М О
Т И В И към Решение № 260052, постановено на 24.09.2020 год. по нох дело № 1472/2020 год. по
описа на Районен съд Стара Загора.
Обвинението против подсъдимата З.А.М., родена на *** ***, с постоянен адрес ***, живуща ***, българка, българска гражданка, с
основно образование, омъжена, работи като общ работник в ЕТ “Кирил Кирков” с.Еленино, неосъждана, с
ЕГН ********** е за това, че на 19.09.2019 год. в град Стара Загора причинила
лека телесна повреда на В.В.Т. – старши учител в
начален етап на основно образование в ОУ “Св.Отец Паисий“ с.Калояновец,
общ.Стара Загора при изпълнение на службата й, като телесната повреда се
изразява в контузия на гръдния кош и лицето в областта на брадичката, които са
причинили болка на пострадалата – престъпление по чл.131, ал.2, т.4 във връзка
с чл.130, ал.2 от НК.
С определение по чл.252, ал.1 от НПК в
разпоредително заседание на 24.09.2020 год. беше постановено разглеждане на
делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършеното престъпление, като на основание чл.78а от НК бъде освободена от
наказателна отговорност за извършеното от я престъпление, като й бъде наложено
административно наказание “глоба” в минималния размер, предвиден в закона.
Подсъдимата З.А.М. не оспорва обвинението и
пледира на основание чл.78а от НК да бъде освободена от наказателна отговорност
за извършеното престъпление, като й бъде наложено административно наказание “глоба“
в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното
следствие доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимата З.А.М. не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Подсъдимата З.А.М., съпругът й - свидетеля *****
и сина им – малолетният ***** живеели в с.Калояновец, общ.Стара Загора. През
учебната 2018-2019 год. синът на подсъдимата бил ученик във втори клас в Основно
училище “Свети Отец Паисий“ – с.Калояновец, като негов класен ръководител била
свидетелката *****.
Пострадалата В. В. Т. по силата на сключен
между нея, от едната страна и Основно училище “Св. Отец Паисий“ – с.
Калояновец, представлявано от
директора *****, от друга страна трудов договор №
10/23.11.2017 год. била назначена на
длъжност “старши учител в начален етап на основно образование“, с място на
работа ОУ “Свети Отец Паисий“ – с.Калояновец, общ.Стара Загора. През учебната
2018-2019 год. директор на училището бил свидетеля *****. На 17.09.2018 год. в Основно
училище “Св. Отец Паисий“ – с. Калояновец, находящо
се в с.Калояновец, общ.Стара Загора,
започнала учебната 2018/2019 год. като сина на подсъдимата М. – ****бил записан
във втори клас в учебното заведение. Освен класната ръководителка – св.*****,
на сина на подсъдимата З.М. преподавала и пострадалата В.Т., която била учител
в сборната група за целодневна организация на учебния ден I – II
клас. В тази връзка в началото на учебната година пострадалата се запознала с
подсъдимата З.М. и със свидетеля *****. На 19.09.2018 год. в с.Калояновец,
общ.Стара Загора, сутринта, св.****завел малолетния ****на училище, като при
пристигането си в сградата на Основно училище “Св.Отец Паисий“ –
с.Калояновец се срещнал с класния ръководител на А. – св.*****. По време на
разговора между двамата св.****обяснил, че по време на предния учебен ден, т.е.
на 18.09.2018 год. св.В.Т. не разрешила на ****да посети тоалетната, както и да
пие вода по време на учебен час в целодневната
организация на учебния ден. Св.****заявил на св.***** да предаде на св.В.Т. при
следващ такъв случай последната да се свърже с него. На 19.09.2018 год., св. *****
приключила учебните часове по общообразователна подготовка в Основно
училище “Св.Отец Паисий“ – с.Калояновец с
втори клас, след което трябвало да предаде учениците от класа на св.В.Т.. По
това време св.В.Т. се намирала в сградата на училището, където изпълнявала
задълженията си по провеждане на учебни занятия в целодневната организация на
учебния ден. В изпълнение на служебните си задължения, св.В.Т. влязла в
класната стая, където се намирала св.****, като в помещението били и учениците
от втори клас, в това число и сина на подсъдимата З.М. – малолетният ****. В
тази класна стая св.Т. следвало да проведе учебен час с намиращите се там
ученици от втори клас във връзка с целодневната организация на учебния ден.
Непосредствено преди започване на учебния час св.****споделила със свидетелката
В.Т. за оплакването на бащата на ****– св.М., че предния ден по време на
занятията св.Т. не разрешила на сина му да посети тоалетната, както и да пие
вода. Докато двете учителки провеждали този разговор, учениците от втори клас
все още били в класната стая, като там бил и малолетният ****. След като чула
за оплакванията на св.А. М., св.Т. се обърнала към А. и го попитала защо казва
на родителите си неща, които не отговарят на истината, а той от своя страна, се
разплакал. Тогава св.****се опитала да успокои детето и го прегърнала, но ****решил
да се обади по телефона на баща си, отскубнал се и тичайки излязъл от стаята.
След това св.****излязъл извън сградата на училището и в двора на последното се
обадил на св.А. М., на когото обяснил, че учителката му от занималнята – В.Т.,
го била набила. Като чул това св.****веднага тръгнал към Основно
училище “Св.Отец Паисий“ – с.Калояновец. При пристигането си на мястото, св.****забелязал,
че сина му А. се намирал в двора на училището и плачел, след което се отправил
към сградата на училището, за да потърси св.В.Т.. Междувременно, ****се обадил
по телефона и на майка си – подсъдимата З.М., която също тръгнала към
училището. След като св.****влязъл в стаята, където се намирала пострадалата В.Т.
и нейната колежка – св.*****, той се насочил към пострадалата и започнал на
висок тон да я пита защо е удряла сина му, заявил, че ще потърси съдействие на “Би
Ти Ви Репортерите“. Децата, които били в стаята се стресирали от възникналия
словесен конфликт между учителката им и мъжът, влязъл в стаята, поради което
св.***** освободила някои от тях. След това св.****излязъл от стаята, тъй като
решил да подаде оплакване и до директора на училището – свидетеля ***** и се
придвижил до кабинета му. Междувременно, св.****се обадил на ЕЕН 112, за да съобщи за случилото се. През това
време подсъдимата З.М. пристигнала в сградата на училището, като в двора на
същото срещнала класната ръководителка на сина си – св.*****. Св.****се опитала
да проведе разговор с подсъдимата, като й казала думите: “Злате,
недей!“, но подсъдимата не й обърнала внимание и влязла в сградата на
училището. Св.****я последвала. След като подсъдимата влязла в стаята, в която
се намирала пострадалата В.Т., директно се насочила към нея, като в нея се
формирало решение да се
саморазправи с учителката на сина си – св.В.Т.. В изпълнение на намисленото, подсъдимата
М. се приближила към пострадалата Т., изблъскала я силно в областта на гърдите,
след което я стиснала за брадичката, като извикала, че няма право да бие детето
й. В този момент между двете жени застанала св.*****, която се опитвала да
преустанови по-нататъшни действия на подсъдимата по оказване на физическо
насилие, като създаде дистанция между двете жени. През това време подсъдимата продължавала
да вика на св.В.Т., след което взела сина си със себе си и излязла от стаята.
Пострадалата Т. се разстроила от случилото се и се почувствала обидена,
придвижила се към кабинета на директора и подала молба за напускане на
училището. На мястото пристигнала дежурната оперативно-следствена група на
Второ РУ на МВР Стара Загора и по-късно било образувано настоящото
производство.
Видно от заключението на извършената в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 45/2019 год. се установява, че на 19.09.2018 год. В. В. Т.
е получила контузия на гръдния кош и лицето в областта на брадичката. Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени по време и начин, отразени в материалите на ДП и показанията на
пострадалата – стискане и блъскане с ръце. Гореописаните увреждания са
причинили на пострадалата болка.
Видно от заключението на извършената по
делото съдебно психолого-психиатрична експертиза подсъдимата
З.М. към момента на извършване на процесното деяние -
19.09.2018 год. е разбирала свойството и значението на поведението си, могла е
да възприема правилно обективната действителност и да интерпретира правилно
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания. Към
19.09.2018 год. подсъдимата М. не се е намирала в състояние на силно
раздразнение, предизвикано по някой от начините, визирани в чл.132, ал.1 от НК,
а именно: предизвикано от пострадалата с насилие, тежка обида, с клевета или
друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на наказателното производство по проведеното досъдебно производство писмени и
гласни доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378,
ал.2 от НПК (протокол за разпит на обвиняем З.М. от 09.10.2019 год.; протокол
за разпит на свидетел В.Т. от 20.09.2018 год.; протокол за разпит на свидетел *****
от 20.09.2018 год.; протокол за разпит на свидетел ****от 20.09.2018 год.;
протокол за разпит на свидетел З.М. от 20.09.2018 год.; протокол за разпит на
свидетел ****от 20.09.2018 год.; протокол за разпит на свидетел Х.М.от
20.09.2018 год.; протокол за разпит на свидетел П.М.от 20.09.2018 год.;
протокол за разпит на свидетел Х.Х.от 20.09.2018
год.; протокол за разпит на свидетел ***** от 05.10.2018 год.; протокол за
разпит на свидетел ****от 05.10.2018 год.; протокол за разпит на свидетел ****;
протокол за разпит на свидетел ****; протокол за разпит на свидетел ***** от
28.02.2019 год.; протокол за разпит на свидетел **** от 14.03.2019 год.;
протокол за разпит на свидетел ***** от 09.05.2019 год.; протокол за разпит на
свидетел В.Т. от 10.05.2019 год.; съдебно-медицинска експертиза № 45/2019 год.;
съдебна психолого-психиатрична експертиза; данни от
обективно изследване; съдебно психолого-психиатрично
обсъждане; констативен протокол на Министерство на образованието от 25.09.2018
год.; доклад от 25.09.2018 год.; заповед № РД-06-600/02.10.2018 год.; жалба от ****;
жалба от А. М.; оптичен носител; протокол за доброволно предаване от 20.09.2018
год.; докладна записка от 20.09.2020 год.; сведение от 19.09.2018 год.;
докладна записка от 19.09.2018 год.; протокол за предупреждение; сведение от З.М.
от 19.09.2018 год.; сведение от ***** от 19.09.2020 год.; сведение от ***** от
19.09.2018 год.; сведение от В.Т. от 19.09.2018 год.; молба от В.Т.; жалба от ****от 19.09.2018 год.; трудов договор № 10/23.11.2017 год.; жалба
от Х.М.от 19.09.2018 год.; справка за съдимост рег. № 3621/01.10.2018 год.;
справка за съдимост рег. № 3624/01.10.2018 год.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от 09.10.2019 год.; протокол за разпит
на обвиняем от 20.12.2019 год.; длъжностна характеристика на длъжността “старши
учител”; протокол за разпит на обвиняем от 05.05.2020
год.) и събраните в хода на
съдебното следствие писмени (справка за съдимост за подсъдимата) и гласни
доказателства (обясненията на подсъдимата, които, макар и лаконични, имат
характер на направени самопризнания), като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че всички събрани по делото доказателства кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, без да са налице съществени (относно съставомерните
факти) противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното
им обсъждане.
При така приетата за установена фактическа обстановка
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 19.09.2019 год. в град Стара
Загора подсъдимата З.А.М. причинила лека телесна повреда
на В.В.Т. – старши учител в начален етап на основно
образование в ОУ “Св.Отец Паисий“ с.Калояновец,
общ.Стара Загора при изпълнение на службата й, като телесната повреда се изразява
в контузия на гръдния кош и лицето
в областта на брадичката, които са причинили болка
на пострадалата – престъпление по чл.131, ал.2, т.4
във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
За да признае подсъдимата за виновна в извършването на
гореописаното престъпление, съдът прие, че тя е извършила деянието си при пряк
умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
му последици и е искала настъпването им. На този извод навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било
извършено.
Тъй като, видно от справката й за съдимост, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от друга страна от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно за извършеното
умишлено престъпление законът предвижда наказание “лишаване
от свобода до три години”, съдът на основание на
основание чл.78а от НК освободи подсъдимата З.А.М. от наказателна отговорност
за извършеното от нея престъпление, като й наложи административно наказание “глоба”
в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на наказанието
съдът отчете направените от подсъдимата самопризнания, изразеното от нея
критично отношение към извършеното, младата й възраст и (доколкото става въпрос
за налагане на наказание с имуществен характер) тежкото й материално положение
и имотно състояние според декларацията й в тази насока, приложена на л.118 от
досъдебното производство, като смекчаващи отговорността й обстоятелства, а като
отегчаващо отговорността обстоятелства – механизмът на извършване на деянието.
С оглед на признаването на подсъдимата за
виновна по повдигнатото й обвинение съдът я осъди да заплати на Държавата в
полза на МВР по сметка на ОД на МВР град Стара Загора сумата в размер на 638,40
лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебно производство № 8245-зм-762/2018
год. по описа на Второ РУ към ОД на МВР град Стара Загора.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: