РЕШЕНИЕ
гр.София,11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 14053 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 349920 от
28.02.2018 г., постановено по гр. дело № 63513/2015 г., Софийският районен съд,
I ГО, 24-ти състав е уважил частично предявените от Т.Р.Т. срещу „ДЗИ - О.З.“
ЕАД искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от 23.02.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, която сума
представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 23.02.2012 г. на път 2-17, км 2,5 с участието
на л. а. „Ауди А4“, с per. *******, управляван от В.Е.В., л. а. „БМВ 3335Д“ с per. № *******, управляван от Н.О.Б., т. а.
„Волво“ с per.
№ ******с полуремарке „Шмите“
с per. № ******управляван от Айхан
Коч, и паркиран т. а. „Скания“ с per. № ******с полуремарке „Кроне“ е per. №******по вина на водача на л. а. марка „Ауди“, модел
„А4“, с per. *******, чиято
гражданска отговорност на автомобилиста е застрахована при ответното дружество.
Отхвърлен е иска за разликата над сумата от 8 000 лв. до пълния предявен размер
от 25 000 лв. като неоснователен, както и е осъдено ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 54,40 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от от
завеждане на иска -21.10.2015 г. до окончателното изплащане на главницата,
която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили
в резултат на същото ПТП. С оглед изхода на спора, ответникът е осъден да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лв„ в която част е
изменено с определение от 17.08.2018год. на 413,03лв., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата сумата от 464 лв. - разноски за
първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 1 345 лв. - разноски за
първоинстанционното производство.
В законоустановения срок срещу
решението в частта, с която са уважени предявените искове е постъпила въззивна
жалба от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД чрез адв. М.Д., в която се правят оплаквания, че
неправилно първоинстанционния съд е уважил предявените искове като е приел, че
претърпените от ищцата в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие
имуществени и неимуществени вреди се дължат на виновното поведение на водача на
участвалия в произшествието л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с per. *******, чиято
гражданска отговорност на автомобилиста е застрахована при ответното дружество.
Противно на възприетото в обжалваното решение, жалбоподателят счита, че
реализирането на пътнотранспортното произшествие се дължи на поведението на
водача на т. а. „Волво“ с per. № ******с полуремарке „Шмите“
с per. № ******извършил забранена
маневра по изключително оживен път и при намалена видимост, както и на
поведението на водача на лекия автомобил, в който се е возила ищцата, доколкото
последният се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия. Твърди, че
ударът е бил непредотвратим за водача на л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с per. *******, с оглед на
което настъпването на пътнотранспортното произшествие не би могло да се дължи
на неговото виновно поведение.Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за законна
лихва за периода 23.02.2012 г.до 21.10.12 г./три години преди датата на
подаване на исковата молба -21.10.15 г./ Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него постановено друго, с което претенцията на ищцата
за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да бъде
отхвърлена изцяло. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба
такъв е постъпил от Т.Р.Т., в който оспорва жалбата като неоснователна. Намира
за правилни изводите на първоинстанционния съд, че телесните увреждания са
причинени при втория удар между предната лява част на л. а. марка „Ауди“, модел
„А4“, с per. *******, и предната
дясна част на л. а. марка „БМВ“, модел „3335Д“, с per. № *******, поради което виновен за
причиняването им е именно водача на л. а. марка „Ауди“. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
СГС –ІV Г състав е потвърдил решението
на СРС .С определение от 14.05.2020 г. е ВКС,ІІ ТО е допуснал касационно
обжалване на въззивното решение в частта,с която върху обезщетението за
неимуществени вреди е присъдена законна лихва от 23.02.2012 г.до 21.10.2015 г.,като
с решение от 26.11.2020 г.ВКС е отменил решението в тази част и върнал делото
за ново произнасяне.
Настоящият
състав на СГС намира,че възражението за изтекла кратка погасителна давност ,направено
с отговора на исковата молба,както и с въззивната жалба е основателно.
Съобразно установената съдебна практика на
ВКС-решение №97/06.07.2009 г.по т.д.745/08,решение №133/23.122019 г. на ІІ ТО
вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на
гражданската отговорност на деликвента,се погасява с тригодишна давност,съгласно
чл.111 б“в ЗЗД,считано от настъпване на ПТП,от която дата е изискуемо и
вземането за непозволено увреждане .
В случая искът е предявен на 21.10.2015
г.,след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви,на която дата е
осъществено ПТП-23.02.2012 г.Поради това ,вземането е погасено за
периода,предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба-до 20.10.2012
г..За периода след 21.10.12 г. до завеждане на исковата молба обезщетението е дължимо.
Решението,в
частта с която се присъжда законна лихва за периода 23.02.2012 г.-20.10.2012 г.
е незаконосъобразно и следва да се отмени като се отхъврли претенцията в тази част.В частта за периода
от 20.10.2012 г.до 21.10.2015 г.обезщетението е дължимо.
По
разноските:Въззиваемата не представя доказателства за сторени разноски за
адвокатски хонорар за въззивното производство, а разноски са сторени за вещо
лице в размер на 200 лв.за вещо лице,които следва да бъдат присъдени.
Въззивникът
е сторил 360 лв.разноски за адвокатски хонорар,платена д.т.за касационно
обжалване в раздмер на 89.74 лв.,д.т.за спиране на изпълнението-25
лв.,адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба без процесуално
представителство 660 лв.или общо 1134.74 лв. ,които следва да бъдат присъдени.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от № 349920 от 28.02.2018 г., постановено по гр.
дело № 63513/2015 г., Софийският районен съд, I ГО, 24-ти състав в частта,с която е осъдил ДЗИ - О.З.“ ЕАД да заплати на
Т.Р.Т. законната лихва за забава върху обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 23.02.2012 г.,
считано от 23.02.2012 г. до 20.10.2012 г.,вместо
което
П
О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Р.Т. срещу ДЗИ - О.З.“ ЕАД иск с
правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП
,станало но 23.02.2012 г. за периода от 23.02.2012 г.до 20.10.2012 г.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати на Т.Р.Т. ЕГН ********* разноски
за вещо лице във въззивното производство в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Т.Р.Т. ЕГН ********* да заплати
на ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК ******** разноски за адвокатски хонорар
в размер на 360 лв.,платена д.т.за касационно обжалване в размер на 89.74
лв.,д.т.за спиране на изпълнението-25 лв.,адвокатско възнаграждение за
изготвяне на касационна жалба без процесуално представителство в размер на 660
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните:
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.