Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 24.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12376 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 7969/
2020
г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав, обективирано в протокол от
проведено на 28.07.2020 г. открито съдебно заседание, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на С.- Б.Б.П.-П./ЕГН
**********/, извършено със Заповед № ЧР-06-01-23/ 13.01.2020 г. на Генералния
директор на Б.Н.Т., на основание чл.328, ал.2 КТ, поради „сключване на договор
за управление, считано от 10.07.2019 г.“; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ С.-
Б.Б.П.-П./ЕГН **********/ е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението:
„Главен продуцент“ в Продуцентски център „ТВ Филмопроизводство- Студия Екран“
при Б.Н.Т.; на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ Б.Н.Т.- гр.
София е осъдена да заплати на С.- Б.Б.П.-П./ЕГН **********/ сумата 14 005 лв.- обезщетение за
оставането й без работа поради незаконното уволнение през периода от 14.01.2020
г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до
окончателното й плащане, както и сумата 720 лв.- разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК. На основание чл.78, ал.6 вр. чл.71, ал.1 ГПК вр.
чл.1 и чл.3 от Тарифа за ДТССГПК и чл.77 ГПК ответникът Б.Н.Т. е осъден да заплати по сметка
на СРС сумата 720.20 лв.- държавна такса.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.Н.Т. /БНТ/-
гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от ищцата
искове със законните последици.
Въззиваемата
страна С.- Б.Б.П.-П./ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от С.- Б.П.-П.искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344,
ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като основателни и
доказани- чл.272 ГПК.
За да е законно уволнението по чл.328, ал.2
Установяването
на законосъобразността на уволнението е в доказателствената тежест на
работодателя- ответник, който следва при условията на пълно доказване да установи в процеса, че законосъобразно е приложил
уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, вкл. че са били налице посочените
по- горе материално- правни предпоставки за неговото извършване.
В случая, независимо от безспорното по делото обстоятелство,
че от Генералния Директор на БНТ е сключен договор за управление на БНТ на 9.07.2019 г. /представен
като доказателство от ответника/, неприложимо по отношение на ищцата С.- Б.П.-П.се явява уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, което
обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното от нея уволнение.
Правилото
на чл.328, ал.2 КТ дава възможност на сключилия договора за управление да
прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на
сключването на договора са подходящи за осъществяването на програмата, заложена
в договора за управление. Вследствие възложените му управленски функции и
породените от облигационното правоотношение- договор за управление, правомощия,
на същия съобразно нормата на чл.328, ал.2 КТ е предоставена възможност да
подбере управленски екип /ново ръководство/ с оглед постигането на определен
стопански резултат за дружеството. Правото на управителя по чл.328, ал.2
Право
да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има
управителят, с когото е сключен договор за възлагане на
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12376/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
управление, и е достатъчно да се установи, че
има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на
управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен
срок определен стопански резултат /в този смисъл: Решение № 351 от 31.10.2013
г. по гр.д.№ 2188/ 2013 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 230 от 8.06.2015 г. по гр.
д.№ 346/ 2015 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 718/ 21.12.2010 г. по гр.д.№ 67/ 2010
г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 249/ 4.07.2013 г. по гр.д.№ 1358/ 2012 г. на ВКС,
ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Договорът за управление следва да
съдържа бизнес- задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието /дружеството/ трябва да постигне, а именно: производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес- задачата
управляващият е длъжен да разработи бизнес- програма, която да предложи и
следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението
му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при
неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при
сключване на договора се определя и гаранция.
Целта
на чл.328, ал.2 КТ е да се даде възможност на новия ръководител при
необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип
кадри, най- подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление
бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието.
Под "предприятие" в случая се разбира организация, която развива
стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в
съдебната практика, още от въвеждане на основанието за уволнение с измененията
и допълненията в КТ- обн. ДВ- бр.100/ 1992 г. В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на
изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за
централна или местна администрация, за учреждения за социално- културни
дейности, за учебни заведения /така Решение № 102 от 02.07.2018 г. по
гр.д.№ 2512/ 2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 718 от 21.10.2010 г. по
гр.д.№ 67/ 2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 111 от 12.03.2012 г. по гр.д.№
726/ 2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 108 от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 819/
2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Българската
национална телевизия /БНТ/ е юридическо лице, национален обществен доставчик на
медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, чийто генерален
директор е първостепенен разпоредител с бюджет- чл.42, ал.1 ЗРТ. 3а да се
осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността
на БНТ се финансира от самостоятелен бюджет, приходната част от който се
формира преимуществено от публични източници. Средствата
за изпълнение на дейностите по ал.1 на чл.44 ЗРТ /разпространение на
телевизионните програми на БНТ, извършвано чрез електронни съобщителни мрежи и/или
съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, собственост на БНТ, или предоставени
въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги/,
се осигуряват от държавния бюджет- чл.44,
ал.4 ЗРТ. Бюджетът на БНТ е част от Републиканския
бюджет на Република България и приходната му част се формира от следните
източници: финансиране от фонд "Радио и телевизия"; субсидия от
държавния бюджет за подготовка, създаване и разпространение на национални и
регионални програми и целева субсидия за придобиване и основен ремонт на
дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите;
собствени приходи от реклама и спонсорство; постъпления от допълнителни
дейности, свързани с радио дейност; дарения и завещания; лихви и други приходи,
свързани с радио дейност. Разходната част на бюджета се съставя по
класификацията на разходите на държавния бюджет /чл.70 ЗРТ/. Съгласно чл.42,
ал.2 ЗРТ, БНТ осъществява оперативно управление върху имущество- публична и
частна държавна собственост.
Основният
стремеж на БНТ като обществена медия е изпълнение на възложените й публични /обществени/
задачи, т.е. предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не
основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба. Всяка обществена медия,
вкл. БНТ, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните
нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията
й е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп
до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез
отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-
публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика- арг. чл.6,
ал.3, т.6 ЗРТ, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Р България. Именно
с оглед на това и в чл.6, ал.2 ЗРТ са изрично регламентирани специфични
изисквания към програмните характеристики на БНТ като национална обществена
медия, които трябва да съблюдава при осъществяване на дейността си и мисията по
гарантиране на основните комуникационни права на гражданите. Постигането на
посочените цели и спазването на специфичните изисквания към програмите на БНТ
няма как да са обусловени от пазарната конюнктура, нито да преследват основно
печалба. Изрично Българската национална телевизия /БНТ/ и Българското
национално радио /БНР/ са определени в самия закон като обществени доставчици
на радио, съответно на аудио- визуални медийни услуги, различни от търговските
доставчици- чл.6 ЗРТ.
Следователно
целта, с която е създадена БНТ, нейната обществена роля и възложена мисия,
както и преследваните от нея търговски и стопански интереси, включително
начинът, по който се формира бюджетът й и основните източници на финансиране, я
определят не като стопански субект, който има за своя пряка цел постигането на
печалба. Обстоятелството, че част от приходната част на приетия от Народното
събрание на Република България самостоятелен бюджет на БНТ, включен в единния
Републикански бюджет, се формира и чрез частни финансови източници- реклами и
спонсорство, не превръща обществената масмедия в търговско предприятие, чиято
основна задача е постигане на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на
посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено
стремление на националната обществена медия, а само една, макар и незначителна,
финансова възможност за финансиране на съществената, целевата дейност на БНТ.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
12376/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Практически всяко юридическо лице е страна и
по гражданско- правни сделки, но само това обстоятелство не го превръща в
стопански субект.
Следователно
БНТ не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на
чл.328, ал.2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито
нормативният акт, нито практиката признават "предприятие в широк
смисъл", даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото
основание /в този смисъл Решение № 102 от 2.07.2018 г. по гр.д.№ 2512/ 2017 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по отношение на другия национален обществен
доставчик на медийни услуги в обхвата на ЗРТ- БНР/.
Следва
да се отбележи наред с горното, че от една страна приложената от ответника
„Концепция за развитие на БНТ през периода 2019 г.- 2022 г.“ по съществото си
не представлява бизнес- програма с посочените по- горе характеристики, насочена
към постигането на стопански резултати от обществената медия, и от друга
страна- сключеният на 9.07.2019 г. договор за управление не предвижда
задължение за Ген. Директор на БНТ срещу възнаграждение да постигне на свой
риск в уговорен срок определен стопански резултат. Напротив- получаваното от Ген. Директор на БНТ месечно възнаграждение
не е обвързано от постигането на конкретни икономически показатели и финансови
резултати, а е нормативно определено и е в размер,
равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание-
съгласно чл.69 ЗРТ.
Предвид
изложеното, неоснователни са доводите на въззивника, че Директорът на БНТ може
да се приравни на лице, сключило договор за управление, което може да приложи
уволнителното основание по чл.328, ал.2
При
тези съображения извършеното от Генералния Директор на БНТ на основание чл.328,
ал.2 КТ уволнение на ищцата С.- Б.П.-П.се явява незаконно и като такова правилно
е отменено с обжалваното първоинстанционно решение.
Основателни- по изложените от СРС съображения,
се явяват и предявените от С.- Б.П.-П.акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ, които също следва
да бъдат уважени- чл.272 ГПК.
За
да бъде уважен акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
задължително трябва да са налице следните три предпоставки: 1/ уволнението на
работника или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице ВРЕДА,
подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, и 3/ да е налице
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Ако липсва
която и да е от трите предпоставки, така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
В
конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да
бъде отменено. Не се твърди, нито са представени доказателства през
претендирания 6- месечен период ищцата да е получавала доходи по друго трудово
правоотношение. Конкретни доводи относно размера на брутното трудово
възнаграждение и размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в жалбата на
ответника не са наведени.
С
оглед горното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на трудовия спор, обжалваното първо-инстанционно решение, което е
правилно, следва изцяло да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящото производство на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата
страна разноски за въззивното производство в размер на 720 лв.- за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 28.07.2020
г., постановено по гр. дело № 7969/
2020
г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав, обективирано в протокол от
проведено на 28.07.2020 г. открито съдебно заседание.
ОСЪЖДА Б.Н.Т.- с адрес: гр.
София, ул.“****, да заплати на С.- Б.Б.П.-П./ЕГН
**********/ сумата 720 лв. /седемстотин
и двадесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.