Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.Русе, 03.05.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д а
Русенски окръжен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове :
Милена Пейчева
Александър Иванов
при секретаря Ева Димитрова и в
присъствието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Иванов,
въззивно наказателно общ характер дело № 179
по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава двадесет
и първа от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.М.Ц. –
подсъдим (подадена чрез защитника му – адв.М.Д. ***), срещу присъда № 151/17.12.2018год. постановена по
НОХД№ 1947/18г. по описа на Районен съд – Русе, с която същият е признат за:
- виновен в това, че на 31.10.2018год.,
в гр.Русе, си служил със знаци, поставени на л. а. „Опел Астра”, с рама *** - 2 бр. регистрационни табели – предна и
задна, с ***, издадени за друго МПС – л.а. „Деу Ланус 1,5 СЕ”, с рама ***,
поради което и на основание чл.345 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено
наказание ГЛОБА в размер на ШЕСТСТОТИН лева.
- виновен в това, че на 31.10.2018 год.
в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра”, с
рама № *** , което не е регистрирано по надлежния ред –Наредба
I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, поради което и на основание чл.345 ал.2, вр.1 от НК и чл.54 от НК, му е наложено наказание ГЛОБА в размер на
ПЕТСТОТИН лева.
На основание чл.23 от НК му е наложено общо,
най-тежкото наказание - ГЛОБА в размер на ШЕСТСТОТИН лева.
С присъдата е постановено на основание
чл.53, ал.1, б“а“ от НК отнемане в полза на 2 бр. регистрационни табели –
предна и задна, за МПС с № *** - веществени доказателства по делото, както и Ц.
е осъден да заплати направените разноски по делото – съответна сума за всяка от
двете фази.
В жалбата се акцентира на деятелността,
свързана с управление на нерегистрирано превозно средство (тази свързана със служене със знаци, издадени за
друго МПС, както и привеждането им към въведения с обв. акт състав не се
оспорва), като се твърди за неправилно приложение на закона
– поради несъставомерност на извършеното към състава на престъплението по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, следващо от липса на изискваното субективно
отношение към извършеното от страна на подсъдимия, като се предлага извършеното
в тази му част да се отчете като административно нарушение по ЗДвП. Също
изводимо от този подход, се претендира единственото деяние за което се ангажира
наказателна отговорност, да се приеме това по управление на нерегистрирано
превозно средство, че същото само формално осъществява признаците на състава по
чл.345, ал.1 от НК и при останалите предпоставки на чл.9, ал.2 от НК подсъдимия
да бъде оправдан и по това обвинение.
В заседание на въззивната инстанция
жалбата се поддържа.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна
и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
Русенският окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че жалбата се
явява неоснователна.
От фактическа страна
първоинстанционният съд, е извел елементите на фактологията от значение за
привеждане към правото, по всеки текст на обвинението, възприема се изцяло от
въззивната инстанция за установена въз основа на доказателствената съвкупност и
не следва по този начин само да се повтаря и в настоящия акт. Тя не се оспорва
и от жалбоподателя. Законосъобразно установеното въз основа на съвкупността
управление на моторно превозно средство на процесната дата, без да е
регистрирано по надлежния ред, било приведено към състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК по обвинението, за което е бил предаден на съд, за
което и била ангажирана наказателната отговорност на Ц.. Претенцията по
въззивната жалба за привеждане на процесното управление на МПС, нерегистрирано
по надлежния ред към административно нарушение по ЗДвП, била заявена и пред, и
поставена на обсъждане от първата инстанция, която изложила подробни
съображения, за да ги отхвърли и същите изцяло се приемат за правилни и се
споделят и от въззивната инстанция (л.3 от мотивите), поради което не е необходимо само да се повтарят и тук.
Въззивната инстанция дава
положителна оценка и на привеждането деятелността, в частта й, свързана с
констатациите, че поставените регистрационни табели били истински контролни
знаци, издадени за автомобил, различен от управлявания на процесната дата от
подсъдимия, която обективна даденост заедно с безспорно наличното у дееца
изисквано за съставомерността субективно отношение към това фактическо
състояние при управлението на процесния автомобил, обуславя правилността на
привеждането й от правна страна към състава на чл.345 ал.2, вр.1 от НК. Правилна е преценката на първата инстанция,
сътоветно неоснователна се явява въззивната жалба и в частта й с претенция в
раличен смисъл, че не са налице предпоставките за приложимост института на
чл.9, ал.2 от НК за деятелността, квалифицирана по по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Няма основание да се приема, че настоящото
деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
случаи от същия вид, още повече и както правилно е акцентирал в случая районния
съд, тук е налице и специфична съвкупност от престъпления, обуславяща
комплексно по-висока степен на обществената й опасност, тъй като реализирането
им предпоставя наред с формално настъпващите по характер съставомерни
последици, и други потенциално стоящи такива, засягащи обществените отношения,
свързани с транспорта и конкретно безопасността на движението – изключва
възможността за реален контрол върху техническата изправност на управляваното при
тези условия МПС, косвените последици
свързани с липса на необходима застраховка, с висока степен на даденост в
случая, след като автомобила бил управляван в централен, гъстонаселен район на
града.
Въззивната инстанция счита, че дейността по индивидуализацията на наказанието, извършена от районния съд
се явява правилна както по отношение
приетия за съответен вид и размер на наказанието за всяко от двете процесни
престъпления, като при наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, на
жалбоподателя съответно било наложено най-тежкото от наложените накаазния –
наказание глоба в размер на 600, поради което присъдата не подлежи на корекция
от въззивната инстанция и в тази й част. При наличие предпоставките на чл.53, ал.1, б“а“ от НК, законосъобразно било постановено и отнемане в
полза на 2 бр. регистрационни табели – предна и задна, за МПС с № *** – като вещи послужили за извършване
на умишлено престъпление – по чл.345
ал.1 от НК.
При извършената цялостна служебна
проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на
досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния
закон, които да обуславят наличието на
основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че
обжалваната присъда следва да се потвърди.
Мотивиран
така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
151/17.12.2018год. постановена по НОХД№ 1947/18г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: