№ 335
гр. Русе, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20244520200920 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ против „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от
Р.К.А., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2500 лв.
Срещу постановлението е подадена в законоустановения срок жалба от
„ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, представлявано от Р.К.А., в която се твърди, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и
се моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Жалбоподателят е редовно призован не се явява. Не се явява юрк.Б. Д..
Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, изпраща
упълномощен представител, който изразява становище, че издадения ЕФ е
правилен и законосъобразен, и моли като такъв да бъде потвърден от
съда.Представя писмено становище.Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 25.08.2021г., в 18:12 часа, било установено нарушение, с ППС –
Влекач МАН ТГХ, с рег.№ СВ3449ВТ, собственост на „ПЕГАС АЛФА“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Р.К.А.. ППС се движил по път І-5, км.25+914 с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
1
това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.т.2 от Закон
за пътищата. Това нарушение било установено с техническо устройство №
40341 монтирано на горепосоченото място на пътя. Поради това, Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № ********** против
„ПЕГАС АЛФА“ ЕООД АД за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП
и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП било наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че ЕФ е съставен съгласно изискванията на ЗДвП.
Фактическите констатации, отразени в него не се опровергават от събраните
по делото писмени доказателства.
Правилно е квалифицирано деянието и осъществения състав на
административно нарушение, защото текстът на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) предвижда освен, че заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; така също и
въвежда: „таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък“.
Според чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане ТОЛ
такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни,
удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл.10, ал.7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут.
Данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват
за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената
пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето,
предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, и се предават на Агенция „Пътна инфраструктура“ в съответния
изискуем формат и с необходимото съдържание (т.нар. ТОЛ декларации).
Следователно, действащото законодателство предвижда алтернативни
възможности за определяне на дължимата пътна такса и съответно - за
нейното заплащане. Тези възможности са предоставени на свободния избор
на конкретния потребител, съобразен с неговите предпочитания и предвид
специфичните характеристики на отделните ТОЛ продукти -маршрутна карта
или бордово устройство.
В конкретната хипотеза обаче, липсват данни за закупуването на
еднократна маршрутна карта и липсва предоставяне на декларирани ТОЛ
данни към Агенция „Пътна инфраструктура“ относно ППС –Влекач МАН
ТГХ, с рег.№ СВ3449ВТ, собственост на „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от
Р.К.А., за часа на нарушението 18:12 часа, т.е. не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, поради което движението на превозното средство е
отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение,
респ. е издаден електронен фиш.
Като това обстоятелство безспорно е установено в доклада от
2
електронната система в който е отразено като, че няма подадена декларация и
съответно плащане.
От представената информация от „Интелигентни трафик системи“ се
установява, че бордовото устройство, асоциирано към ППС-то е било
изключено или неправилно включено, или е с изчерпана батерия и поради
тази причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в
обхвата.В следствие на това не са генерирани данни за геолокация на
бордовото устройство и съответно няма създадена ТОЛ декларация за
преминаване през сегмент 40341. От представеното становище в едно с
таблица с данни за движението на ППС, е видно че Бордовото устройство е
не е предавало данни за периода от 25.08.2021г. 14:16 часа до 25.08.2021г. от
19:35 часа.
От гореизложеното следва, че жалбоподателят е допуснал движението
на процесното пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа без да се увери, че бордовото устройство монтирано в
ППС е изправно, включено правилно в електрическото захранване и че е с
пълна батерия, което е условие да може бордовото устройство да предава
данни и да са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП.
Съгласно действащите нормативни актове, за да бъде действително
изпълнено задължението за заплащане на ТОЛ такса е необходимо да бъде
подадена ТОЛ декларация за всеки един сегмент, който е включен в
съответния пътен участък, през който преминава съответното ППС, а за тази
цел е необходимо бордовото устройство да бъде свързано, активирано и
работещо.
Монтирането на едно устройство, което на практика не функционира,
респ. не подава данни би обезсмислило сключването на договори с
доставчици на услуги, при все че ще се приема, че след като все пак е имало
бордово устройство в ППС, то са изпълнени изискванията на ЗП. Приемане
на противното би довело до неприложимост на законодателната уредба
такава, каквато е и приета от законодателя.
Електронната система за събиране на пътни такси в Република България
по чл. 10, ал.1 от ЗП е изградена и функционира, посредством регистриране и
обработка на данни, базирано на електронно таксуване и се осъществява
посредством потвърждаване на декларации за пътни такси подадени за
конкретно пътно превозно средство чрез Глобалната навигационна
спътникова система. Стационарните устройства, разположени по протежение
на платената пътна мрежа, не отчитат преминавания с цел акумулиране на
ТОЛ такси. Тези устройства имат за цел контрол върху заплащането на пътни
такси, те установяват само дали за отделното ППС е заплатена съответната
такса към момента на използване на съответния пътен участък, като
разпознават регистрационните табели на превозните средства.
Предпоставка за определяне, изчисляване и заплащане на дължимата
такса посредством използване на бордово устройство е наличието на
подадени ТОЛ декларации за ТОЛ сегментите, в които пътното превозно
средство е навлязло. Съвкупността от техническите параметри на ППС,
данните генерирани от бордовите устройства и последващата им обработка от
ИТС, представляват източник на база на който се начисляват ТОЛ такси от
АПИ, съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа. Сключването на договор с
национален доставчик на услуги по събиране на пътни такси и поддържане на
баланс по сметки, не може да се приравни на автоматично изпълнение на
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. от ЗП.
В посочения времеви диапазон не са декларирани данни от бордово
устройство, поради прекъсване на работата му и съответно е било
невъзможно изчисляването дължимата ТОЛ такса. В следствие на това, ТОЛ
такса, която да бъде заплатена в края на отчетния период не е начислена
3
(образувана). Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател. На следващо място следва да се обърне внимание, че съгласно
чл. 179, ал.3д от ЗДвП е посочено, че : „ в случаите на ал.3, 3а или 3б
движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и
също пътно превозно средство в рамките на един и същ календарен ден се
счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера, определен
съответно в ал.3, 3а или 3б“. Ето защо, макар че не са получени ТОЛ
декларации за няколко сегмента за един ден, е отчетено едно нарушение и
наложено само едно наказание.
От представените по делото доказателства е видно, че ППС –Влекач
МАН ТГХ, с рег.№ СВ3449ВТ, собственост на „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Р.К.А. е преминал в 18:11:18 ч. на 25.08.2021г. по път І-5,
км.25+914 с посока нарастващ километър и е бил отчетен от сегмент
********** и заснет от камера 40341, с изключено бордовото устройство, с
което е било оборудвано ППС.
Електронният фиш е издаден при спазване на всички материално правни
и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което
изложените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на същия са
неоснователни.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства
относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно
устройство с идентификатор № 40341- част от системата. Докладът и
снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на
отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
посочен и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП.
Въз основа на гореописаното и в съответствие с разпоредбата на чл.
189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е издаден Електронен фиш № **********, който притежава
всички задължителни реквизити, изчерпателно изброени в чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП, а именно: място - път 1-5, км 25+914, с посока: Нарастващ километър;
дата - 25.08.2021г.; точен час на извършване на нарушението - 18:12 ч.;
регистрационния номер на пътното превозно средство – СВ3449ВТ;
собственикът на ППС – „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София , представлявано от Р.К.А..
Тъй като нарушението е установено и заснето от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител,
ЕФ правилно е издаден на ю.л. „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, което е собственик на
ППС, съгласно изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.
Императивната разпоредба на чл.187а, ал. 1, изр. от ЗДвП гласи, че при
установяване на нарушения по чл. 179, ал.3 – 3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
В ЕФ е посочено, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението се изразява в
незаплащане на дължимата пътна такса, като същото е конкретно посочено и
не е налице алтернативност на изпълнителното деяние. Извършеното
4
нарушение е описано словесно и е подведено под съответната правна норма.
Допускането на движение на ППС, без да е заплатена дължимата пътна такса
представлява нарушение на чл. 187а, ал. 2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от
ЗДвП на „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 2500.00 лв.
Настоящия съдебен състав не споделя становището на жалбоподателя,
че правилата касаещи издаването на ЕФ не са приложими при нарушения на
Закона за пътищата и чл.179, ал.3б от ЗДвП, а би следвало да се приложат
разпоредбите на ЗАНН. Въпреки, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е направено
препращане единствено към чл.179, ал.1, съдът счита, че е допустимо
издаването на ЕФ и за извършени деяния по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като
това е регламентирано в чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и
чл.167а, ал.4 от ЗДвП.
Относно приложимостта на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 е
приложим от 01.10.2021г., а нарушението в конкретния случай е извършено
на 25.08.2021г., към момента на установяване на нарушението,цитирания
Регламент за изпълнение, нито е бил приет, нито е бил в сила.А посоченото
изменение на разпоредбата на чл.10б, ал.7 от Закона за пътищата е
невъзможно да се приложи като по-благоприятна норма, тъй като към
настоящия момент не е влязла в сила, тъй като изрично е посочено, че влиза в
сила от 01.01.2024г.
Неоснователни са и изложените от жалбоподателя доводи, че ЕФ
е издаден в нарушение на чл.34 ЗАНН, тъй като нарушението е установено
със заснемането с техническо устройство, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, поради и което същото е станало известно на АПИ
на 26.05.2021 г., от която дата тече и срокът по чл. 34 ЗАНН.
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС). Т.е. изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Съгласно разпоредба на чл. 189ж от ЗДвП датата на издаване на ЕФ не е
задължителен реквизит. А връчването му след повече от една година от
датата на извършване на нарушението, не може да има за последица
процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. След като в нормата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на ЕФ, то
връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират
сроковете за съставяне на АУАН, след което се издава наказателно
постановление. В издадения ЕФ са налице всички изискуеми от закона
реквизити и не са изтекли давностните срокове. Съгласно чл.11 от ЗАНН - по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва
да бъде издаден и връчен ЕФ, следва да бъдат приложени правилата, уредени
в чл.80, ал.1, т.5 и чл. 81, ал.3 от НК, а именно - 3 години, но не повече от 4
години и 6 месеца. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване
започва от довършване на престъплението /нарушението/. Нарушението е
извършено на 26.05.2021 г. и към момента на връчване на ЕФ, а и към
настоящия момент, не е изтекла тригодишната давност за преследване по чл.
81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН.
За процесното нарушение по чл. 187а, ал. 2, т.3, във връзка с чл. 179,
ал.3б от ЗДвП е предвидено наказание „имуществена санкция“ в размер от
2500.00 лв. Не е налице и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН
или малозначителен, т.к. от една страна чл.189з от ЗДвП изключва
5
приложението на чл.28 от ЗАНН, а от друга страна процесното нарушение не
се охарактеризира с по-малка степен на обществена опасност от други такива
от този вид, напротив, законодателят определяйки вида и размера на
наказанията, които следва да понесат нарушителите извършили това
нарушение, е демонстрирал ясно, че тези нарушения са по тежки и със
завишена обществена опасност от други по вид, регламентирани в ЗДвП.
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – ст. юрисконсулт М. М.. В хода на съдебните прения, М. М.
претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно ал.4 и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният случай, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, това, че същото е приключило в
едно съдебно заседание, при липса на съществени спорни обстоятелства,
Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в
минимален размер, а именно 80лв.
При така изложеното, „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00 лв.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от
Р.К.А., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2500 лв.
ОСЪЖДА ПЕГАС АЛФА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, представлявано от Р.К.А., да заплати на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ, направените разноски по
делото за юрисконсулт в размер на 80.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6