Решение по дело №8458/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     28.07.2020г.                           Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X-ти състав

На  двадесет и втори  юли                                                     Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8458 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу А.И.Е., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от общо 2 726,71 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 71 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“К.Г.”, бл**вх*ап**от които главница в размер на 2 542,09 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 184,62 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019г.; както и законната лихва върху главницата от 2 542,09 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

              С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 15.01.2019 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Представено  и Заверено копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №** том**per. № **** дело № *** от 30.06.2015 г. на нотариус М.М., Нотариус с район на действие Районен съд - град П.,  Заверено копие от Заявление-Декларация за откриване на партида за битови нужди вх. № 1731/07.08.2019г., Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**том***per. № **** дело № 430 от 02.08.2019 г. на нотариус Р.М., Нотариус с район на действие Районен съд - град П.. Отправено е искане за изискване и прилагане по делото на заповедното производство по- ЧГД № ****/**** г. на ПРС.  Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.

           В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.И.Е., с ЕГН: **********, чрез адв. А. Г. Ц.-пълномощник, е депозирал отговор на исковата молба. В отговора е посочено, че  предявеният иск е процесуално допустим, по същество неоснователен и недоказан и като такъв, го обжалва изцяло и ответникът не дължи на ищеца претендираните суми. Ищеца твърди, че между него и ответника съществува облигационна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия за битови нужди, основана на договор при Общи условия, действащи за процесния период, за процесния имот- ОТВЕТНИКЪТ Оспорва това твърдение на ищеца. Процесните общи условия, сочи, че не са влезли в сила и нямат характер на действащ договор при общи условия между ищеца и ответника защото, не са изпълнени изискванията за влизането им в сила. Описано е, че на процесното извлечение от сметка не може да му бъде придадено качеството на документ съобразно изискванията на ГПК.Същото извлечение не е подписано от никого, не може да се установи от кого е съставено, оспорвам истинността на този, частен документ- извлечение от сметка.

Ищцовото дружество претендира по отношение на ответника, да бъде приета за установена определена фактическа обстановка и задължение за заплащане на доставена, потребена но неплатена топлинна енергия за периода от м. Май 2017г. до м. Април 2018г. без в обстоятелствената част на исковата молба да се съдържат данни, как е изчислен размера на претенцията и законосъобразно и в съответствие с ОУ ли е изчислен, поради което оспорва размера на претендираното задължение, метода му на изчисление и редовността на водене на счетоводството на ищеца. Описано е, че ищецът в исковата си молба е формирал претенцията си като една глобално дължима сума, разделена на главница и лихви за претендираният период, без да сочи доказателства за формирането и без да уточнява, за какво се отнася това евентуално задължение за отопление, за подгряване на топла вода, за отопление на процесния имот или и за двата компонента включени в понятието за топлоснабдяване на имот в СЕС. Ищецът се твърди, че не сочи какво е доставил- какъв вид и обем ТЕ за процесния имот, от което да може да бъде направено обосновано предположение в посока основателност или неоснователност на претенцията му.Не е издавал фактури с необходимото минимално съдържание на информация, съгл. чл.31, ал.3 от ОУ за размера на месечните задължения и изравнителни такива. На следващо място, е посочено, че след придобиване на изключителната собственост на процесния имот ответникът, не е живял в него, не го е предоставял на трети лица за ползване и в имотът не е консумирана топлинна енергия за отопление и БГВ в количества, които да обусловят основателност на размера на претендираните процесии задължения за отопление и БГВ. Това било видно от приложения към настоящия отговор „главен отчет/проверка” извършен от лицето регистрирано по чл. 139”а” ЗЕ - „Директ” ЕООД на 02.05.2019г. обхващащ периода от 01.05.2018г. - 30.04.2019г. в присъствието на ответника, че в процесния имот монтираните уреди за дялово разпределение и водомерът за топла вода са отчели минимално потребление на топлоенергия, който размер не съответства с заявения размер на исковата претенция.Оспорва размера на претендираната от ищеца сума.

    Моли се съда, да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски и платено адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил и доказателствено искане на ответника по реда на  чл.192 ГПК, да задължи трето неучастващо в делото лице „Директ” ЕООД, извършващо услугата дялово разпределение в ЕС, в която се намира процесния имот, да представи, по делото, преди първото заседание договор, сключен между него и ЕС на адрес: гр.П., ул. „К.Г." бл**вх. „В” за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки касателно периода 05.2017г.-04.2018г. и да представи същите по делото.

 Съдът е допуснал по делото  и изслушването на СТЕ и СИЕ по делото и двете приети в последното съдебно заседание, като по искане на ответната страна вещото лице по СТЕ е отговорило и на допълнително поставен въпрос, а именно--кога са монтирани индивидуалните разпределителни уреди и водомера за отчитане на БГВ в имота на ответника въз основата, на които е съставен приложения към отговора „главен отчет/проверка” извършен от лицето регистрирано по чл. 139”а” ЗЕ - „Директ” ЕООД на 02.05.2019г. обхващащ периода от 01.05.2018г. - 30.04.2019г. В съдебно заседание, съдът с протоколни опредения и приел заключенията и по двете изслушани експертизи, като следва да се посочи, че във връзка с оспорване от страна на процесуалния представител на ответника на констатациите в СТЕ, то вещото лице Зл.З., изготвило експертизата е отговорило и на множество допълнителни въпроси, в това число и за начина на формиране на сумите, дължими от ответника. По същество, страните молят за уважаване, респ. за отхвърляне на исковата претенция.

 За доказване на процесните факти, ищцовата страна е ангажирала допълнително писмени доказателства, а именно: Заверено копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №** том**per. № **** дело № *** от 30.06.2015 г. на нотариус М.М., Нотариус с район на действие Районен съд - град П.,  Заверено копие от Заявление-Декларация за откриване на партида за битови нужди вх. № 1731/07.08.2019г., Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**том***per. № **** дело № 430 от 02.08.2019 г. на нотариус Р.М., Нотариус с район на действие Районен съд - град П..

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №4352/22.10.2019 г. по ч.г.д.№ 06092 по описа на съда за 2019 г., на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства досежно на първо място собствеността на имота, а именно: Заверено копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №** том**peг. № **** дело № *** от 30.06.2015 г. на нотариус М.М., Нотариус с район на действие Районен съд - град П.,  Заверено копие от Заявление-Декларация за откриване на партида за битови нужди вх. № 1731/07.08.2019г., Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**том***per. № **** дело № 430 от 02.08.2019 г. на нотариус Р.М., Нотариус с район на действие Районен съд - град П., се налагат следните правни изводи: от първият представен нот. Акт се установява, че към 30.06.2015 г., ответникът след изповядана сделка по дарение и получил собствеността на 7/8 ид.ч. от имота, като след прехвърляне от дарителите /на внука си/, посочените идеални части, същият е станал собственик на целия имот. Видно от втория представен по делото нот акт. Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**том***peг. № **** дело № 430 от 02.08.2019 г. на нотариус Р.М., Нотариус с район на действие Районен съд - град П., то ответникът на 02.08.2019 г., което е период след исковия такъв е продал имота си на трето лице, което отново след исковия период и от същата дата подава заявление за откриване на партида на неговор име. Следователно, се налага еднозначен извод, че за посочения в исковата молба период ответникът е бил единствен собственик на имота и като такъв кредиторът по вземания насочени срещу  длъжника, който отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции, като собственик на имота в процесния период.

Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок. Видно от изложеното по-горе, по делото е отделен като безспорен факт по искане на страните, че се касае за топлофициран имот и не е била изслушвана  съдебно- техническата експертиза по делото.

                 Същевременно по делото  са били извършени СИЕ и СТЕ, тъй като основният спорен момент по делото е дължимостта на сумите, начина на начисляване на същите и в частност в с.з. процесуалният представител на ответника оспорва именно констатациите в този смисъл в СТЕ. Съдът, във връзка и с тези възражения намира следното: видно от заключението на вещото лице Зл.З., то същото, много подробно, както излага и в разпита си в с.з., сочи в констативната, а впоследствие и в заключителната си част на експертизата, че  между „Топлофикация П.“ ЕАД и фирма „Техем сървисис” ЕООД, гр. София е подписано споразумение, след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители, а именно: Договор № 97 от 30.11.2011 год., със срок една година с клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни Договор № 76 от 01.09.2017 год. с фирма „Директ” ЕООД, гр.

София, което е видно и от представения протокол от ОС на етажните собственици, представен от третото задължено от съда лице. Посочено и  че уредите са преминали  задължителен метрологичен контрол. Уредът за търговско измерване е топломера монтиран в абонатната станция. Същият подлежи на контрол от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която задължава притежателите им - топлопреносното предприятие, да извършва периодична проверка на уредите за търговско мерене в съответствие с изискванията на: Закона за измерванията от 09.12.2005 год., Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 22.07.2011 год.; Периодичността на проверките, вещото лице е описало, че  е определена в Заповеди: № А-333 от 29.05.2014 год. и № А-616 от 11.09.2018 год. на председателя на ДАМТН. За топломерите срока за проверка е двугодишен. В абонатната станция на СЕС в.л. е описало, че  е монтиран топломер преминал задължителният метрологичен контрол на основание чл. 43, ал 4 от Закона за измерванията. Свидетелство за проверка № *****/26.06.2015 год., издадено от оправомощена от ДАМТН метрологична лаборатория „Газ тест“ ЕООД, гр. София, за монтиран топломер - на фирмата „*********“, тип ****, фабр. № ********. Проверката е извършена съгласно БДС EN 1434 Заключение от направената проверка - съответства на одобрения тип. Свидетелство за проверка № 00092/02.03.2018 год., издадено от оправомощена от ДАМТН метрологична лаборатория „Газ тест“ ЕООД, гр. София, за монтиран топломер - на фирмата „*********“, тип ****, фабр. № ********.Проверката е извършена съгласно БДС EN 1434 Заключение от направената проверка - съответства на одобрения тип.Изведен е извод, че през процеснят период, в абонатната станция е монтиран топломер съответстващ на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.

Показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите водени в топлофика­ционното дружество. Съгласно спомената наредба, за разпределение между абонатите на топлофикационното дружество, подлежи нетната топлинна енергия, която се подава на ФДР. Технологичните разходи са определени съгласно паспортните данни на монтираната абонатна станция в сградата и преизчислени със съответните корекции, съгласно методиката приложение към Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, като вещото лице е онагледило изводите си и в таблица. През процесуалния период е описано, че  начисляван разход на топлинна енергия за БГВ - прогнозно. В имота са монтирани уреди за измерване разхода на топла вода - 2 бр. водомери. Реалното потребление на количеството топла вода не е установявано при годишният отчет на уредите, провеждан от фирмата топлинен счетоводител.  Ккато вещото лице сочи и м с.з., съответно и на изложеното в СТЕ, ответникът не е осигурил достъп до имота си и му е начислен служебно разход на топла вода, на база брой обитатели - 1 лице с дневно потребление от 140 до 280 литра. Разходът на топлоенергия е преизчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода. прогнозно начислените суми са сторнирани, това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки. В предоставения на в.л.регистрационен лист от ФДР, от изравнителните сметки и отчетни карти е  описано, че е било видно, че в имота има всички отоплителни тела са налични, което е посочено и в таблица в заключението. Месечните суми са прогнозно начислени. Ответникът не е осигурил достъп за провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител. За всички отоплителни тела е начислен е служебен разход на топлинна енергия за отопление по оценка на фирмата за дялово разпределение. Този разход е определен по изчислителен път. Разхода на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Разходът на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път, като вещото лице е обяснило, че същият е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект - 222 т³. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка на имотаОт предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че СЕС, в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Общо за процесуалният период е издавана една изравнителна сметка. Годишни отчети от топлинният счетоводител са провеждани ежегодно. Влиянието на преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и съответните суми са довели в промяна на индивидуалните сметки на ответника. В изравнителната сметка са показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен сезон. Ответникът е описано, че  не е подавал възражения и жалби в законно-установения срок, срещу всяка една изравнителна сметка. По предоставен  констативен протокол между представител на СЕС и фирмата топлинен счетоводител от 24.05.2018 год., в.л. е установило, че в същия са посочени имотите за които не е осигурен достъп за провеждане на годишният отчет. Същият е двустранно подписан, в него е отбелязан и имота на ответника. Етажната собственост е уведомявана чрез Известия за предоставените изравнителни сметки. Във въпрос седем вещото лице е посочило, че монтажът на индивидуалните разпределите по отоплителните тела е извършен от фирмата топлинен счетоводител /фирма „Иста“, след това преименувана като „Данувиус“/, с въвеждането на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС през ноември 2001 год. Индивидуалните разпределители са от най-старият тип конструкция, базиращи се на изпарителния принцип на летлива течност. Отчета на потребената топлинна енергия е пропорционален на количеството деления, изпарени от нея. Ампулите се подменят ежегодно. Водомери в имота за измерване на количеството топла вода, в.л. е посочило, че са монтирани преди 25.10.2015 год., когато фирма „Техем сървисис” ЕООД, гр. София, започва да извършва дяловото разпределение в СЕС. Услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор № 183/05.11.2001 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС,поради което съдът приема, че макар и самият договор да не е представен по делото, то такъв е бил сключен, като вещото лице, видно от гореизложеното е проследил хронологията на този процес. Досежно количеството потребена енергия, тъй –като и в този смисъл са въведени възражения от ответната страна, вещото лице, е посочило, че през процесня период, в абонатната станция е монтиран топломер съответстващ на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. В заключението е посочено, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период.Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и т Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. Относно монтажа на индивидуалните разпределите по отоплителните тела е извършен през ноември 2001 год. Водомерите в имота за измерване на количеството топла вода са монтирани преди 25.10.2015 год. Съдът кредитира, заключението на вещото лице като обосновано и правилно, обективно и пълно, отговорило на всички поставени задачи, като в с.з. вещото лице и при поставени въпроси във връзка с възраженията на ответната страна, посочи, отговори съответни на експертизата в това число и че правилно е било извършено начислението на сумите, като до имотът собственикът не е осигурил достъп и в този смисъл и съобразно приетите правила е било извършено начисляването на дължимите суми, видно и от гореизложеното, начислени за един човек. Предвид изложеното, съдът приема, че вещото лице компетентно е отговорила на поставените задачи и поставя заключението му в основата на своите правни изводи. Нещо повече вещото лице, посочи, че дори и да се отчетат допълнителните компонентни, описани от представителя на ответника, то това не би променило съжденията и изводите, изведени в заключението, поради всичко изложено, съдът намира възраженията на ответната страна, свързани със СТЕ за неоснователни.

На следващо място, във връзка със заключението по СИЕ, то вещото лице П., също е отговорила според съдебния състав компетентно и пълно на поставените й задачи. В заключението си в.л. е посочило, че размерът на задължението на ответника А.И.Е., към ищеца “Топлофикация - П.” АД за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се на ул. “К.Г." бл**вх*ап. 64 е главница 2542.09 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. е в размер на 184.62 лв., общ дълг 2726.71 лв.Размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата “дялово разпределение" на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение към експертизата, които са съответни на претенцията, описана в исковата молба. Падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия е съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. В.л. е установило, че  при проверката в електронната система на ищеца не са се установили извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна енергия.В счетоводството на ищеца, сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение “Директ" ЕООД за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. са въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия, поради което възраженията на ответната страна и в посочения смисъл, съдът намира за неоснователни. В.Л. е посочило и че за исковия период 05.2017 г. - 04.2018 г. няма погасени по давност.  Съдът кредитира и това заключение и го поставя в основата на правните си изводи. Следователно исковете се явяват доказани и по основание и по размер и като такива следва да бъдат уважени.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми, които са безспорни по делото.

Поради това и съдът намира, че  претецията се явява, основателна, като доказана, както по основание, така и по размер и установителният иск и за главния иск и за иска за  лихва и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК  /стр. 54 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство, такса за издаване на СУ в общ размер на 538, 86 лв., които в съответствие с уваженатаизцяло претеция по делото, следва да му бъде присъдена.

 

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.И.Е., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо  2 726,71 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 71 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“К.Г.”, бл**вх*ап**от които главница в размер на 2 542,09 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 184,62 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019г.; както и законната лихва върху главницата от 2 542,09 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.И.Е., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, , да заплати на Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 538, 86 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени съдебни удостоверения.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 06092 по описа на съда за 2019 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

ДА СЕ изплати на особения представител на ответника сумата от 200 лева, от внесения депозит за особено представителство по делото.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                                        Районен съдия: