№ 1093
гр. Варна, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110200766 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид
следното :
Административно - наказателното производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН е образувано по жалба на Й. ЛЮБ. М. срещу Наказателно
постановление № 21 – 0819 - 004540/02.11.2021 год. на Началник група в ОД
МВР – Варна, сектор "ПП" , с което му е наложено административно
наказание: "глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.2,
вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорват извършените нарушения, като жалбоподателя
твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до отмяна на
издаденото НП. В с.з. жалбоподателя се представлява от процесуален
представител – адвокат Б.М., ВАК. В пледоарията си по същество поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира за направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща процесуален
1
представител в с.з. В становище на процесуален представител на
въззиваемата страна, ю.к. Лукова изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита нарушението за установено по несъмнен начин. Изтъква, че
наказанието е наложено в минимален размер. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима.
На 04.10.2022 г. в 08.55 часа в гр.Варна, по бул."Цар
Освободител", жалбоподателя управлявал МПС –лек автомобил марка "БМВ
530" с рег. № ***, собственост на Б.П. М., като при излизане от крайпътна
територия – двора на МБАЛ "Света Анна" на бул. "Цар Освободител" в
посока ул. "Генерал Колев", не пропуска и е блъснат от приближаващия от
лявата му страна по бул. "Цар Освободител", лек автомобил "Мерцедес Е
300" с рег. № ***. В следствие на удара л.а. "БМВ 530" с рег. № *** се
завърта и блъска спрелия л.а. "Ауди А 6" с рег. № ***. Настъпва ПТП с
материални щети и по трите автомобила и пострадало лице – водачът на л.а.
"БМВ 530" с рег. № *** - Й. ЛЮБ. М. е с контузия на ляв лакът, прегледан и
освободен от - МБАЛ "Света Анна"
При тези обстоятелства, актосъставителя Е.Г. съставил АУАН, серия
GA № 452192/ 04.10.2021 год., в който приел, че жалбоподателя е осъществил
състава на административни нарушения по чл. 37, ал.3,от ЗДвП. .
Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него но не го
подписал .
Възражения по съставения АУАН не били депозирани в 3-дневният
срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № 21 – 0819 - 004540/ 02.11.2021 год. на Началник
група в ОД МВР – Варна, сектор "ПП", връчено лично на 07.02.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушания в с.з. актосъставител Е.Г., св. Л.М., двамата
служители на ОД МВР – Варна, св.М.А., св.А.И., изготвената късебно авто-
техническа експертиза, както и от приложените и приобщени по реда на чл.
2
283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от
нарушителя.
Показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта,
както и останалите свидетели са логични, последователни и
непротиворечиви, като кореспондират и с писмените доказателства по делото,
поради което съдът им дава вяра. Същото се отнася и до писмените
доказателства по делото, които са редовни от външна страна, не се оспорват
от страните и не които също се дава дява. Фактът на управление от страна на
жалбоподателя на МПС, както и фактите относно времето и мястото на
извършване на нарушението се установяват както от показанията на
актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта, разпитаните свидетели –
Иванова и А., така и от приобщените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира, че жалбата е основателна, по следните съображения:
Действително, в преценката си дали да издаде НП административно
наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които
в рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни, до доказване на противното.
От друга страна, по силата на чл. 14, ал.2 НПК във връзка с
препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е
категорично застъпено в т.7 от ППВС № 10/1973 г., Сб.,1992, стр.530, където
е посочено, че "отразените в АУАН фактически констатации - НЕ СЕ считат
за установени до доказване на противното и затова административно-
наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства".
В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено.
3
Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че
фактическите констатации в АУАН са необосновани и не се подкрепят по
категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като
констатира, че при реализиране на административно наказателната
отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание, респ. до
отпадане на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя.
Основен и задължителен елемент от всеки АУАН и всяко НП е
"описание на нарушението ... обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават" [чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5
ЗАНН], като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за административно
нарушение.
В настоящият казус липсват каквито и да било категорични
доказателства подкрепящи обвинителната теза за извършените от
жалбоподателя две отделни административни нарушения по ЗДвП. Както
вече съдът имаше възможност да посочи, актосъставителят не е изпълнил
задължението си по чл. 42, т.9 от ЗАНН да впише в акта имената и адресите
на лицата, които са претърпели имуществени вреди от ПТП. Това е било
задължително, доколкото се твърди, че са причинени такива вреди по два
автомобила.
След като данни за такива лица липсват, съдът обективно не може да
извърши проверка на твърденията на актосъставителя и св.Аспарухов въобще
за настъпилото ПТП с участие на жалбоподателя. Освен това, не са събирани
доказателства за установяване на разстоянието между двата автомобила и в
частност дали управлявания от жалбоподателя автомобил е станал причина за
ПТП предвид разположението му на пътното платно.
4
Задължението за представяне на доказателства, подкрепящи
изложеното в НП, е изцяло в тежест на наказващият орган и при
установеното бездействие от негова страна, съдът приема за недоказано всяко
от описаните административни нарушения и извършването им от
жалбоподателя.
Споделя се възражението на жалбоподателя, че е налице
несъответствие между часа на твърдяното административно нарушение в
АУАН и НП. В АУАН се твърди, че нарушението е извършено на
04.10.2021 г. в 10. 23 часа, докато в НП се сочи, че нарушението е
извършено на 04.10.2021 г. в 08. 55 часа.
С АУАН се образува административно наказателното производство и
в същия акт се описват всички обективни признаци на вмененото нарушение,
сред които е и времето на извършване на същото. При несъответствие между
АУАН и НП относно времето на извършване на твърдяното административно
нарушение съществено се засяга правото на защита на санкционираното лице
да разбере в какво нарушение се обвинява и срещу какви факти следва да се
защитава, а от друга страна се препятства осъществяването на съдебния
контрол върху законосъобразността на НП, доколкото и съдът не може да
установи по категоричен начин кога се твърди, че е извършено нарушението,
респективно не може да се установи виновността или невиновността на
наказаното лице. По никакъв начин не е конкретизиран часът на извършеното
деяние.
Липсата на относимите факти в АУАН и НП ограничава правото на
защита на санкционираното лице и не позволява нито на въззивника, нито на
съда, да очертае фактическите рамки на нарушението. В Решение № 6 от
6.01.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2939/2019 г. се подчертава, че не
е достатъчно относимите към състава на нарушението факти да стават ясни от
доказателствата, дължи се описването им в АУАН и НП за да се гарантира
защитата на санкционираното лице. Тези факти именно определят предмета
на доказване при въззивната проверка, като съдът има задължение да прецени
дали е извършено именно описаното в НП. Датата и часът на извършване на
5
нарушението е един от съществените обективни признаци за
индивидуализацията му и е от решаващо значение за съставомерността му,
както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на
наказаното лице. (В този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 983/2020 г.). Правилното посочване на датата и часа на
извършване на нарушението е от особено съществено значение не само с
оглед необходимостта санкционираното лице да разбере какво нарушение се
твърди, че е извършило, но и най-вече с оглед преценката дали не са изтекли
съответните давностни срокове. Според константната съдебна практика
погрешното определяне на датата на извършване на нарушението
представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяната на
издаденото наказателно постановление.
От експертното заключение по изготвената експертиза се
установява, че преди произшествието лек автомобил марка "БМВ 530" с рег.
№ ***, с водач Й. ЛЮБ. М. е навлязъл в кръстовището на ул. "Илинден" с
намерение да извърши маневра – завой на дясно и да продължи движението
си в крайна лява лента за движение по бул. "Цар Освободител" към
кръстовището с ул. "Пирин". Преди произшествието л.а. "Мерцедес Е 300"
с рег. № *** с водач М. Г. АРН. се е движел по бул. "Цар Освободител" в лява
лента за движение. Преди произшествието л.а. "Ауди А 6" с рег. № ***, с
водач А С. се е намирал спрял в кръстовището на бул. "Цар Освободител" и
ул. "Илинден", в началото на средната лента за движение. Първоначалния
удар на л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № *** и л.а. "БМВ 530" с рег. № ***,
настъпва когато л.а. "БМВ 530" е навлязъл с предната си част в крайна лява
лента за движение в кръстовището. Ударът за л.а. "БМВ 530" е в странична
лява предна част на превозното средство, в областта на калник-преден ляв,
колело-предно ляво и предна част на врата-предна лява. В следствие на удара
л.а. "БМВ 530" се завърта около вертикалната си ос по посока на въртене на
часовниковата стрелка , като се измества в дясно и удря спрелия л.а. "Ауди А
6" с рег. № *** в кръстовището на бул. "Цар Освободител" и ул. "Илинден",
в началото на средната лента за движение. За л.а. "БМВ 530" ударът е в
странична дясна част на превозното средство, в областта на врата-предна
дясна и предна част на врата-задна дясна. За л.а. "Ауди А 6" ударът е в
6
странична лява задна част на превозното средство, в областта на калник-
заден ляв.
Експертизата приема, че скоростта на движение в момента на удара
на л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № *** в размер на – 58.43 км/ч. Скоростта
на движение на л.а. "Мерцедес Е 300" преди произшествието при
съобразяване на спирачна следа преди мястото на удара е в размер на – 100.94
км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № *** при
движение с 100.94 км/ч. е в размер на – 77.52 метра. Опасната зона за спиране
на л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № *** при движение с 50.00 км/ч. е в размер
на – 30.89 метра. Разстоянието от мястото на удара , на което се е намирал
л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № *** при възникване на опасността 57.34 м. <
77.52 м., опасната зона за спиране на л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № ***
при движение с – 100.94 км/ч. Разстоянието от мястото на удара, на което се
е намирал л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № *** при възникване на опасността
57.34 м. > 30.89 м. опасната зона за спиране на л.а. "Мерцедес Е 300" с рег.
№ *** при движение с – 50.00 км/ч.
Водачът на л.а. "Мерцедес Е 300" с рег. № *** при движение с 5.00
км/ч. е имал възможност да спре безопасно до мястото на удара при
своевременно възприемане на опасността .
Св. Е.Г. / актосъставител/ не е бил очевидец на ПТП. Св. М. твърди,
че е съставил протокол за ПТП по данни на водачите. Тези доказателствени
средства не се основават на обективни данни / оглед, измервания и т.н. /, не
установяват факти и обстоятелства които са възприети пряко и
непосредствено, поради което и съдът не ги кредитира.
По изложените съображения съдът възприема за установена и
доказана посочената по-горе фактическа обстановка.Същата дава основание
да се приеме, че жалбоподателят Й.М. от обективна страна не е осъществила
деяние, което да съставлява нарушение и да покрива състава на чл. 37, ал. 3
ЗДП
7
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този
дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Й. ЛЮБ. М. следва да се присъдят направените по
делото разноски. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие. По
8
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху
това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а
това е ОД МВР – Варна, като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити – така Решение № 13009 от 02.10.2019 год. по адм. д. № 7758/
2018 год. на Върховния административен съд.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в
писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е направено искане
за присъждане на такива разноски в минимален размер спрямо насрещната
страна, при отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на
МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на
спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 - 0819 - 004540/ 02.11.2021
год. на Началник група в ОД МВР – Варна, сектор "ПП", с което на Й.
ЛЮБ. М., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200.00 /двеста/ лева за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП .
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Й. ЛЮБ. М., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, ул. „Ружа“ № 5, сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, представляваща направените пред въззивната инстанция по НАХД №
766/2022 г. по описа на РС - Варна разноски за адвокатско възнаграждение и
сумата в размер на – 553.80 лева .разноски за изготвяне на съдебно авто-
техническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10