Решение по дело №249/2021 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                    07.05.2021 г.                               Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                      V-ти наказателен състав

На четиринадесети април

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                                          Председател: Д. ИЛИЕВ

Секретар: Р. Г.

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Д. И.

АН дело № 249 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 151/2020 от 03.02.2021 г. на А "М", ТД "Т", Пловдив. Жалбоподателят "Г." ЕООД, ***, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. М., която моли съда да потвърди НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез гл. юрисконсулт Д. намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 20.11.2020 г. при извършена проверка по инициатива на жалбоподателя на данъчен склад с ИНДС: BGNCA00457001 в гр. Николаево, обл. Стара Загора, ул. "Липа" № 9 дружеството-жалбоподател в качеството му на лицензиран складодържател, било установено, че в точка за контрол ТК1, представляваща електронна везна за измерване на маса и средство за измерване по см. на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г., върху дисплея ѝ бил поставен стикер № 00603 с валидност м.08.2019 г., с което не отговаряла на изискванията на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС и чл. 4, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г. във вр. чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията, изискващ последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване, и е бил осъществен състава на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 150 от 15.12.2020 г.заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД3000-59/3248590, заявление за проверка съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, уведомление – 2бр., трудов договор № 21 от 15.10.2020 г., трудов договор № 22 от 15.10.2020 г., протокол за извършена проверка № 2376 от 20.11.2020 г., фактура № ********** от 15.08.2018 г., справка за наличност на гориво, материална отчетност, фактура № ********** от 16.10.2020 г., два приемо-предавателни протоколи, две кантарни бележки, товарителници за обществен превоз от 16.10.2020 г. и от 17.10.2020 г.,  две нареждания за експедиция на готова продукция, фактура № ********** от 17.10.2020 г., осем акцизни декларации за енергийни продукти и електрическа енергия и показанията на св. Т., които кореспондират помежду си.

В с.з. не се оспорва обстоятелството, че електронната везна не е преминала своевременно метрологичен контрол и била с поставен метрологичен стикер с валидност м.08.2020 г. Възразява се обаче, че забавянето се дължи на бездействието на държавните органи. В жалбата се признава, че е било изпратено уведомление до БИМ на 12.10.2020 г, но проверката е била извършена на 20.11.2020 г.

Съдът не споделя това възражение.

Жалбоподателят като търговец, извършващ дейност по занятие, е бил длъжен да вземе всички мерки за своевременно иницииране на проверка на използваното средство за измерване. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, че жалбоподателят е инициирал проверка на везната преди датата или най-късно на датата на изтичане на валидността на холограмния стикер съгласно изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИ.

Възразява се също, че дружеството не е извършвало дейност от 07.04.20 г. с изключение на две доставки на пропан-бутан на 16 и 17.10.2020 г., за което се представят фактури.

Съдът не приема възражението.

Разпоредбата на чл. 44, т. 4 във вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията забранява използването на средствата за измерване без поставени знаци, като несъмнено се имат предвид валидните знаци. Ето защо без правно значение е и възражението, че доставките са били от склад на "Лукойл", надлежно проверени и изтеглени, както и, че при извършената проверка според показанията на св. Т., не са били установени отклонения от работата на везната.

Съдът отбелязва, че нарушението е от вида на формалните и не се изисква настъпването на резултат.

Съгласно чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС за целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчно задължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.

Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки везната като средство за измерване, посочена в ал. 1, т. 8 от Наредбата, трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и наредбите по прилагането им.

Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИ последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.

Посочените разпоредби са били цитирани в НП, те са релевантни към нарушението и напълно описват правно обстоятелствата, посочени в НП от АНО съгласно изискването на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Ето защо съдът не приема възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила, нито при извършената служебна проверка, се установиха др. съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП, които не са били релевирани с жалбата и в с.з.

За извършеното нарушение АНО правилно е наложил минимално наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. по чл. 114, ал. 1 от ЗАДС, което е съответно на нарушението.

Следователно съдът приема, че НП е обосновано и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 151/2020 от 03.02.2021 г. на А "М", ТД "Т", Пловдив, с което на "Г." ЕООД, ***, ЕИК ****, е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                  Районен съдия,