Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1463
29.11.2018г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2222/2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Къща-
музей „Иван Вазов“-
гр. ****, чрез пълномощника й
по делото адв. С.
Г., против Решение №301 от 10.07.2018г., постановено по
гр.д. №1613/2017г., по описа на Районен съд-
Карлово, ІІІ гр.с., в частта
му, с която е било признато за
незаконно и отменено
на основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ уволнението на С. Ф. Ф., ЕГН **********, извършено
със Заповед № РД-09-276 от 21.09.2017 г. на Кмета на Община ****, с
която е прекратено на основание чл.
328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение със С.Ф.Ф.. В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на решението в обжалваната
му част, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- С. Ф. ***, ЕГН **********,, чрез пълномощника си
по делото адв. Б.
В., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция
се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
В обжалваната
част на решението първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
предявен от С. Ф. Ф. против Къща- музей „Иван
Вазов“- гр. ****, признаване
за незаконно и
отмяна на уволнението
му от длъжността
„****“ на Къща- музей
„Иван Вазов“- гр. ****, извършено
със Заповед № РД-09-276 от 21.09.2017 г. на Кмета на Община ****, с
която е прекратено на основание чл.
328, ал.1, т.6 от КТ трудовото му правоотношение.
Неоснователни са
доводите на ответната къща- музей, че
искът срещу нея
е бил предявен след
изтичане на срока
по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, поради
което е погасен
по давност. Действително първоначално
в исковата молба, подадена
на 18.10.2017г., ищецът е
посочил като ответник
по иска Община ****, като
едва след оставянето
й без движение с
уточнителна молба от
01.02.2018г. същият е
заявил, че насочва иска
си срещу Къща- музей
„Иван Вазов“- гр. ****. Доколкото
посоченото процесуално действие
е било предприето
по указания на
съда за отстраняване на
нередовности на исковата
молба, то съгласно
разпоредбата на чл.129, ал.5
от ГПК така
поправената искова молба
следва да се
счита за редовна
от деня на
нейното подаване, т.е. от
18.10.2017г., поради което срокът по чл.358, ал.1, т.2 от
КТ за предявяване на
иска за признаване
за незаконно и
отмяна на уволнението
следва да се
приеме за спазен.
От фактическа
страна по делото липсва спор
между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответната къща-
музей на
длъжността „****“ въз основа
на трудов договор от
19.11.2012г., сключен с
кмета на Община ****
след проведен конкурс, за
определен срок- до 19.11.2017г. Няма спор,
че със заповед от
21.09.2017г. на кмета на Община
**** са били
променени изискванията за притежаваното
образование от **** на
Къща- музей „Иван Вазов“,
като е въведено изискване
същият да притежава висше образование
в професионалните области
„музеология, музейно дело; история
и археология“. На същата
дата до ищеца
са били изпратени
уведомително писмо, с което
е уведомен за
новите изисквания и от
него е
поискано да декларира
дали притежава необходимото
образование съгласно същите,
както и предизвестие
за прекратяване на трудовото
му правоотношение, тъй като
не отговаря на
новите изисквания за
образование. На същата
дата е била издадена
и оспорената от ищеца
заповед на кмета на
Община ****, с
която трудовото му
правоотношение е било прекратено
на основание чл.328, ал.1,
т.6 от
КТ, тъй като не
притежава необходимото образование
за изпълняваната работа.
Безспорно е, а
и се установява
от приложените по делото
писмени доказателства, че ищецът
притежава висше образование
по „българска филология“,
каквото изискване за
образование е съществувало
към момента на сключване
на трудовия му договор, както
и че не е
отговарял на въведените
нови изисквания за
образование за заемане на длъжността
„****“ на Къща- музей
„Иван Вазов“.
Съгласно практиката на Върховния
касационен съд в редица решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата,
предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от
ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното право – в този
смисъл Решение № 665 от 01.11.2010 г. по
гр.д. № 242/2009 г., ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. №
1224/2010 г., ІV г.о.; Решение № 1242 от 03.10.2011 г., ІV г.о.; решение № 149
от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г., ІV г.о.; Решение № 290 от 11.07.2012
г. по гр.д. № 882/2011 г., ІV г.о.; Решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. №
1532/2010 г., ІV г.о.; Решение №92 от 14.04.2016г.
по гр.д. № 4515/2015г., ІV г.о. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение,
като ищецът трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя, а ответникът- всички факти, които пораждат това право
или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе
решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
В исковата
молба ищецът е
въвел следните доводи
за незаконосъобразност на
уволнението му: че при
прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят е
действал недобросъвестно и е злоупотребил
с правото си, тъй като въведените нови изисквания
не са с оглед
нуждите и интереса на
работата, а единствено с цел
да се
прекрати трудовия договор;
че изменението на
образователните изисквания за заемане
на длъжността е незаконосъобразно, тъй
като не е извършено
по реда,
по който е бил обявен
конкурсът за заемане на
длъжността, т.е. след
съгласуване с Министерството на
културата; че трудовото
му правоотношение незаконосъобразно е
било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.6,
пр.1 от КТ, тъй
като той притежава образование, което
отговаря на конкурсните
изисквания за заемане
на длъжността, а при промяна
на изискванията уволнението
е следвало да
се извърши на
основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ.
Независимо че в
исковата молба ищецът е извел
на първо място доводът
за допусната от работодателя
злоупотреба с право при
промяна на изискванията за
образование за заеманата от
него длъжност, според
настоящия състав на съда
с оглед хронологичната последователност на
извършените действия първо следва
да бъде разгледан
доводът за допуснато
нарушение на закона
при промяната, изразяващо
се в несъгласуване
на същата с Министерството на
културата. Този довод е основателен.
Съгласно разпоредбата на
чл.28, ал.1 от Закона
за културното наследство /ЗКН/
общинските музеи, какъвто
представлява ответната къща- музей,
са културни институти,
които се управляват
по реда на
Закона за закрила
и развитие на културата /ЗЗРК/,
а съгласно чл.28, ал.5
от ЗКН правоотношенията с ****
на музеи възникват
въз основа на конкурс
за срок от пет
години. Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.5 от ЗЗРК
правоотношенията на ****
на общинските културни
институти с кмета
на общината възникват
въз основа на конкурс,
условията на който
се съгласуват с
Министерството на културата /МК/. От посочените
разпоредби на ЗКН и ЗЗРК
следва, че заемането
на длъжността „****“
на общински музей
става въз основа
на конкурс, условията на
който се съгласуват
с МК. В
ЗКН и ЗЗРК
не е предвидено
какво включват „условията“
на конкурса, които подлежат на
съгласуване с МК, но несъмнено
сред същите се
включват и изискванията, въведени от
работодателя, за професионалното направление на
притежаваното от кандидатите
за заемане на длъжността
„****“ на музей висше
образование, тъй като същите
не са уредени
в разпоредбата на
чл.28, ал.4 от ЗКН.
Аргумент в тази насока
е и създадената
практика от Община
**** при провеждане на конкурса
за **** на
ответната къща- музей през 2012г.
Видно от приложената
по първоинстанционното дело
кореспонденция между Община
**** и МК
/л.37-38/ за съгласуване
с МК са
били изпратени заповедта
за обявяване на
конкурса, обявлението и
длъжностната характеристика /л.61-66, 71-72/, в
които са посочени изискванията за
професионалната област на
притежаваното от кандидатите
висше образование. При
положение, че за
посочените изисквания е
въведено законово задължение
по чл.8, ал.5, изр.2 от ЗЗРК
за съгласуване с МК, то
и промяната на
същите от работодателя
е следвало да се
предхожда от съгласуване
с МК, в качеството
му на държавен орган, който
съгласно чл.4 от
ЗКН провежда държавната
политика по опазване
на културното наследство
и с който
по силата на
чл.29, ал.2 от ЗКН
следва да бъдат съгласувани и
правилниците за устройството
и дейността на
общинските музеи. В
противен случай биха
се създали предпоставки
за заобикаляне и обезсмисляне на законовото изискване
за съгласуване на
условията на конкурса, тъй
като работодателят във
всеки един момент след провеждането му би
могъл да
променя условията на
същия без спазване
на задължението за
съгласуването им с МК.
Действително в съдебната практика е
трайно утвърдено разбирането,
че работодателят има право с длъжностните характеристики да
променя изискванията за
заемане на определена
длъжност, които не
са определени с
нормативен акт, като преценката му
какви изисквания да
въведе е такава
по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. В
случая обаче е
налице специална хипотеза,
в която в нормативен
акт- ЗЗРК е предвидено
задължение за съгласуване с
държавен орган- МК, на
условията за заемане
на длъжността „****“
на общински музей.
Така посоченото задължение
не отнема правото
на работодателя да определи
изискванията за заемане на
длъжността, но
упражняването на същото
следва да се предхожда
от получаване на становище
от МК. По
така изложените съображения
настоящият състав на
съда намира, че за
кмета на
Община **** е
съществувало задължение да
съгласува промяната на
изискванията за професионалната
област на притежаваното от **** на
Къща- музей „Иван Вазов“ образование с
Министерството на културата.
Доколкото посоченото задължение
не е било
изпълнено, то извършеното
въз основа на променените
изисквания прекратяване на
трудовото правоотношение на
ищеца, в качеството
му на **** на
ответната къща- музей, е
незаконосъобразно. Ето защо
предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ за признаване
на уволнението за незаконно
и отмяната му е основателен
и следва да
се уважи. С
оглед на посочения
извод е безпредметно
да се обсъждат
останалите доводи на
ищеца за незаконност
на уволнението му.
Доколкото с
решението в обжалваната
му част първоинстанционният съд
е стигнал до
същия извод, макар
и по други
съображения, то същото следва
да бъде потвърдено.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №301 от 10.07.2018г., постановено по
гр.д. №1613/2017г., по описа на Районен съд-
Карлово, ІІІ гр.с., в
частта му, с която е
било признато за
незаконно и отменено
на основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ уволнението на С. Ф. Ф., ЕГН **********, от заеманата длъжност „****“
на Къща- музей „Иван
Вазов“- гр. ****, извършено със Заповед № РД-09-276 от
21.09.2017 г. на Кмета на Община ****, с която е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ трудовото
правоотношение със С.Ф.Ф..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.