцовото
дружество *******, с ЕГН **********.
По време на разпита
си свидетелят Л.С.Л.потвърждавайки наличето на родствената си връзка със С.И.- Управител на „К.**“
ЕООД, е заявил, че е съгласен да свидетелства. Квидетелят
знае знае за фирма Б.Ч.К. В сайта на ответника е
намерил информация, че същият съдейства напълно за закупуване и доставяне стока
от Китай до упоменат адрес на купувача. Под съдействие, свидетелят разбира
такова за закупуването на каквато и да е стока от Китай от производител, като
единственият ангажимент на фирмата-купувач е да заплати цената и посочи какъв
продукт иска. В показанията си, свидетелят заявява, че познава ищцовото дружество, но не е работил и представлявал К.К.9. Той осъществява търговска дейност с негова фирма, различна от тази на баща му. Л.признава, че е
комуникирал с фирма Б.Ч.по ВАЙБЪР, като причината е, че той е намерил в интернет
фирмата, която предоставя посочената услугата и я споделил на баща си, който от
своя страна е решил да се възползва от нея. Свидетелят заявява, че с
юридическите преговори официално не е напълно запознат. Договорът му е бил
изпратен по ВАЙБЪР и той го е предал на баща си. Предполага, че договърт
е бил сключен от него. За самото сключването на договора и дейността след него,
свидетелят заявява, че няма представа какво точно се е случвало. Л.е бил
запознат с това, че К.К.е направило поръчката, а и Б.Ч.се ангажирали да я доставят, но стоката
не е могла да бъде освободена и се е стигнало до унищожаване. При разпита си,
свидетелят потвърждава, че е титуляр на телефонен № 0896 314 109, както и че е водил
кореспонденция по Вайбър с ответника, преди да се
сключи договора между Ч.К.и К.К.9. Ищецът е искал детски
играчки, електрически коли, но не помни колко вида и модели. Заявява, че
моделите им били предложени и изпратени от Б.Ч.К. а те съответно се спряли на няколко. Комуникацията на свидетеля е била с
жена, на която не помни името. Писмено са комуникирали, като е имало може би
един-два разговора, но не си спомня точно за какво е ставало дума. Свидетелят
заявява, че веднъж е водил разговор и с управителя на ответното дружество, но
няма конкретен спомен от него. Заявява, че е знаел за проблем с митниците, за
който предполага, че е научил от собственика на ответната фирма, който му е
казал, че има някакъв проблем със стоката и че най-вероятно ще бъде задържана. Съответно Л.е споделил с
баща си, които оттам нататък е водил комуникацията. Свидетелят заявява, че не е
продължил да води комуникация с Б.Ч.по повод договора. Сочи, че той не е
отговарял за поръчката, а просто е водел комуникация със служител на ответното дружесвото. Избрал е модели от определен брой, посочен му
от ответното дружество. Опциите, на които се е спрял не е виждал по други сайтове.
Няма спомен да е водил кореспондеция с доставчика, от
който ответникът му е изпратил снимки преди поръчката. След предявяване на кореспондецията (стр. 66 до стр.79 от делото), свидетелят е
заявил, че същата е от неговия имейл, както и че той е я водил. Според
свидетелят, ангажимента на ответното дружество се е състоял в кореспонденция и
избор на стока на съответно добра цена, организиране документация,
освобождаване от митници и доставка на стоката в склада. Той не е виждал
доставката в България на тези автомобили от снимките, като заявява, че такава
до склада на баща му не е имало. Л.заявява, че не знае, дали китаецът, с който
е комуникирал е изпълнил за Б.Ч.К.някакъв ангажимент. Твърди също така, че баща
му не е виждал цялата кореспонденция. Същата е водена с ответника от свидетеля.
Договорът е бил изпратен първо на него,
а след това предполага и официално е изпратен на имейла на К.К..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че
както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска
обогатяване без основание, за чужда сметка. В основата на неоснователното
обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването
на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на
понятието „неоснователно обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 ЗЗД, трябва да се има предвид, че под „обогатяване" се разбира както
получаване, така и придобиване или спестяване на имуществени ползи от един
правен субект за сметка на друг правен субект, а под „неоснователно" се
разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени
блага.
По силата на
чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е
обусловено от претендираното материално право, чиято
защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника,
целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно
възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.
В този смисъл, с иска
по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в
негова тежест е да докаже даването.
В тежест на ответника
е да докаже, на какво основание е получил даденото. Третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание е отпаднало.
Според
правната доктрина и съдебна практика (Постановление под № 1 от 28.05.1979г. по
гр. д. № 1/1979г. – Пленум на ВС), фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
визиращ “получено нещо на отпаднало основание” (condictio
sine causa), изисква предаване,
съответно получаване, когато в момента на получаването съществува правно
отношение, въз основа на което да са извършени действията по даването и
получаването, но впоследствие облигационна връзка е прекратена ex tunc в
резултат на разваляне по см. на чл. 87 ЗЗД, респ. унищожаване по см. на чл. 27
– 34 ЗЗД и пр. Правната последица, която настъпва при развалянето на договора е
тази по чл. 88 ЗЗД - реституция на даденото в изпълнение на договора от
изправната страна.
За да се
претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55 ал.1, предложение трето от ЗЗД - поради разваляне
на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил при условията на
пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи
само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на
изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.
Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да
изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото
съдействие за реализиране на дължимата престация.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД се упражнява с
едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.
В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за
изпълнение, с изрично предупреждение че след изтичането на срока ще се счита,
че договорът е развален.
В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени
хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане
за изпълнение в подходящ срок - безусловно изявление за разваляне на договора,
което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на
забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено
време.
Формата на разваляне на
договора е в зависимост от формата на
сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, развалянето му става по съдебен
ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежат на извънсъдебно
разваляне. Когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай, предупреждението трябва да се
направи също в писмена форма. Предизвестие за разваляне не е необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти,
или ако задължението
е трябвало да се изпълни непременно
в уговореното време - чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна
по него, отправено до неизправния
съконтрахент, че счита договора за развален или
че разваля догора. По своята
правна същност развалянето на договора чрез едностранно
волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне
до неизправния длъжник. Без значение
е дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата
молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба. (в този см. Решение № 178 от 12.11.2010 г. по
т. д. № 60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).
В настоящото
производство няма спор, че на 13.07.2020г. между страните е възникнала
облигационна обвързаност, с предмет - Възложителят
възлага, а Консултантът приема да да поръча, закупи,
внесе от Китай в България и достави до посоченото от възложителя място детски
играчки тип акумулаторна кола по предварително уговорена спецификация и външни
характеристики, да организира чрез свои служители инспекция на стоката в завода
на производителя съгласно изискванията и изричните инструкции на възложителя, дадени
допълнително в писмен вид, да предостави снимков материал от товаренето на
стоката, да организира международния транспорт от Китай до София, да продаде на
възложителя въпросната стока.
Безспорни, а и
установени в чрез представяне на писмени доказателства и от ССЕ, са и
извършените от ищцовата страна две плащания на
основание чл.5 от Договора.
Не се спори, че в рамките
на договорените срокове по договора собствеността върху процесните
вещите не е прехвърлена на ищеца, както и че на 20.10.2020 г., при проверка на
извършения внос на територията на РБългария, стоката
е била задържана от митническата администрация при съмнения за нарушени права
на интелектуална собственост, както и че
на 24.11.2020 г. част от същата е унищожена.
Относно неизпълнената
отчетна сделката, покани по смисъла на 87, ал.1 от ЗЗД са били изпратени от ищцовата страна на 13.11.2020 г. и на 16.11.2020 г.
С оглед фактическите
и правни твърдения на страните, основните спорни въпроси по делето, касаят характера и правна същност на договорната
връзка, възможността и наличието на основания за нейното прекъсване,
респективно – разпределението на риска и отговорността при съответния вид
неизпълнение.
Поддържаната от ищцовата страна позиция е, че между страните е налице
търговска сделка, носеща белезите на комисионен договор, който впоследствие е
бил развален от нея извънсъдебно на основание чл. 87 от ЗЗД поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на ответника.
Правоизключващата позиция на
ответника, е свързана с твърдения, че процесната
договорна връзка между страните е със смесен характер, а именно комисионнен договор с елементи на посредничество, както и
че същата е прекратена поради обективна невъзможност за изпълнение, съответно,
че рискът от погиване на вещите е в тежест на ищцовата
страна.
По така наведените доводи на страните и при анализ на
доказателствата по делото, съдът намира следното:
Комисионният договор
представлява абсолютна (обективна) търговска сделка – арг.
чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5, предл. 1 ТЗ, поради което правното действие на този договор
попада под приложното поле на ТЗ независимо от качеството на правните субекти,
които са страни при учредяването на мандатното правоотношение.
От легалната
дефиниция, уредена в правната норма на чл. 348 от ТЗ, се установява, че тази
двустранна правна сделка представлява разновидност на мандатните договори, като
за неуредените в ТЗ случаи субсидиарно се прилагат
правилата на гражданското право, уреждащи Договора за поръчка – арг. чл. 348, ал. 2 ТЗ. Страни по възникналото от
комисионния договор облигационно правоотношение са комитентът
(доверителят, мандантът) и комисионерът (довереникът,
мандатарят).
Съобразно своето
правно действие комисионният договор представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор (принципно формата за
действителност на комисионния договор е устна, като в разпоредбата на чл. 348,
ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 292, ал. 3 ЗЗД е уредена
по-тежка форма за действителност на мандатния договор, в случай че предметът на
т. нар. изпълнителна сделка представляват вещни права върху недвижими вещи –
писмен договор с нотариална заверка на подписите, какъвто не е настоящият
случай).
Комисионният договор
e модификация на договора за поръчка по ЗЗД, по силата на който едно лице
(довереник/комисионер) се задължава срещу възнаграждение по поръчка на друго
лице (доверител/комитент) да сключи една или повече
сделки. Правното действие се извършва за
сметка на довереника и правните последици настъпват в неговата правна сфера (по
опосреден начин). Комисионният договор не може да
бъде съчетан с упълномощителна клауза, като
комисионерът винаги действа от свое име.
При изпълнението на
породените задължения от комисионен договор се пораждат три отношения (две
вътрешни и едно външно): 1. между
доверителя (комитента) и довереника (комисионера) –
то възниква с пораждането на мандатното правоотношение, по което мандантът възлага на комисионера да сключи една или повече
сделки с друго лице, от свое име, но за сметка на доверителя (при комисионния
договор; 2. между комисионера и
третото лице (външно) – то се характеризира с правното действие на съответната
изпълнителна сделка. Като сключва търговската сделка с третото лице
комисионерът изпълнява задължение по комисионния договор и 3. между комисионера и комитента
(вътрешно) – с прехвърлянето на породените от изпълнителната сделка субективни
права и правни задължения комисионерът изпълнява изцяло поетите задължения по
комисионния договор (отчетна сделка).
В зависимост от предмета на придобитите
субективни права и поетите правни задължения по изпълнителната сделка при
осъществяване на поръчката прехвърлянето на правния резултат от патримониума на комисионера в имуществения комплекс на комитента се извършва чрез правна сделка в съответната законоустановена форма за действителност, респ. чрез
фактическото предаване на движимите вещи, придобити в изпълнение на мандата.
Правното задължение за осъществяване на мандата от
комисионера е intuitu personae
– арг. чл. 283, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 348, ал. 2 ТЗ, т.е. той следва да осъществи поръчката лично и тъй като
комисионният договор представлява абсолютна търговска сделка, мярката на
дължимото поведение от комисионера е по-висока от тази на довереника по
договора за поръчка, а именно комисионерът следва да изпълни своите задължения
точно и добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63 от ЗЗД с
грижата на добрия търговец – арг. чл. 350, ал. 1 ТЗ,
като специалист, професионалист на съответния продуктов пазар при сключване на
търговски сделки по занятие от свое име, но за сметка на доверителя.
Предвид
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че Договорът от 13.07.2020 г.,
независимо от наименованието си, е с характеристиката на комисионен договор. В
подкрепа на този извод от една страна е съдържанието на първото вътрешно
отношение между страните, възникнало при пораждане на мандатното правоотношение,
по което ищецът е възложил на ответника да
поръча, закупи, внесе от Китай в България и достави, като организира
международния транспорт, стоки по предварително уговорена спецификация и външни
характеристики. На следващо място, не се твърди в процеса и не се установява,
да е налице упълномощаване. Същевременно, действията, предприети от ответника в
изпълнение на възложеното, за което свидетелстват приетите по делото фактури,
издадени от трети за договора лица и с основание – закупуване, доставка и транпорт на процесните стоки,
разкриват възникналите външни отношения между ответника и тези лица, като
такива от името на ответника и в изпълнение на поръчката. Освен това за
характера на договора свидетелства, както уговореното в чл. 1 задължение на
ответника да прехвърли на ищеца собствеността върху стоките – т.е да изпълни
т.нар. отчетна сделка, присъща за второто вътрешно правотношение,
така и дължимото при изпълнение на възложеното комисионно възнаграждение.
Следва да се посочи
също така, че договорът е сключен при наличие на Общи условия, които с оглед
чл. 6 от същия са неразделна част от облигационната връзка между страните.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба ищецът е декларирал, че е
запознат и приема Общите условия, установени от ответната страна. При това
положение и с оглед разпоредбата на чл. 298, ал.1 т.1 от ТЗ, ОУ са станали
задължителни за ищеца, като наведените в производството твърдения в обратна посока се явяват неоснователни.
Приемайки, че ищцовата страна е обвързана с установените от ответника ОУ,
съдът следва да разгледа и направеното в условията на евентуалност възражение за нищожност на разпоредбата на
чл. 5 от ОУ. С оглед уточняваща молба от
21.06.2021 г, същото е наведено в хипотезата на чл. 26 ал.1 т.2 от ЗЗД. Според ищеца целта на посочената
клауза е да се заобиколи закона в отношенията между
търговците, конкретно приложението на чл. 348, ал. 1 от ТЗ, тъй като
ответникът, въпреки, че страните са търговци и извършват търговска сделка,
свързана с тяхното основно занятие и по предмет на дейност, въвежда приложение
на чл. 280 от ЗЗД.
Така заявеното възражение
се явява неоснователно, предвид следното:
По същността си, Общите
условия за договаряне са предварително и едностранно формулирани клаузи, които
се предлагат от техния автор при сключването на множество еднотипни договори с
различни лица. Същите са част от факултативното съдържание на договорите, тъй
като установяват отклонение от диспозитивни правила
или уреждат неуредени въпроси. При
несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила
уговореното - чл.
298, ал.3 от ТЗ.
В
конкретния случай, според текста на чл. 5 от станалите неразделна част от
договора ОУ, Консултантът - ответникът
по делето, не действа като независим търговец, а като
посредник при закупуването на избрана от Възложителя стока. Така уговореното не
установява постигането на забранена от закона цел и не води до промяна
характера на договорната връзка между страните. Това е така, тъй като същата
разкрива особености, свързани с това, че правното положение на ответника е това
на посредник – т.е. субектът, участвал и поддържал контакта между главните
страни (ищеца и фабриката – производител от НР Китай) при подготвката
на самата сделка. Във фактическото й реализиране обаче, участието на ответното
дружество е именно в качеството му на комисионер, съгласно уговореното по чл. 1
от процесния договор.
Така изясненият
характер на възникналата облигационнана обвързаност
между страните предпоставя последващ
анализ на правата и задълженията на всяка от страните, респективно, преценка за точното и
добросъвестното им изпълнение, а от там
обуславя наличието (респ. липсата) на възможност за прекъсване на
договорната връзка и за разпределението на отговорността и риска при
неизпълнение.
С възникването на първото вътрешно
правоотношение мандантът е възложил на комисионера да
поръча, закупи, внесе от Китай в България и достави до посоченото от възложителя
място определени стоки. Действия в
изпълнение на възложеното са били предриети от страна
на комисионера, видно от данните по делото,
сочещи наличие правоотношения, възникнали между комисионера и трети
(външни за договора) лица. Няма спор, че
отчетната сделка не е реализирана, като спорните въпроси са относно причините и отговорността при неизпълнението,
а тук и за възможностите и условията за прекъсване на облигационната връзка.
Сключвайки процесния договор ответникът е поел задължение - да поръча, закупи и внесе стоки, които имат
предварително уговорена спецификации и характеристика, като изборът на стоките
и на производителя е направен от възложителя още преди възникване на
конкретната облиционна обвързаност, т.е преди да бъде
възложено, съответно прието от страна на ответника, извършването на правни
действия във връзка с поръчката, закупуването и доставката на така избраната
стока. Изводът за предварителния личен избор на манданта
следва при направения обобщен анализ на приложения по делото материал – кореспонденцията между страните през мобилното
приложение Вайбър, чието съдържание е възпроизведено
на хартиен носител и е потвърдено от приетото и неоспорено заключение на СТЕ,
отнесено и към гласните доказателства чрез разпита на лицето Л., син на
представляващия ищцовото дружество, последните -
възприети в условията на 172 от ГПК. Липсват каквито и да е твърдения или
доказателства за противопоставяне на действията извършени от св. Л.по намиране
на конкретен производсител в Китай, не е налице и спор по смисъла на чл. 301 от ТЗ, с оглед на
което валидността на същата следва да бъде въприета
като потвърдена. Същевременно, от хронологичното проследяване на кореспондеция по Вайбър се
установява, че същата е водена в период, предхождащ сключването на процесния договор. Самото й съдържание, в частност -
директните разговори на представителя на ищеца с производител от НР Китай
относно избора на конкретен вид и брой стоки и дължимата цена, разкриват
действия, предприети в подготовка на бъдеща търговска сделка, чията фактическата реализация е станала част от предмета на
сключения на 13.07.2020 г. комисионен
договор.
Както бе отбелязано,
комисионният договор е двустранен, поради което правилото по чл. 302 от ТЗ е относимо към поведението и на двете страни по него. Същевремнно, самият ищец е търговец по смисъл на чл. 1 от ТЗ, което от своя страна е предпоставка, обуславяща завишена грижа и
отговорност при изпълнение на дейността му, в това число и при спазване
нормативно установените изисквания, включително и в областта на защитената
интелектуална собственост. Наличието на проявена такава от ищцовата
страна в производството не се установява. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че в обсъдената по-горе кореспонденция за направения предварителен
избор на възложителя, придружена и със снимков материал, ясно се отличава
заявен личен интерес към модели на стоки с графичен елемент
(емблема) на известни автомобилни производители. Обстоятелството очевидно е било известно на преговорящото от името на възложителя лице, доколкото
отново от представената чрез мобилното приложение - вайбър
кореспондеция (стр. 220 от делото) е видно, че
въпросът с логото е бил коментиран от него директно с производителя на процесната стока, като в продължение е бил договарян и
начина по които същото да бъде транспортирано до определеното място за
доставка.
При тази данни, действията във връзка с подготовката на
бъдещата сделка, сочат, че са били предприети въпреки знанието и при
изначалното наличие на субективно възприятие от страна възложителя в посока
съществуващи забрани и/или органичения във връзка с
производството и търговията с конкретните стоки. Посоченото противостои на
заявената от манданта добросъвестност, доколкото
предварителната спецификацията на стоките е направена лично от него и му е била известна още преди сключването
на процесния комисионен договор. Това от своя
страна, изключва упражняване на правото по реда на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, тъй
като възможността за реализацията му е предоставена на изправната страна по
двустранна облигационна връзка.
Дори да се приеме, че
ищецът е бил изправна страна в отношенията си с ответното дружество, в случая основанията за прекратяване на процесната връзка по реда на чл. 87 фй ЗЗД не са налице. Неизпълнението на отчетната сделка не може да се вмени във
вина на ответника. В действителност, освобождаващите отговорността на
комисионера хипотези, изброени в текстовете на чл. 12, 18, 19, 20, 22, 29, 30 и
51 от представените по делото ОУ не са приложими, тъй като в случаят не касае
за неизпълнение, свързано с неспазени срокове, дефекти във веществените
качествата на стоката или събитие със случаен характер. Налице е пълна и трайна
обективно невъзможност за изпълнение, продиктувана в резулат
на извършената митническа проверка, при която част от задържаните вещи веча са унищожени, съответно - предстои да бъдат унищожени.
Т.е. предметът на прехвърлителната сделка е изваден
от гражданския оборот. Доколкото в случая е настъпила
концентрацията по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, то рискът от погиването на придобитите
в изпълнение на поръчката вещи се носи от техния собственик. Във вътрешните
отношения по комисионния договор това е комитентът,
поради което същият няма иск за връщане на дадените средства за изпълнение на възложения
мандат.
Предвид всичко изложено, съдът приема исковата претенция за
връщане на дадено по Договор 13.07.2020 г. за неоснователна и като такава
същата подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора
съдът не дължи произнасяне по направеното от страна на ответника възражение за
прихващане.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата
на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Във връзка горното и
предвид изхода на делото, съдът като съобрази претендираните
от страните разноски, съгласно представените списъци по реда на чл. 80 от ГПК и
доказателства, намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер общо на 4 050,40 (четири хиляди и
петдесет лева и 0,40 ст.) лева,
от които: 1.) 500,00 лв. – депозит за
СТЕ; 2.) 700,00лв- допълнителен депозит СТЕ; 3.) 250,00 лв. – депозит ССчЕ; 4. ) 2 600,40 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения
от „К.К.9.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** 1309, р-н „Възраждане, бул. *******, представлявано от ******* против
„Б.Ч.К."
ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.П., в качеството му
на управител иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 38 944,38 лв. (тридесет и осем хиляди деветстотин
четиридесет и четири лева тридесет и осем стотинки), дадена по Договор за
посреднически услуги между страните от 13.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на завеждане на иска – 10.12.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К.К.9.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** 1309, р-н „Възраждане',
бул. *******, представлявано от ******* да
заплати на „Б.Ч.К."
ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.П., в качеството му
на управител на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 4 050,40 лв. (четири
хиляди и петдесет лева и четиридесет стотинки), представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: