№ 11
гр. Поморие , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Административно
наказателно дело № 20212160200038 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила жалба от КР. ЛЮБЧ. Д., в качеството на
управител на „ВИКИНГ-2018“ ЕООД против наказателно постановление №
534055-F563771/09.02.2021г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в
ЦУ на НАП с което на жалбоподателят е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди / лева, на основание чл.185, ал.1, т.1 ЗДДС,
за това, че при извършена проверка на 04.08.2020г. в търговски обект – кафе еспресо
„Рокси“, находящ се в гр.Поморие,ул. и стопанисван от жалбоподателят е констатирано, че
не е издаден фискален касов бон от намиращото се в обекта и свързано с НАП фискално
устройство при извършена продажба на 1бр. кафе, 1бр. фрапе и 2бр. лимонада на обща
стойност 10.50лв. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като жалбоподателят счита, че не са изяснени всички факти, описани са
повече от едно нарушения и не е разбрал за какво е санкциониран. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител подържа жалбата.
Административно наказващия орган, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице активно легитимирано и
имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от Т. Хр. Л. инспектор по
приходите, след като при извършена проверка на 04.08.2020г. в търговски обект находящ се
в гр.Поморие, ул. и стопанисван от „ВИКИНГ-2018“ ЕООД , инспектор по приходите е
извършил контролна покупка на 1бр. кафе, 1бр. фрапе и 2бр. лимонада на обща стойност
10.50лв. и плащането е прието от барман намиращ се в обекта – Д.Д. и същия не е издал
фискален бон от намиращо се в обекта фискално устройство, за което е съставен Протокол
за извършена проверка от 04.08.2018г. Въпреки извършена проверка на касовата наличност
в АУАН е описано едно нарушение и същото е ясно и недвусмислено.
В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г и чл. 118, ал.1 от ЗДД. Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал
обжалваното НП. В него е описаната идентична фактическа обстановка и като нарушени са
посочени същите разпоредби и на основание чл.185, ал.1 АНО е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв. По делото е разпитан актосъставителят –Л., която
свидетелства, че са извършили контролна покупка и платили на бармана в обекта – Д.Д. и
не им бил издаден касов бон. Свидетелят сочи, че е имало фискален апарат в обекта,
свързан с НАП. При изваден КЛЕН за 04.08.2020г. към момента на проверката е видно, че за
извършена покупка не е издаден фискален бон на стойност 10.50лв. Проверена е била и
касовата наличност.
Според ПРС при издаване на АУАН и НП, не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Фактическата обстановка е описана достатъчно подробно и ясно и в АУАН и
НП, посочени са нарушените разпоредби. Възражението, че са описани повече от едно
административни нарушения е неоснователно, тъй като и в АУАН и в НП е описано едно
нарушение за което е санкциониран жалбоподателят.
Според съда жалбоподателят е осъществил административното нарушение за което е
ангажирана отговорността му, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба №Н-18/2006 на МФ, след направена покупка на посочената в НП стока и
заплащането й с пари в брой, да издаде фискален бон от намиращото се в обекта ФУ,
свързано дистанционно с НАП или касова бележка от кочан. Разпоредбата на чл. 118, ал.1
от ЗДДС предвижда че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. От тази разпоредба се налага извода, че задължението да поддържа фискално
устройство, чрез което да регистрира и отчита извършените продажби е на търговеца -
жалбоподател, който осъществява дейността по извършване на продажби и съответно
реализира приходи от нея и съответно отговорността за неизпълнение на това задължение
следва да се понесе от лицето, на което то е вменено по силата на закона. Съдът намира, че
2
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
съобразно с предвиденото в санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която в
случаите на неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за
юридически лица каквото е и жалбоподателя – имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв.
В случая административно наказващият орган, в съответствие с предвиденото в чл.185, ал.1
от ЗДДС е наложил на жалбоподателя наказание имуществена санкция в максималния
размер от 2000 лв. Според съда така определения размера на санкцията не е съобразен с
тежестта на нарушението, като нарушението е извършено за първи път и не се установяват
други нарушения на данъчното законодателство извършени от жалбоподателя в предходни
периоди и се касае за проверка извършена в сравнително малък търговски обект,
осъществяващ дейност сезонно. В тази връзка съдът намира, че следва да се наложи
имуществена санкция в минималния предвиден размер от 500лв., и същата ще изпълни
целта на наказанието да въздейства предупредително и възпитателно.
АНО е направил искане, в негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Съдът счита, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза
на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. съобразено фактическата
и правна сложност по делото, а с оглед на изхода следва да присъди възнаграждение в
размер на 20 / двадесет/ лева.
Мотивиран от гореизложените съображения на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 534055-F563771/09.02.2021г. издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП с което на „ВИКИНГ-2018“
ЕООД , ЕИК *********, представлявано от управителя К.Д., със седалище и адрес на
управление, гр. Поморие, ул. Цар Шишман № 5а, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС,
като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкцията от 2000 / две хиляди/ лева на 500
/петстотин/ лева.
3
ОСЪЖДА ВИКИНГ-2018“ ЕООД , ЕИК *********, представлявано от управителя
К.Д., със седалище и адрес на управление, гр. Поморие, ул. Цар Шишман № 5а да заплати
на Национална агенция за приходите- София сумата от 20 (двадасет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4