Р Е Ш Е Н И Е № 348
25.04.2016
г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 24.03.2016г., в
следния състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
Секретар: Т.И.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 418
по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:
„БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище гр. София твърди в депозираната пред
Сливенски районен съд искова молба, че между него и С.И.М. *** е бил сключен,
на 13.11.2011г., Договор за потребителски паричен заем с № CREХ-02709861,
съгласно който му отпуснало кредит в размер на 872.24 лв. срещу задължението на
мъжа да го погаси, като му заплати 15 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 66.88 лв., които съставляват изплащане на
главницата по заема ведно с добавка, представляваща печалба на дружеството.
Ищецът твърди
още, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, а М., след като направил
12 вноски, след 15.01.2013г. преустановил плащанията. Ищецът счита, че целия
остатък от вземането му е станал предсрочно и то автоматично, изискуем, защото
тази последица е предвидена с чл. 3 от Договора- когато кредитополучателя
просрочи две или повече месечни вноски. Въпреки това дружеството изпратило на
мъжа, през м.юли 2014г., покана за доброволно изпълнение.
„БНП ПАРИБА……”
счита, че при описаните до тук обстоятелства
ответника му дължи сума в размер 146.28лв., представляваща сбора на
останалите незаплатени три погасителни вноски: от тях главница 128.84лв.;
надбавка по чл.2 от 17.44лв., както и обезщетение за забавата, в размер на
законната лихва, в случая 18.03лв.
Тях дружеството
заявило по-рано във времето със заявление по чл. 410 от ГПК, като заповед му е
издадена в производство по ч.гр.д.№ 4535/
Ищецът
претендира разноските, сторените от него в настоящото установително
производство.
След като съда
е констатирал, че исковата молба е редовна и е депозирана в срока по чл. 415
ал. 1 от ГПК, е разпоредил препис от нея да се връчи на ответника. Това в
крайна сметка е сторено, но чрез назначен му от съда, в усл. на чл.47 от ГПК и
на разноски на ищеца, особен процесуален представител- адвокат. Последният
именно депозира писмен отговор, като оспорва иска- счита, че от ангажираните от
дружеството доказателства не става ясно,
че между „БНП ПАРИБА……” и
ответника по делото е бил сключен твърдяния в исковата молба договор. Така
също, извършвайки аритметични пресмятания, особения процесуален представител на
ответника стига до извода, че не е ясно защо ищеца търси точно тези вземания.
В проведените
по делото открити съдебни заседания страните не се явяват. Ищцовото дружество
поддържа, с писмено становище, иска. За ответника се явява особения му процесуален
представител, който на практика поддържа вече изложените от него, в писмения
отговор, възражения.
След като обсъди събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установена следната фактическа
обстановка:
За установяване
основателността на претенцията си, „БНП ПАРИБА……” представя няколко приложения на исковата
молба. По всички тях особения процесуален представител на ответника излага
възражения/съображения и прави искане съда да задължи ищеца да ги представи в
оригинал. То бе сторено от дружество- с писмено становище вх.-№ при СлРС 22442/
05.11.2015г.- това са документите, представляващи листи №№ 62-72вкл. от
материалите по делото и тях именно съда
ще обсъжда в настоящото изложение.
От всички тях
безпротиворечиво се установява, че на 13.11.2011г. е бил Договор за
потребителски паричен заем с № CREХ-02709861, по силата на който „БНП ПАРИБА……” е отпуснало на С.М. кредит в размер на 872.24
лв., срещу задължението на мъжа да го погаси, като му заплати 15 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 66.88 лв. От първия хоризонтален ред на таблицата „Параметри
и условия” и от Уведомителното писмо, представляващо лист 71 от делото, съда
прави извод, че заема е с целево предназначение - за закупуване на стока на
стойност 799лв., а от таблицата „Финансирани стоки и услуги” се установява, че това
е телевизор марка „SAMSUNG”. Впрочем, това заключение се потвърждава от служебния
бон от 13.11.2011г.- М. е закупил вещта от хипермаркет „Технополис” –гр.Сливен.
Той не ангажира доказателства, че е осъществил
всички дължими от него погасителни вноски, които като размер и падеж са видни
от стр.първа от договора за кредит, таблица „Погасителен план”. А това бе в
негова тежест. По тази причина съда приема за установено твърдението на
ищцовото дружество, че М. не е погасил последните три от петнадесетте вноски-
13-та, 14-та и 15-та.
Видно от
удостоверението и извадката-списък, представляващи листи №№8 и 9 от настоящото
дело, на 18.09.2014г. на М. е връчено, чрез куриер- с фирма „Топ куриер”, последна
покана за доброволно плащане на задълженията по процесния договор.
От приложеното
към настоящото дело, ч.гр.д.№ 4535/2014г. по описа на СлРС, се установява, че на
25.11.2014 г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е депозирало пред Сливенски
районен съд заявление по чл. 410 от ГПК, като му е издадена Заповед № 2918/
26.11.2014г. за: главница в размер 128.84 лв., дължима
ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014г. и до окончателното й
изплащане; 17.44лв.- такса обработка и 18.03лв. - обезщетение, т.н. мораторна лихва,
за период на забава 15.02.2013 г. – 11.11.2014г., както и за съдебните
разноски, сторени от дружеството в заповедното производство- 325лв. Установява
се още, че изпълнителен лист не е
издаден, защото от ответника М. е било депозирано в срок писмено
възражение. Всъщност, то представлява празна бланка на нарочния образец на
възражението по чл.414 от ГПК. Това пък е мотивирало дружеството да предяви
установителен иск за вземането си.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен е
установителния иск за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1 и
чл. 422 ал. 1 от ГПК. Той е допустим, тъй като е предявен в едномесечния срок
от депозиране на възражение от ответника в т.н. заповедно производство срещу
издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение, а и защото
предвид възражението, за дружеството е налице правен интерес от него. Искът на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙННЕНС” ЕАД, със седалище гр. София е и основателен.
Този извод се налага от събраните по делото доказателства, в случая само
писмени, защото:
Безпротиворечиво
се установи, че на 13.11.2011г. е бил сключен Договор за потребителски паричен
заем с № CREХ-02709861, по
силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит - в размер на 872.24 лв.,
срещу задължението на мъжа да го погаси, като
му заплати 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 66.88 лв.
Също така категорично се установи, че М. го е усвоил, като е закупил от търговски обект телевизор.
Съгласно чл.2
от договора, месечните погасителни вноски представляват плащане на главницата по кредита, покритие на
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на
надбавка, представляваща печалба на дружеството.
Съгласно чл.3,
изр. първо от договора, в случай, че кредитополучателя забави плащането на
месечна погасителна вноска, той дължи на кредитора обезщетение, в размер на
законната лихва върху периода на забавата. Ако кредитополучателя забави две или
повече месечни вноски, целият кредит става предсрочно изискуем, считано от
падежната дата на втората от тези вноски.
В случая съда
прие, че М. е преустановил плащанията си, като не е платил последните три от
вноските по погасителен план- 13-та, 14-та и 15-та. Този извод се прави, тъй
като в гражданския исков процес
установяването на извършени от длъжника плащания е в негова тежест, а в случая
ответника не ангажира доказателства, с които да обори това ищцово твърдение,
въпреки дадените му в тази връзка от съда указания- с т.5 от доклада.
Ето защо, на
основание чл.3 от процесния договор, цялото вземане на кредитора е станало
предсрочно изискеумо. /Тук следва да се отбележи, че възражения по настъпването
на предсрочна изискуемост не бе направено. Ето защо и съда няма да прави друг,
освен настоящия, коментар по въпроса/.
При това
положение и след като са останали неплатени от М. погасителните вноски, то задължението
му по договора е формирано от техния сбор. Ето защо, за съда е ясно, че мъжа
дължи на ищцовото дружество 200.64лв. /
3 х 66.88лв./. До този размер е основателен установителния иск касателно
главницата, но с оглед на диспозитивното начало
в гражданския процес съда ще го уважи до търсения от ищеца - 128.84лв.
С чл.1 от
процесния договор изрично е предвидено, че освен общото задължение, формирано
от погасителните вноски, кредитополучателя дължи и такса за обработка на
кредита, която също се заплаща разсрочено. Видно от стр. първа от договора,
тази такса е в размер 130.84лв., а ответника не ангажира доказателства, че я е
заплатил на ищеца, а то бе в негова тежест. Ето защо съда приема, че той му
дължи непогасения й остатък – 17.44лв.
Щом ответника-
кредитополучател е изпаднал в забава- преустановявайки плащанията на
последните три вноски, чийто падеж е отдавна настъпил, то той дължи на
кредитора си – както на договорно основание, така и по закон, обезщетение за забава- т.н мораторна лихва. По тази причина съда приема, че М. дължи на „БНП
ПАРИБА …” и сумата 18.03лв.
Изложеното до
тук означава, че целия установителен иск е основателен. Това означава също и че
М. дължи на дружеството всички сторени от него в т.н. заповедно производство
разноски, а те, видно от заповедта за изпълнение, са 325лв., от тях: 300лв.-
юрисконсултско възнаграждение и 25лв.- заплатена такса за образуване на
заповедното призводство.
Изхода на
делото налага на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски и в
установителното производство. Те са в общ размер 275 лв., от които: 125лв.-
доплатена държавна такса за образуване на делото /заплатена с две платежни
нареждания/ и 150лв.- заплатено от ищеца възнаграждение, за назначения от съда-
в условията на чл.47 от ГПК, особен
процесуален представител на ответника. Впрочем, тук съда ще коментира искането
на този особен процесуален представител, да бъде увеличено възнаграждението му
до 300лв.- това няма да бъде сторено, защото съда вече е определил размера на
възнаграждението и по указание на съда то е внесено от ищеца, което бе
условие съда да назначи адв. П.М. за
особен процесуален представител на М..
На „БНП ПАРИБА……” се следва и юрисконсултско възнаграждение- на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК- защото е юридическо лице, а в настоящото дело бе
представлявано от юрисконсулт. Предвид цената на иска, размера на
възнаграждението се определя по правилото на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/2004
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е 300лв.- колкото се
търси от ищеца.
Особеният
процесуален представител на ответника също заяви претенция за разноски. Такива
няма да се присъдят, защото не се дължат от ищеца- с оглед изхода на делото, а
и тъй като ответника не стори никакви разноски по делото.
При изложените
съображения, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.М., с ЕГН: **********,
представляван по делото от назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК,
особен процесуален представител- адв.П.М. *** дължи на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на
управление на дейността- ж.к. „Младост
- 128.84лв. /сто двадесет и осем лева и осемдесет
и четири стотинки/ – главница, представляваща сбора от 13-та, 14-та и 15-та
погасителни вноски по договора. Сумата се дължи ведно със законната лихва,
считано от 25.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
- сумата 17.44 лв. /седемнадесет
лева и четиридесет и четири стотинки/ - представляваща таса обработка на
документи.
- сумата 18.03 лв. /осемнадесет
лева и три стотинки/- обезщетение, т.н.
мораторна лихва, в размер на законната лихва за период на забава 15.02.2013 г. –
11.11.2014 г.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 4535/2014г. на СлРС - 25лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се за
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4535/2014г. на СлРС, юрисконсултско възнаграждение- 300лв./триста лева/.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в установителното
исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 418/2015г. на СлРС, в пълен
размер- 275лв. /двеста седемнадесет и
пет лева/.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултско
възнаграждение за установителното исково производство, развило се в настоящото
гр.д.№ 418/2015г. на СлРС, в пълен размер- 300лв.
/триста лева/.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на ответника за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: