Р Е
Ш Е Н
И Е №1738
гр.Бургас,
10.11.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА адм.д. № 1218 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Георги Тончев и С-ие“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - град Айтос, Мелницата, улица „Славянска“ № 52, представлявано от Я.Г.Д.против
ревизионен акт № Р-02000220003876-091-001/09.02.2021 година, издаден от
началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение №
78/28.04.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени
задължения по ЗДДС, за данъчен период 01.02.2017г. – 28.02.2017г. в размер на
43 599,04 лева - главница и лихва за забава в размер на 17 327 лева.
С жалбата се твърди процесуална
незаконосъобразност на ревизионния акт. Жалбоподателят не оспорва размера на
определените му задължения, а тяхната дължимост. Заявява се, че не са налице
предпоставките по чл. 122 от ДОПК. Според него, при издаване на процесния
ревизионен акт не са били спазени задължителните указания на горестоящия
административен орган за извършване на ревизия, дадени с Решение №
119/26.06.2020г., с което е бил отменен
предходен РА, издаден на дружеството. Счита, че при процесната ревизия не са
извършени необходимите процесуални действия по установяване на относимите факти
и обстоятелства, а РА се основава на установеното при предходно извършената
ревизия. Оспорва констатациите при извършената м.май 2019г. инвентаризация,
като излага доводи, че не е определен вида на зърното и не е измерено точното
му количество. Сочи и че през м.октомври 2018г. на територията на дружеството е
била извършена „масирана кражба“, при която не са установени с точност
откраднатите вещи. Иска отмяна на обжалвания ревизионен акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат М.,
който поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. В допълнение,
излага доводи, че не са налице предпоставките по чл. 122 от ДОПК, поради което
и констатациите в ревизионния доклад, респ. възприети в ревизионния акт, са
необосновани и недоказани. Претендира присъждане на разноски
Ответникът по оспорването –
директорът на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА :
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена в предвидения от
закона срок, от лице с доказан интерес от оспорването- адресат на акта.
ІІ. ФАКТИТЕ:
Ревизионното производство е
повторно, след като с решение № 119 от 26.06.2020г. на директора на ОДОП
Бургас, е отменен първоначално издадения ревизионен акт №
Р-02000219005074-091-001 от 17.03.2020г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия и издаване на нов РА, за определяне на задължения по
ЗДДС за данъчните периоди 01.01.2017г. –
28.02.2017г.
Повторното ревизионно
производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000220003876-020-001 от 01.07.2020г. (л.206), изменена със заповеди за
изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-02000220003876-020-002 от
31.08.2020г. (л.117), № Р-02000220003876-020-003 от 02.10.2020г. (л.97).
Ревизията обхваща установяване на
задълженията за ДДС за периода 01.01.2017г. – 28.02.2017г.
ЗВР са издадени от компетентен
орган в обхвата на правомощията му, при спазване на изискванията по чл.113,
ал.1 и чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113,
ал.2 от ДОПК.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е
съставен ревизионен
доклад № Р-02000220003876-092-001 от 18.12.2020г. (л.53), който съдържа изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК, реквизити.
Ревизионното производство е
завършено с издаването на ревизионен акт №
-02000220003876-091-001/09.02.2021 година (л.32) от началник сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД – Бургас на НАП, съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, съдържащ реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК.
Същият е оспорен от жалбоподателя
пред директора на дирекция “ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, който се е произнесъл
по жалбата с мотивирано решение, потвърждаващо определените с ревизионния акт
задължения за данъци (л.15).
Ревизията е извършена при
хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 и т.8 от ДОПК – при установени данни за
липсваща или непредставена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството, водено счетоводство, което не дава възможност за установяване
на основата за данъчно облагане и данни, че ревизираното лице не e осигурило достъп до счетоводни данни от значение за производството,
съхранявани на електронен носител. Този извод е формиран, въз основа на следните
фактически констатации:
Обжалваният ревизионен акт е
издаден във връзка с решение № 119/26.06.2020г. на директора на дирекция
ОДОП-Бургас, с което е отменен ревизионен акт №Р-02000219005074-091-001/17.03.2020г.
и преписката е върната за извършване на нова ревизия и издаване на нов
ревизионен акт за определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от
01.01.2017г. до 28.02.2017г. със задължителни указания.
В тази връзка, до дружеството е
изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице (ИПДПОЗЛ) с изх. № Р-02000220003876-040-001/09.07.2020г. (л.193), с което
са изискани: 1.първични счетоводни документи, сключени договори за ревизирания период;
2. оборотни ведомости, главни книги, аналитична отчетност за придобитите и
изписани стоки, материали, продукция за ревизирания период; 3.
инвентаризационен опис на налични стоки към 07.02.2017г. и оборотна ведомост
към същата дата, хронология на счетоводни сметки 302- Материали ,
303-Продукция, 304-Стоки и 4531 - начислено ДДС на покупките за периода
01.01.2016г.- 31.12.2016г. и от 01.01.2017г.-07.02.2017г.; 4. декларация
относно източници за финансиране на дейността, ведно със съответните документи
и доказателства относно постъпване на сумите в касата, респ. банкова сметка ***,
договори за заеми, банкови кредити и др., аналитични счетоводни регистри за
ревизирания период на счетоводни сметки от гр. Получени заеми , Разчети със
собственици, Разни дебитори и кредитори, вземания и
задължения, хронология на сметка 501, 503- Банка, сметка гр.70 .; 5. нотариални
актове, договори и други документи за движимо и недвижимо имущество, придобити
и предоставени под наем за ревизирания периода; 6. копия на лицензи,
разрешителни и други документи необходими за осъществяване на дейността; 7.
регистрационни талони на всички притежавани от дружеството автомобили за
ревизирания период; 8. документи, трудови договори, договори за услуги с
лица или фирми, извършващи счетоводни услуги на дружеството, използвани
програмни продукти. Отделно са изискани и писмени обяснения по конкретно
зададени в искането въпроси във връзка с дейността на дружеството.
По това искане, от
представляващия ревизираното дружество са представени оборотни
ведомости за периода 01.01.2017г. - 28.02.2017г. (л.172), главна книга за същия
период (л.173) и приходни фактури за м.01-02.2017г. (л.122-170). Към отговора са
приложени и писмени обяснения от управителя на дружеството (л.175), според
които дружеството няма стоково-материални запаси и не извършва дейност от м.май
2017г. Заявено е, че през 2017г. дружеството е сменило управлението си и новият
управител не е установил наличието на стоково-материалните запаси, които са
били обявени от предходния управител. Изложени са и твърдения, че старият
управител не е предал счетоводната документация. Посочено е още, че през 2018г.
производствена база е „ограбена“, като са откраднати машини и съоръжения.
До дружеството е изпратено
повторно ИПДПОЗЛ с изх. № Р-02000220003876-040-002/02.01.2020г. (л.101), с което са
изискани декларации по чл.124, ал.З от ДОПК относно имущественото състояние,
вида и размера на направените разходи, източници на доходи за периода
01.01.2017г.- 28.02.2017г.
В отговор ревизираното лице е
представило декларация по чл.124 , ал.З от ДОПК за периода на 2017г., с
декларирани данни за имущество на дружеството - налични ДМА сгради (л.95).
На 21.05.2019 година е извършена
инвентаризация в обект – мелница, находящ се в гр.Айтос, ул. „Славянска“ № 52,
стопанисван от дружеството, за което е съставен протокол № 0271791/21.05.2019г.
(л.66), приобщен с протокол като доказателство за целите на ревизионно
производство(л.64). При извършената инвентаризация е установено наличието на
материални запаси на стойност 8 791,20 лева.
В хода на ревизията с протокол
(л.78) са присъединени и документи от данъчното досие на ревизираното лице,
между които документи са и протокол № П-02000219052089-073-001/05.07.2019г. за
извършена проверка от орган по приходите (л.89) ведно с представени документи -
счетоводен баланс към 31.12.2017г., оборотни ведомости към 31.12.2017г. и
31.12.2018г., протокол № **********/07.02.2017г. за установени липси на стойност 217 995,20 лв. и начислен ДДС в размер на
43 599,04 лв. и обяснителна записка към него от управителя на дружеството
(л.83).
В обясненията си управителят
посочва, че в дружеството са установени липси на суровини, материали и стоки в
размер на 217 955,20лв. към 07.02.2017 г., от която дата е сменено управлението
на дружеството. Сочи, че в предходен период и до посочената дата не е
извършвана инвентаризация, като от предходното ръководство не са предадени
счетоводни документи, установяващи начина и основанието за заприходяване и
разходване на суровини, материали и стоки до посочения по-горе размер от 217
955,20 лв. Счита, че неотразяването на липсите се дължи на предходна нередовна
отчетност на резултатите от стопанската дейност.
На ревизираното дружество е
връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК (л.112), с което е указано, че
основата за облагане с ДДС за ревизирания период ще се определи по реда на чл.
122 от ДОПК и е дадена възможност да представи доказателства и да вземе
становище.
В предоставения срок ревизираното
дружество не е депозирало декларация-обяснение.
Извършен е анализ на относимите към
дружеството обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.8 ДОПК.
През ревизирания период дружеството – жалбоподател
е извършвало дейност „производство на мелничарски продукти“ с предмет на
дейност: производство на брашно и мелничарски продукти.
След извършения анализ на представените от ЗЛ
документи и писмени обяснения, органът по приходите намира, че ревизираното
дружество не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие
с изискванията на Закона за счетоводството и Национални стандарти за финансови
отчети за малки и средни предприятия. При ревизията не са представени
счетоводни документи и справки, касаещи дейността му за ревизирания период, а именно - хронология на счетоводни сметки 302 – материали, 303 – продукция и 304 –
стоки, аналитична отчетност за придобити и изписани стоки, материали, продукция
/количества и стойност/. Взета е предвид представената от управителя на
дружеството обяснителна записка, че счетоводната документация не е предадена от
предходния управител.
На следващо място, органът по приходите е
установил, че издаденият от дружеството протокол № **********/07.02.2017г. за
установени липси не е отразен в данъчен период
от 01.02.2017г. – 28.02.2017г., нито в следващите периоди, съгласно
изискванията на чл.79, ал.4 от ЗДДС и чл.86, ал. 2 от ЗДДС.
Поради това ревизиращият орган приема наличието на
обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т.8 от ДОПК- липсваща или
непредставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, водено
счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане и данни, че ревизираното лице не осигурило достъп до счетоводни данни
от значение за производството, съхранявани на електронен носител.
Затова върху жалбоподателя е
възложена доказателствената тежест в съдебното производство по оборване на
констатациите в ревизионния акт.
Така, данъчната основа е
определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, на база на която са установени задължения
по ЗДДС.
Ревизиращият екип констатира, че дружеството не е отразило съгласно
изискванията на чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗДДС в дневника за продажбите си за
данъчен период 01.02.2017г. - 28.02.2017г. дължимия данък за ползвания данъчен
кредит на липсващите суровини, материали и стоки, установени от дружеството
през февруари 2017г. и установени от органите по приходите при извършената
инвентаризация през май 2019г. При тези обстоятелства начислява ДДС в размер на
ползвания данъчен кредит при придобиването на липсващите материали, продукция и
стоки в размер на 43 599,04 лв. за данъчния период от 01.02.2017 г. до
28.02.2017 г. върху определената от него данъчната основа по реда на чл.122,
ал.2, т.1, т.2, т.4, т.11, т.15, т.16 от ДОПК в размер на 217 995,20 лв.
ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА :
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е в предвидения от закона срок, от лице с доказан интерес
от оспорването и отговарящо на изискванията на чл. 156, ал.1 от ДОПК.
ІІІ. ПРАВОТО:
Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и
предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт
е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК,
след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от
закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл.120
от ДОПК.
Извършените процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат
реквизитите по чл. 50, ал.2 от ДОПК, поради което - на основание чл. 50, ал.1
от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите,
установени с тях.
В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата,
относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил
е мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна
част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт.
В жалбата е посочено, че разглежданата ревизия е втора по ред за дружеството,
като предходната е завършила с РА, отменен изцяло от директора на дирекция
„ОДОП” - Бургас. Решаващият орган е дал задължителни указания, за които
дружеството твърди, че не са спазени. Съдът установи наличието на тези указания
в съдържанието Решение № 78/28.04.2021г.
на директора на дирекция „ОДОП” и счита, че същите са изпълнени коректно и в
пълен обем.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на ревизионния акт са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи
до отмяната му на това основание.
Не е спорен размерът на определените задължения. Спорно по делото е
наличието на предпоставки за извършване на ревизия по реда на чл.122 ДОПК.
Съдът намира, че доказателствата
по делото предпоставят положителен отговор. Ревизиращият екип правилно е
преминал към облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради наличието на
обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т.4 и т.8 от същия.
В хода на ревизията е установено,
че към 31.12.2018г., съгласно представената от дружеството оборотна ведомост
(л.88), крайните салда на гр.30 „Материали, продукция и стоки“ е общо в размер
на 1 195 669,95лв. Същевременно установената наличност на материалните запаси
на дружеството при извършената на 21.05.2019г. инвентаризация е в размер на 8 791,20лв.
т.е при проверката е установена разлика между декларираните стойности в гр.ЗО
по оборотната ведомост и установените стойности при инвентаризацията в размер
на 1 186 878,75 лв. Органът по приходите е взел предвид установеното с РА № 02000218000804-091-001/10.01.2019г. (968
883,55лв.), с оглед на което установил, че по счетоводни данни са заведени
материални запаси в гр.30 в размер на 217 995,20лв., които не са налични към
момента на извършване на ревизията, а за посочената стойност е издаден протокол
№ **********/07.02.2017г. за установени липси.
Не е спорно, че
дружеството-жалбоподател не е отразило този протокол в дневника за продажбите и
справка-декларацията си за ревизирания период, нито в последващите периоди,
съгласно изискванията на чл.79, ал.4 от ЗДДС и чл.86, ал.2 с.з. От друга страна
съставеният протокол не е придружен със заповед за инвентаризация,
инвентаризационни описи, от които да са видни вида, количеството и цената на
придобиване на наличните стоки, както и общата им стойност, нито съдържа
описание на стоката, начислен ДДС при производството, придобиването или вноса
на стоката, номер и дата на документа, по който е упражнено право на приспадане
на данъчен кредит. Необходимата информация не е представена от страна на
задълженото лице пред ревизиращите органи, въпреки връчените на лицето две
искания за представяне на документи и писмени обяснения.
От ревизираното дружество не са
представени и хронологии на счетоводни сметки 302 - „Материали“,
303-,,Продукция“, 304 – „Стоки“ и 4531 – „Начислен ДДС за покупките“ за
периодите от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. и 01.01.2017г. -07.02.2017г. и
аналитична отчетност за придобити и изписани стоки, материали и продукция.
Същевременно са представени обяснения от управителя на дружеството, че от предходното
ръководство не са предадени никакви счетоводни документи, установяващи начина и
основанието за заприходяване и разходване на суровини, материали и стоки до
размера на установените липси.
Неснователно е наведеното с
жалбата възражение, че изводите на ревизиращия орган се основават само на
твърденията на управителя на дружеството, доколкото в хода на ревизията
нееднократно от дружеството са изисквани счетоводни документите и справки от
значение за определяне на данъчната основа и ако то бе разполагало с тях
житейски и правно логично би било да ги представи. Още повече, че по искане на
ревизираното дружество е бил удължен срока за възражения срещу изготвения
ревизионен доклад, но такива така и не са постъпили. На следващо място,
изводите на ревизиращия екип, че изисканите доказателства не съществуват не са
опровергани от жалбоподателя и в настоящото съдебно производство
по оспорване на РА, доколкото такива документи и доказателства не са
представени от страна на дружеството.
Затова съдът намира за доказано,
че дружеството не е организирало и водило текущо счетоводство в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството и Национални стандарти за финансови
отчети за малки и средни предприятия.
Възражението за липса на коректно
посочване на приложимата хипотеза на чл.122, ал.1 от ДОПК, в уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, е
неоснователно. Действително в същото е посочено, че са установени данни за
укрити приходи или доходи по чл.122, ал.1, т.2, но съдът счита, че доколкото целта
на разпоредбата на чл.124 е да се уведоми ревизираното лице, че основата за
облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред, то правото на
защита на лицето не е нарушено, като се има предвид и че му се предоставя срок
за предоставяне на становище и доказателства.
Неоснователни са и възраженията
на жалбоподателя във връзка с извършената на 21.05.2019г. инвентаризация.
Протокол № 0271791, с който е
завършила същата (л.66), е подписан от представителя на дружеството без
възражения. Протоколът е официален документ, с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Жалбоподателят не е поискал откриване на производство по
оспорването му по реда на ГПК, поради което същия следва да бъде кредитиран от
съда.
Твърденията за извършена кражба
на територията на дружеството не са подкрепени с никакви доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че ревизиращия екип законосъобразно е преминал към
извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК за
задълженията по ЗДДС. В хода на ревизионното производство не е представена
изисканата счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и не е осигурен от ревизирания достъп до подлежащ на контрол
обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството -
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ДОПК, даващи основание на
органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка
към определена от него по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основа.
След като е налице обстоятелство
по чл.122, ал.1 ДОПК, по силата на чл.124, ал.2 ДОПК в производството по
обжалването на ревизионния акт, фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното. Т.е., доказателствената тежест е
обърната.
В тежест на органът по приходите
е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, което е сторено, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта.
Последното в случая не е
проведено.
В случаи на установени липси за
стоки, за които дадено лице е използвало приспадане на данъчен кредит, следва
да бъде начислен ДДС.
Според чл. 79, ал. 1 от ЗДДС
регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на
използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за
произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване
на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на
ползвания данъчен кредит. По делото няма спор, че за липсващите стоки е било
ползвано право на приспадане на данъчен кредит.
Алинея четвърта предвижда, че
начисляването на данъка по ал. 1 – 3 се извършва в данъчния период, през който
е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за
определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите
и справка-декларацията за този данъчен период.
Неприлагането на тези изисквания
е уредено законодателно, но то е допустимо само при точно определени хипотези,
регламентирани от чл. 80, ал. 2 от ЗДДС.
Дружеството не доказва наличие на
предпоставки за приложение на посочената разпоредба, поради което за него
възниква задължение, по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, да начисли пълния размер на
приспаднатия данъчен кредит.
Предвид изложеното съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски, на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК ,в полза на ответника, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 357,78 /две хиляди триста
петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, в съответствие с
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложените мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Георги Тончев и С-ие“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - град Айтос, Мелницата, улица
„Славянска“ № 52, представлявано от Я.Г.Д.против ревизионен акт № Р-02000220003876-091-001/09.02.2021
година, издаден от началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП,
потвърден с решение № 78/28.04.2021г. на директора на дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на
жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС, за данъчен период 01.02.2017г.
– 28.02.2017г. в размер на 43 599,04 лева - главница и лихва за забава в размер
на 17 327 лева.
ОСЪЖДА „Георги Тончев и С-ие“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление - град Айтос, Мелницата, улица „Славянска“ № 52,
представлявано от Я.Г.Д., да заплати на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП сума в размер
на 2 357,78 /две хиляди триста петдесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: