Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. П.,
19.01.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.ски районен съд,
в публично заседание на 05.01.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9232/2016г., по описа на съда, за да се
произнесе, взема предвид :
Молба на основание
чл.19, ал.1 от ЗГР.
Молителят П.Н.В.
твърди, че при раждането му през 1970г. имената му са били П.Н.Д.. Твърди, че на
06.03.2003г. е сключил граждански брак с К.А.В.,
като е приел нейното фамилно име – В.. Твърди, че с решение, влязло в сила на
23.06.2015г. на съд в К.И., бракът им е прекратен. Сочи, че в това производство
не е върнал предбрачното си фамилно име Д. поради незнание и непознаване на
процедурата, а не поради желание да запази фамилията В., приета от него при
сключване на брака. Твърди, че това му право не е заложено и в съдебното
решение, като явно липсва задължително произнасяне по този въпрос по законите
на К.И., за разлика от законите на Р.Б.. Обосновава искането си и с това, че
името е най – важният индивидуализиращ белег на всеки човек и има особено
значение, както при представянето на лицето пред обществото, така и за
вътрешното възприятие за принадлежност към даден род и фамилия. Сочи, че
несъответствието на сегашното му фамилно име – В. и името, с
което е известен сред своите близки, съседи, познати и в обществото, имайки
предвид и че брака му е прекратен и отношенията с бившата му съпруга са силно
влошени, му създава редица неудобства в емоционално отношение и при контактите
му с роднините, които принадлежат към рода. Твърди, че му се налага да обяснява
факта на различие във фамилното си име с това на неговите близки, което е
свързано неминуемо с негативни асоциации за прекратената му връзка. Обосновава
искането си и с факта, че сред всичките си познати той е известен с фамилното
име Д. и желае да се представя, да бъде изписван с името Д., което е приемливо
за него и всички знаят, че това е фамилията, към която той принадлежи. Счита,
че са налице обстоятелствата по чл.19 ал.1 от ЗГР, поради което моли съда да
издаде решение, с което да допусне промяна на фамилното му име от В. на Д..
Заинтересована
страна - Община Д.Д., обл. П., не взема становище по молбата.
Заинтересована
страна - Районна прокуратура-П. взема становище, че молбата е основателна.
Съдът, като
разгледа събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Молителят,
съгласно представеното удостоверение по акт за раждане № 0011 от 02.07.1970г.
на Община Д.Д., област П., е записан с имена П.Н.Д.. В представения по делото
препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден от Община Д.Д.
на 09.12.2016г. е отразена промяната на името на молителя след сключването на
брака от Д. на В. – по фамилното име на съпругата му. По делото е представено и
заверено копие от документ за самоличност - личната карта на молителя с дата на
издаване 27.08.2013г. от Р.Б., от което е видно, че към датата на издаване на
личната карта молителят е бил с имена П.Н.В.. По делото е представено и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Община Д.Д. с изх. №
242 от 05.12.2016г., съгласно което П.Н.В. и П.Н.Д. са имена на едно и също
лице. От представения по делото заверен и преведен от испански език на български
език препис от съдебно решение за развод между молителя и съпругата му К.А.В.,
влязло в сила на 23.06.2015г., съгл. решение № 11/18.11.2016г. на Община Д.Д. за
признаването му, е видно, че испанският съд не се е произнесъл по въпроса каква
фамилия ще носи П.Н.В. – съпругът, който при сключването на брака е приел
фамилията на съпругата си, след прекратяването на брака. Съгласно представеното
свидетелство за съдимост, молителят П.Н.В. е осъждан неколкократно, но към
момента не изтърпява наказание лишаване от свобода. Като свидетел по делото
беше разпитана М.П.Д.а, първа братовчедка на молителя. Тя посочи, че молителят
е приел фамилията на бившата си съпруга при сключването на брака им, защото
много я е обичал, но в последствие бившата му съпруга го изоставила и избягала,
като е изоставила и детето им, за което след развода се грижи баща му заедно с
приятелката си М.. Свидетелката посочи, че живеят заедно като семейство, той
работи, а детето ходи на училище в К.И.. Твърди, че през повечето време П.В. е
в Б., като си идва често в с. Г., където хората го познават с фамилията Д., на
бащиното му име, която фамилия носи и тя самата. Твърди, че П.В. желае да си
върне бащината фамилия Д., тъй като няма нищо общо с бившата си съпруга и му е
болно да носи нейната фамилия. Като свидетел по делото беше разпитан и И.И.Г.,
приятел на молителя, с когото той се е запознал в К.И. през 2001 година. И той,
като свидетелката Д.а, твърди, че молителят е сменил фамилията си при
сключването на гражданския брак, защото много е обичал съпругата си, която впоследствие
ги е изоставила с детето им заради друг мъж. Твърди, че П. се грижи за детето,
а бившата му съпруга плаща издръжка. Сочи, че молителят го познават в Б. като П.
Д. и му е трудно да обяснява защо е с фамилията В., а не с бащината си фамилия Д.,
поради което желае да си върне фамилията Д., тъй като вече няма нищо общо с
бившата си съпруга.
Предвид на така
събраните доказателства, съдът намира, че е налице основание, а именно – важни
обстоятелства по смисъла на закона, които предполагат промяна на фамилното име
на молителя. От доказателствата е видно, че по отношение на молителя и К.А.В.
има влязло в сила съдебно решение за развод на Съд от първа инстанция №13 във В.
/И./, в което испанският съд не се е произнесъл по въпроса каква фамилия ще
носи П.Н.В. след прекратяването на брака им. По делото се доказа, вкл. и чрез
свидетелски показания, че изразеното пред роднини и приятели желание на
молителя е - той да носи бащината си фамилията, фамилията на рода си - Д., като
израз на принадлежността му към неговото семейство и род. И българското
законодателство допуска промяната на фамилното име в тази насока по избор на съпруга,
който при сключването на брака е сменил своята фамилия – чл. 53 от СК, но т.к. разводът не е обявен
от български съд, такова изявление не е правено. Следва да се има предвид, че от понятието "важни обстоятелства"
не се изключва субективното желание на лицето да носи определено име /Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
486/2011 г., III г. о., ГК/, а такова желание безспорно е налице и то не противоречи на закона.
Съдът намира, че
молителят доказа в настоящето производство ”важни обстоятелства”, посочени в
чл.19 ал.1 от ЗГР, за промяна на фамилното си име от В. на Д., поради което
молбата за промяна в името на молителя, следва да се уважи, като промяната бъде
отразена в регистъра на населението. След влизане в сила на решението, препис
от него следва да се изпрати на Община Д.Д., обл. П. и на Бюро Съдимост при РС-
П. за отбелязване на промяната.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл.19
ал.1 от ЗГР, ДОПУСКА ПРОМЯНА в регистъра
на населението на фамилното име на П.Н.В. с ЕГН **********,***, като фамилното
му име се променя от В. на Д..
Решението подлежи
на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Препис от
решението, след влизане в сила, да се изпрати на Община Д.Д., обл. П. и на Бюро Съдимост при
РС- П., за отбелязване на промяната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :