РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, ………….2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Оля Йорданова, разгледа докладваното от
съдия Наталия Дичева административно дело 2448/2021г. по описа
на XXIII-ти състав на
Административен съд – гр. Варна, като за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на Б.В.С. *** срещу
Решение № 736/06.10.2021 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), Трети
състав по преписка № 528/2020г., с което е установено, че ответната страна
Обединена ветеринарна клиника „Комерс“ ООД не е извършила дискриминация на
основата на признак „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация във връзка с чл. 37, ал. 1
от същия закон, спрямо жалбоподателката и оставя без уважение жалбата подадена
от Б.В.С. като неоснователна.
Жалбоподателката претендира за недействителност
на оспорваното Решение и моли съда да го отмени и по същество на спора: Да
установи противоправни действия на заинтересованата страна Обединена
ветеринарна клиника „Комерс“ ООД; Заявява, че е осъществена пряка дискриминация
, която се изразява в забраната й да посещава обекта на дружеството като тази
забрана е свързана с личността на С.. Твърди, че са налице елементите на чл.37
ал.1 от ЗЗДискр., поради отказ да й бъде предоставена услуга. Моли съдът да
отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Доводи за незаконосъобразност
на оспорваното Решение излага и в становище по същество на спора.
Ответникът – КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДИСКРИМИНАЦИЯ, представлявана от председателя, чрез рег.предст.К. оспорва
жалбата. Поддържа се, че Решение № 736/06.10.2021г. на КЗД, е законосъобразен
административен акт и не са налице сочените основания за отмяна.
Заинтересованата страна – Обединена ветеринарна
клиника „Комерс“ООД, чрез проц.представител адв.Д. оспорва жалбата. Заявява, че
процесното Решение е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му. Представя
писмени бележки и претендира разноски.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и
събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Насочена е срещу индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 68 ЗЗДискр.
Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице –
адресат на акта.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като взе предвид изложените от жалбоподателката
оплаквания и извърши проверка на оспорвания акт, на всички основания за
законосъобразност, съдът достигна до следните изводи:
Решение № 736/06.10.21г. е постановено от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 47 ЗЗДискр. В
съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2 във
вр. с чл. 54 ЗЗДискр.,
решаващият състав на КЗД е определен с Разпореждане на председателя № 1477/07.10.20г.
Актът е в предписаната от закона форма, и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр.:
Административното производството е образувано
по жалба вх. № 44-00-2856/29.09.20г., с която Б.С. е сезирала Комисията с
искане да й предостави защита срещу действията на ОВК „Комерс“ООД. Същата
заявява, че е клиент на Ветеринарна клиника „Комерс" от много години.
Когато тя посетила клиниката преди „няколко дни" установила нарушение на
ДОПК и на 3ДДС и уведомила рецепциониста, че ще сезира НАП за нарушения.
Няколко дни по-късно - на 29.09.2020г. отново отишла в клиниката, за да изиска
документи и изследвания на кучето на неин приятел, което той бил завел преди
ден, което е било записано на нейно име. Твърди, че докторът, който обслужвал
кучето, й „вдигнал скандал". След него се появил и управителят на
ветеринарната клиника - А.Г.Б, който заявил, че тя няма работа във ветеринарната
клиника повече и че достъпът до нея ще й бъде ограничен, като й казал, че тя
знае причината за това. Жалбоподателката заявила, че кучето на нейния приятел,
което било записано на нейно име, било ефтаназирано, без нейно знание и
пренесено от нейния картон - на чуждо име. Поради тази причина жалбоподателката
подала жалба в БАБХ и в Община Варна, защото счита, че при нарушение на
законодателството трябва да сезира компетентните органи в държавата. На
28.09.2020г. жалбоподателката влязла в клиниката заедно с кучето на нейна приятелка - Г.Б.Д.
След като 20 минути не била обслужена, тя попитала на рецепцията защо не я
обслужват, но не получила отговор, „вдигнали рамене". След около още 20
минути дошъл управителят на клиниката А.Б и я попитал „какво прави тук?“. След
като му отговорила, че чака за преглед на кучето, той отговорил, че е
разпоредил на всички лекари да не я обслужват. Жалбоподателката заявява, че
няма неплатени задължения към клиниката. Счита, че сезирането от нейна страна
на компетентни държавни органи относно разрешаване на възникнали спорове, не е
причина за дискриминирането й в сравнение с другите клиенти на ветеринарната
клиника. Предвид гореизложеното, моли на основание чл. 50 от ЗЗДискр.,
Комисията да образува производство и въз основа на жалбата й да установи налице
ли е дискриминация по отношение на нея по признак „лично положение".
След определяне на докладчика на решаващия
състав, е изпълнена процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства,
необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства.
Изискано е и получено писмено становище от А.Б -
управител на ОВК „Комерс“ ООД, в което заявява, че на 25.09.2020г. няколко
граждани завели бездомно куче, блъснато от кола. Тъй като не разполагали с
нужната сума за лечение, използвали името на жалбоподателката С. като гарант.
На 26.09.2020г. същите хора, след преценка на състоянието му като безнадежно,
взели информирано решение за ефтаназия и заплатили всички манипулации. Заявява,
че не коментира дали ефтаназията е хуманно средство, а също и дали е редно
граждани, представляващи единствено себе си, да събират средства в социалните
мрежи, използвайки животни с несъвместими с живота увреждания. Твърди, че има
медицински критерии, които жалбоподателката явно не споделя. Несъгласна с
решението за ефтаназия, С. подхванала негативна кампания срещу клиниката в
социалните мрежи използвайки квалификации като „убийци", уронвайки
авторитета на лекарите и клиниката и въвличайки ги във вътрешни разпри между
нея и други лица. Заявява, че негови колеги били подложени и на телефонен
тормоз със същите квалификации и заплахи. Твърди също, че С. е дългогодишен
клиент на клиниката и винаги е била обслужвана с необходимото внимание, но това
нейно поведение дълбоко обидило лекарите и медицинския персонал. Вследствие на
това всички лекари от клиниката се обединили около становището, че след като
има такова мнение за тях и за лечебното заведение, е по-добре да не приемат
нейни пациенти.
Б. твърди, че на 29.09.2020г. отказал на С. да бъде приет неин пациент,
след като колегите, които били на смяна го уведомили, че не желаят да
контактуват с нея. Отказал й не защото е пуснала жалби до БАБХ, Община Варна и
т.н, както тя твърди в жалбата, а именно поради описаното по-горе нейно
поведение, довело до отказа на колегите да я обслужват. Затова смята, че
твърдението й за дискриминация по признак „лично положение" породено от
действията й по сезиране на държавните институции, е неоснователно.
Страните са били поканени да се запознаят със
събраните материали, да изразят становища по тях, както и да ангажират
допълнителни доказателства и изложат твърденията си. Процедурата по събиране и
проучване на доказателства е приключила със Заключение на докладчика по
преписката.
На 26.04.21г. е проведено открито заседание с участието на
жалбоподателката и ответника, на които страните са били изслушани и са приети
писмени и гласни доказателства. В съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 1
ЗЗДискр. страните са били поканени към споразумение. Въз основа на събраните в
производството писмени доказателства и становищата на страните решаващият
състав е постановил Решение № 736/06.10.21г., с което е приключило
производството пред Комисията.
Съдът приема, че процесното Решение е съответно
на приложимите материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2
ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на равенство пред закона, равенство в
третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна
защита срещу всички форми на дискриминация.
С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. По
смисъла на ал.2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Легално определение на понятието "неблагоприятно
третиране" е дадено с разпоредбата на § 1, т. 7 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗЗдискр., съгласно която норма това е всеки акт, действие
или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
От анализа на цитираните норми съдът обосновава
извод, че не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само
онова, което е осъществено поради обективно наличие на един или повече защитени
признаци. Липсата на защитен признак означава, че дори и да има различно,
неравно третиране то не е дискриминация по смисъла на този закон. Фактическият
състав на пряката дискриминация включва следните елементи: 1) по-неблагоприятно
третиране на едно лице в сравнение с други лица, в сравнима, сходна ситуация;
2) неблагоприятното третиране е основано на един или повече защитени признаци у
дискриминираното лице и 3) причинна връзка между неблагоприятното третиране и
защитения признак – т. е. единствената причина за осъществяване на
по-неблагоприятно третиране на едно лице в сравнима ситуация да е именно
обективното наличие у това лице на някой от защитените признаци.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. изрично
установява разпределението на доказателствената тежест в производството за
защита от дискриминация, като страната, която твърди, че е дискриминирана
следва да представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, едва след което ответната страна
трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В тежест на
предполагаемия извършител е да обори презумпцията за дискриминация. За да бъде
опровергана тази презумпция, Клиниката трябва да установи, че жалбоподателя не
е в сходно или сравнимо положение с избрания "случай за сравнение"
или че различното третиране не е извършено на признака, предмет на защита, а на
основание на други обективни различия. Ако извършителят не обори презумпцията,
той трябва да приведе защитно възражение по отношение на различното третиране,
като докаже, че то е обективно обоснована и пропорционална мярка /решения на
ЕСПЧ: дело SUD T.A.S срещу Франция, жалба № 24/2004, 8 ноември 2005 г. и дело M.D.A
C (MDAC) срещу България, жалба № 41/2007, 3 юни 2008 г.; ЕСПЧ, решение от 6 юли
2005 г. по дело N. и други срещу България (жалби № 43577/98 и № 43579/98),
точка 147; решение от 13 декември 2005 г. по дело T срещу Русия (жалби №
55762/00 и № 55974/00), точка 39 и ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело
D. H. и други срещу Чешката република (жалба № 57325/00), точка 178; решение от
13 декември 2005 г. по дело T срещу Русия (жалби № 55762/00 и № 55974/00),
точки 40-44; решение от 6 юли 2005 г. по дело N и други срещу България (жалби №
43577/98 и № 43579/98), точки 144-159; решение на СЕС от 26 юни 2001 г. по дело
S.B. срещу B.der Ц.P AG, C-381/99, Сборник 2001 г., стр. I-4961, точки 51-62/.
В процесния случай, въпреки многобройните
указания, дадени от решаващия състав на КЗД, от жалбоподателката не са посочени
конкретни факти, въз основа на които може да се предположи, че в сходна
ситуация, при сравними условия, ответника ОВК“Комерс“ООД гр.Варна, я е третирал
различно (по-неблагоприятно) спрямо други клиенти на клиниката.
В жалбата си твърди, че е получила отказ да
бъде прието за преглед нейно куче /пациент/ и оплакванията й са квалифицирани
като дискриминация по признак „лично положение“ по чл,4, ал.1 от ЗЗДискр. във връзка
с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр, - „отказ от предоставяне на услуга“.
За да е налице проява на дискриминация по
смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна,
така и от субективна страна.
Квалификацията на дадено деяние като
дискриминационно трябва да има за резултат нарушаване на принципа на равенство
и да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. И в
двете хипотези за пряка или непряка дискриминация, съгласно нормата на чл.4,
ал.2 и ал.З от ЗЗДискр., законодателят е определил, че следва да е налице
„неблагоприятно третиране” на обекта на дискриминация. „Неблагоприятно
третиране” по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на
индивида. Доказването на дискриминация изисква първо, да се установи факта на
неравно третиране на сравнимост на ситуацията, на защитения признак, както и на
различието по този признак със сравняваните лица и второ, да се докажат факти,
от които може да се направи обосновано предположение за възможно осъществяване
на неравно третиране поради защитен признак, т.е. за причинната връзка между
спорното третиране и защитения признак. В този смисъл не е достатъчно да се
установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е
необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от
признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр.
Изложените в жалбата оплаквания са
квалифицирани като дискриминация по признак „лично положение“ по чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. във връзка с чл,37, ал.1 от ЗЗДискр. Изложеното налага извода, че
конкретните оплаквания на жалбоподателката» за които тя твърди, че
представляват дискриминация, трябва да се основават на посочения от нея признак
„лично положение“.
Нарушението на чл. 37, ал.1 от ЗЗДискр., както
личи и от самия текст на разпоредбата е: „Не се допуска отказ от предоставяне
на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско
качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл.4“.
Видно от горецитираната разпоредба се изисква
по необходимост установяване наличието на някой от изброените в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. защитени признаци, който да е фактически обусловен и именно въз основа
на който, то е поставено в по-неблагоприятно, неравностойно положение в
сравнение с друго лице, което се намира в сходно положение, но не притежава
този белег. В конкретния случай като такъв е визиран признака „лично
положение“, обосноваването на който предполага и налага установяване и
доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за
личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита
универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.
Жалбоподателката не е посочила в какво се изразява нейното
„лично положение”. За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия и
т.н,. които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично
положение“ няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. В рамките на
производството не се установява жалбоподателката да е носител на някакво
отличаващо я свойство и в частност на характеристика, конкретно присъща на
личността й, която да е предпоставка за по-различното й третиране. Такъв
признак в настоящето производство не може да бъде изведен. В конкретния случай
като такъв показател жалбоподателката твърди наличието на различно отношение
към себе си и обвинение относно поведението й, което според жалбоподателката е
неоснователно и по което се отличава от останалите клиенти на клиниката. В този
смисъл в случая не е налице обвързващ признак „лично положение”. Нещо повече, в
хода на производството няма данни по преписката, от които да е видно, че
жалбоподателката е третирана по-неблагоприятно от други лица.
Законодателят не е дал легално определение на
защитени признаци "лично положение" и "обществено
положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия,
увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човека, защитените
признаци "лично положение" и "обществено положение" нямат
еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага
установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната
забрана за пряка дискриминация. В случая такъв белег изобщо не се сочи.
Следва да се отбележи, че в производството за
защита от дискриминация именно страната, която твърди извършено спрямо нея
неравно третиране, следва да установи, че по отношение на нея обективно е
налице поне е дин от защитените признаци. Такова доказване в случая не е проведено.
Съгласно разпоредбите от Кодекса за добрата
ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар- т.1.3 „Достигайки до окончателната диагноза,
вземайки предвид възрастта на животното, степента на травма или заболявания и
вероятното качество на живот след лечението, ветеринарният лекар трябва да
направи пълна и реалистична оценка на възможностите за лечение или евтаназия, изхождайки от мисълта за
благоденствието на животното“; а според т.15 „Ветеринарните лекари имат
привилегията да облекчат страданията на животните по този начин (чрез евтаназия) в подходящи случаи.“
Следователно по делото не е спорно, че евтаназията на бездомното куче,
извършена на 26.09.20г., което е доведено от трети лица, е приложена правилно,
предвид извършените проверки по случая. Отново според Кодекса за добрата
ветеринарномедицинска практика, ветеринарният лекар може да откаже да извърши
манипулация в определени случаи. Посочено е, че взаимоотношенията ветеринар -
клиент се основават на взаимно доверие и уважение. По преписката е установено,
че жалбоподателката не е била обслужена на 29.09.20г. , но също е посочено, че тя
не е имала и качество на „клиент“, защото на въпросната дата не
жалбоподателката, а нейна приятелка - Г.Д. е посетила клиниката със своето куче
с молба за ветеринарномедицинска услуга.
Въз основа на изложеното, Съдът приема, че
процесното Решение е съответно на приложимите материалноправни норми и на целта
на закона, формулирана в чл. 2 ЗЗДискр. -
осигуряване на всяко лице на равенство пред закона, в третирането и във
възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички
форми на дискриминация.
В процесния случай, въпреки многобройните указания,
дадени от решаващия състав на КЗД, жалбоподателката не се е справила с
доказателствената тежест, тъй като по същество не са посочени конкретни факти,
въз основа на които може да се предположи, че в сходна ситуация, при сравними
условия, ответника „ОВК Комерс“ ООД Варна, я е третирал различно
(по-неблагоприятно) спрямо други клиенти на клиниката. Съдът дори приема, че
жалбоподателката С. няма качество на клиент съгласно б.А на Кодекса, според
който „Клиент е всеки човек, който търси професионално ветеринарно обслужване
за животно“, защото както беше посочено, на 29.09.20г. нейната приятелка Г.Д. е
потърсила професионално обслужване за кучето си, поради което тя има качество
на клиент, а не жалбоподателката, която само е придружавала приятелката си.
От изложеното следва извода, че по делото не са
налице доказателства, че по отношение на жалбоподателката С. обективно е бил
налице поне един от признаците на дискриминация. Законодателят не е дал легално
определение на защитени признаци "лично положение" и "обществено
положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия,
увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човека, защитените
признаци "лично положение" и "обществено положение" нямат
еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага
установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната
забрана за пряка дискриминация. В случая такъв белег изобщо не се сочи.
Следва да се отбележи, че в производството за
защита от дискриминация именно страната, която твърди извършено спрямо нея
неравно третиране, следва да установи, че по отношение на нея обективно е
налице поне е дин от защитените признаци. Такова доказване в случая не е
проведено.
Обоснован е изводът на решаващия състав, че отказът
на „ОВК Комерс“ООД, е адекватна реакция на нейното поведение спрямо служителите
в клиниката, и същинския спор от фактическа страна касае именно съществото на
това поведение. По делото не е оспорено, че причината за отказа да бъде
допусната жалбоподателката в обекта, е несъгласието
с решението за ефтаназия на уличното куче. Жалбоподателката е започнала
негативна кампания срещу клиниката в социалните мрежи, използвайки квалификации
като „убийци", уронвайки авторитета на лекарите и клиниката. По преписката
са представени скрийншотове от публикации в социалната мрежа facebook.com, от
които е видно, че С. е изразявала своето мнение и убеждение във връзка с
посочения случай и е използвана думата „убийци“.
В случая спорът се свежда до несъответствие
между личната преценка за ветеринарномедицинските познания на жалбоподателката Б.С. относно лечението на уличното
куче и тази, дадена от клиниката. Както
беше отбелязано обаче, този конфликт в преценките относно лечението на кучето
/пациент/ не води непременно до извод за
осъществена дискриминация и в тежест на жалбоподателката е било да ангажира
достатъчно доводи и доказателства, които да могат да обосноват предположение за
неравно третиране, каквито в случая не са налице. Липсват й факти за неравно третиране на
жалбоподателката като клиент на клиниката на 29.09.20г., въз основа на личен
признак, защото на тази дата тя няма качество на „клиент“ на ОВК „Комерс“ООД
гр.Варна.
По изложените доводи съдът приема, че Решение №
736/06.10.2021г. е законосъобразно и не са налице твърдените основания за
неговата отмяна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК на
ответника се дължат разноски. Съгласно приложимата норма на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай заинтересованата страна ОВК
„Комерс“ ООД е била представлявана от адвокат,
който е представил списък на разноски по чл.80 ГПК вр. чл.144 АПК, за сумата от
1000лв., от които 500лв. за защита по административното производство пред КЗД и
500лв. лв. за защита пред АС Варна. Тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, провело се е в едно с.з., съдът намира, че следва да уважи частично
претенцията на жалбоподателя като намали разноските от 1000лв. на 600лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ВАРНА, 23-ти
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.В.С. ***, срещу Решение № 736/06.10.21г. на Комисията за защита от
дискриминация, тричленен заседателен състав.
ОСЪЖДА Б.В.С.
*** с ЕГН **********, да заплати на ОВК „Комерс“ООД гр.Варна сумата от 600/шестстотин/
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на РБългария, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: