№ 703
гр. Пазарджик, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20255200100132 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 1914/18.02.2025 г. от Н. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Върховен касационен съд, на основание чл.
2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева
за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение №
794/16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2020 г., ІV г. о., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до
окончателното плащане на сумите, поради нарушение на правото на
Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:
Недопускайки до касационно обжалване Решение № 169/22.06.2020 г.
по ВГД №219/2020 г. по описа на ПзОС, с което е потвърдено Решение
№136/31.01.2020 г. по гр.д.№656/2019 г. по описа на ПзРС, с което е отхвърлен
иск с правно основание чл.71 ал.1 т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на
нарушение на забраната за дискриминационно третиране на ищеца от
ответника ГДИН – София и иск по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. за осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от него, ВКС е
допуснал нарушение на забраната за недискриминация. В този смисъл ищецът
твърди, че ВКС като е приел в константната си практика, че по
неблагоприятното третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява
дискриминация по признака лично или обществено положение. Не е сходно и
1
не може да се сравнява за целите на ЗЗДискр. положението на ищеца, и това
на осъдените на лишаване от свобода за определен срок. Във връзка с това е
прието, че режимът в местата за лишаване от свобода, както и ограниченията
и лишенията, на които са подложени осъдените, е различен за осъдените на
доживотен затвор и тези, които са осъдени на лишаване от свобода за
определен срок, както и е различен в затворническите заведения в цялата
страна. Тези изводи на ВКС според ищеца са и в противоречие с Решение
№14/1992 г. на КС на РБ, с което е прието, че равенството на гражданите пред
закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на
гражданското общество и държавата и е общ за цялата правна система на
РБългария.
Съобразно тези аргументи ищецът твърди, че с константната си
практика ответникът по настоящето производство ВКС, е допуснал
нарушение на чл.2 от ДЕС, чл. 18 от ДФЕС, чл. 20 и чл.21 от ХОПЕС, а
именно забраната за недискриминация, което нарушение е съществено и от
него безспорно произтичат поддържаните неимуществени вреди за ищеца.
Ето защо моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
Направени са и доказателствени искания:
Да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
призоваване; да изиска за послужване гр. д. № 656/2019г. по описа на PC
Пазарджик и ВГД № 219/2020г. по описа на ОС Пазарджик.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ВКС депозира отговор, с
който изразява становище, че исковата молба продължава да е нередовна,
евентуално че исковете са неоснователни. Поддържа се, че не става ясно чрез
кои действия/бездействия ответникът е причинил твърдяните неимуществени
вреди. Страната е длъжна да сочи фактите, на база на които сезиращият съд е
длъжен да въздаде и правото. Искът се твърди, че е недопустим и поради това,
че се иска пререшаване на делото, което е приключило с влязъл в сила съдебен
акт. Ако по настоящото дело се реши, че процесното определение на ВКС е
незаконосъобразно, то това би било недопустимо произнасяне съобразно чл.
297 и чл. 298 от ГПК.
Не били доказани и твърдените неимуществени вреди. Посочват се
мотивите на ВКС, за да не допусне до касационно обжалване решението на
ПАС, като се твърди, че определението е валидно и правилно, каквато е и
2
константната съдебна практика на съда.
Прави се възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение,
както и на претендираното адвокатско възнаграждение.
Моли се за отхвърляне на иска с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при
условията на чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като
настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при
спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от
ГПК :
Правното основание на предявените искове е чл.2в ал.1 т.2 от
ЗОДОВ - главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са
процесуално допустими като предявени от надлежна страна, при наличие
на правен интерес за същата.
В случаят не е налице твърдяната от ответната страна нередовност на
исковата молба, тъй като ищецът е посочил конкретно нарушените според
него норми от правото на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти,
което нарушение е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано" и
причинна връзка от нарушението да са настъпили неимуществени вреди за
частноправния субект – обстоятелства, които също се твърдят от ищеца (чрез
назначения особен представител).
Процесуалната легитимация на страните по делото съответства на
твърденията на ищеца за причиняване на вреди от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз от ответника, а дали ответникът е
материалноправно легитимирани да отговарят по иска е въпрос по
съществото на спора. Държавата участва в съдебните производства по
граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален
субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Това разрешение е възприето от
законодателя и в чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) по отношение
на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на
ЕС. В този случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от
постановеното по него решение. Процесуалният ред, по който подлежат на
3
разглеждане исковете е този по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е
гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Сезиран е надлежният местно и
родовокомпетентен съд – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК. На
основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително участва в
производството по ЗОДОВ, поради което съдът следва да конституира
Окръжна прокуратура – Пазарджик, за да има възможност същата да изпрати
прокурор за участие в производството.
Неоснователно е твърдението на ответника, че съдът, сезиран с иск за
обезщетяване на вреди от нарушение на ПЕС, извършено с влязъл в сила акт
на национална юрисдикция, не можел да прави различни фактически
констатации от тези във влязлото в сила определение. Съобразно трайно
установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка
за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от такова
нарушение. Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС
заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон,
който изключва отговорността на държавата в случаите, в които нарушението
произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на националния съд
или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй като тези
дейности представляват основна част от правораздавателната дейност и
неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС. В
този смисъл производството е допустимо.
По направените доказателствени искания:
Анализът на изложените от страните доводи сочи, че между страните са
спорни основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка
последица от действията на ВКС.
Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните
да упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия
за установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154
ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него
факти и обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на твърдените
изживени неимуществени вреди. Ответният ВКС ще следва да установи
правопогасяващите факти, сочени от него.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК
4
съдът ще следва да укаже на ищецът, че е в негова тежест да установи и
размера на претърпените неимуществени вреди.
Основателно е искането на ищеца и затова ще следва да се изискат и
приложат по делото посочените граждански дела, както и съберат гласни
доказателства.
Срокът до който страните могат да направят доказателствени искания е
първото открито съдебно заседание – чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК, респ. и по
нататък – в хипотезите на чл. 147 от ГПК. На това основание съдът не може да
задължи ищеца предварително да посочи кои лица възнамерява да поиска да
свидетелстват, в какъвто смисъл са възраженията на ответника, т. к. и да не
стори това няма санкция за неизпълнението.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– и от отговора на исковата молба от ответника, като им се даде възможност
да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
Воден от изложеното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ по настоящото дело гр.д. №
656/2019г. по описа на PC - Пазарджик, ведно с ВГД № 219/2020 г. по описа
на Пазарджишкия ОС .
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства – разпит на двама
свидетели посочени от ищеца.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване
съобразно разпределената им доказателствена тежест.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във
връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.11.2025 г. от 09,30 часа, за която дата да се призоват страните и ОП
гр.Пазарджик.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните и на Окръжна
прокуратура гр.Пазарджик.
Препис от отговора на ВКС да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6