РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100214 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска“ № 19, представлявана от пълномощник на законните
представители, срещу Е. В. И., ЕГН **********, с адрес: *****. Исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими, като предявени от
и против надлежна страна по спора, в законоустановения срок.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от Търговския
закон (ТЗ) и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – за сумата от 21 867,26
лева – главница по Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 424324607950 от
05.10.2016 г., сключен между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********
(предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а
понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът)
и ответника, за сумата от 10 331,11 лева – договорна възнаградителна лихва,
договорена между страните по същия договор за периода от 24.03.2017 г. до
10.02.2022 г., за сумата от 3 637,49 лева – обезщетение за забава върху
главницата по същия договор за периода от 24.03.2017 г. до 10.02.2022 г., както
и за сумата от 42,52 лева – обезщетение за забава върху главницата по същия
договор за периода от 11.02.2022 г. до 18.02.2022 г. Претендира се и законната
лихва за забава от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 05.10.2016, между горепосочената банка –
кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за кредит
1
ЕКСПРЕСО № 424324607950 от 05.10.2016 г. Кредитът е уговорен и отпуснат
в размер от 28 700 лева, с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,8
% годишно (0,0244% на ден) със срок на договора до 24.10.2023 г. и съгласно
подписан между страните погасителен план - Приложение №1 към договора.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 24-то число на месеца.
Съгласно чл. 9.1 Част I от договора, при просрочие на погасителните вноски се
начислява наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен
процент. Претендираната по настоящото дело наказателна лихва (обезщетение
за забава) е начислена само върху частта от вноската, представляваща
главница, при наказателна ставка от 6 %. Твърди се, че банката е изпълнила
задължението си по кредитния договор като е предоставила сумата съгласно
договореното по посочената в чл. 6 от договора за кредит разплащателна
сметка, но от страна на ответника плащанията на дължимите суми по договора
не са били извършвани редовно. Поради това, от страна на банката до
кредитополучателя е изпратена покана-уведомление с изх. № 01-20-
21892/01.12.2021 г., чрез ЧСИ С.Я., с Рег. № на КЧСИ, за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като се твърди, че същата е връчена по
правилата на чл. 47 от ГПК. Твърди също, че на 18.02.2022 г. от страна на
ищеца е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу ответника, в резултат на което по ч.гр.д. № 407/2022 г. на
Районен съд Своге са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
21.07.2022 г. за сумите, предмет на настоящото производство. Иска се от съда
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
21 867,26 лева – главница по Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 424324607950
от 05.10.2016 г., сключен между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********
(предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а
понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът)
и ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 10 331,11 лева – договорна
възнаградителна лихва, договорена между страните по същия договор за
периода от 24.03.2017 г. до 10.02.2022 г., сумата от 3 637,49 лева –
обезщетение за забава върху главницата по същия договор за периода от
24.03.2017 г. до 10.02.2022 г. и сумата от 42,52 лева – обезщетение за забава
върху главницата по същия договор за периода от 11.02.2022 г. до 18.02.2022 г.,
за които суми са издадени Заповед № 235 от 21.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 21.07.2022 г. по ч.гр.д. № 407/2022 г. по описа на
Районен съд Своге. Претендира се присъждане на разноски за настоящото и за
заповедното производство.
С отговора ответникът, чрез назначения му от съда особен представител,
оспорва исковете като неоснователни, доколкото не са подкрепени с
доказателства. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията – главници и договорни възнаградителни лихви,
претендирани в настоящото производство. Твърди се, че не е редовно
извършено връчването чрез съдебния изпълнител на изявлението на кредитора
до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, че последният
не е уведомен за наличието на забавени плащания повече от 6 месеца,
съгласно клаузите на договора, както и че ответникът не е уведомен, че е
2
изтекъл гратисния едномесечен период за плащане и настъпване на условията
за прекратяване на застрахователната гаранция. Възразява за наличието на
нищожни клаузи в договора, които са във вреда на потребителя.
В открито съдебно заседание страните (съответно чрез пълномощника и
особения представител) подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и което
съдът кредитира, като обективно, пълно и компетентно изготвено.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 407/2022 г. по описа на Районен съд Своге, се
установява, че въз основа на подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 21.07.2022 г., с която е
разпоредено длъжникът Е. В. И. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от
21 867,26 лева – главница по Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 424324607950
от 05.10.2016 г., сключен между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********
(предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а
понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът)
и ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 10 331,11 лева – договорна
възнаградителна лихва, договорена между страните по същия договор за
периода от 24.03.2017 г. до 10.02.2022 г., сумата от 3 637,49 лева –
обезщетение за забава върху главницата по същия договор за периода от
24.03.2017 г. до 10.02.2022 г. и сумата от 42,52 лева – обезщетение за забава
върху главницата по същия договор за периода от 11.02.2022 г. до 18.02.2022 г.,
както и 767,57 лева разноски по делото, от които 717,57 лева за заплатена
държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на издадените в заповедното производство заповед за
изпълнение и изпълнителният лист е образувано изп.д. № 20228640400198 на
ЧСИ В. Н., с Рег. № на КЧСИ. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника Е. В. И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са спазени
изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поради това, с Определение от
22.02.2023 г., заповедният съд е указал на заявителя възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 21.03.2023 г., като ищецът е
упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен
срок е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си със сила
на пресъдено нещо.
Между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК ********* (предишно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем заличен търговец, чийто
универсален правоприемник е ищецът) – кредитор и ответника –
3
кредитополучател е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 424324607950
от 05.10.2016 г. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на
ответната страна сума в размер на 28 700 лева (чл. 3 от договора, част I). В чл.
8, част I от договора е постигнато съгласие за номинален фиксиран лихвен
процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 8,8 % годишно за
целия срок на договора. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в
договора банкова сметка (чл. 6, част I от договора), като кредиторът е
изпълнил задължението си за предоставяне на сумата на 05.10.2016 г., което
обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Срокът за
издължаване на кредита е 84 месеца, платими на 24-то число на месеца,
съгласно подписан между страните погасителен план - Приложение №1 към
договора, като размерът на всяка месечна анюитетна погасителна вноска е
480,02 лева (чл. 7, част I от договора), а крайният падеж е 24.10.2023 г. (чл. 5,
част I от договора). Според клаузата на чл. 9, част I от договора, при
просрочие на погасителните вноски се начислява наказателна лихва в размер
на 6 пункта над номиналния лихвен процент, т.е. 14,8 %. Съгласно чл. 10, ал.
2, част II от договора, при просрочие на задължение по договора със забава
над 90 дни, банката има право да обяви вземането си за възстановяване на
целия кредит за предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва
след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса,
уговорен между страните в чл. 16, част II от договора. При настъпване на
предсрочна изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси
всички свои задължения по договора за кредит. В чл. 16, част II от договора е
предвидено, че всички известия между страните ще се смятат правилно
адресирани, ако са изпратени на адреса на страната, посочен в началото на
договора. При промяна на адрес, кредитополучателят е длъжен да уведоми
банката писмено. В противен случай за правно валиден между страните ще се
счита последният адрес, посочен писмено. В искането за потребителски
кредит от ответника е посочен адрес ***. Този адрес е посочен и в чл. 2, част I
от договора (макар грешно изписан като *****, какъвто не съшестува). В
същия текст от договора е посочен и адрес в *****
Процесният договор за кредит е подписан от ответника, което
обстоятелство не се оспорва от представителя.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява още, че от ответника са заплатени само пет вноски съгласно
погасителния план – от втората до шестата (последната с падеж 24.03.2017 г.,
а първата вноска с падеж 24.10.2016 г. е на стойност 0 лева). След 24.03.2017 г.
ответникът е спрял плащанията по договора, а непогасените вземания
съвпадат по основание и размер с претендираните в настоящото производство.
Към исковата молба е приложена покана-уведомление с изх. № 01-20-
21892/01.12.2021 г. на „Банка ДСК“ АД, отправена до ответника чрез ЧСИ С.
Я., с Рег. № на КЧСИ, с която банката уведомява ответника за това, че е
универсален правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД и обявява кредита за
предсрочно изискуем. След изпълнение на предвиденото в чл. 47, ал. 1 от
ГПК, връчителят е залепил уведомление на адреса в ***** на 04.01.2022 г.,
след като ответникът е търсен преди това на същия адрес още на 03.12.2021 и
на 18.12.2021 г., където не е намерен, като в указания в последното
4
двуседмичен срок от залепването, изтекъл на 18.01.2022 г., ответникът или
друго упълномощено лице не се е явило, за да получи поканата-уведомление
от кантората на съдебния изпълнител, видно от Констативен протокол от
19.01.2022 г. на ЧСИ С. Я. и Разписка от 04.01.2022 г.
В първото по делото о.с.з., от пълномощника на ищеца е представена
покана-уведомление с изх. № 020-20-02782/29.05.2020 г. на ищцовата банка,
отправена до ответника чрез ЧСИ С. Я., с Рег. № на КЧСИ, с която банката
уведомява ответника за това, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
След изпълнение на предвиденото в чл. 47, ал. 1 от ГПК, връчителят е залепил
уведомление на адреса в *** на 24.06.2021 г., тъй като не е открил ответника
на адреса и е събрал данни от кмета на селото, че адресата не живее на този
адрес. Ответникът или друго упълномощено лице не се е явило, за да получи
поканата-уведомление от кантората на съдебния изпълнител в двуседмичен
срок от залепването на уведомлението.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които са напълно
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на
сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание
(договор за потребителски кредит); предоставяне на сумата по кредита на
ответника; уговорения начин за връщане на усвоената сума и изискуемост на
вземанията, вкл. наличието на уговорени между страните или предвидени в
закона предпоставки за възникване на потестативното право на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното упражняване на това
право, в т.ч. редовното връчване на изявлението за това на ответника; по
отношение на претенцията за договорна лихва ищецът носи тежестта да
докаже основанието за начисляването й и нейния размер; по отношение на
претенцията за обезщетение за забава ищецът носи тежестта да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на лихвата.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че между ответника в
качеството на кредитополучател и „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********
(предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а
понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът)
в качеството на кредитор е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО №
424324607950 от 05.10.2016 г., по силата на който ответникът е получил
сумата от 28 700 лева, която е следвало да се върне, ведно с договорената
възнаградителна лихва в сроковете съгласно погасителния план. От страна на
ответника са изпълнени само част от задълженията му по договора – платени
са само пет вноски съгласно погасителния план – от втората до шестата –
последната с падеж 24.03.2017 г. и след тази дата ответникът е спрял
плащанията по договора, а непогасените вземания съвпадат по основание и
5
размер с претендираните в настоящото производство.
Съдът намира за неоснователно възражението на представителя на
ответника, че не е налице редовно уведомяване на последния за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, както и че не е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането по процесния договор. Съгласно предвиденото в
договора ответникът е търсен и на двата посочени в договора негови адреси,
за да му бъде връчено изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по процесния договор. На адреса в ******,
съвпадащ с настоящия му адрес, той не е намерен на 24.06.2021 г., като
връчителят е събрал данни от кмета на населеното място, че ответникът не
живее на този адрес. Поради това, на основание чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК не е
имал задължение да констатира невъзможността ответникът да бъде намерен
на този адрес с три посещения на същия, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Имал е задължение единствено да залепи уведомление, което е сторил. С
оглед на това, неоснователно е възражението на представителя, че ответникът
е търсен само в работно време. Дори да беше търсен по друго време – той не
би могъл да бъде намерен на този адрес, след като не живее на същия. След
това, ответникът е търсен за връчване на поканата-уведомление и на другия
посочен от него в договора адрес в ***** на 03.12.2021, на 18.12.2021 и на
04.01.2022 г., където не е намерен, поради което на последната дата е залепено
уведомление на адреса и с изтичането на срока за получаването на 18.01.2022
г. поканата-уведомление се смята за връчена. В мотивите по т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Доколкото към
момента на упражняване от кредитора на правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е била налице забава в плащанията с повече от 90 дни на
вноските от № 7 до № 60 – последната с падеж 24.09.2021 г., видно от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, следва
изводът, че при упражняване на правото от кредитора преди депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК е бил налице и обективният факт на
неплащането, поради което целият дълг по кредита е станал предсрочно
изискуем.
Независимо от изложеното, коментираното възражение е и неотносимо
по делото. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма отношение към вноските с вече
настъпил падеж. Видно от договора, крайният срок за издължаване на дълга
6
по кредита е 24.10.2023 г. и следователно към датата на приключване на
съдебното дирене в настоящото производство вземането на ищеца към
ответника е изцяло изискуемо, като въпросът дали е обявявана на ответника
предсрочна изискуемост на дълга или не е без значение. Позоваването на
ответника в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на предсрочна
изискуемост няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането и на което то се претендира в исковото производство, тъй като
вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и
също основание – договора за кредит (Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 на ОСГТК на ВКС), като не е налице
противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС. Именно защото искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството
по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, към който момент се формира
силата на пресъдено нещо, какъвто факт е и настъпването на падежа на
всички вноски по процесния договор за кредит. Това следва при съобразяване
на задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по т.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, които са в смисъл, че съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес. С оглед последователното прилагане на този принцип, а
и на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, в мотивите по т. 1 на Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 на ОСГТК на ВКС е прието, че
това означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени
вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, като искът
следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира
сила на пресъдено нещо. Прието е още, че „Решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът
плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
7
ГПК.“ Ето защо, дори да не беше установено по делото надлежното
уведомяване на длъжника за волеизявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, това не би могло да доведе до извод за
неоснователност на претенциите на ищеца, тъй като вземанията му към
ответника са с настъпил падеж са в размерите, посочени по-горе, както и в
исковата молба, доколкото няма данни за извършени плащания извън
образуваното изпълнително производство.
Неоснователно е и възражението, че ответникът не е уведомен за
настъпилото правоприемство по отношение на кредитора по договора. Това
обстоятелство се установява от публичния Търговски регистър, както и в
покана-уведомление с изх. № 01-20-21892/01.12.2021 г. на ищцовата банка се
съдържа уведомление до ответника за това, че „Банка ДСК“ АД е универсален
правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД. Нещо повече – банковата сметка,
по която се обслужва кредитът остава непроменена и ответникът е разполагал
с възможност да осигури наличност по същата за изпълнение на задълженията
си, ако е имал желание за това.
Неоснователно е и възражението, че в исковата молба не е посочено от
кога ответникът е спрял плащанията, доколкото ясно са посочени в исковата
молба периодите, за които се претендират отделните вземания, като за
възнаградителната лихва напр. периодът е от 24.03.2017 г. до 10.02.2022 г.,
като датата 24.03.2017 г. съответства и на установената от вещото лице дата на
последното плащане от ответника по договора. Покана за изпадане в забава не
е необходима в случая, както неоснователно се твърди от представителя на
ответника, тъй като денят за изпълнение на всяко едно от задълженията е
определен в погасителния план и длъжникът изпада в забава след изтичането
на срока за плащане на съответната вноска (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).
Ответникът не е следвало да бъде уведомяван, че е изтекъл гратисния
едномесечен период за плащане, доколкото това е видно от погасителния план,
а дали е уведомяван за настъпването на условията за прекратяване на
сключената застраховка е неотносимо по делото, доколкото претенциите не
касаят същата.
Неоснователно е и възражението за наличието на нищожни и
неравноправни клаузи в процесния договор, като при дължимата служебна
проверка съдът не констатира наличието на такива. Почти всеки договор за
кредит съдържа уговорка за постъпване по сметка в банката на работната
заплата на кредитополучателя, както и за предоставяне на съгласие за
директен дебит, но това не дава право на кредитора да провежда
принудително изпълнение върху наличностите по тази сметка извън
законоустановения за това ред. Отделен е въпросът, че дори посочената
уговорка да е нищожна, това не би се отразило на действителността на
договора (арг. от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД), а оттук и не би могло да доведе до извод
за неоснователност на претенциите на ищеца.
Предвид установяване на основателност на претенциите, то следва да се
пристъпи към разглеждане на направеното от особения представител на
ответника възражение за погасяването по давност на вземанията за главница и
договорна възнаградителна лихва, включени във вноските по погасителния
план по договора.
8
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Изявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост се счита получено от ответника на 18.01.2022 г. По отношение на
исковете за главница и за договорна възнаградителна лихва, които са част от
вноските по договора за банков кредит, приложима е петгодишната
погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Главното вземане не е
периодично и не се прилага кратката давност. В Решение № 38 от 26.03.2019 г.
по т.д. № 1157/2018 г., II т.о. на ВКС е прието, че „…уговореното между
страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това
становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него
примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици
на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един
и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през
съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно
получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на
банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
(чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски“. В същия смисъл са още Решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г., III г.о. на ВКС, Решение № 261 от
12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 103 от
16.09.2013 г. по т.д. № 1200/2011 г., II т.о. на ВКС и мн.др. Допълнително в
Решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г., III г.о. на ВКС е
пояснено, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост, какъвто е процесният случай.
След като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 18.02.2022 г. и до този момент не е изтекъл
петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на
обявената предсрочна изискуемост – 18.01.2022 г., възражението за погасяване
9
по давност на задълженията за главница и за договорна възнаградителна лихва
се явява неоснователно. В случая възражението в писмения отговор е, че
„Всяка от датите на плащане посочени в Погасителния план са падежирали и
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
плащане е настъпила погасителна давност“, т.е. очевидно е, че възражението
за изтекла погасителна давност касае именно вноските по погасителния план,
включващи главница и договорна възнаградителна лихва, а не и
претендираните по делото обезщетения за забава, поради което, съдът не
следва да се произнася по въпроса дали са погасени по давност последните
вземания (арг. от чл. 120 от ЗЗД).
Тъй като ответникът не доказа наличие на валидно погашение извън
образуваното изпълнително дело, исковете се явяват основателни до
установения от вещото лице размер, който съвпада с претендирания. Това
налага извода за тяхната основателност в пълния предявен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 3 846,66 лева, от които:
765,86 лева – платена държавна такса; 400 лева – внесен депозит за ССчЕ;
2 380,80 лева – внесен депозит за особен представител и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на материалния интерес, процесуалната активност и степента
на фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в
заповедното производство, които са в размер на 767,57 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. И., ЕГН
**********, с адрес: *****, че същият дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, представлявано от законните представители Б. Ф. С., С. Л. С., Д. Н. Н.-
И., Т. Х. К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., сумата от 21 867,26 лева – главница по
Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 424324607950 от 05.10.2016 г., сключен
между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК ********* (предишно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем заличен търговец, чийто
универсален правоприемник е ищецът) и ответника, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 10 331,11 лева – договорна възнаградителна лихва по
същия договор за периода от 24.03.2017 г. до 10.02.2022 г., сумата от 3 637,49
лева – обезщетение за забава върху главницата по същия договор за периода от
24.03.2017 г. до 10.02.2022 г. и сумата от 42,52 лева – обезщетение за забава
върху главницата по същия договор за периода от 11.02.2022 г. до 18.02.2022 г.,
за които суми са издадени Заповед № 235 от 21.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
10
Изпълнителен лист от 21.07.2022 г. по ч.гр.д. № 407/2022 г. по описа на
Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Е. В. И., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от законните представители Б.
Ф. С., С. Л. С., Д. Н. Н.-И., Т. Х.-К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., сумата от
3 846,66 лева, представляваща направени разноски по гр.д. № 214/2023 г. по
описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Е. В. И., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от законните представители Б.
Ф. С., С. Л. С., Д. Н. Н.-И., Т. Х.-К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., сумата от
767,57 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 407/2022 г. по
описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 407/2022 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
11