№ 10181
гр. София, 02.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110161598 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. В. Б., чрез адв. И. Ч. и адв. И. Т., с
която срещу УМБАЛ „Св. И. Р., ЕИК ., са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ев. чл. 50 ЗЗД за заплащане на:
- сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (болки и страдания), ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до плащането;
- сумата 1769,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
(разходи, свързани с лечение), ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането,
които вреди се твърди да са причинени в резултат на поведението на лица, на
които ответното заведение е възложило работа и които по време на хирургическа
интервенция на 11.03.2024 г. са причинили на ищцата изгаряне III степен с размери
5/7-8 см. на задна повърхност на дясна подбедрица вследствие на поставен там
електрод на електрически уред (калтер).
Ищцата твърди, че на посочената дата й е била направена операция от екип
медицински специалисти, полагащи труд при ответника. По време на същата с цел
ограничаване на кръвозагубата е бил използван електрически уред – калтер, чиито
електроди са били поставени на задната част на дясната й подбедрица. След
приключване на операцията лекарите са констатирали изгаряне III степен, причинено
от електрод на уреда - овална рана с размери 5/7-8 см. На мястото на изгарянето са
били правени превръзки в ответното лечебно заведение в периода 14.03.2024 г. –
19.03.2024 г. На 14.03.2024 г. наблюдаващ ищцата лекар е направил консултация по
повод изгарянето със специалист по изгаряния и пластична хирургия от УМБАЛСМ
„Н.И.П., където ищцата е била приета на 19.03.2024 г. с диагноза „термично изгаряне
II степен в областта на тазобедрена става и долен крайник, без глезена и стъпалото“ за
оперативно лечение по кл.пътека № 233 „Хирургично лечение при необширни
изгаряния с площ 1 % до 19 % от телесната повърхност, с хирургични интервенции“.
На 20.03.2024 г. е била извършена хирургична интервенция, по време на което е било
констатирано изгарянето, отстранен е налепът и девиталните тъкани, направено е
ексцизионно почистване с премахване на девитализираните тъкани от ранената
повърхност. На 21.03.2024 г. е била извършена още една хирургическа интервенция,
като част от раневите повърхности са били затворени с местна пластика, като от
1
областта на задното бедро е взет свободен разцепен кожен автотрансплантант на площ
100 куб.см. Назначена е била медикаментозна терапия, като на 25.03.2024 г. е била
изписана от това лечебно заведение. На 08.04.2024 г. поради настъпило усложнение
ищцата отново е била приета в УМБАЛСМ „Н.И.П. с диагноза „Други уточнени
усложнения на хирургични намеси и терапевтични грижи, некласифицирани другаде“
по кл. пътека № 237 „Оперативно лечение на кожни дефекти от различно естество
налагащи пластично възстановяване“. Установен е мекотъканен дефект с неправилна
форма, ливидни ръбове, покрити с некачествен епител, които са подкопани. На
09.04.2024 г. е била извършена хирургическа интервенция за почистване на мястото на
изгарянето. Ищцата е била изписана на 11.04.2024 със заключение за възможни
последващи хоспитализации след прегледи поради многоетапност на лечението. На
23.04.2024 г. поради продължаващи усложнения и инфекциозен процес ищцата е
постъпила за лечение в Отделение по кожни и венерически болести към МУ-МВР с
диагноза „Пиодермия. Отмиране и отхвърляне на кожна присадка в областта на дясна
подбедрица“. В периода 23.04.2024 г. – 30.04.2024 г. ищцата е била лекувана в това
лечебно заведение с антибиотик, правен е ежедневен кюртаж на раната, компреси и
превръзки. На 30.04.2024 г. е била изписана с указания за ежедневни превръзки на
раната. В периода от 11.03.2024 г. до подаване на исковата молба (17.102024 г.) ищцата
твърди да е изпитвала силни болки и страдания, свързани с причиненото и изгаряне и
последващото лечение. Изпитвала дълбоко безпокойство и притеснение, тъй като не
била наясно с обективното си състояние, а от страна на лекарския екип я посъветвали
да потвърди специалист по изгаряния след като бъде изписана от ответното лечебно
заведение. Като медицинско лице, след като е била приета в УМБАЛСМ „Н.И.П., си
дала сметка, че състоянието й не е особено добро и ще се наложи продължително
лечение. Развила силна тревожност и депресия, плачела и се страхувала. Притеснявала
се, че липсата на лечение в периода, през който е била в ответното лечебно заведение,
е усложнило състоянието й, дали ще се възстанови от изгарянето и дали финансово ще
може да посрещне разходите, свързани с възстановяването си. Допълнително се
опасявала, че изгарянето допълнително ще затрудни възстановяването й от
гръбначната операция, за която е била приета при ответника. Болките от раната били
силни и продължителни, имала нужда от чужда помощ. Започнала да приема
медикаменти във връзка с развитата тревожност. Рухнала психически, изпитвала
отвращение към раната си. Допълнително настъпилите усложнения от развилата се
бактериална инфекция и последващо лечение в трето заведение, допринесли за
психическата й нестабилност, с оглед което се наложило да потърси психиатрична
помощ. Намира, че отговорност за причиненото й изгаряне следва да понесе
ответникът, чиито служители са проявили небрежност по време на операцията и са
допуснали изгарянето. Позовава се на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 10 ЗЗД, като
счита, че проведеното лечение не е било безопасно. В условията на евентуалност се
твърди неизправност на уреда калтер, собствена на ответника вещ, с оглед което
последният отговарял на друго правно основание. Предявява иск за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 20 000 лев, ведно със
законната лихва от 11.03.2024 г., както и иск за имуществени вреди (разходи свързани с
лечението й) в размер на 1769,26 лева, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до плащането. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства
по делото, заявява искания по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
документи, установяващи наличието на трудови или други отношения с медицинския
екип, извършил интервенцията, документи, установяващи вещните права на ответника
върху калтера, който е бил използван по време на операцията на ищцата,
медицинската документация, съставена при лечението й в ответното и заявява искане
за разпит на трима свидетели за установяване на неимуществените вреди.
2
Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Позовава се на резултатите от извършена по случая проверка от страна
на ИА „Медицински надзор“, съгласно които липсвала човешка намеса при употребата
на електроножа, която да бъде причина за вменяване на вина на лице от оперативния
екип. Установено е било, че изгарянето се дължи на употребата на уреда, към която
човешкото поведение било неутрално. Комисията е приела, че електроножът е
единствената причина за увреждането, а не управлението или служенето с него, тъй
като не е установена причината за отклонението (моментната му повреда), въпреки
принципната му техническа изправност, установена от протоколи за профилактика.
Поддържа полученото изгаряне да е било в рамките на изключително ниския процент
от нежелани последствия, свързани с ползването на апаратурата. Не оспорва, че
лечебното заведение се намира в трудовоправни отношения с лекарския екип. По
време на операцията краката на пациентката са били покрити със стерилни чаршафи, а
електрокоагулаторът се поставял преди завИ.ето на пациентите с чаршафите. С цел
намаляване на риска от нарушаване на стерилността на оперативното поле, чаршафите
се премахвали единствено в случай на спешност и животозастрашаващи състояния,
каквито не е имало. Оперативният екип не е имал пряк визуален контакт върху
поставения електрод. На ищцата се твърди да е оказана медицинска помощ по повод
установеното изгаряне, вкл. консултация със специалист и прилагане на назначена
терапия. Оспорва да е налице противоправно поведение, вина и вреди, които да са в
причинна връзка с поведението на служители на ответника. Оспорва иска и по чл. 50
ЗЗД като счита, че е налице случайно събитие. Оспорват се твърденията на ищцата, че
не е получила адекватни медицински грижи по повод изгарянето в ответното лечебно
заведение. Оспорват се разходите за проведеното лечение, тъй като същите не били
задължителни или нямали връзка с изгарянето. Противопоставя се на искането за
разпит на свидетели, като намира същото за нередовно. Представя документи, които
иска да се приемат като доказателства по делото. От съда се иска да отхвърли
предявените искове.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина),
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си – че по време на
оперативната интервенция лекарския екип, осъществяващ същата не е имал
задължението и възможността да следи за работата на процесната апаратура
(електрокоагулатор с електроди), вкл. че начинът на работа на уреда, не е свързан с
човешко поведение, че причина за настъпилото изгаряне се дължи на случайно
събитие, вкл. на недобра електропроводимост на кожата на пациента.
По предявения евентуален иск по чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
процесната вещ е собственост на ответника, че вредите за ищцата са настъпили от
самата вещ, а не от поведението на лицата, на които е било възложено да ползват
3
същата при оперативната интервенция.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, че процесната вещ е била
изправна вкл. във всеки един момент от провеждане на оперативната интервенция,
както и че причината за изгарянето е извън качествата на самата вещ, че вредите се
дължат изключително на пострадалата.
Безспорно между страните е, че на 11.03.2024 г. в ответното лечебно заведение на
ищцата е извършена оперативна интервенция от лица, на които ответникът е възложил
работа, по време на която е използван електрически уред електрокоагулатор,
собственост на ответника, чийто електрод е бил поставен на дясната подбедрица на
ищцата, че след извършване на операцията на мястото на поставения електрод е
установено изгаряне, че същото е причинено от електрода на уреда.
Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва
да бъдат приети като доказателства в производството.
Исканията по чл. 190 ГПК, заявени с исковата молба, следва да се оставят без
уважение с оглед становището на ответника, съдържащо се в отговора и представените
към него документи.
На ищцата следва да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане в
първото по делото открито съдебно заседание за установяване на вида и обема на
неимуществените вреди. Възраженията на ответника срещу това доказателствено
искане съдът намира за неоснователни – процесуалният закон не поставя изисквания
към ищеца да индивидуализира чрез посочване на имена свидетелите, които е заявил,
че ще доведе за разпит пред съда. Същевременно обстоятелствата, за които
свидетелите са поискани, са посочени, с оглед което и не е налице основание съдът да
отхвърли това искане.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2025 г.
от 10.40 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с
исковата молба и с отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца в първото открито съдебно заседание за
4
установяване вида и обема на неимуществените вреди.
УКАЗВА на ищеца да осигури явяването на свидетелите в първото открито
съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание.
На ищеца да се връчи препис от отговора ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5