РЕШЕНИЕ
№ 5867
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100103904 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „П.-***“ ЕООД срещу Столична община.
Ищецът твърди, че с решение № 32 по т. II от Протокол № 20/20.12.1996г. Столичният
общински съвет преобразувало общинската фирма „ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ“ в седем отделни
търговски дружества, едно от които било „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД. С решение
№ 28 по Протокол № 28/03.04.1997 г. на СОС било допълнено горепосоченото Решение №
32, като в капитала на „Хлебни изделия- Възраждане“ ЕАД бил апортиран търговски обект,
описан като МАГАЗИН №149 /метален павилион/, находящ се на Кооперативен пазар –
район „Красно село“, с площ от 119 кв.м. Апортът бил извършен от Столична община, която
била собственик на същия до този момент.
С нот. акт № 120, том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на Нотариус № 104 при НК „Хлебни
изделия- Възраждане“ продал гореописания МАГАЗИН МЕТАЛЕН ПАВИЛИОН на ЕТ
„П.Т.Н.“- праводател на ищцовото дружество по силата на Договор за продажба на
предприятие от 20.12.2001 г. Това обстоятелство било посочено и в Графа „Забележки“ на
акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 722/03.07.2001 г., който бил съставен за
поземлен имот с пл. № 3, кв. 315а, местност „Бул. девети септември“ по кадастралния план
на гр. София, с административен адрес бул. „*******, върху който била построена сградата
на дружеството ищец.
Ищецът поддържа, че от датата на придобиването на собствеността върху сградата по
покупко- продажбената сделка на 28.05.2001 г. до завеждането на настоящия иск ищецът
владее непрекъснато, явно и необезпокоявано както сградата, така и поземления имот, върху
1
който сградата е построена и който е с обслужващо сградата предназначение.
Завладеният от ищцовото дружество поземлен имот съставлява реална част от ПИ с
идентификатор 68134.207.3 по КККР, целият с площ от 475 кв.м., която е предмет на АЧОС
№ 1841/19.03.2019 г. и съгласно Комбинирана скица за пълна или частична идентичност,
изготвена на 04.06.2018 г. от ГИС -София ЕООД е напълно идентичен с УПИ VII-3 за офиси,
кв. 315А, по действащия РП на гр. София, местност „Красно село- плавателен канал- север“,
целият с площ от 340 кв.м., при граници: бул. „Гоце Делчев“, новопредвидена улица, УПИ V-
4,5 и УПИ VI-1,2-за офиси. Доколкото процесният имот е урегулиран, същият е годен обект
за завладяване, в т.ч. и към датата на влизане в сила на предходния устройствен план, а
именно 10.12.2001 г. Площта и предвижданията са същите като тези на действащия план.
Налице били всички изискуеми елементи на осъществяване на владението, разписани от
нормата на чл. 68, ал. 1 ЗС, както следва: ищецът осъществява фактическа власт върху
имота, а намерението му за своене се обуславя от това, че винаги е считал, че
предназначението на същия е именно да обслужва единствено и само неговата сграда.
Ищецът поддържа, че ефектът от обявяването за противоконституционен на &1 от
Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр.
46/2006 г./, в сила от 01.06.2006 г., с който била спряна давността за придобиване на имоти
частна държавна и общинска собственост, е същият като този разписан в чл. 116, б. „б“, пр.
последно, вр. чл. 115, б. „ж“ от Закона за задълженията и договорите, т.е. давността не се
счита за прекъсвана. Следователно, лицата владели общински и държавни имоти през срока
на т.н. законов мораториум за завладяването им довършват фактическия състав на нормата
на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността един ден след влизането в сила на Решението на
Конституционния съд.
Ищецът поддържа, че ответникът Столична община е завел срещу ищцовото дружество иск
по чл. 109 ЗС за премахването на процесната сграда, по което било висящо гр. дело №
19459/2014 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, както и отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не е собственик на сградата.
Поддържа, че наличието на АЧОС и заведените от ответника искови производства обуславят
правния му интерес да предяви настоящия иск, поради което ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е
собственик на основание давностно владение за периода от 28.05.2001 г. до 29.05.2011 г. или
за периода от 10.12.2001 г. до 11.12.2011 г. на следния недвижим имот, представляващ
реална част от ПИ с идентификатор 68134.207.3 по КККР, която е напълно идентична с УПИ
VII-за офиси, кв. 315А, по действащия РП на гр. София, местност „Красно село – плавателен
канал- север“, целият с площ от 340 кв.м., при граници: бул. „Гоце Делчев“, новопредвидена
улица, УПИ V-4,5 и УПИVI-1,2- за офиси, както и на сградата с идентификатор
68134.207.3.1, построена в същия имот, със застроена площ от 177 кв.м. и с предназначение
„сграда за търговия“ с административен адрес: гр. София, бул. „*******, а съгласно
документ за собственост МАГАЗИН 2 МЕТАЛЕН ПАВИЛИОН с площ от 119 кв. м.,
находящ се в гр. София, район „Красно село“, кооперативен пазар, при съседи: фасада –
2
терен на Кооперативен пазар, север – дворно място, принадлежащо към „Гостилница“ на д-р
М.М., запад – магазин за готово облекло- общинска собственост и изток- магазина,
собственост на общината.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по съображения, че не е налице нито една от задължителните
предпоставки от фактическия състав на „давностното владение“. Поддържа, че на
представителите на Столична община никога не е бил отказван достъп до собствения им
УПИ VII- за офиси, кв. 315В, по действащия РП на гр. София и не са били възпрепятствани
да го посещават- при желание за това. До момента на подаване на исковата молба, ищецът
никога не проявявал явно и открито, писмено или устно, каквито и да е претенции за своене
на процесния УПИ; не е манифестирал собственическо отношение към имота, нито пред
неговия действителен собственик, нито пред трети лица, чрез които собственикът може да
узнае за подобно намерение. Твърди, че Столична община последователно се е
противопставяла както на неправомерния начин на ползване, така и на извършено незаконно
строителство в имота, и на използването му без наличие на правни основания за това.
Ответникът сочи, че процесният магазин- метален павилион се намира в кв. 315В, местност
„Красно село- плавателен канал- север“ по действащия РП на гр. София, а не в кв. 315А по
РП на гр. София. Поддържа, че обектът е имал единствено и само „временен характер“ и
никога не е притежавал и не притежава „траен устройствен статут“. Както във всички
предходни, така и в настоящия действащ план за застрояване той е предвиден за премахване,
като на негово място е предвидено изцяло ново строителство. Освен това в процесния УПИ
съществуват и други обекти с „временен характер“, използвани под наем от трети лица.
Ответникът е единственият легитимен собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.207.3 по КККР на район „Красно село“, одобрена със Заповед № РД-18-50/20.06.2016
г. на изп. директор на АГКК, за който към момента е бил съставен Акт за частна общинска
собственост № 1841/19.03.2019 г. Сочи, че върху описания поземлен имот, собственост на
СО е разположен метален павилион с площ от 119 кв.м., изграден по реда на чл. 120
ППЗТСУ, който по силата на сделка, обективирана в Нотариален акт за продажба № 120, т.
1, рег. № 8969, дело № 90/2001 г. на нотариус Р.Р. е закупен от П.Т.Н., в качеството му на ЕТ
„П.Т.Н.“. По силата на разпоредбата на чл. 120 ППЗТСУ /отм./ описаното съоръжение няма
траен градоустройствен статут и подлежи на премахване. Сочи, че по силата на
разпоредбата на &50а от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /ДВ бр. 125/1998 г./ собствениците на такива
съоръжения са разполагали с възможност да поискат създаване на постоянен
градоустройствен статут в шестмесечен срок от влизане на закона в сила 30.09.2001 г., което
в случая не било направено. Поради това строежът подлежи на премахване.
Не била проведена и устройствена процедура по промяна на статута на обекта- за
придобиване на постоянен градоустройствен статут. По изложените съображения моли
исковете да бъдат отхвърлени. В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил
насрещни отрицателни установителни искове за собственост с искане да бъде установено по
отношение на ищеца, че не е собственик на търговски обект магазин, представляващ
3
масивна сграда с частични стоманобетонни елементи, находящ се в гр. София, СО, р-н
Красно село, със застроена площ от 119 кв. м., заедно със съответното на обекта отстъпено
право на строеж, подробно описан в нотариален акт № 104, т. 1, рег. № 5933, дело № 99/2012
г. на нотариус Р.Р., с искане да бъде отменен гореописания нотариален акт и да бъде
постановено премахване на незаконно държания в имота на ответника павилион, както и да
бъде осъден ищеца да заплати на СО дължимото месечно обезщетение за периода от поне
последните пет години, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на исковата молба – за ползването на 119 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68134.207.3 по КККР на район Красно село.
Предявените от ищеца „П.-***“ ЕООД са уточнение с писмена молба от 22.12.2022г. и в
първото открито съдебно заседание на 25.05.2023г., като с оглед уточненията, ищецът е
предявил:
- главен положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание сключеният договор за
покупко-продажба и прехвърляне на търговско предприятие,
- евентуален положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание давностно владение,
осъществено в периода 28.05.2001г. -13.04.2022г.
- главен положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на описаната реална част от имота, върху който се
намира сградата, на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001г. -
13.04.2022г.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищеца следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесните
недвижими имоти на твърдяните от него основания, включително и какъв е статутът на
процесния имот. В случая възникването на предявеното спорно материално право по
предявения положителен установителен петиторен иск се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки: 1/ в продължение на определен период от време (10
години) ищецът да е упражнявал постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно
фактическата власт върху процесната недвижима вещ, като това фактическо господство като
фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните
правомощия на собственика – през период, през който законът урежда правната възможност
да тече придобивна давност; 2/фактическата власт следва да се упражнява с намерение за
своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и
правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното
съдържание на сложното вещно право на собственост и 3/ твърдяното владение като
фактическо отношение да не е било прекъсвано, спирано и преустановявано, вкл. и чрез
отнемане или загубване на владението за повече от 6 месеца. Първите две предпоставки
трябва да бъдат установени от ищеца, а правнорелевантното обстоятелство, че твърдяната
придобивна давност е била прекъсвана, спирана или преустановявана, следва да бъде
4
установено от ответника. Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване и останалите възражения, релевирани в отговора на исковата молба.
След служебни справки се установява, че Столична община е предявила през 2014г. иск
срещу „П.-***“ ЕООД с искане да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален
акт от 07.05.2012г., №104, т. първи, рег. №5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., №104 НК.
След уточнение е прието, че искът е с правно основание чл.109 ЗС, с който ищецът моли
ответникът да бъде осъден да премахне павилиона, тъй като пречи на упражняването на
правото на собственост върху терена от страна на общината. По този иск е образувано
първоначално гр.д. №19459/2014г. на 39 състав на СРС, който го прекратил и изпратил по
подсъдност на СГС. В СГС било образувано гр.д. 698/20221г., по което СГС е повдигнал
спор за подсъдност, по който САС постановил, че компетентен по иска е СРС. След
връщането на делото в СРС, то е образувано под № 70265/2021г. на СРС, 39 състав, след
което то е прекратено по отношение на искането по чл.537 ГПК за отмяна на нотариален акт
от 07.05.2012г., №104, т. първи, рег. №5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., №104 НК, като в
тази част прекратяването е влязло в сила. По гр.д. № 70265/2021г. на СРС за разглеждане е
останал искът по чл.109 ЗС, а са отделени в отделно производство отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК относно правото на собственост върху имотите и иск по
чл. 59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно ползване на терена, по които е образувано гр.д.
№ 30850/2023г. на СРС, 85 състав. Същото е прекратено и изпратено на СГС по подсъдност,
като е образувано гр.д. №1659/2024г. на СГС, 30 състав, което към датата на устните
състезания по настоящото дело е на фаза размяна на книжа. Същевременно в настоящото
производство са предявени насрещни искове от Столична община: отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК относно правото на собственост върху имотите, искане да
се осъди ответника да премахне павилиона и иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за
неоснователно ползване на терена. Тези искове са отделени в друго производство – гр.д.
№2785/2024г. на СГС, 9 състав, което към момента е спряно до постановяване на
окончателен съдебен акт по настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От представените писмени доказателства се установява, че с решение № 32 по т. II от
Протокол № 20/20.12.1996г. Столичният общински съвет преобразувало общинската фирма
„ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ“ в седем отделни търговски дружества, едно от които било „Хлебни
изделия - Възраждане“ ЕАД.
С решение № 28 по Протокол № 28/03.04.1997 г. на СОС било допълнено горепосоченото
Решение № 32, като в капитала на „Хлебни изделия- Възраждане“ ЕАД бил апортиран
търговски обект, описан като МАГАЗИН №149 /метален павилион/, находящ се на
Кооперативен пазар – район „Красно село“, с площ от 119 кв.м. Апортът бил извършен от
Столична община, която била собственик на същия до този момент.
С нот. акт № 120, том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на Нотариус № 104 при НК „Хлебни
5
изделия- Възраждане“ продал гореописания МАГАЗИН МЕТАЛЕН ПАВИЛИОН на ЕТ
„П.Т.Н.“- праводател на ищцовото дружество по силата на Договор за продажба на
предприятие от 20.12.2001 г. Това обстоятелство било посочено и в Графа „Забележки“ на
акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 722/03.07.2001 г., който бил съставен за
поземлен имот с пл. № 3, кв. 315а, местност „Бул. девети септември“ по кадастралния план
на гр. София, с административен адрес бул. „*******, върху който била построена сградата
на дружеството ищец.
За реална част с площ 340 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.207.3 по КККР, одобрена със
Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 475 кв.м., е
съставен и АЧОС № 1841/19.03.2019 г.
С нотариален акт от 07.05.2012г., №104, т. първи, рег. №5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р.,
№104 НК, ищецът „П.-***“ ЕООД на основание чл.587, ал.1 ГПК е признат за собственик на
търговски обект – магазин, представляващ масивна сграда с частични стоманенобетонни
елементи, находящ се в гр. София, СО-район Красно село- Кооперативен пазар със
застроена плащ 119 кв.м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел, изграден върху
общинска земя по реда на чл.120 ППЗТСУ, заедно със съответното на обекта отстъпено
право на строеж, попадащ съгласно регулационния план на гр. София, м. Хиподрума,
одобрен с решение №64, т.65 по протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС в УПИVII, от кв.
315б, при съседи по доказателствен акт фасада – терен на кооперативен пазар; север –
дворно място, принадлежащо към „Гостилница“, собственост на д-р М.М., запад магазин за
готово облекло – общинска собственост, изток – магазин за кафе и чай – общинска
собственост, а по скица - УПИ IV-5,6, ПИ №4 УПИ VI-1,2 и улица.
Документите, въз основа на които е издаден нотариален акт от 07.05.2012г., №104, т. първи,
рег. №5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., №104 НК, са: нотариален акт от 28.05.2001г.
№120, т. първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р., вписан в НК под №104, и
договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г., вписан в АВ с вх. №26152,
акт №174, т. ХII от 08.05.2006г., скица от 02.07.2007г., валидна без презаверка и данъчна
оценка.
От приложения договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г. и
приложението с опис на недвижимите имоти е видно, че прехвърленото търговско
предприятие ЕТ „П.Т.Н.“ е било собственик на магазин-метален павилион, съгласно
описанието в нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т. първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на
нотариус Р. Р., вписан в НК под №104.
Със заявление от 06.06.2018г. ищецът е направил искане до ответника да купи общинското
място, за което е отреден УПИ VII-3, в който се намира павилионът. С писмо от 03.05.2019г.
СО е изразила становище, че павилионът е преместваем обект, поради което земята не може
да бъде купена по реда на чл.35, ал.3 ЗОС, тъй като дружеството не притежава законно
построена сграда в общинския имот.
Прието е заключение към СТЕ, според което сградата, предмет на нот. акт № 120, том I, рег.
6
№ 89681, д. № 90/2001 г. на Нотариус № 104 при НК, със застроена площ 119кв.м. е
идентична с част от сградата с площ 177кв.м. с ид. № 68134.207.3.1, като една малка част от
тази сграда попада в ПИ с ид. № 68134.207.233 /второстепенна улица/. УПИ VII-3 „за
офиси“ от РП от 10.12.2001г. и УПИ VII-3 „за офиси“ по действащия РП от 2013г. са
идентични с реална част от ПИ №3 с ид. № 68134.207.3, целият с площ 475 кв.м. Павилионът
се намира в УПИ VII-3. Прилежащият терен към сградата е 238кв.м., а свободни остават 102
кв.м. от УПИ VII-3, които отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ за лице и площ.
От разпита на допуснатите свидетели се установява, че ответникът владее павилиона и
прилежащия терен в продължение на 20г. и събира наем от наемателите на търговските
обекти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По главния положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание сключеният договор за
покупко-продажба и прехвърляне на търговско предприятие:
По отношение на описания по-горе метален павилион, съдът намира, че правото на
собственост е придобито от ищеца на основание нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т.
първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р., вписан в НК под №104, и договор за
прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г.
Следва да се посочи, че съгласно цитирания нотариален акт металният павилион е изграден
по реда на чл.120 ППЗТСУ /отм./, според който „временни постройки могат да се правят
само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на
органите, с които проектите се съгласуват. Временните постройки се премахват при
завършване на строителството. Ако инвеститорът не направи това, обектът не се приема, а
техническата служба на общината премахва постройките за сметка на инвеститора“. Тази
норма в случая следва да се тълкува във вр. с чл.120а ППЗТСУ /нов - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ,
според който не се считат за временни постройки съоръжения за търговия, като маси,
павилиони, кабини и други, които са преместваеми. За тези съоръжения не се издава
разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския
съвет, а за общински терени - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на
общината.
При положение, че описаните документи, които са послужили за съставяне на нотариален
акт от 07.05.2012г., №104, т. първи, рег. №5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., №104 НК в
полза на ищеца, са посочените по-горе нотариален акт от 2001г., скица от 2007 /която не е
представена по делото/, договор за прехвърляне на предприятие, не установяват различно
положение от това, че ищецът е придобил метален павилион, за който е разрешено
поставянето му като преместваем обект - павилион по чл. 120а ППЗТСУ (отм.) и по чл. 56
ЗУТ. По отношение на законно изградените в държавни или общински терени временни
строежи е създаден особения режим по § 50а от ПЗР на ЗТСУ /ДВ, бр. 124 от 1998 г. /, като е
дадена възможност в определен срок ползвателите на такива сгради да поискат установяване
7
на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият правото на строеж или
правото на собственост върху терена, която възможност не е осъществена. В § 17 от ПР на
ЗУТ отново е предоставена възможност в шестмесечен срок, т. е. до 02.07.2001 г. временните
строежи по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) да придобият траен устройствен статут, след което
на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОС, в
противен случай същите могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с
действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да подлежат на заплащане.
Следователно нормативната уредба е създала изключение от правилото, че когато сградата и
земята принадлежат на различни лица, това е възможно само при наличие на право на
строеж.
Следователно процесният павилион към момента на придобиването му от ищеца през 2001г.
не е временна постройка по чл.120 ППЗТСУ /отм./, но не е и масивна сграда, доколкото за
него не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне и схема, одобрена от
главния архитект на общината по установен от общината ред.
От представените доказателства не се установява да е проведена процедура по § 17 от ПР на
ЗУТ и общината да е отстъпила право на строеж на ищеца или негов праводател за
изграждане на масивна сграда, не се установява и конструктивна промяна на обекта от
„магазин-метален павилион“ в „масивна сграда със стоманенобетонни елементи.“ Предвид
изложеното, невярно е посоченото в нотариален акт от 07.05.2012г., №104, т. първи, рег.
№5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., №104 НК описание на конструкцията на сградата
„масивна сграда със стоманенобетонни елементи“, както и изводът на нотариуса, че на
ищеца е отстъпено съответното на обекта право на строеж.
Следва да се посочи, че видно от предявените насрещни искове, които са обособени в
отделно производство, ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху
търговския обект, поради което ищецът има правен интерес от водене на положителен
установителен иск по чл.124 ГПК. Същият е основателен по отношение на обекта, придобит
по нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т. първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р.,
вписан в НК под №104, и договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г.
По главния положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на описаната реална част от имота, върху който се
намира обекта, на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001г. -
13.04.2022г.:
Относно течението на придобивна давност върху имоти частна държавна собственост след
постановяване на РКС №3 от 24.02.2022г. /Определение № 2712 от 3.06.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 302/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Соня Найденова /: С решение № 3/24.02.2022
г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр.
18/4.03.2022 г., в сила от 7.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на
§ 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл.
доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). С първата разпоредба давността за
8
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до
31.12.2022 г. включително (считано от 31.05.2006 г.), а с втората е придадено обратно
действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС,
доколкото разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането
й в сила е определено с § 2 ЗР на ЗИЗС да е със задна дата от 31.12.2017 г.
Конституционният съд /КС/ е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1
ЗДЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията, като изрично е посочил,
че с обявяването нормата за противоконституционна, не се засяга нейният досегашен ефект,
и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила, т.е. последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС в
сила (три дни след обнародването му) съгласно изричното разпореждане на КС за това. Като
е обявил нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционна, КС съд изрично е посочил,
че с нея с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., в противоречие на чл. 4, ал. 1 и на
чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права - в случая
правото на собственост, придобито по давност в този период. Съгласно постановките на
Решение на КС № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., където е прието, че спрямо
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага, то съдът, разглеждащ висящ пред него правен
спор, не следва да приложи противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ,
бр. 7/2018 г.) и трябва да зачете давностния срок, но само за периода 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. В този смисъл са и постановените след Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. №
16/2021 г. на КС решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и
решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о., разрешенията по
които се споделят и от настоящия касационен състав. Предвид задължителния за съдилищата
характер на решенията на КС- чл. 14, ал. 5 ЗКС, следва извод, че за периода 31.05.2006 г. -
30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 7.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна
или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум;
същата започва да тече с влизане в сила на решението на КС на 8.03.2022 г., а за времето от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен от съда.
В случая, като взима предвид свидетелските показания, съдът намира, че в полза на ищеца е
текла давност в периодите 28.05.2001г. – 31.05.2006г. за срок от 5г. и 3 дни; 30.12.2017г. –
19.01.2018г. за срок от 20 дни и от 08.03.2022г. до 13.04.2022г. /според заявения от ищеца
период на придобивната давност/ - 1 месец и 5 дни, или общо 5 г., 1м., 28 дни. Следователно
в полза на ищеца не е изтекъл предвидения в ЗС период от 10 години, за да придобие по
давност правото на собственост върху прилежащия на сградата терен.
Предвид изложеното, този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
9
Предявени са два главни иска –материалният интерес по иска с предмет търговския
обект е 163 144,83 лева /за частта от 119кв.м./, а по иска за земята – 25 466 лева или общо
188 610 лева. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, видно от който претендира
заплатената д.т. за първия иск от 2430 лева, 150 лева депозит за вещо лице и 5000 лева
адвокатско възнаграждение общо за двата иска. Направено е възражение за прекомерност,
относно което съдът взима предвид, че минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5
НМРАВ, съответсващо на уважения иск, е в размер на 11 175,76 лева, като предвид
фактическата и правна сложност на делото претендираното възнаграждение, освен че е под
минимума, не представлява съществено надценяване на труда на адвоката. Предвид
изложеното, възражението за прекомерност е неоснователно. Доколкото не е направено
уточнение каква част от възнаграждението за кой иск е заплатена, съдът приема, че то следва
да е съответно на материалния интерес по всеки иск, като за иска с предмет търговския
обект следва да се определи част от 4324,93 лева. Общият размер на разноските по уважения
иск се определя като сбор от сумите 2430 лв. за д.т., 150 лева /1/2 от депозита за СТЕ/ и
4324,93лв. адвокатско възнаграждение или 6904,93 лева.
При този изход на спора разноски се дължат на ответника за отхвърления иск с предмет
поземления имот. Ответникът не е представил списък по чл.80 ГПК, като с отговора на
исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение. Следва да му бъде присъдена
сумата 200 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Столична община, гр.
София, ул. Московска №33 по предявения главен положителен установителен иск по чл.124
ГПК, че „П.-***“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ПП „Витоша“, хотелски комплекс
„Копитото“ е собственик на магазин-метален павилион, находящ се в гр. София, район
Красно село – кооперативен пазар, със застроена площ 119кв.м., изграден върху общинска
земя по реда на чл.120 ППЗТСУ /отм./при съседи по нот. акт № 120, том I, рег. № 89681, д.
№ 90/2001 г. на Нотариус № 104 при НК - по констативен протокол, съставен на основание
Заповед №45/16.05.2001г. на ИД на „Хлебни изделия-Възраждане“ АД: фасада – терен на
кооперативен пазар; север – дворно място, принадлежащо към „Гостилница“, собственост на
д-р М.М., запад магазин за готово облекло – общинска собственост, изток – магазин за кафе
и чай – общинска собственост, а съгласно скица №15-598003/08.07.2020, издадена от СГКК
– представляващ част от сграда с ид. № 68134.207.3.1, цялата с площ 177кв.м., находяща се
в гр. София, бул. *******, в ПИ с ид. № 68134.207.3 и ПИ с ид. № 68134.207.233
/второстепенна вътрешна улица/, при граници от три страни ПИ с ид. № 68134.207.3 и ПИ с
ид. №68134.207.233, на основание сключен договор за покупко-продажба, обективиран в
10
нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т. първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р.,
вписан в НК под №104, и договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г.,
вписан в АВ с вх. №26152, акт №174, т. ХII от 08.05.2006г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.-***“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ПП „Витоша“,
хотелски комплекс „Копитото“ срещу Столична община, гр. София, ул. Московска №33
главен положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на реална част от ПИ с ид. № 68134.207.3, нанесен в
КККР, одобрена със заповед №РД-18-50/20.06.2016г. на и.д. на АГКК, с площ 340 кв.м,
представляващ УПИ VII-3 „за офиси“, кв. 315в, м. Красно село-Плавателен канал-Север по
плана на гр. София, който ПИ с ид. №68134.207.3 е с граници 68134.207.233/улица/,
68134.207.138 /бул. Г. Делчев/, 68134.207.2, 68134.207.4, 68134.207.1 /УПИ V, УПИ VI-1,2 и
улична регулация/ на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001г. -
13.04.2022г.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. Московска №33 да плати на „П.-***“ ЕООД с
ЕИК *********, гр. София, ПП „Витоша“, хотелски комплекс „Копитото“ сумата 6904,93
лева - разноски по делото, съответни на уважения иск.
ОСЪЖДА „П.-***“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ПП „Витоша“, хотелски комплекс
„Копитото“ да плати на Столична община, гр. София, ул. Московска №33 сумата 200 лева -
разноски в производството, съответни на отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11