Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260035, 31 декември 2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на първи декември през две хиляди и
двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, прокурор………, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 52 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищец в производството е непълнолетният К.И.Х., действащ със
съгласие на баща си И.Х.И., а ответници са А.М.О., М.А.Т. и Х.К.Т., посредните двама непълнолетни, действащи със съгласие на родителите си. Предявен е иск с правна квалификация чл.50 вр.
чл.45 от ЗЗД за обезвреда на причинени неимуществени вреди. Твърди се, че с
присъда № 17 от 07.11.2019 г., постановено по НОХД № 155/2019 г. на РС Котел,
тримата ответници, тогава подсъдими, са признати за виновни, затова че на неустановена дата
през месец август 2018 г. в град Котел, макар и непълнолетни, но като могли да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в
съучастие помежду си като извършители, извършили действия на полово
удовлетворяване с лице от същия пол – К.Х. (ищеца), като употребили сила,
поради което и на основание чл.157, ал.1, предл.2, алт.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.58а, ал.1 вр. чл.60 вр. чл.54 от НК на всеки от тях
е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено на основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК за една година
изпитателен срок.
Ищецът твърди, че е пострадал от престъплението, в
извършването на което са признати за виновни
тримата подсъдими – насила пъхали пенисите си в устата му,
еякулирали по лицето му, като през
цялото време крещели и се смеели. Ищецът се съпротивлявал и ги молел да
прекратят гаврата. След като преустановили действията си, ищецът се прибрал
вкъщи изплашен, наранен и унизен,
срамувал се от случилото се и поради тази причина не разказал веднага на
родителите си за стореното, а само на приятелката си. Тъй като случката се
разчула, учениците започнали да му се подиграват и говорели, че бил правил
„сверки“ и други узизителни неща. Брат му разбрал за случилото се и казал на баща
им какво се говори в училище. Едва след това подали жалба в полицията.
Ищецът твърди, че бил преживял шок – психологически,
физически и емоционален, който не можел да преодолее и досега. Случилото се се
отразило силно негативно на психиката му, провокирало тревожност, чувство на
погнуса, оставило трайна и незаличима следа в съзнанието му, като все още
преживявал кошмара. В малко населено място като Котел, където всички се
познавали, случаят се коментирал оживено дълго време. Ищецът станал обект на подигравки
и обиди за това, което му причинили ответниците. Месеци наред ищецът не искал
да излиза от къщи, срамувал се да се движи из града, да се среща с близки и
приятели, дори и към момента. Чувствал се омърсен, обруган, обиден и дълбоко
унизен. Били засегати в значителна степен честта и достойнството му, името и
авторитетът му били белязани за цял живот по непоправим начин.
Претендира присъждане на обезщетение в размер на 20000.00
лева солидарно от тримата ответници, вкл. и законната лихва от момента на увреждането
– 31.08.2018г. до окончателното изпълнение на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК и тримата ответници са подал
отговори срещу исковата молба с идентично съдържание, в които размерът на
претендираното обезщетение се оспорва като прекалено завишен. Оспорват се
твърденията в исковата молба, че ищецът се бил изолирал, като се твърди, че се
движел свободно из града, срещал се с различни лица, не бил притеснен и не
изпитвал никакво неудобство.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. В хода на
делото – на 28.09.2020г., ищецът е навършил пълнолетие. Представлява от адв. Х.
***, която поддържа предявения иск.
Ответникът
А.М.О. не се явява. Представлява се от адв. Р. Х. от АК Сливен, който оспорва размера
на предявения иск като завишен.
Ответникът
М.А.Т. не се явява и не изпраща представител. В хода на делото – на
07.12.2020г., този ответникът е навършил пълнолетие.
Ответникът
Х.К.Т., действащ със съгласието на родителите си К.И.Т. и М.Х.А., не се явява и
не изпраща представител.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С присъда № 17 от 07.11.2019 г.,
постановена по НОХД № 155/2019 г. на РС Котел, в сила от 23.11.2019г, тримата
подсъдими са признати за виновни, затова е на неустановена дата през месец
август 2018г. в град Котел, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството
и значение на извършено и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си
като извършители, извършили действия на полово удовлетворение с лице от същия
пол – К.Х., като употребили сила – престъпление по чл.157, ал.1, предл.2, алт.1
вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. На всеки от подсъдимите е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по
реда на чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК за една година изпитателен срок.
В мотивите към присъдата е изложена
следната фактическа обстановка : През месец август
2018г. както ответниците, така и ищецът били в лятна ваканция. Обичайно децата
и младежите от кв. И. на град Котел ходели на една поляна в близката гора,
където се забавлявали. Вечерта на неустановена дата през същия месец тримата
ответници, ищецът и един свидетел по наказателното дело отишли на поляната,
където имало и други техни познати, които обаче си тръгнали и там останали само
тримата ответници, ищецът и свидетелят. Запалили огън, седнали покрай него и си
говорели. По делото са изказани предположения, че ответниците са пушили
марихуана. Ответниците започнали да се карат безпричинно със свидетеля, станили раздразнителни и превъзбудени.
И тримата си разкопчали панталоните, извадили си пенисите и започнали да мастурбират в присъствието на този свидетел и на
ищеца. Свидетелят им казал, че това, което правят, е нередно. Ответниците се
ядосали на думите му, станали и започнали да го бият. Ищецът се намесил, за да
защити свидетеля. Виждайки реакцията на ищеца, ответниците оставили свидетеля и
насочили агресията си към ищеца. Решили да се гаврят с него. Всеки от тях пъхал
пениса си в устата на ищеца, докато другите двама ответници го държали, за да
не избяга. С ръце държали устата му отворена, докато пъхали пенисите си в
нея. Еякулирали по няколко пъти върху
лицето и тялото на ищеца. Ищецът се опитвал да се съпротивлява и се молел да го
оставят, но ответниците продължавали, викали и се смеели. Свидетелят, уплашен
да не пострада и той, избягал. Ищецът
продължил да ги моли да го оставят, за да пуши цигара. Пуснали го и тогава
ищецът успял да избяга и се прибрал вкъщи, но не споделил с никого от
семейството си. След няколко дни разказал за случилото се на своя приятелка.
След започване на учебната година, братът на ищеца чул подигравки по адрес на
брат си - че бил правил „свирки“ и му викали Краса. Братът разказал чутото на
баща си и чак тогава ищецът казал какво му се било случило. Било подадено
оплакване до РУ на МВР Котел, станало повод за образуване на наказателното
производство.
По искане на ищеца съдът разпита
двама свидетели – М. А. и К. М., съответно негови майка и дядо. Еднозначно и
двамата свидетели заявиха своите лични впечатления и възприятия за промяната в
живота на ищеца след извършеното спрямо него сексуално посегателство : Всички
ученици обсъждали случилото се в училището, станал обект на подигравки и
изпаднал в изолация. Втория срок на учебната 2018/2019г. ищецът не се върнал в
училище и оттогава не учи. Привързал се към животните, които семейство
отглеждало в дома си – кон, зайци, куче. Ходел да помага на баща си. Близките
му се опитвали да му обясняват, че трябва да забрави случилото се и че животът
продължава, но ищецът отказвал да разговаря за проблема, като реагирал нервно и
агресивно на всички опити за такива разговори. Затворил се в себе си и започнал
да избягва контакти с приятелите си, като този процес се оказва, че е
двустранен – и приятелите му също го избягвали, тъй като из ромската махала се
коментирало, че бил „обратен“. И двамата свидетели изразиха съмнения, че ищецът
няма да може да се ожени, предвид мнението на цялата ромска общност за
него.
Горната
фактическа обстановка съдът изгради след анализира всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства. Показанията на двамата свидетели бяха подложени на
внимателен анализ с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на
особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване в
процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради
наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото,
може да се засегнат в една или друга степен възприемането, запаметяването или
интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава
необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално
обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от
доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под
страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и
доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса
обстоятелство. Такива други доказателства в процеса не бяха ангажирани от
страна на ответниците. Следва да се съобрази и това, че по настоящото дело се
събират данни за личния живот на ищеца и тези данни биха могли да бъдат
изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са майката и дядото.
Съдът кредитира и всички представени по делото писмени
доказателства и ги цени, съобразно доказателствената сила, която им придава
ГПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Разгледан
по същество, предявеният иск е изцяло основателен. Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Деянието, противоправността и вината установени и
доказани по силата на обвързващата разпоредба на чл.300 от ГПК.
Посредством свидетелските показания се установиха
твърденията на ищеца, че е претърпял болки, страдания, унижения на честта и
достойнството му, които продължават и понастоящем и които ще бележат целия му
жизнен път.
Съдът приема, че тези вреди са пряка и непосредствена
последица от увреждането, с което е
установен и последният елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –
причинната връзка. Тя трябва да се търси между деянието и настъпването на
неблагоприятните последици в сферата на пострадалия – вредите, в случая
неимуществените. Тази връзка е от значение за определяне на подлежащите на
обезщетяване вреди, тя е критерий за обема на отговорността с оглед нормата на
чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението за неимуществените вреди се определя
от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира
в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите
нематериални последици, възникнали от деликта. По справедливост съдът прецени,
че не следва да се ограничи до болките и страданията на ищеца, изживени в
момента на престъплението, а следва да се имат пред вид и тези, изживени и след
това. За да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост съдът
следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се
обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по
справедливост тяхната продължителност. Болезнените преживявания са започнали
още по време на извършеното спрямо ищеца сексуално посегателство, а последиците
от него в различните им аспекти и измерения продължават и досега.
Ищецът е станал жертва на престъпление срещу половата му
неприкосновеност в период на сексуално съзряване – към месец август 2018г. е
бил на шестнадесет години, която възраст предполага осъзнат избор на сексуално
поведение и сексуален партньор. И двамата свидетели сочат, че ищецът е
хетеросексуален. Извършеното спрямо него посегателство е променило из основи
живота му, както и бъдещите му перспективи да се ожени и да създаде семейство.
И двамата свидетели еднозначно заявиха, че ищецът вече е „омърсен“, че е
„обратен“ и никое момиче не би се омъжило за него, нито пък родителите на някое
момиче биха позволили такъв брак. Махалата била много против тези неща и тези
неща били голям срам.
Ищецът, освен че е станал жертва на хомосексуални
престъпни действия, е станал жертва и на общественото мнение. Престъплението е
фокусирало за един дълъг период от време общественото внимание върху ищеца,
върху това, което се е случило и което предстои да се случи. Хората усилено са
коментирали и се интересували какво се случва с делото, съучениците се
подигравали на ищеца и го избягвали, а една жена му казала в очите : „Ти ли си
оня, дето ти разцепиха задника?“ Обикновено в такива случаи жертвата търси вина
у себе си, която нагласа е намерила израз в пълното му отчуждение от всички
приятели, напускане на училище и намиране на покой сред животните и
природата.
Изживяванията на ищеца следва да се разглеждат и
анализират от гледна точка на социалното, образователно и интелектуално ниво на
средата, в която живее и от която той е неделима част. Стана ясно, че хората от
ромската общност са с изключително остри хомофобски настроения, които се дължат
на силно консервативните нагласи вътре в общността. Независимо че ищецът не е
демонстрирал собствен избор на сексуален партньор от същия пол, общността го е
заклеймила като „обратен“ само защото е станал жертва на престъпен
хомосекуализъм. Тъй като ищецът принадлежи към същата тази общност, той
болезнено изживява общественото мнение за себе си затова защото то ограничава
социалното му обкръжение и възможностите му за избор на брачен партньор.
След като обсъди в съвкупност всички посочени по – гори
аргументи, съдът прецени, че справедливият размер на обезщетението е в размер
на претендирания от 20 000.00 лева.
Тогава когато деликвентите са неколцина, те отговарят
солидарно пред увредения – чл.53 от ЗЗД.
Тъй като обезщетението произтича
от непозволено увреждане, деликвентите са изпаднали в забава и без да им е била
изпратена покана, поради което основателна се явява и претенцията по чл.84,
ал.3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху дължимото обезщетение до
окончателното изпълнение на задължението. Престъплението е извършено на
неустановен ден през месец август 2018г., затова началният момент следва да се
отнесе към последния ден на месец август, а именно 31.08.2018г.
Съдът
следва да осъди тримата ответници да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт сумата 800.00 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД А.М.О., ЕГН **********,***, М.А.Т., ЕГН **********,***,
и Х.К.Т., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си К.И.Т., ЕГН **********,
и М.Х.А., ЕГН **********, тримата с адрес ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на К.И.Х.,
ЕГН **********,***, сумата 20,000.00 (двадесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършени от ответниците
спрямо ищеца през месец август 2018г. блудствени хомосексуални действия, заедно
със законната лихва върху сумата от 31.08.2018г. до окончателното изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК А.М.О., ЕГН **********,***, М.А.Т., ЕГН **********,***,
и Х.К.Т., ЕГН ********** действащ със съгласието на родителите си К.И.Т., ЕГН **********,
и М.Х.А., ЕГН **********, тримата с адрес ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 800.00 (осемстотин)
лева, представляващи окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :