Р Е Ш Е Н И Е
№ 1527
Гр. П., 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08060/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация“
ООД срещу Т.Т. А.кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 198о ЗВ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 842,75 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
питейна вода и пречистени и отведени канални води за периода от 21.08.2014 г.
до 17.05.2017 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. *** с абонатен № ***и сумата от
129,72 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 02.11.2014 г.
до 30.06.2017 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги,
съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и
отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответницата без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в гр. П., „***, с абонатен № ***, е водоснабден. Посочва, че
ответницата се явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната
питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му
към В и К системата и откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че
през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил до
имота водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на сумата от 842,75
лв., включваща цената на услугите по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на
падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването
и на законна лихва за забава. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т.Т.А.
не е подала писмен отговор. В съдебното заседание чрез процесуалния си
представител оспорва основателността и размера на исковите претенции с
твърдението, че до имота не са доставени процесните услуги, респ. техния
размер. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им.
1). По иска
с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД:
В тежест на
ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и
съществуването между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответницата е била
собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден
недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи
условия, както и, че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е
доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната
стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни
услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата
получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал.
2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно,
при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по
силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят
на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от
процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като
доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
По делото не
се спори, че през разглеждания период – за времето от 21.08.2014 г. до
17.05.2017 г. ответницата Т.Т. А.е била собственик на процесния имот с адрес:
гр. П., ул. „***, както и, че същият е водоснабден, които обстоятелства, с
оглед изричното признание, направено от пълномощника ѝ в съдебно
заседание от 27.06.2019 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
Следователно,
между „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., в качеството му на
доставчик и Т.Т. А., в качеството
ѝ на потребител, е възникнало облигационно правоотношение по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за исковия имот.
Основният
спорен по делото въпрос е доставило ли е ищцовото дружество твърдените услуги,
което да обоснове възникването на насрещното
задължение на ответницата, като потребител, да заплати тяхната цена –
арг. чл. 198о от Закона за водите, съотв. чл. 33, ал. 2 от процесните Общи
условия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. водоснабдителните и
канализационните услуги се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според ал. 2 на
законовия текст за сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва,
като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието
на представител на потребителите. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4.
За
установяване факта на изпълнение на задълженията си по процесното
правоотношение чрез изпълнение на В и К услугите, от страна на ищеца са
ангажирани писмени доказателства – процесните фактури, издавани ежемесечно за
исковия период, както и е изслушано и прието заключението на
съдебно-икономическата експертиза.
От изводите
на вещото лице се установява, че за целия процесен период питейната вода за имота е отчетена по
норматив съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ищеца, на
базата на един брой обитател. Изяснява се, че за периода са извършени две
плащания от ответната страна – на сумата от 28,80 лв., дължима по фактура №
**********/02.10.2014 г. за отчетен период от 21.08.2014 г. до 17.09.2014 г. и
частично плащане по фактура № **********/05.11.2014 г. за периода от 17.09.2014
г. до 27.10.2014 г. на стойност от 28,80 лв. с частично платена сума от 13,42
лв. Експертизата установява, че за процесния период останалите неплатени количествата
питейна вода и количествата отведени и пречистени отпадни води за процесния
имот са в размер от 430
куб. м., отчетени по реда на чл. 25, ал. 10 от процесните ОУ. Същите възлизат
на стойност от 798,57 лв. заведени по партида № ***с титуляр ответницата Т.А.. При
изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че в случая се касае за
начислен разход по норматив – както по данните от карнета на инкасатора на
района, така и от счетоводството на ищцовото дружество, поради неподновен
водомер или неоказан достъп за отчет. Съдът кредитира заключението като
компетентно изготвено, въз основа на извършена проверка в документите и карнета
на инкасатора, както и в счетоводството на ищеца относно извършвани плащания,
останало неоспорено от страните по делото.
Предвид
изложеното съдът намира за установено, че през процесния период до имота на
ответницата са доставени водоснабдителни и канализационни услуги, от които
неплатени на обща стойност от 798,57 лв. В тази връзка съдът кредитира данните
от заключението по съдебно – икономическата експертиза, в частност за извършени
плащания от ответната страна, което съдът цени като извънсъдебно признание за
неизгоден за нея факт – доставката на питейна вода, респ. отвеждането и
пречистването на отпадни води, размера на сумите и основанието за начисляването
им по норматив.
Ето защо,
предявеният иск с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД се явява
основателен за сумата от 798,57 лв. за периода от 17.09.2014 г. до 17.05.2017
г. и в тази част следва да бъде уважен. За разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 842,75 лв. или за сумата от 44,18 лв. за процесния
период искът се явява недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
За
прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че направеното от
пълномощника на ответницата възражение за недължимост на част от вземанията,
поради погасяването им по давност, след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и едва в
хода на устните състезания, се явява преклудирано и като такова не подлежи на
обсъждане по същество.
2). По иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответницата
в забава и размера на обезщетението за забава.
При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила дълга на падежа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия потребителите следва
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и
канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им. В
настоящия случай се установи, че последното извършено плащане от ответницата Т.А.
е по фактурата от 05.11.2014 г. за периода от 17.09.2014 г. до 27.10.2014 г.
Следователно, считано от 05.12.2014 г. същата е изпаднала в забава по отношение
на останалата част от вземането по тази фактура, без да е необходима нарочна
покана.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза размерът на
лихвата за забава върху останалата неплатена главница от 798,57 лв. за периода
от 05.12.2014 г. до 30.06.2017 г. възлиза на сумата от 121,94 лв.
Ответницата
не твърди и не доказва плащане на сумата или на част от нея, поради което
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен частично – за сумата
от 121,94 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 129,72 лв.
или за сумата от 7,78 лв., представляваща лихва за забава за периода от
02.11.2014 г. до 30.06.2017 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски имат и двете страни – съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете. В полза на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете следва да
бъде присъдена сумата от 454,35 лв. – платена държавна такса, депозит за СИЕ и
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
пълномощника на ответницата за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като същият се явява в минималния размер,
установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно материален интерес по делото. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответницата
следва да бъде присъдена сумата от 11,75 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Т.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“
№ 11 по иска с правно основание чл. 198о ЗВ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД сумата от 798,57 лв.., представляваща стойност на доставена и незаплатена
питейна вода и отведени и пречистени канални води за периода от 17.09.2014 г.
до 17.05.2017 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. ***с абонатен № ***,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 798,57 лв.
до пълния предявен размер от 842,75 лв. или за сумата от 44,18 лв. за периода от 21.08.2014 г. до 17.05.2017 г.
ОСЪЖДА Т.Т.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 по иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 121,94 лв.., представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.12.2014 г. до 30.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 121,94 лв. до пълния предявен размер от 129,72 лв. или за сумата от 7,78 лв. за периода от 02.11.2014 г. до
30.06.2017 г.
ОСЪЖДА Т.Т.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 сумата от 454,35 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Т.Т.А., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес:
***, сумата от 11,75 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: