О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2922
гр. Пловдив, 6 декември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно дело №2079 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.179 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Сдружение “АЗ ОБИЧАМ ПЛОВДИВ“, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Зора“ №11, ЕИК *********, представлявано от адвокат А.Б.- пълномощник, обжалва Заповед №ЗРИ-64 от 21.02.2022г. на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, с която е наредено ОП (общинско предприятие) “Градини и паркове“ в община Пловдив да отсече 1 брой сребрист явор, 1 брой слива, 1 брой смърч, 19 броя източноевропейска туя, намиращи се в парк “Каменица“.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. На 28.11.2023г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№23869 (листи 61-64) от адвокат Б., подкрепящи заявеното в жалбата.
Ответникът по делото- кмет на Община Пловдив - Район “Източен”, чрез М.С.- правоспособен юрист (лист 43) и пълномощник (лист 33, 42), изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за неоснователност на същата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заявеното оспорване е съобщено чрез обявление в “Държавен вестник“, обнародвано в бр.74 от 29.08.2023г., като в законоустановения срок няма постъпили искания за встъпване в производството от други страни.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочен Констативен протокол от 15.02.2023г. (лист 4), съставен от комисия в състав: Г.Н.- ОП “Градини и паркове“ и В.В.- гл. инспектор “Екология“ в Община Пловдив - Район “Източен”, в който е обективирана оценка за дървесни екземпляри, намиращи се в парк “Каменица“, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.528.251 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, съгласно приетото по делото заверено копие на скица на ПИ №15-331682 от 04.08.2015г. (лист 51), който парк е публична общинска собственост, за което по делото е прието заверено копие на Акт за публична общинска собственост (АПОС) №3236 от 26.11.2015г. (лист 50). Според оценката, обективирана в посочения констативен протокол, 1 брой сребрист явор е с 80% изсъхвания, 1 брой слива е 100% суха, 1 брой кипарис е 100% сух и 19 броя туя са силно наклонени и с много разредени корони. Според становище с Изх.№6300-29/4 от 14.09.2013г. (лист 49) на процесуалния представител на ответника, в констативния протокол от 15.02.2023г. е инкорпорирана санитарна експертиза по смисъла на чл.32, ал.2 (всъщност ал.1, т.2) от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив (НРПОЗСОП, неприложена по делото, но достъпна на страницата на община Пловдив в интернет на адрес: https://plovdiv.obshtini.bg/doc/3877484).
На 21.02.2023г. е издадена оспорената по делото заповед (лист 3), като по делото не са ангажирани доказателства същата да е съобщавана или обявявана.
Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Заповед №19ОА-2834 от 28.11.2019г. (лист 5) на кмета на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.44, ал.1, т.1 и т.9 и ал.2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), във връзка с чл.31, ал.3, чл.32, ал.1 и чл.36, ал.1 и ал.2 от НРПОЗСОП, упълномощава кметовете на райони да издават писмени разрешения за премахване, преместване или резитба на дълготрайна дървесна растителност по реда и при условията на чл.31, ал.3, чл.32, ал.1 и чл.36, ал.1 и ал.2 от НРПОЗСОП.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Решение №2 от 10.07.2023г. (лист 20) на кмет на Община Пловдив - Район “Източен” за предоставяне на достъп до обществена информация, както и заверено копие на нарочен констативен протокол от 28.07.2023г. (лист 21), удостоверяващи обстоятелството, че в периода 14:38ч. – 15:40ч. на 28.07.2023г. на Л.Ч.- представляващ сдружението жалбоподател, са представени за преглед издадените заповеди за премахване и/или преместване на дървесни видове, съгласно ЗМСМА и НРПОЗСОП, за периода от 01.01.2022г. до 01.06.2023г.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира, че за издаването на оспорената по делото заповед жалбоподателят със сигурност е узнал на 28.07.2023г., на която дата му е предоставен достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). При това положение, подаването на жалбата (листи 8-19) на 11.08.2023г. чрез Община Пловдив - Район “Източен” се явява направено в законоустановения едномесечен срок за оспорване на общ административен акт по чл.179 от АПК.
На следващо място, жалбоподателят обосновава правния си интерес по отношение на заявеното оспорване с разпоредбите на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл.147, ал.1 от АПК и по-конкретно Решение №21 от 26.10.1995г. на Конституционния съд (КС) по конституционно дело (к.д.) №18/1995г. и Решение №5 от 17.04.2007г. на КС по к.д. №11/2006г. Твърди се, че оспорената заповед е общ административен акт, издаден в нарушение на чл.66 от АПК и немотивиран. Заповедта не е вътрешноведомствен акт.
Наличието на административен акт по смисъла на чл.21, на чл.65 и на чл.75 от АПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на право на оспорване пред съд, а липсата му е основание за прекратяване на делото на основание чл.159, т.1 от АПК.
Настоящият състав на съда намира, че оспорената Заповед
№ЗРИ-64 от 21.02.2023г., с която, с която на основание чл.46, ал.1, т.5 от ЗМСМА и чл.31, ал.3 от НРПОЗСОП, е наредено на ОП “Градини и паркове“ да
извърши отсичане посочената в заповедта, не представлява
общ административен акт, противно на твърдението на жалбоподателя, а е вътрешноведомствен
акт.
Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от АПК, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая, оспорената заповед е с адресат ОП “Градини и паркове“, на което предприятие е наредено да отсече общо 22 броя дървета, намиращи се в парк “КАМЕНИЦА“ (ПИ с идентификатор 56784.528.251).
Както е посочено и в жалбата, ОП “Градини и
паркове“ е създадено с Решение №212, взето с
протокол №14 от 24.07.1997г. на Общински съвет (ОбС) -
Пловдив, на основание чл.52 и следващите от Закона за общинската собственост (ЗОС)
и Наредбата за създаване, управление и контрол върху дейността на общинските
предприятия на община Пловдив по глава VI от Закона за общинската собственост
(НАРЕДБАТА, неприложена по делото, но достъпна на страницата на община
Пловдив в интернет на адрес: https://plovdiv.obshtini.bg/doc/3877387).
Съгласно чл.7 от Правилника за устройството и
дейността на Общинско предприятие “Градини и паркове“ към Община Пловдив
(ПРАВИЛНИКА, неприложен по делото, но достъпен
на страницата на община Пловдив в интернет на адрес: https://plovdiv.obshtini.bg/doc/4464062),
дейността на предприятието се координира и
контролира от кмета на община Пловдив или от определен от него заместник-кмет,
съобразно ЗОС, НАРЕДБАТА и относимото
законодателство. А съгласно чл.52 от ЗОС, общинското предприятие е
специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги,
финансирани от общинския бюджет. След като общинското предприятие е звено на
общината, чиято дейност се координира и контролира от кмета на община Пловдив,
и след като с оспорената по делото заповед на кмета на Община Пловдив - Район
“Източен”, упълномощен със Заповед №19ОА-2834 от 28.11.2019г. на кмета на община
Пловдив, нарежда на ОП “Градини и паркове“ да отсече общо 22 броя
дървета, които са “за премахване“, според посочения по-горе констативен
протокол (санитарна експертиза) от 15.02.2023г., то тези отношения, според
настоящия състав на съда, са вътрешни (към звено на общината) и същите не засягат права и не създават задължения за трети
лица. Оспорената заповед не засяга правната сфера на лица извън ОП “Градини
и паркове“ по визирания в чл.2, ал.2, т.3, пр.2
от АПК начин. Срещу действията на преките адресати на заповедта защитата се осъществява
по реда на раздел I от глава Петнадесета на АПК “Защита срещу неоснователни
действия и бездействия на администрацията“. Очевидно е, че целта, за която е
издадена оспорената заповед, е именно защита и опазване живота и здравето на
гражданите, включително и предотвратяване възникването на имуществени вреди,
доколкото посочените 22 броя дървета са в състояние, предпоставящо
премахването (отсичането) им.
Ноторно известни са чести случаи, в които дървесна
растителност нанася имуществени и неимуществени вреди на физически и юридически
лица. Предвид целите, за които е издадена оспорената заповед, от съществено
значение е бързината за извършване на отсичане на съответната дървесна
растителност от страна на общинското предприятие.
Съгласно чл.63, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Тази разпоредба обаче е различна от разпоредбата на чл.31, ал.3 от НРПОЗСОП, посочена като правно основание в оспорената заповед. Няма съмнение, че разрешение на кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗУТ е общ административен акт, но той касае премахване на декоративни дървета и дървета с историческо значение извън случаите по чл.31, ал.2 от НРПОЗСОП: 1. При изграждането на нови или реконструкция на съществуващи общински озеленени площи; 2. При изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура; 3. При премахване на последици от природни бедствия и аварии; 4. При строителство, преустройство, реконструкция и ремонти на сгради, пътища и обекти на техническата инфраструктура и при доказана невъзможност за запазването й.
Дори хипотетично да се приеме, че Заповед №ЗРИ-64 от 21.02.2023г. е общ административен акт, настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя липсва правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1, във връзка с чл.184 от АПК. Според чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Сдружението жалбоподател е вписано в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), воден от Агенцията по вписванията (АВ) и представлява “организация“ по смисъла на легалното определение, дадено в §1, т.2 от ДР на АПК.
Посочи се вече, че в жалбата е направено позоваване на чл.120, ал.2 от КРБ и жалбоподателят твърди наличието на правен интерес по отношение на заявеното оспорване, но общата клауза за обжалваемост на административните актове пред съдилищата, възприета в чл.120, ал.2 от КРБ не изключва наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването им. Според т.1 от Решение №21 от 26.10.1995г. на КС по к.д. №18/1995г. (на което се позовава жалбоподателят), чл.120, ал.2 от КРБ урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова “засягане“ е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Засегнати са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респективно в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл, неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения; както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт.
Според чл.2,
ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), юридическите лица с нестопанска цел свободно определят
целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на
дейност в обществена или в частна полза. Видно от приетото по делото “актуално
състояние“ (листи 23-24), представляващо разпечатка от страницата на ТРРЮЛНЦ в
интернет, като цел на жалбоподателя е посочено “Извършване на активни и
ефективни дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването
на околната среда, опазването на исторически, културни и туристически райони и
произведения на изкуството, както и презентацията им в обществото и приноса им
към културата“.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена с цел защита и опазване живота, здравето и имущественото на физически и юридически лица, поради което същата не препятства осъществяването на целите на сдружението, нито създава задължения за него като юридическо лице с нестопанска цел. Такова особено и конкретно засягане на права и законни интереси на сдружението и/или на негови членове дори не се твърди в жалбата. Твърденията са за общо засягане на конституционни права на гражданите, но не и за това, че със заповедта се засягат права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението, непосредствено породени от дейността на сдружението. Според КС, във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. Според Решение №5 от 17.04.2007г. на КС по к.д. №11/2006г., заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Защитата на материални права на членовете на сдружението, обхванати от предмета и целите му, не следва да се смесва с упражняването на жалба пред съд от самото сдружение. Не се установява засягане на права и интереси на членовете на сдружението жалбоподател от оспорената по делото заповед.
Нещо повече, настоящият състав на съда намира, че не е ясно по какъв начин отсичането (премахването) на общо 22 броя дървета, оценени “за премахване“, ще нанесе щета на сдружението и по какъв начин това ще доведе до удовлетворяване на интереса му. Няма твърдение в жалбата някое от процесните дървета да е засадено от член на сдружението. Също така, сдружението жалбоподател не е и правен субект, извършващ, поддържането и изграждането на общинските зелени площи, съответно не е и адресат на оспорената заповед. Следователно, заявеното оспорване на разглежданата заповед не е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати за самото сдружение.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена при липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване, поради което същата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), според чл.143, ал.3 и чл.184 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.4, във връзка с чл.184 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.11.2023г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение “АЗ ОБИЧАМ ПЛОВДИВ“, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Зора“ №11, ЕИК *********, против Заповед №ЗРИ-64 от 21.02.2022г. на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, с която е наредено ОП “Градини и паркове“ в община Пловдив да отсече 1 брой сребрист явор, 1 брой слива, 1 брой смърч, 19 броя източноевропейска туя, намиращи се в парк “Каменица“.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Сдружение “АЗ ОБИЧАМ ПЛОВДИВ“, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Зора“ №11, ЕИК *********, да заплати на Община Пловдив, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………