Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. Горна Оряховица, 12.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2045 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.А.Р. чрез адв. И. против
„Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1,
представляваhhtttно от изпълнителните директори Р. М., Б.И. и Ж. К., с предмет: чл.498,ал.3 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че ищцата била
участник в ПТП на 20.06.2019 г., около 02:40 часа в град Горна Оряховица на
улица „Цар Освободител” - кръстовище с улица „Стоян Михайловски”. Виновен за
инцидента бил водачът на лек автомобил „Дачия”, модел „Сандеро”, peг. № ********
- Б.Й.Б.. За случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 134, издаден от Х.Х. - мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол” в РУ -
Горна Оряховица.
Сочи се, че в резултат на
ПТП ищцата получила оток и хематом темпороокципитално с диаметър 5 см, умерено
изразен оток на шията с ограничен обем на движение, хематом на дясна лопатка
към шията 5/5см, оток и хематом на лява лопатка 5/7см, оток и хематом на десен
глутеус и лумбално в дясно 12/20 см, хематом под пъпа и над симфизата 5/7см,
охлузване и хематом на десен лакът и предмишница 5/8 см, охлузване на ляв лакът
с диаметър 4 см, оток и хематом на лява подбедрица и ляв глезен с ограничен
обем на движение, оток и хематом на дясно коляно отпред и странично 10/20 см.
Със
заявление до ответника ищцата образувала щета за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, тъй като виновният водач имал сключена застраховка с полица №
BG/30/118003346042, валидна до 28.11.2019 г. в ответното
застрахователно дружество.
Посочва
се, че с уведомително писмо с изх. № 3392/03.09.2019 г. ответникът уведомил
ищцата, че нямало основание за изплащане на застрахователно обезщетение по щета
№ 0801-002474/2019-01, което поражда правния интерес от предявяване на исковата
молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, да ѝ заплати сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените душевни терзания и физически болки и страдания, изразяващи в получените травматични увреждания, водещи до
разстройство на здравето в резултат на реализираното ПТП на 20.06.2019 г. с
виновния водач Б.Й.Б., притежаващ валидно сключена застраховка „ГО” при ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието до окончателното ѝ изплащане;
Претендират се всички сторени разноски в настоящото
производство.
Съгласно указания на съда на
29.11.2019 г. е постъпила молба, с която се уточнява, че преди завеждане
на исковата молба е била депозирана
претенция до ответното дружество, с цел доброволно уреждане на отношенията.
Образувана е щета № 0801-002474/2019-01, като с уведомление с изх. №
3392/03.09.2019 г. застрахователното дружество отказало изплащане на исканата
сума.
В уточнителна молба от 25.02.2020 г.
ищцата посочва, че пострадалите пешеходци са се намирали в най-лявата част на
пътното платно. Ударът между тях и МПС е настъпил в най-лявата част на пътното
платно, където са се движили и пострадалите. ПТП се е случило на ул. „Цар
Освободител” - кръстовището с ул. „Стоян Михайловски”. Посоката на движение на
МПС и пешеходците е била от Бензиностанция „Лукойл” към Железопътна гара -
Горна Оряховица. Настъпването на ПТП е реализирано при движението на пешеходците
по пътното платно в най-лявата му част, тъй като на това място липсвал тротоар.
Същите са вървели към железопътната гара, тъй като ищцата имала закупен билет и
щяла да пътува за град Русе.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от пълномощника на ответника
юрисконсулт Д.С., с който счита искът за допустим, но неоснователенен.
Считат се предявените
искове за неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по
размер.
Твърди се, че на 20.06.2019
г., около 02:40 часа на кръстовището на улица „Цар Освободител” и улица „Стоян
Михайловски” в град Горна Оряховица, при управление на застрахованото в
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД МПС, марка
„Дачия”, модел „Сандеро”, с peг. № ********, водачът Б.Й.Б. не бил нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, съответно не бил причинил процесното ПТП, както било
описано в исковата молба. Липсвал основният обективен елемент от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД -
противоправно поведение. Счита се, че процесното ПТП не е настъпило по вина на
водача Б.Й.Б.. Твърди се, че същият е бил поставен в невъзможност да формира
субективно отношение към заобикалящата го обективна фактическа обстановка и
последната не се е отразила в неговото съзнание, както и че не са протекли
съответните оценъчни процеси, за да могат обективните елементи от фактическия
състав, визиран в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, да бъдат оценени, осъзнати и
осмислени от лицето и последното да може да формира укоримо от правно гледище
субективно отношение към заобикалящата го обективна действителност.
При
условията на евентуалност, се твърди, че конкретното произшествие не е настъпило
по изключителна вина на Б.Й.. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна.
на пострадалото лице В.Р.,
тъй като същата, в качеството си на пешеходец, не е отчела липсата на
достатъчна осветеност на местопроизшествието, не се е съобразила с релефа и
характеристиките на пътя и по този начин сама се е поставила в опасност.
Поведението на ищцата се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици, поради което и
разкрива белезите на съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД. Счита се, че
следва при определяне справедливия размер на дължимото от страна на ответното
дружество застрахователно обезщетение, ищцовото поведение, представляващо по
своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, да бъде отчетено и
размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.
Сочи се, че не е налице
причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил Б.Й.Б.
и твърдените травматични увреждания, настъпили по отношение на ищцата В.А.Р..
Признава се за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и собственика на МПС марка „Дачия”, модел „Сандеро”, peг. № ********,
по силата на Застрахователна полица № BG/30/118003346042.
Оспорва се, че на
20.06.2019 г., на кръстовището на улица „Цар Освободител” и улица „Стоян
Михайловски” в град Горна Оряховица, при управление на застрахованото в
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг; Живот и Здраве” АД МПС марка
„Дачия”, модел „Сандеро”, peг. № ********, Б.Й.Б. да е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП
и Правилника за неговото прилагане, съответно да е причинил процесното ПТП,
както е описано в исковата молба.
Сочи се, че представеният
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.06.2019г. не би могъл да се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Протокол за ПТП, съставен
в момент след настъпването на произшествието от длъжностно лице, не може да
удостовери факти, които ще са относими към механизма па ПТП, тъй като тези
факти няма да са възприети непосредствено от съставителя на акта. Посочва се
константната практиката на ВКС. Счита се, че отговорността за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е възникнала,
поради липса на основния елемент от фактическия състав на деликта -
противоправно поведение.
Фактическите твърдения на
ищцата се считат за несъответстващи на действителното положение при
реализираното пътнотранспортно произшествие.
Счита се, че ищцата е
извършила нарушение на чл. 108 от ЗДвП, като не се е движила в посока
противоположна на движението, доколкото характеристиките на местопроизшествието
обуславят задължението на пешеходците да се придвижват в посока обратна на
движението на автомобили. В условията на евентуалност, ако ищцата е пресичала
кръстовището в района на местопроизшествието, се счита, че същата е извършила
нарушение на чл. 32 от ЗДвП. Счита се, че са налице обстоятелства, които
изключват вината на Б.Й.Б., в качеството му на водач на застрахованото при
ответника МПС. Твърдя, че в процесната ситуация, поведението на водача Б.
разкрива белезите на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Същият не е
имал възможност и не е бил длъжен да предполага, че ищцата ще извърши нарушение
на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане. Счита се, че са налице всички
предпоставки за изключване на вината на водача Б. за настъпилото на 20.06.2019
г. ПТП, както и за последствията от него.
В условията на
евентуалност, в случай, че се приеме, че Б.Й.Б. е извършил нарушение на ЗДвП,
се счита, че процесното ПТП е настъпило при наличието на съпричиняване от
страна на ищцата В.А.Р., като същата чрез действията си сама се е поставила в
опасност.
Счита се претендираният от
ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
необосновано прекомерно завишен.
Счита се, че исковете са
неоснователни и в пълния предявен размер. Не са съобразени с реално понесените
от ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от
процесното ПТП и надвишават значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите ѝ обезщетение. Не са съобразени и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Твърди се, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени и неимуществени вреди на
пострадалата е и нейното поведение. Ищцата не е провела адекватно лечение на
претърпените травми вследствие на ПТП, като не е спазвала предписанията на
лекарите и не е провела правилно необходимата при такива травми рехабилитация.
която да спомогне за по-бързото и пълно възстановяване.
Оспорва се претенцията по
акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност на главния иск, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират.
В условията на евентуалност
се оспорва претенцията на ищцата при уважително решение да ѝ бъде присъдена законна лихва, считано от датата на ПТП. Сочи се, че в срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят с писмо от 15.04.2019 г. уведомил ищцата, че за установяване на
основанието и размера на претенцията е необходимо съдействието на пострадалото
лице на основание чл. 498, ал. 2 от КЗ, като на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ
е поискано от ищцата представяне на допълнителни документи. Твърди се, че
въпросното уведомление е получено от пълномощника на ищцата на 18.07.2019 г., а
на 14.08.2019 г. е била предоставена банковата сметка на пострадалото лице,
като не е получена съдействие от ищцата по отношение на всички останали
документи. С оглед на което, в законоустановения тримесечен срок, било
изпратено писмо до същата, че предвид липсата на необходимите документи и
оказано съдействие, неустановяване на вината за настъпилото ПТП, както и на
причинените вреди, претенцията следва да бъде отказана. Счита се, че в тази
връзка евентуално уважително решение за главния иск, не трябва да води до
уважаване на акцесорния иск за лихва, тъй като на основание чл. 497 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва в срок от 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства поискани от застрахователя, поискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Моли се да бъде отхвърлен
предявеният иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че е основателен,
да не бъде уважен в пълния му претендиран размер, а да се съобрази размерът на
обезщетението с възражения за съпричиняване и прекомерност на същото.
Съдът,като
обсъди становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Ищецът има
правен интерес от водене на исково производство,тъй като е отправял извънсъдебна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество,в какъвто
смисъл е изискването на чл.380 от КЗ.
Съобразно
характера на предявения главен иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на отговорността на ответника:
Валиден
застрахователен договор;Настъпването по време на действие на застрахователния
договор на застрахователно събитие,представляващо покрит от застраховката
риск;Противоправност на поведението на застрахования водач на МПС,в резултат на
което е причинено ПТП.При доказване противоправността на деянието,вината
се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45,ал.2 от ЗЗД;Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и пострадалия. Обстоятелството,че ищецът
е претърпял неимуществени вреди,респ. причинно-следствената връзка
между вредоносното деяние и понесените неимуществени вреди;Размера на
претърпените вреди.
Ответникът следва да докаже
наведените от него възражения срещу основателността и срещу размера на
иска,вкл.тези за съпричиняване на вредоносния резултат.
Възникването на описаното в
исковата молба ПТП се установява от представените от ищцовата страна
и приети като доказателства по делото заверени преписи от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУАН, Наказателно постановление
от 27.06.2019г., а така също и изготвената САЕ.
Спорни са
въпросите,свързани с причините за настъпване на произшествието.
Липсата на
произнасяне на наказателен съд и на влязла в сила присъда,задължителна за
гражданския съд относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства,въпросите
за авторството на деянието и вината за инцидента следва да бъдат установени в
настоящото производство.
Във връзка с установяване механизма
на произшествието и възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия по делото бяха
назначени съдебно-автотехническа и медицинска експертизи.
От
приетото от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице А.,придружено
с мащабна скица на ПТП, изготвено след запознаване с приложените,се установява,че
механизмът на произшествието е следният:Водачът на лекия автомобил Дачия при
движение в тъмната част на денонощието
със скорост не по-малка от 60 км.ч. не възприема навреме движещите се
двама пешеходци в същата посока върху платното за движение, попътно,единият от
който е пострадалата В.Р..Основната причина за настъпилото ПТП е движението на
пешеходците върху платното за движение и недостатъчното време и разстояние, с
които е разполагал водачът, за да спре движещото се МПС.
За установяване
механизма на ПТП е изслушан свидетелят М.Р. и св. Б.Б..
По
делото не се изготви СМЕ, доколкото
въпреки указанията на съда, ищцата не съдейства на назначеното вещо лице за
изготвяне на допуснатата експертиза.Тоест липсват доказателства, установяващи
налице ли е пряка причинно-следствена връзка между твърдените
получените телесни увреждания и механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.За установяване на твърдените болки и страдания,които ищцата сочи,
са представени фиш за спешна медицинска помощ и амбулаторен лист №
010322/20.06.2019г., гласни доказателства за тези твърдения не са събрани.
При
тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Обстоятелствата,че управляваният от Б.Б. лек автомобил е
бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и валидността й към датата на произшествието,не
са предмет на спор между страните по делото.Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие,както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск.С оглед събраните по делото писмени
доказателства,съдът приема за безспорно установено,че процесното ПТП е
настъпило при установения от САТЕ механизъм.Водачът не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици,а именно,че ще причини ПТП,но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати,ако не беше допуснал грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Не може обаче
да се установи безспорно, предвид липсата на заключение на СМЕ,че е налице
причинна връзка между претърпените вреди за ищцата и посоченото
застрахователното събитие,както и естеството и продължителността на търпените
болки и страдания.
Не
са ангажираните гласни доказателства относно на психичното състояние на ищеца
след инцидента, негативни емоционални преживявания на ищеца да са довели до
сериозна като интензитет и продължителност психична травма,до съществена и
трайна промяна на личността .
Липсата на
надлежно проведено доказване на действително претърпени значителни
неимуществени вреди, води до извод за неоснователност и недоказаност на главния
иск, който подлежи на отхвърляне изцяло.
При
този извод на съда не подлежат на обсъждане релевираните от
ответната страна възражения за съпричиняване.
Като обусловен от главния иск,на отхвърляне подлежи
и акцесорния иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД–за заплащане на законната
лихва върху главницата,считано от датата на увреждането-20.06.2019г.,до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед този изход на спора и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените по
настоящото дело разноски,каквото искане изрично се съдържа в депозирана писмена
молба по делото,вх.рег.№260943/30.09.2020г./стр.152 от делото/.Разноските
възлизат на сумата от 100 лв.,представляваща заплатено от страната
възнаграждение на вещото лице по приетата по делото САТЕ, 30 лв. за двама
свидетели.
Съобразявайки делото, характера на процесуалните действия
на пълномощника на ответната страна, в т.ч. съдържание на отговора и
основателност на наведените възражения,
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Воден от
гореизложеното,Горнооряховски районен
съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В.А.Р. с ЕГН **********, адрес *** срещу ЗАД „
ДаллБогг Живот и Здраве“АД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
гр. София,п.к. 1172, район „ Изгрев“, ж.к.“ Дианабад“, бул.“ Г.М. Д.“№1,
представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р. В. М.осъдителни искове,с
правно основание:чл.498,ал.3 във вр.с чл.45,ал.1 ЗЗД -главен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв. представляваща обезщетение
за претърпените душевни терзания и физически болки и страдания, изразяващи в
получените травматични увреждания, водещи до разстройство на здравето в
резултат на реализираното ПТП на 20.06.2019 г. с виновния водач Б.Й.Б.,
притежаващ валидно сключена застраховка „ГО” при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”
АД, чл.86,ал.1 от ЗЗД–Акцесорен иск за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
деянието до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА В.А.Р. с ЕГН **********, адрес *** да
заплати на ЗАД „ ДаллБогг Живот и Здраве“АД ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: гр. София,п.к. 1172, район „ Изгрев“, ж.к.“ Дианабад“,
бул.“ Г.М. Д.“№1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р. В. М.на
основание чл.78,ал.3 от ГПК на сторените по настоящото дело разноски,в размер
на сумата от 280 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд- Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: