Решение по дело №521/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 58
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20225630200521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Харманли, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200521 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-0271-000561 от
29.06.2022г. на Началник група „ Охранителна полиция” РУ Харманли към
ОДМВР- Хасково, упълномощен с M3 № 81213-1632/02.12.2021г., с което на
Б. Ц. Б.. с ЕГН **********, с адрес гр./с. с.Остър камък, бул./ул.(ж.к) без име
за нарушение на чл.104Б т.2 от Закон за движение по пътищата му е
наложено на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП административно
наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
Недоволен от издаденото НП е останал жалбоподателят. В жалбата
се сочи, че атакуваното наказателно постановление е постановено при
наличие на съществени процесуални нарушения в административно-
наказателното производство,като се излагат доводи в тази насока. При
съставянето на АУАН актосъставителят е допуснал съществени нарушения,
които водят до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП
само на това основание. Оспорва АУАН, като сочи, че същият не съдържа
необходимите реквизити, предписани императивно в чл.42 ЗАНН към
неговото съдържание. Актът е съставен от некомпетентен орган, като са
нарушени всички административно-процесуални правила при съставяне и
1
връчване на акта. Нарушението не е констатирано по предвидения в закона
ред. Актът за установяване на административно нарушение е необоснован, не
са налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение и не са
налице признаците и изпълнителното деяние по посочените разпоредби на
закона, като е налице противоречие между описаното нарушение, приетото
като нарушение и посочената разпоредба, по която е квалифицирано, като
дадената квалификация е неточна, неправилна и непълна. Оспорва се
истинността на констатациите в АУАН.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения, тъй като липсват императивно посочените в чл.57 от
ЗАНН реквизити. НП е необосновано, не са изложени всички обстоятелства
от значение за дадената квалификация и всички съставомерни признаци от
обективна и субективна страна. Деянието не е констатирано по надлежния
ред и в съответствие с посочените разпоредби. Също така се сочи, че
неправилно е приложен законът, като дадената квалификация е неточна,
неправилна, непълна и противоречива. НП е издадено от некомпетентен
орган. На следващо място жалбоподателят сочи, че отговорностат е погасена
по давност, а така също, че са нарушени разпоредбите на чл. 27 и чл.28
ЗАНН. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, като се претендират и разноските по
делото.
В откритото съдебно заседание жалбоподателя, чрез защитника си
адв. Д. А. от АК – Хасково поддържа жалбата по изложените аргументи в нея.
В съдебно заседание се ангажират доказателства.
Претендира се присъждане на адв. възнаграждение, но не се
представя списък на разноските.
Административно-наказващият орган /АНО/ не се представлява и не
изпраща представител, който да изложи становище по депозираната жалба.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 19.06.2022 г. в 19:10 часа, в гр. Харманли на бул. *** по посока
центъра на града управлява като водач лек автомобил, БМВ 530 Д, ***,
собственост на В. Ц.а Б.а като не използва пътя отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и
товари, като при навлизане кръстовището подава рязко газ и повишава
оборотите на двигателя като превърта задвижващите колела на автомобила и
преднамерено го извъжда извън контрол. АУАН е съставен във връзка с
обяснение от лицето С. А. А. с ЕГН********** гр. Харманли ж.к. *** е
извършил, като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
2
превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил/а чл.104б т.2 от ЗДвП.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175А, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
3000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 27.09.2022 г., видно
от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена
справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен
водач и до настоящият момент липсват наложени адм. наказания извън
констатираното по горе.
Видно от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се
и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания
изложени по- горе, които съдът кредитира, АУАН №561 серия АД бл.
№082134 от 19.06.2022 г.; НП №22-0271-000561/29.06.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли; заверен препис на Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г на министър Б.Р.; Обяснение от С. А. А. от
19.06.2022 г.; Докладна записка с рег.№271р-16543/22.06.2022г. от
автоконтрольор С. К., приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свид. Ж. П. Ж. и свид. С. М. К..
Двамата свидетели, сочат, че са били на обход на 19.06.2022 г. около 19,10 ч.,
когато е получен сигнал от ОДЧ при РУ Харманли, че лек автомобил БМВ се
движи по бул. ***, който карал бързо и въртял гуми. Автомобилът бил
установен и спрян за проверка на ул. *** до дом **** и бил управляван от С.
А., а до него на дясната седалка бил Б. Ц. Б., като били само двамата в лекия
автомобил. Той бил доведен до РУ Харманли, за да се извърши тест за
алкохол и наркотици, като и двата бяха отрицателни. С показанията си свид.
Ж. П. Ж. сочи, че са били на обход със свид. С. М. К. на 19.06.2022 г. около
19,10 ч., когато получили сигнал от дежурния, че има подаден сигнал за кола,
която върти гуми по кръговото движение и не е спряла на червен светофар. На
свидетелите бил подаден номер на автомобила,поради което са търсили
определената кола. При обхода зад Читалището в гр. Харманли колата
идентична с подадения сигнал идвала срещу тях и била марка БМВ530 дизел
с хасковски номер, черно на цвят, седан. Автомобилът бил собственост на В.
3
Б.а. Установили лекият автомобил в гр. Харманли на ул. *** зад читалището.
Същият бил управляван от С. А., а не от Б. Б..Свид. Ж. и свид.К. извършили
проверка на документите на автомобила и призовали свид. С. А. и
жалбоподателя Б. Б. в Районното управление, където ги тествали за
наркотици. Снели писмено обяснение от свид. С. А., който потвърдир, че Б. Б.
е управлявал лекия автомобил и е въртял гуми. Свид. С. А. обяснил писмено,
че е бил в лекия автомобил, когато жалбоподателя Б. Бръмчави е въртял гуми
на колата и е преминал на червено,като свид. С. А. бил пасажер в лекият
автомобил,когато на кръговото движение в гр. Харманли Б. Б. подал рязко
газ, превъртял задвижващите гуми умишлено. Други лица е нямало в лекият
автомобил, като били само двамата свид. А. и жалбоподателя Б. Пред свид.
Ж. П. Ж. свид. С. А. посочил, че след нарушението са се сменили с
жалбоподателя Б. Б. и свид. С. А. тогава е седнал на шофоьорското място и е
подкарал автомобила.В тази връзка са и показанията на свид. С. М. К. който
потвърждава изцяло изложеното от свид. Ж. П. Ж..В показанията си свид. К.
сочи, че при проверката въз основа на подадения сигнал от дежурния в РУ –
Харманли лекият автомобил е бил установен и спрян за проверка на ул. ***
до дом **** и бил управляван от С. А.. След като били доведени в РУ
Харманли, за извършване на тест за алкохол и наркотици, от проведения
разговор с водача С. А., заявил пред контролните органи, че за подадения
сигнал лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя Б. Б., като
същият дал писмено обяснение, в които заявил, че жалбоподателят е карал
бързо и е превъртял гуми на бул. *** в гр. Харманли. АУАН бил съставен от
свид. С. М. К. в присъствието на нарушителя Б. Б.,който го подписал без
възражения.
Не се установява посочените свидетели свид. Ж. П. Ж. сочи, че са
били на обход със свид. С. М. К. /касателно за свидетелите /да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания
не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
Полицейските служители, съгласно техните показания не са преки
очевидци на извършеното, но същите безспорно се подкрепят от прочетените
по реда на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.283 от НПК обяснение на свид. С. А. А. от
19.06.2022 г.,който е очевидец. В обясненията на свид. С. А. сочи конкретната
дата 19.06.2022г. на инкриминираното нарушение, мястото на нарушението, в
гр. Харманли на бул. **** както и начина на извършването му. Същият сочи,
че лекият автомобил БМВ 530 Д, ***, собственост на В. Ц.а Б.а е управляван
от Б. Ц. Б., който е подал газ на автомобила, гумите на автомобила са
превъртели силно, като същият поднесъл. Съдът дава вяра на обясненията на
4
свид. А., тъй като същите са дадени пред полицейски служители,
непосредствено след нарушението, а и достатъчна степен са изложени факти
за начина на извършване на нарушението. По своя доказателствен ефект, те са
пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата да
извършва рискова маневра, като подава рязко газ и превърта задвижващите
колела на автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън
контрол, респ. не използва пътя, отворен за обществено ползване в
съотвествие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства на
свид. С. А. А., свид. В. Д. Т. и свид. Х. М. Р..
Пред съда свид. С. А. А. сочи, че на 20.06.2022 г. били спрели на
един магазин. Лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя Б. Б.,
който бил слязъл от него и в същият останали свид. С. А. А., свид. В. Д. Т. и
свид. Х. М.Р. и решили да си направят шега, като изключили блокажа на
колата. Жалбоподателят, Б. Б. се качил в лекият автомобил, но не забелязал,
че блокажите са изключени. Лекият автомобил се движил по главната улица
към светофара и когато го приближили, жалбоподателят Б. Б. видял, че
остават малко секунди на брояча и за да може да премине на зелено, той
силно подал газ на колата, колата завъртяла гуми и се разклатила при
подаване на газта. В тази връзка са и показанията на свид. В. Д. Т. и свид. Х.
М. Р.. Свид. В. Т. сочи, че обикаляли четиримата и отишли първо до
магазина да си купят нещо. Шофьорът слязъл да си купи нещо, а те решили
да си направят шега и му спрели блокажите на колата. Шофьорът след като се
качил, не забелязал, че са спрени и като наближили светофара, оставали
малко секунди и той решил да подаде повече газ, за да може да премине на
зеленото. Колата поднесла, заради изключените блокажи, защото шофьорът
не забелязал, че са изключени блокажите. При включен бутон за блокаж,
колата няма сцепление, нямала защита, която да спре колата да поднесе или
да превърти гумите. Поради този спрян блокаж, колата превъртяла гуми. В
тази насока са показанията на свид. Х. М. Р..
Съдът не кредитира показанията на свид. С. А. А. дадени в хода на
съдебното следствие, свид. В.Д. Т. и свид. Х. М.Р..
Изложените факти от свид. С. А. А. дадени в хода на съдебното
следствие се отнасят за 20.06.2022г., но не и за инкриминираната дата
19.06.2022г., като свидетелят не сочи инкриминираното място на
нарушението. Същият твърди, че на 20.06.2022г. в лекият автомобил
управляван от жалбоподателя са били освен него и свид. В.Д.Т. и свид.
Х.М.Р., т.е били са освен жалбоподателя Б. и трима пасажери, което
безспорно се опровергава от заявеното пред съда от свид. Ж. П. Ж. сочи, че
са били на обход със свид. С. М. К.,които сочат, че в лекия автомобил, БМВ
530 Д, ***, собственост на В. Ц.а Б.а са били свид. С. А. А. и жалбоподателя
5
Б. Б.. Показанията свид. В.Д.Т. и свид. Х.М.Р. не кореспондират с останалата
доказателствена съвкупност и относими към фактите, релевантни за състава
на конкретното нарушение. Показанията на двамата свидетели не са
конкретни, същите не сочат за коя дата и място се отнасят фактите изложени
от тях пред съда. Същите са общи, в противоречие с останалата
доказателствена съвкупност по делото,като същите не сочат времето, мястото,
марката, модела на лекия автомобил, в който са били пасажери и кой от тях е
изключил блокажите, и са в противовес на формалната логика. В тази връзка
свид. А. сочи, че със свид. В.Д.Т. и свид. Х.М.Р. решили да изключат
блокажа на лекият автомобил, но изрично никой от тях не посочва кой от
тримата свидетели го е изключил, както и причината за изключването му.
Изложеният факт, че наушителят Б. Б. влизайки в лекият автомобил не
забелязал, лампата алармираща, че системата не работи, напълно противоречи
на формалната логика. По изложените съображения съдът не ги кредитира с
доверие. Свид. В.Д.Т. и свид. В.Д.Т. в показанията си сочат, че с приятеля си
Б. Б. са обикаляли и спрели до едно магазинче, в което Б. влязъл. През това
време му изключили блокажа на лекия автомобил. След това потеглили и
жалбоподателя подал газ, тъй като оставали малко секунди на светофара да
преминат на зелено. Понеже били изключили блокажите на автомобила,
гумите се превъртели. Изложените факти в показанията си свид. В.Д.Т. и
свид. Х.М.Р. не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност, а и
са в противоречие с показанията на свид. Ж. П. Ж. и свид. свид. С. М. К., че в
лекият автомобил, БМВ 530 Д, ***, са били само жалбоподателя Б. Б. и свид.
С. А. А. , поради което съдът не ги кредитира. Не на последно място следва да
се посочи, че след като свид. А. твърди в хода на съдебното следствие, че
изложените от него факти се отнасят до 20.06.2022г., дата различна от
инкриминираната 19.06.2022г. и свид. В.Д.Т. и свид. Х.М.Р. са били
пасажери с него на посочената дата 20.06.2022г. в лекият автомобил, то
изложените факти от тях се отнасят за друго време и място, различно от
инкриминираната дата 19.06.2022г. и място, поради което съдът не им дава
вяра.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, сведение, възражение и становище, се потвърждават
фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон
6
надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в
кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
достига до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на
обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП „младши автоконтрольор I степен”, което има правомощията по чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по
Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи
(заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят
е имал качеството на "водач" на моторно превозно средство (МПС) по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина
"водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че
деецът управлява МПС. Понятието "управление" на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите –полицейски служители, са категорични,
че жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил от изложените
аргументи по- горе в изложението на съда и на него са съставили АУАН, при
7
което той не е възразил относно това му качество, не е подал възражение в
срока по чл.44 от ЗАНН, не е посочил подобно възражение и в жалбата, а и
липсват такива.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП.
За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията
на свид. Ж. П. Ж. и свид. С. М. К. и писмените обяснения на свид. С. А. А.
извършването на нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП от страна на
жалбоподателя е категорично и безспорно доказано.
Посочените свидетели категорично са потвърдили начина на
шофиране на управлявания от въззивника автомобил при навлизане
кръстовището, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя като
превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извъжда
извън контрол, като с тези си действия създава опасност за останалите
участници в движението. Показанията на тези свидетели, кредитирани от съда
по изложените по- горе аргументи в изложението са последователни,
логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни
противоречия и се допълват взаимно досежно главните факти, подлежащи на
установяване в настоящото производство, при липса на оборващи ги
доказателства.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат
съда към единствено възможен извод – че с поведението си на процесната
дата и час, като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е
участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено
ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и товари,
въпреки забраната за това.
Още по-укоримо е и обстоятелството че в автомобила на
жалбоподателя е имало освен него и още едно лице свид. С. А. А. , което
прави поведението на жалбоподателя още по-опасно.
Извършвайки движения които водят автомобила до т. н. "дрифт", е
показателно, че жалбоподателя ползва пътя отворен за обществено ползване
за цел различна от превоза на хора, и наличието на такива в автомобила само
прави стореното от него още по-укоримо.
От обективна страна нарушението е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние и без необходимост от
настъпването на определен вредоносен резултат.
Времето и мястото на извършване на нарушението се установяват от
показанията на свидетелите свид. Ж. П. Ж. и свид. С. М. К. и писмените
обяснения на свид. С. А. А.,последният очевидец, на които съдът изцяло даде
вяра.
Конкретното място, на което е извършено процесното деяние,
8
подкрепя извода за неговата съставомерност, като не е спорно, че в гр.
Харманли, бул. „България” е път, отворен за обществено ползване.
Противното нито се твърди, нито се установява по делото. Съгласно чл. 2, ал.
1, изр. 2-ро от ЗДвП пътят, който не е отворен за обществено ползване, трябва
да бъде нарочно обозначен, но не такъв е процесният случай, поради което е
доказано, че нарушението е извършено на място, попадащо в хипотезата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
На следващо място доказано от обективна страна е и авторството на
деянието от страна на жалбоподателя. Този факт е несъмнено установен от
показанията на свидетелите свид. Ж. П. Ж. и свид. С. М. К. и писмените
обяснения на свид. С. А. А., а и той не се оспорва от жалбоподателя.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при най-
тежката форма на вината - пряк умисъл. Към момента на извършването му
жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа за проявлението на
всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява МПС,
че се придвижва по път, отворен за обществено ползване и че чрез
извършваните резки маневри и подаване на газ и повишаване оборотите на
двигателя/ с което превърта задвижващите колела на автомобила ще се стигне
до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка, с което ще
изведе автомобила извън контрол, но въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на намисленото деяние. Предвиждал е и че по този начин
използва пътя за цел, различна от неговото предназначение за превоз на хора
и товари, а във волево отношение е искал да постигне именно този забранен
от закона резултат.
Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му
правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението
всички такива, които са от значение за правилната преценка за
съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за
ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се
подвежда под административна отговорност.
Съгласно чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, който организира или участва
в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с административно
наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца и
административно наказание "Глоба" в размер на 3 000 лв. Приложената от
АНО санкционна норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП съответства на
установеното нарушение.
Правилно според съда административно – наказващият орган е
приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А
ал. 1 пр. 3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца.
9
Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер
наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство срок от 12 месеца, каквито са и наложени на
въззивника, като съдът и не би и могъл да ревизира тези наказания
евентуално в насока на намаляване на размера им.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен
по см. на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от показанията на разпитаните
полицейски служители се установи че жалбоподателя е извършил описаното
нарушение, и едва след като е възприел полицейския автомобил е
преустановил извършваното, с което безспорно е застрашил всички
участници в движението, доколкото в МПС е пътувало още едно лице. Без
значение е дали точно в този момент е имало други автомобили, поради което
и съдът приема, че безпорно поведението на жалбоподателя е било рисково и
неприемливо. Поради изложеното самото процесно нарушение не се
характеризира с ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства.
По тези съображения съдът намери наказателното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските по делото.
По делото не се претендират разноски от страна на АНО, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази част.
По изложените съображения, съдът потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9, вр. чл. 58д,
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-0271-
000561 от 29.06.2022г. на Началник група „ Охранителна полиция” РУ
Харманли към ОДМВР- Хасково, упълномощен с M3 № 81213-1632/
02.12.2021г., с което на Б. Ц. Б.. с ЕГН **********, с адрес гр./с. с.Остър
камък, бул./ул.(ж.к) без име за нарушение на чл.104Б т.2 от Закон за
движение по пътищата му е наложено на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от
ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

10
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
11