№ 1114
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100501641 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20217600 от 30.11.2021г., постановено по гр.дело №871/2021г. по описа на
СРС, ГО, 53 с-в ответникът „ДЗИ- О.З.“АД с ЕИК**** е осъден да заплати на А. Г. Т. с
ЕГН:**********, на основА.е чл.394, вр.чл.405 от КЗ сумата от 5130,31лв.- застрахователно
обезщетение по щета щета №44012132029629 за увреждА.я на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с ДК№****, ведно със законната лихва от 07.01.2021г. до окончателното изплащане и
на основА.е чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1445,21 лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „ДЗИ- О.З.“АД. Жалбоподателят поддържа, че от изслушаната АТЕ се
установило, че вредите по процесната щета не могат да се получат по заявения от
застрахованата мехА.зъм на настъпване на ПТП, поради което и въз основа на общите
условия на застрахователя (декларирА. неверни обстоятелства) може да бъде отказано
изплащането на обезщетение. Твърди, че посочената от АТЕ стойност на ремонта по средни
пазарни цени- 2774,81 лева се явява максимален праг на отговорността на застрахователя.
Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата А. Г. Т. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски за
1
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основА.е чл.405 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основА.е чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
СтрА.те не спорят относно обстоятелството, че между ответника в качеството на
застраховател и ищеца в качеството на застрахован, е сключен процесният застрахователен
договор, по който застрахователната премия е заплатена изцяло. Безспорно е също
настъпването на описА.те в исковата молба имуществени вреди, които са заявени в срок
пред ответника и е заведена процесната преписка по щета, както и че автомобилът е
отремонтиран в официален сервиз на марката за сумата от 5130,31лв., заплатена от ищцата.
Противно на изложеното във въззивната жалба, с приетото по делото и неоспорено от
стрА.те заключение на вещото лице по АТЕ се установява, че щетите могат да настъпят,
докато автомобилът е в паркирано състояние. Следователно липсва основА.е
застрахователното дружество да се позове на клаузата на т.9.1.9, Раздел I от Общите
условия, съгласно която застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети,
настъпили в резултат на действия на застраховА.я, които представляват опит за измама или
измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застраховА.я или
негов представител, различни от действително случилите се и/или представи документи с
невярно съдържА.е. Такива действия на застраховА.я ищец не се установяват по делото, при
доказателствена тежест на ответника. Не са налице и предпоставките на чл.408, ал.1 от КЗ
за отказ от плащане на обезщетение- умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застраховА.я, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, или друг предвиден в закон случай.
Действително, съгласно заключението на вещото лице по АТЕ необходимата стойност
за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на настъпване на
2
застрахователното събитие е по-ниска от претендираната от ищцата стойност. В случая
обаче стрА.те изрично са договорили, че настъпилите по време на действие на
застрахователния договор щети ще бъдат отремонтирА. в официален сервиз на марката,
видно то представената по делото застрахователна полица, което не е в противоречие с
разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ. Безспорно е установено по делото, че ремонтът е
извършен именно в такъв сервиз за сумата от 5130,31 лева.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемия ищец
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за
правна помощ и съдействие с договорено и заплатено изцяло в брой възнаграждение в
размер на 920 лева. Направеното своевременно възражение за прекомерност съдът намира за
неоснователно, доколкото същото е към минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20217600 от 30.11.2021г., постановено по гр.дело
№871/2021г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“АД с ЕИК**** да заплати на А. Г. Т. с ЕГН:********** сумата
от 920 лева (деветстотин и двадесет лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3