МОТИВИ към присъда № от 16.05.2019
г. по НОХД № 52/2019 г. по описа на
Пернишкия окръжен съд:
Обвинението срещу К.Б.С.
от *** е за извършване на престъпление от общ характер по чл.343, ал.3, буква
„б“, във вр. с ал.1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК при фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт – за това, че на 10.12.2016 г. в ***, в района на ***,
при управляване на МПС - лек автомобил марка "Фолксваген", модел
„Голф" с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата
(чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението - като
водач на ППС, макар че е разполагал с възможност, не е намалил скоростта и не е
спрял автомобила, когато възникнала опасност за движението /намиращия се на
пътното платно пешеходец/) и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Н. Н., с ЕГН:**********,
с постоянен адрес: ***, като след извършване на деянието е избягал от
местопроизшествието.
Съдебното производство е протекло по реда на
глава
ХХVІІ от НПК, във вр. с чл.
371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият признава
вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае
да се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и моли да се наложи
наказание над минималния
размер, предвиден в чл.343, ал.3 от НК, което да се редуцира съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, както и подсъдимият да бъде лишен от право
да управлява МПС, без да изразява становище по отношение на евентуалното
отлагане на изпълнението на наказанието, нито по конкретния размер.
Повереникът на частния обвинител И.С. –
адвокат Т.Х. подкрепя изцяло съображенията на държавното обвинение, като моли
да не бъде прилагана разпоредбата на чл.66 от НК спрямо подсъдимия С., тъй като
същият два пъти е напуснал местопроизшествието.
Повереникът на частния обвинител Н.М. –
адвокат А.В., не се е явил и не е изразил становище по делото.
Защитникът на подсъдимия пледира за прекравилифициране
на деянието на подсъдимия С., като от правната квалификация следва да отпадне
квалифициращият белег „бягство от местопроизшествието“, алтернативно – за
прилагане на чл.55 от НК при определяне на наказанието, и на трето място, също
алтернативно, за налагане на наказание около минимума, предвиден по закон, за
намаляване на така наложеното наказание по реда на чл.58, ал.1 от НК и за
отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият признава
вината си, изразява съжалението си за извършеното и в последната си
дума моли за възможно по-лека присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и от правна
страна следното:
Съдът е приел, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще
се ползва от самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът възприема изцяло представената фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт, от която е установено следното:
На
10.12.2016 г. около 00,10 - 00,20 часа подсъдимият К.Б.С. управлявал собствения
си лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. № *** по ул.„***"
в ***. К.С. пътувал сам в автомобила, движел се в посока към центъра на града.
Пътното платно за движение било двупосочно с обща ширина 7 м., с по една лента
за всяка посока, с хоризонтална маркировка - бяла непрекъсната линия между
двете ленти, при режим за движение при максимална скорост 50 км/ч. за населено
място и МПС кат."В". В населеното място подсъдимият управлявал лекия
автомобил със скорост около 56,84 км/ч. В района непосредствено до „***" К.С.
се движил плътно в дясната част на платното за движение. По същото време на
пътното платно за движение се намирал пешеходец - Б.Н. Н., който бил
непосредствено до десния край на платното за движение до тротоара. До Б. Н. на
тротоара бил свидетелят А. Г. Х.. Подсъдимият, макар че е разполагал с
възможност да възприеме намиращия се на пътното платно пешеходец Н., тъй като
имал необходимата видимост, и макар да разполагал с възможност да намали
скоростта и да спре автомобила, не задействал своевременно спирачната уредба на
автомобила, нито заобиколил пешеходеца без напускане на дясната лента за
движение, и ударил с предна дясна част на бронята на автомобила и преден десен
фар на автомобила пешеходеца Б.Н. Н. откъм долните крайници на тялото. При този
удар Н. паднал върху капака на двигателя на автомобила в дясната му част,
последвал удар на главата му в дясната част на предно панорамно стъкло, след
това за кратко автомобила носил тялото му и накрая пешеходецът бил отхвърлен и
паднал върху пътната настилка. Подсъдимият спрял автомобила успоредно на тялото
на пострадалия пешеходец, на около 22 метра след мястото на първоначалния
контакт с пострадалия. Подсъдимият К.С. и свидетелят А. Х. качили Б. Н. на
предната пътническа седалка на автомобила на подсъдимия, за да го транспортира
до медицинско заведение. Свидетелят Х. тръгнал пеша към спешния център.
Подсъдимият К.С. откарал с автомобила си пострадалия пред сградата на Филиала
на ЦСМП-П. в *** и вместо да го предаде на дежурния лекар, той го оставил на
улицата пред ФСМП и потеглил с автомобила си. След това С. откарал автомобила
на черен път в местността ***, където го оставил и се прибрал в дома си в ***.
Свидетелят А. Х. заедно със свидетеля Б. Г., когото Х. уведомил за случилото се
по телефона след това, пристигнали пеша пред ФСМП-Т., където намерили изоставен
Б. Н. на пътя пред стълбите на главния вход на спешния център, извикали
служителите на ФСМП, които с носилка внесли пострадалия в сградата на
медицинското заведение, където му бил извършен преглед. Пострадалият бил
транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов" гр. С. за лечение и починал в
медицинското заведение на *** г. Местопроизшествието било посетено от
служители на РУ – Т. при ОД на МВР гр. П.. Пътно-транспортното произшествие е
настъпило в тъмната част на денонощието, на прав участък на пътя, при сух
асфалт, без дефекти и напуквания, в двата края по продължение на цялото платно
за движение имало ивица замръзнал сняг със ширина 0,3 метра. Пътното платно
било в добро състояние. По досъдебното производство на *** г. е извършен оглед
на местопроизшествието в ***, при който са иззети веществени доказателства - 1
брой пластмасово парче с триъгълна форма, 3 бр. стъкла с размери 4/11 см., 2/10
см., 5/8 см., 1 бр. мобилен телефон „Сони" със
СИМ карта и кожен калъф, част от вещество остъргано и иззето от група от
замръзнали червеникави петна, наподобяващи кръв, 1 бр. парче стъкло с триъгълна
форма с размер 7/9 см. и 1 бр. стъкло с неправилна форма с размери 11/5 см. На ***
г. в *** е извършен оглед на черен път в местността „***", където е
намерен лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. № ***, при който са описани
следните увреждания по автомобила: счупена броня в десния й край, подбит десен
калник, счупен десен фар, като липсва почти изцяло стъклото му, счупване и
хлътване на предно челно стъкло в дясната му част. При огледа е иззет лек
автомобил "Фолксваген Голф" с per. № ***. На *** г. е извършен оглед на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с per. № ***. При огледа са иззети одорологични
/мирисови/ следи от предните седалки на автомобила,
четири косъма от предна пътническа седалка на автомобила, един косъм от предна
шофьорска седалка на автомобила и стерилен тампони с отривка
от предна пътническа седалка на автомобила от червеникавокафяво петно. В
резултат на пътно-транспортното произшествие съгласно съдебномедицинската
експертиза Б.Н. Н. получил множество тежки увреждания: Пътнотранспортна травма:
Съчетана тежка закрита черепно мозъчна травма, гръдна травма и травма на
крайниците: Тежка закрита черепно мозъчна травма - охлузвания на челото срединно и в лявата му половина; охлузване на долната
устна; кръвонасядане на дясната ушна мида и дясната
задушна област; многолинейно счупване на тилната кост в дясно с основно линейно
счупване през дясната пирамидна кост до туското
седло; ограничен минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка за лявата голямомозъчна хемисфера; кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки на лявата голямомозъчна хемисфера;
травматичен вътремозъчен кръвоизлив на левия челен
дял; контузия по основата и външно на левия челен дял и по конвекситета
на десния темемен дял; Гръдна травма - охлузвания на
гръдния кош и поясната област в ляво; контузия на двата бели дроба; Травма на
крайниците - охлузвания и кръвонасядания на
крайниците; костни откършеци на двете голямопищялни кости. Усложнения - мозъчен оток; кръвоизливи
в мозъчния ствол; тромбоза на надлъжния синус; малкомозъчно
вклиняване с размекчение на мозъчното вещество;
двустранна абсцедираща пневмония; гнойно некротичен трахеобронхит. Вследствие на получените
увреждания пострадалият починал на *** г. в УМБАЛСМ „Пирогов" гр. С..
Видно от заключението по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
смъртта на Б.Н. Н. се дължи на тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от
нея усложнения. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е
налице непрекъсната причинно-следствена връзка. Установените травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична
енергия и могат да се получат при ПТП.
Според
заключението на изготвената автотехническа експертиза
скоростта на движение на л.а. "Фолксваген Голф" с per. № *** в момента на
удара е била 56,86 км/ч. Лекият автомобил „Фолксваген Голф" е оборудван
конструктивно /заводски/ с халогенни крушки на фаровете, при които
пространството пред МПС за включени „къси" светлини на фаровете, съгласно
нормативните изисквания и правилно регулирани фарове, се осветява, както следва:
пред фронта на автомобила - около 50 м; левият сектор пред автомобила - около
40 м напред и около 3-4 м вляво от левия фар на автомобила; десният сектор пред
автомобила - около 65 - 70 м напред и около 5 - 6 м вдясно от десния габарит на
автомобила. Водачът е разполагал с видимост към мястото на удара не по-малка от
50 метра. Опасната зона за спиране /пълният спирачен път/ на л.а.
"Фолксваген Голф" с per. № ***, при конкретните пътни условия и скоростта му
на движение е 49,60 метра. При скорост на движение от 50 км/ч., опасната зона
за спиране /пълния спирачен път/ на л. а. „Фолксваген Голф" е 41,39 метра.
Опасната зона при изчислената скорост на движение от 56,84 км/ч е 49,60 метра
т.е. по-малка от разстоянието на виждане. Водачът е разполагал с възможността
чрез екстремно спиране да предотврати настъпването на удара. Този извод важи
още по-категорично при движение със скорост от 50 км/ч. Най-вероятно поради
отвличане на вниманието, водачът не е реагирал своевременно. Скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Голф" не е основна причина за настъпването на
ПТП, тъй като е ясно, че водачът е могъл да спре преди мястото на удара. Това
действие е било толкова по-лесно за изпълнение, колкото по-ниска е била
скоростта. Освен чрез спиране, ПТП е било предотвратимо и чрез заобикаляне на
пешеходеца, като необходимото странично разстояние е в пряка зависимост от
скоростта на движение - при ниска скорост е по-малко и, аналогично, при висока
скорост по-голямо. Според различни автори необходимото безопасно странично
разстояние при заобикаляне и скорост на движение от 60 км/ч варира от 0,8 до
0,9 метра. Водачът е могъл да осигури безопасно странично разстояние и да
заобиколи пешеходеца без да навлиза в лентата за насрещно движение.
Основна причина за настъпване на ПТП са неправилни от
професионална гледна точка действия на водача на МПС л.а."Фолксваген
Голф" с per. № *** подсъдимият К.Б.С.: движението му
плътно в дясната част на платното за движение, при наличие на пешеходец там,
най-вероятно поради отвличане на вниманието. При движение на автомобила в левия
край на дясната лента на платното за движение, страничното разстояние при
заобикаляне на пешеходеца би било 0,9 м., което е безопасно при скорост на
движение по-ниска от 60 км/ч. В конкретния случай не скоростта на движение на
автомобила е била основна причина за настъпването на ПТП. Подсъдимият е
разполагал с възможността чрез екстремно спиране да предотврати настъпването на
удара, като ПТП е било предотвратимо и чрез заобикаляне на пешеходеца. Но също така,
ако пешеходецът е бил върху тротоара, той не би попаднал в коридора на движение
на МПС и ПТП не би настъпило.
Видно от заключението на изготвената допълнителна автотехническа експертиза при приетите условия водачът е
разполагал с възможност да спре преди мястото на ПТП. Основната причина за
настъпване на ПТП в конкретния случай не е скоростта на движение на автомобила,
а движението му плътно в дясната част на платното за движение, при наличие на
пешеходец там - това не се променя дори и при наличие на насрещно движещи се
МПС. При движение на автомобила в левия край на дясната пътна лента на платното
за движение, страничното разстояние при заобикаляне на пешеходеца би било 0,9
м., което е безопасно
при скорост на движение по-ниска от 60 км/ч. Запазването на такава траектория
на движение е било възможно и при заслепяване на водача.
От заключението на извършената по делото комплексна медико-автотехническа експертиза е установено, че водачът
на л.а.„Фолксваген" - подсъдимият К.С.,*** със скорост от 57 км/ч. След „***"
непосредствено до десния край на платното за движение се намирал пешеходец –
пострадалият Б. Н.. МПС, движейки се плътно в дясно, осъществява контакт с
долните крайници в областта на предна дясна част на бронята на автомобила и
преден десен фар. Последвало е падане на тялото върху капака на двигателя в
дясната му част. Последвал удар на главата в дясната част на предно панорамно
стъкло, кратко носене на тялото от автомобила и отхвърляне с падане върху
пътната настилка. Водачът на л.а. „Фолксваген" е спрял успоредно на тялото
на пострадалия пешеходец, на около 22 метра след мястото на първоначалния
контакт. В резултат от първоначалния контакт са получени травматични увреждания
в областта на долните крайници в резултат от удар с предната дясна част на
бронята на автомобила и преден десен фар. Тъй като ударът е нанесен под центъра
на тежестта на тялото, е последвало падането му върху капака на двигателя в
дясната му част, в резултат на което са получени травми в дясна поясна област.
В следващия момент е настъпил контакт между предно панорамно стъкло и дясна
тилна област на главата, в резултат на който е получена тежката черепно-мозъчна
травма и съответно паяжинообразно счупване на
стъклото. В последната фаза на ПТП тялото след кратко носене е отхвърлено и
пада върху пътната настилка, при което са получени нараняванията в лявата
лицева половина.
Като водач на МПС л.а."Фолксваген Голф" с per. № ***, подсъдимият
К.Б.С. е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението — в случая се е движил плътно в дясната
част на платното за движение, при наличие на пешеходец там и е разполагал с
възможност да намали скоростта и да спре, но не е спрял автомобила, за да
предотврати настъпването на удара с пешеходеца, с което е нарушил чл.20, ал.2,
изр. второ от ЗДвП. Посоченото нарушение на ЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие и с причинения резултат - смъртта на
Б.Н. Н..
В хода на разследването е назначена химическа експертиза
за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. От
приложените към досъдебното производство протокол за химическа експертиза №
539/*** г. е видно, че не е установено наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия.
Според заключението на извършената трасологическа
експертиза протокол № 48/*** г. относно иззетите при огледа на
местопроизшествието от *** г. веществени доказателства - 1 брой пластмасово
парче с триъгълна форма, 3 бр. стъкла с размери 4/11 см., 2/10 см., 5/8 см., 1
бр. парче стъкло с триъгълна форма с размер 7/9 см. и 1 бр. стъкло с неправилна
форма с размери 11/5 см. след извършеното изследване е установено, че
предоставените за изследване стъклени парчета: № 2, № 3 и № 5 са били едно цяло
преди счупването. От извършеното изследване се установява, че пластмасовото
парче - обект № 1 на експертизата не представлява част от лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег.№ ***. Стъклените парчета от обекти № 4 и № 6 на
експертизата при извършеното изследване, по метода на съпоставяне и налагане
върху металния корпус на фара, съвпадат по форма, вид и размери и е възможно да
са част от преден десен фар на лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. номер ***. Липсата на
съвпадение, по метода на съпоставяне и налагане, може да се обясни с това, че е
налично само едно стъклено парче. От направения сравнителен анализ между
стъклените парчета, обекти № 2, № 3, № 4, № 5 и № 6 на експертизата и парчето
стъкло, останало прикрепено върху преден десен фар на лек автомобил „Фолксваген
Голф" с per. № ***. се установи съвпадение в общите признаци:
дебелина на стъклото (5мм). структура и конфигурация, от които може да се
направи изводът, че стъклените парчета, обекти на експертизата са части от
преден десен фар на лек автомобил „Фолксваген Голф", идентичен с фара на
„Фолксваген Голф" с рег.№ *** и е възможно да са част от него. Механизмът
на разделяне на цялото на отделни части е счупване. Уврежданията по лек
автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ ***, по начина им на
възникване, отговарят на ПТП, при което е ударен пешеходец.
По делото е назначена биологична експертиза за изследване
на иззетите при оглед от *** г. на местопроизшествие в *** вещество остъргано и
иззето от група от замръзнали червеникави петна, наподобяващи кръв и при оглед
от *** г. на л.а. "Фолксваген Голф" с per. № *** стерилен
тампон с отривка от предна пътническа седалка на
автомобила от червеникаво-кафяво петно и четири косъма от предна пътническа
седалка на автомобила, както и един косъм от предна шофьорска седалка на
автомобила. От заключението на извършената биологична експертиза - Протокол №
18/ДНК-72/*** г., се установява следното: по обекти № 1 и № 2 /съответно
червено-кафява материя по марлен тампон и червено-кафява
материя по стандартен тампон за изземване на клетъчен материал/ се доказва
човешка кръв, която произхожда от Б.Н. Н., с ЕГН:**********. Нишковидни обекти
№4 /отпаднал човешки косъм от глава/, №5 /отпаднал човешки косъм от глава/, №6
/отпаднал човешки косъм от глава/ не произхождат от главата на Б.Н. Н..
Нишковиден обект №7 е отпаднал човешки косъм от тяло или полова област.
Сравнително-морфологично изследване за този косъм може да се извърши само след
предоставяне на сравнителен материал и полова област от конкретно лице.
От приложения към досъдебното производство протокол №
543/*** г. за одорологично изследване се установява,
че мирисовата следа, иззета от шофьорска седалка на
л.а. "Фолксваген Голф" с per. № *** с протокол № 0055900, при оглед на
местопроизшествие на *** г. се идентифицира при изследването със сравнителните
образци от К.Б.С..
От приложеното по делото удостоверение с изх.№ 231/***г.
на Община Т. за наследници на Б.Н. Н. е установено, че наследници на
пострадалия са родителите му - И.К.С. и Н.Н.М..
Изложеното налага извода, че с действията си подсъдимият К.Б.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.З, буква "б", вр. с ал.1, буква „в", вр. чл.342, ал.1
от НК, тъй като на 10.12.2016 г. в ***, в района на „***", при управляване
на МПС - лек автомобил марка "Фолксваген", модел „Голф" с per. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата (чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП - Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението -като водач на ППС, макар че е разполагал с възможност, не е
намалил скоростта и не е спрял автомобила, когато възникнала опасност за
движението /намиращия се на пътното платно пешеходец/), и по непредпазливост
причинил смъртта на Б.Н. Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, като след
извършване на деянието е избягал от местопроизшествието.
Деянието е извършено при непредпазливост като форма на
вината - обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Разпитан в хода на досъдебното производство, К.С. е дал обяснения
за случая /л.49-51, т.I от ДП/.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по
представените експертизи на досъдебното производство, като приема, че същите са
изготвени професионално и в
съответствие с научните познания от съответната
област.
Описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен
начин от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите доказателства, приложени
по делото:
показанията на А. Г. Х. /л.111, 112, 145, 146, 147, 148, 149, 150, т.I/, Я. Г. К. /л.114,
т.I/,
П. С. Г. /л.115, 116, т.I/, Г. А. В. /л.117, 118, т.I/, М. Б. А. /л.119, 120,
т.I/, Б. В. Г. /л.121, т.I/, А. С. К. /л.125, 126, т.I/, С. М. Л. /л.127, 128,
т.I/,
Л. Г. Д.-В. /л.129-134, т.I/, както и от приложените писмени доказателства -
протокол за оглед на местопроизшествие /л.72-74, т.I/ и приложения към
него фотоалбум /л.75-82, т.I/, протокол за оглед на местопроизшествие
/л.85,86, т.I/ и приложения към него фотоалбум /л.87-94,
т.I/,
протокол за оглед на местопроизшествие /л.98, 99. т.I/, протокол за
изземване на веществени доказателства и одорологични
следи /л.100, т.I/, справка за съдимост /л.59, 60, 64, 68,
т.I/,
протокол за разпознаване на лица и предмети и албум /л. 151-153, т.I/, съдебно-медицинска
експертиза /л.157-162, т.I/, биологична експертиза - протокол №
18/ДНК-72/*** г. /л.177-180, т.I/, протокол за химическа експертиза № 539/***
г. /л.184, т.I/, протокол № 543/*** г. за одорологично изследване /190,191, т.I/, трасологическа експертиза протокол № 48/*** г. /л.194-199,
т.I/,
автотехническа експертиза /л.11-20, т.II/, допълнителни автотехнически експертизи /л.25-29, 33-37, т.II/, комплексна медико-автотехническа експертиза /л.2-4, т.II/, писмо на СДВР,
Отдел "ПП"
и справка картон на водача /л.45-48. т.II/, справка от регионална база на АИС-КАТ
/л.50, 51, т.II/, писмо от УМБАЛСМ „Пирогов", заверени
копия на МЗ № 41612/*** г. и епикриза /л.53 - 80, т.II/, удостоверение за
наследници / л.83, т.II/, протокол за вземане на образци за
сравнително изследване /л.89, т.II/, справка на РУ – Т. при ОД на МВР –П.
/л.90, 91, т.II/, докладни записки /л.95,
96, 98, т.II/, копие от свидетелство за регистрация част
I /л.11, т.II/, протокол за оглед на веществени
доказателства - мобилен апарат “Сони” с кожен калъф /л.117,
118, т./.
С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал.3, буква „б“, във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.
342, ал.1 от НК за това, че на 10.12.2016
г. в ***, в района на „***", при управляване на МПС - лек автомобил марка
"Фолксваген", модел „Голф" с per. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата (чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП - Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението - като водач на ППС, макар че е разполагал с възможност, не е
намалил скоростта и не е спрял автомобила, когато възникнала опасност за
движението /намиращия се на пътното платно пешеходец/) и по непредпазливост
причинил смъртта на Б.Н. Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, като след
извършване на деянието е избягал от местопроизшествието.
От обективна
страна подсъдимият С. като
водач на МПС е осъществявал правомерно управлението на МПС, тъй като е имал
необходимата квалификация за управление на инкриминирания лек автомобил,
категория „В“. Извършеното от него движение
по пътното платно е станало в нарушение на правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, който определя задължението на водачите на ПТП да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за
движението. Именно от обективна страна подсъдимият С. е следвало при наличие на
препятствие на пътя да намали скоростта или да спре – това повелява
разпоредбата на изречение второ на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Макар, че подсъдимият е
разполагал с възможност да намали скоростта или да спре, както и да заобиколи
намиращия се на пътното платно пешеходец и то без да навлиза в насрещната лента
за движение, не е сторил това и по този начин е осъществил контакт между
управляваното от него моторно превозно средство и тялото на пешеходеца Б.Н. Н.,
което е причинило сериозни травми на Н., от които последният впоследствие е
починал.
От субективна страна престъплението е осъществено по непредпазливост при допусната небрежност
от подсъдимия, тъй като в
конкретната ситуация С. не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така посочената
правна квалификация и след като се
съобрази с целите на специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 58а, ал.1 от НК, съдът
намери,
че наказанието на подсъдимия следва да се определи
при наличието на значим превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни
на подсъдимия - К.С. работи, осигурява се и се издържа сам, както и обстоятелството, че
още на досъдебното производство подсъдимият е признал вината си и е оказал
пълно съдействие за разкриване на обстоятелствата по настъпването на ПТП. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват лошите характеристични данни за допуснати
нарушения по ЗДвП от справката за нарушител, които, макар и предимно извършени
в по-ранен период, са немалко на брой, както и обстоятелството, че пострадалият
е млад човек, на 24 години.
Най-справедливо за настоящия състав на съда е да се наложи наказание
от четири години и шест месеца лишаване от свобода по реда на чл. 54, ал.1 и ал.2 от НК, което
следва да бъде редуцирано при условията на
чл. 58а, ал.1 от НК на три години лишаване от свобода. Според съда
целите на чл. 36 от НК могат да бъдат изпълнени с така определения размер на
наказание „лишаване от свобода“, тъй като същото изпълнява целите на
генералната и специална превенция с оглед поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и превантивната и предупредителна роля върху С. и останалите
членове на обществото. Това се налага в конкретния случай, освен заради
изброените по-горе смекчаващи и отегчаващо отговорността обстоятелство, също и
по следните съображения:
На първо място, налице е съпричиняване от страна на пострадалия Б.Н. Н.,
тъй като последният също е нарушил правилата за движение по пътищата и
по-конкретно разпоредбата на чл.113, т.2, предложение второ от Закона за
движението по пътищата, а именно – при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, при спазване на
следните правила – да не спират без необходимост на платното за движение. Както
се установява от показанията на свидетеля - очевидец А. Г. Х., дадени в деня на
инцидента /когато спомените на същия са били съвсем пресни/, двамата с
пострадалия Б.Н. непосредствено преди настъпването на инцидента са се движили
по тротоара, като по едно време са спрели, при което пострадалият Б. Н. е стоял
на пътното платно, а свидетелят Ал. Х. – на тротоара. От отговора на
допълнителната съдебно-техническа експертиза на задача четвърта – да даде
отговор за причините от технически характер за настъпването на произшествието се
установява, че ако пешеходецът /пострадалият Б. Н./ е бил върху тротоара, той
не би попаднал в коридора на движение на МПС и пътнотранспортно произшествие не
би настъпило. Нещо повече, от показанията на свидетеля А. Х., дадени на *** г.
пред съдия /лист 145 – 146 от т.I на ДП/, се установява, че той и пострадалият Б. Н.
са забелязали управлявания от подсъдимия автомобил да преминава покрай тях в
посока от центъра на *** към *** /по това време двамата свидетели са се движели
по левия тротоар по посока на движение от центъра на *** към ***, а автомобилът
е минал по дясното платно за движение на пътя в същата посока/ и не след дълго са
го възприели да се връща в обратната посока – от *** към центъра на ***.
Въпреки това, свидетелят Б. Н. е продължил да стои на пътното платно и да си
говори със свидетеля А. Х., обсъждайки някаква конкретна тема, неуточнена от
свидетеля Х.. Освен това, от показанията на свидетеля А. Х. се установява, че той
заедно с пострадалия Б. Н. и с други лица същата вечер са употребявали алкохол,
като са изпили по две бири и след това 1,5 литра уиски заедно с другите лица,
като свидетелят А. Х. не е уточнил конкретно Б. Н. точно какво количество
алкохол е изпил, въпреки, че твърди, че не е бил повлиян от алкохола. Следва да
се има предвид и поведението на Б. С. след настъпване на ПТП, а именно, че в
конкретния случай подсъдимият е спрял непосредствено след настъпването на
произшествието, помолил е свидетеля А. Х. да му помогне и заедно да качат
пострадалия Б. Н. в лекия автомобил на подсъдимия за да го закарат в болницата,
като след като са сторили това, К. С. е помолил свидетеля А. Х. да се качи и да
го придружи до болницата, но свидетелят А. Х. е отказал да се качи, защото
подозирал, че К.С. е употребил алкохол /въпреки, че не е усетил мирис на
алкохол от страна на подсъдимия/ и искал да се свърже с един от приятелите си.
Точно втората причина кореспондира с обясненията на подсъдимия К. С., дадени
пред съда, че свидетелят А. Х. е заявил непосредствено след настъпването на
ПТП, че няма да му се размине това, което е направил и започнал да звъни по
телефона. Така се обяснява поведението на подсъдимия, който е закарал
пострадалия до болницата и го е оставил пред входа й, като, чувайки след това
гласове на хора, се е уплашил за собствената си безопасност и е потеглил с
автомобила си и по този начин е оставил пострадалия сам. Въпреки, че в случая
не би могло да се приложи разпоредбата на привилегирования състав на чл.343а от НК, тъй като подсъдимият не е довел докрай започнатото от него оказване на
помощ на пострадалия, доколкото не е влязъл в контакт в медицинските лица от
болницата и не се е обадил на телефон 112 за да сигнализира за това, че е
оставил човек в безпомощно състояние пред главния вход на болницата в *** /и за
да може да се приеме, че е направил всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалия/, все пак, К. С. е превозил пострадалия от мястото на
настъпване на ПТП до болничното заведение, което се намира на сравнително далечно
разстояние, чрез което е оказал помощ на пострадалия, което следва да се вземе
предвид като сериозно смекчаващо отговорността обстоятелство. Действително,
подсъдимият е изпитвал страх за собственото си здраве и живот и това е една от
причините той да не се върне на местопроизшествието. Следва да се има предвид,
че още на следващата сутрин К. С. се е обадил на свидетеля П. С. Г. – служител
на РУ на МВР – Т. и му е обяснил, че го чака пред къщата си в ***, откъдето
свидетелят П. Г. е взел подсъдимия и по пътя С. му е обяснил в пълнота ситуацията.
Т.е., подсъдимият доброволно е признал за извършеното от него деяние и е дал
достатъчно информация за случая, като е съдействал на разследващите в пълна
степен за разкриване на обстоятелствата по делото. Съгласно ТР №19 от
17.05.1985 г. по н.д. №13/85 г., ОСНК, когато деецът превозва увредените лица
до болнично заведение, е налице оказване на помощ на пострадалите, но ще бъде
основание за намалена наказателна отговорност по смисъла на чл.343а от НК само
когато деецът след това незабавно се е върнал на местопроизшествието и е
изчакал идването на контролните органи или не се е завърнал по основателни
причини. Като основателни причини са посочени: незабавно явяване пред
контролните органи, също така ако деецът има нужда от медицинска помощ, което
налага постъпване в болнично заведение и др. В настоящия случай подсъдимият е
имал основателни причини да се притеснява за собственото си здраве и живот и
поради тази причина не се е върнал на местопроизшествието. Обясненията на
същия, че се е почувствал заплашен от думите на свидетеля А. Х. намират
потвърждение в показанията на свидетелката А. К. – медицинска сестра във ФСМП
гр. Т. към момента на инцидента, която е посочила, че двете момчета
/свидетелите А. Х. и приятеля му Б. Г., когото първият е извикал по телефона
след настъпването на инцидента/ са започнали да викат и да се карат с тях още
докато свидетелката Л. Д. /лекар във ФСМП гр. Т./ и сестрата А.К. са започнали
да правят първичен оглед на пострадалия в медицинското заведение, което е
станало причина д-р Д. да каже на А.К. да извика полицията, което последната и направила.
Всъщност подсъдимият е оказал до голяма степен помощ на пострадалия, но
несигнализирането навреме на компетентните органи в конкретния случай, по
преценката на настоящия състав на съда, съставлява пречка да се приложи
разпоредбата за привилегирования състав на чл.343а от НК. От друга страна,
именно това обстоятелство представлява пречка да се приеме, че подсъдимият не е
избягал от местопроизшествието в контекста на разбирането на посоченото ТР
№19/85 г. на ОСНК на ВС. Въпреки това, поради изложените съображения,
настоящият състав намира, че описаното поведение на подсъдимия и силната уплаха
у същия от възможна саморазправа с него обясняват незавръщането му на
местопроизшествието и несигнализирането на компетентните органи, независимо от
наличието на изправен телефон у същия по времето на настъпването на ПТП и след
това. Всички тези обстоятелства в конкретния случай мотивират съда да приеме,
че наложеното на подсъдимия К. С. наказание лишаване от свобода за срок от три
години не е необходимо да бъде изтърпявано ефективно, а условното осъждане в
конкретния случай също би могло да изиграе превъзпитателна роля спрямо
подсъдимия. Целите на генералната превенция, с оглед спецификата на конкретния
случай, също биха се изпълнили без да се налага подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание. Следва да се има предвид, че наказание
лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, не е леко наказание, тъй
като в продължение на един продължителен период К.С. ще бъде под угрозата от
привеждане на това наказание в изпълнение в случай, че последният извърши друго
престъпление от общ характер. Следва да се има предвид, че престъплението,
извършено от подсъдимия е непредпазливо и съответно, преценката на изложените
дотук обстоятелства, според настоящия състав на съда, обуславят извода, че размерът
на това наказание и тежестта му са достатъчни за изпълнение на целите по чл.36
от НК.
Наказанието лишаване от право
на управление от МПС по чл. 343г от НК следва да се
определи на три години. Според съда този срок е съответен на тежестта на обществената опасност на деянието
и настъпилия вреденосен резултат. В случая
размерът на това
наказание се отчита от съда
и на основата на пряката превантивна
цел на закона
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
при отлагателното условие на чл. 66, ал.1 от НК деецът
да търпи наказание и по тази административна
принуда.
Съдът
намери, че веществените доказателства по делото, а именно -
пластмасово парче с размери 6/7 см., три броя стъкла с размери 4/11 см., 2/10
см. и 5/8 см., парче стъкло с размери 7/9 см., парче стъкло 11/5 см., четири
косъма от предна пътническа седалка, косъм от предна шофьорска седалка, отривка със стерилен тампон от предна пътническа седалка на
автомобила от червеникаво-кафяво петно като вещи без стойност, следва след
влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
След
влизане на присъдата в сила, иззетият при огледа на местопроизшествието на ***
г. като веществено доказателство мобилен телефон марка „Сони“
със СИМ карта и кожен калъф, собственост на Б.Н. Н., следва да бъде върнат на
наследниците на Б.Н. Н., а вещественото доказателство лек автомобил „Фолксваген“
модел „Голф” с рег. № *** следва да се върне на собственика му К.Б.С..
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва
да заплати по сметка на
ОД на МВР – П. направените на стадия на досъдебното
производство разноски
по делото в размер на 2052,29 /две хиляди петдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ лева.
Причина за извършване на престъплението е заниженият самоконтрол от страна на подсъдимия.
Водим от изложеното и в същия смисъл, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: