Решение по дело №920/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 788
Дата: 12 юли 2018 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20181100600920
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.07.2018 г.

 

Софийски градски съд, НO, VІІ въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ М.

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретар Динева и прокурор Димитров, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н. о. х. д. № 920 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец П.М.П. и по протест на прокурор при СРП срещу присъда от 07.07.2017 г. на СРС, НО, 11 състав, по н. о. х. д. № 6399/2017 г., с която подсъдимият А.А.В. е признат за невиновен в това на 21.03.2015 г., около 22:00 часа в с. Априлово, обл. София, да е отправил закана за убийство към П.М.П. с думите: „Ей сега те заклах като куче и окото ми няма да мигне“, като опрял нож в областта на корема му, което заканване и действие би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у П. и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Отхвърлен е предявеният от П.М.П. граждански иск за сумата от 10000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното деяние.

Делото се разглежда от СГС като втора инстанция, тъй като с определение № 55 от 26.05.2016 г., постановено по н. ч. д. № 506/2016 г. по описа на ВКС, II н. о. е определено прекратеното н. о. х. д. № 134/2016 г. по описа на РС – Елин Пелин да се разгледа от СРС, поради наличие на хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК.

Във въззивната жалба и допълнение към нея се твърди, че присъдата е неправилна, поради което следва да бъде отменена и подсъдимият признат за виновен, респективно бъде уважен предявеният граждански иск. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на някои от свидетелите и не е основал вътрешното си убеждение върху показанията на други от тях, въпреки че са очевидци на деянието.

В протеста и допълнението към него се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда и се моли за постановяването на осъдителна присъда по отношение на обвиняемия. Намира се, че оценката на доказателствата от съда не е направена достатъчно обективно.

В разпоредително заседание на 08.03.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито заседание пред въззивния съд представителят на СГП излага съображения, че в първостепенния съдебен акт са изложени недопустими внушения, предположения и хипотези, неподкрепени от доказателствения материал по делото. Счита, че липсва фактология относно това кои показания се кредитират в хода на съдебното следствие, защо се приема, че не е осъществено инкриминираното деяние от обективна страна, а от субективна страна въобще не е коментирано. Намира, че не са коментирани част от показания, а именно тези на полицейските служители, посетили местопроизшествието. Излага доводи, че е недопустимо да липсва коментар налице ли е някоя от точките на чл. 301, ал. 1 НПК.

Защитата на подсъдимия намира протеста и въззивната жалба за неоснователни, а присъдата за правилна и законосъобразна, постановена след съвкупен и пълен анализ на доказателствата по делото, като при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че в показанията на пострадалия и св. П. са налице съществени противоречия в самото изпълнително деяние. Счита, че правилно е прието от районния съд, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник.

В правото си на последна дума подсъдимият моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като не е извършил престъплението.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК повери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:

По делото са събрани по съответния процесуален ред и в необходимия обем доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на включените и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

С оглед горното и след извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка, която не се различава от възприетата от първостепенния съд:

Подсъдимия А.А.В. е роден на *** г. в гр. Елин Пелин, ЕГН **********, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, с адрес: гр. София, ж. к. „**********.

На 21.03.2015 г. св. П.П. и св. Ж.Д.разнасяли листовки в с. Априлово, обл. София, тъй като П. възнамерявал да участва в изборите за кмет на общ. Горна Малина. Движели се пеш из селото, като П. вървял около 40 метра пред Д.. Около 22:00 часа на последната неасфалтирана улица без административно наименование до св. Д. спрял тъмен джип с включени фарове и свален прозорец, управляван от подс. В.. Последният попитал, дали двамата свидетели са крадци и  поискал да се легитимират, но получил отказ, поради което ситуацията ескалирала и П. побегнал в посока на движение на автомобила, а Д. – в обратната посока. В. започнал да преследва П. и го настигнал на съседната улица, която била с канавка, до която бил паркиран лек автомобил. В. продължил да гони П. около автомобила пеша, крещейки, че е крадец. Св. Й.Д.възприел тази гонитба през прозореца на къщата си, но не забелязал никое от лицата да държи нещо в ръцете си. П. успял да избяга около къщата на св. М., който също възприел преследването и виковете на В. „Крадец, крадец!“. П. и Д. изчакали пристигането на органите на реда в централната част на селото и им съобщили, че били преследвани от лице с джип и нож. П. възпроизвел пред служителите на МВР частично възприетите от него вид и номер на автомобила, който впоследствие бил установен като собственост на майката на подс. В..

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран по делото и по специално на гласните доказателствени средства: показанията на св. П.П. (включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), показанията на св. Ж.Д.(включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК), показанията на св. Г.П., показанията на св. А.В., показанията на св. Й.Д.(включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), показанията на св. И. М. (включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК), показанията на св. А.Й.(включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), показанията на св. В.С.(включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), показанията на св. П.Б., показанията на св. Б.Б., обясненията на подс. А.В., протокол за очна ставка, протоколи за разпознаване, справки, вкл. справка за съдимост, заключението на изготвената и приета по делото СППЕ, както и от останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.

Районният съд е направил убедителен и обстоен анализ на доказателствата, който въззивният съд изцяло споделя. При направен самостоятелен анализ, въззивният съдебен състав се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно недоказаността на инкриминираното деяние и неговото авторство.

По делото е установено с необходимия доказателствен капацитет, че процесното деяние не е извършено от подс. А.В., който извод бе основан върху събраните в производството гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

Безспорно се установява времето, мястото на процесните събития, участието на В., П. и Д. в тях, преследването с автомобил, а после и пеша, като противоречие е налице в обстоятелството относно отправянето на вербална заплаха от страна на подсъдимия, годна да предизвика основателен страх, както и използването на нож за тази цел.

Правилно и обосновано районният съд не е основал изцяло своите изводи на показанията на св. П. и св. Д., върху които се гради обвинителната теза, тъй като ги е счел за непоследователни, фрагментарни, вътрешнопротиворечиви и некореспондиращи както помежду си, така и с останалата доказателствена маса.

Настоящата инстанция намира, че в самите тях, а отделно между тях и останалите свидетелски показания, както и обясненията на подсъдимия, са налице съществени противоречия, които не позволяват да се изпълни основното изискване за постановяване на осъдителна присъда, а именно обвинението да е доказано по несъмнен начин. Св. П. заявява, че подсъдимия му е опрял нож в областта под лявата част на гръдния кош и му казал „Ей сега те заклах като куче“, след което запалил джипа и го подгонил. Гонитбата продължила около паркирана кола, след като В. оставил джипа да работи, при което пострадалият успял да звънне на тел. 112 от номер ********** или **********. Според П. двамата с В. са се намирали зад джипа, когато последният опрял в него нож, след като слязъл от управлявания от него автомобил. В показанията си изтъква, че бягал около колата, която била с работещ двигател, а после бил гонен пеша около друга кола. След прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК П. заявява, че шофьорът на джипа бил насочил нож и към св. Д.. В показанията си от д. п. П. заявява, че шофьорът на джипа слязъл от него и тръгнал към Д., като размахвал нож в дясната си ръка. Впоследствие след като установил кое е лицето П.П. му заявил: „Ей сега те заклах като куче и окото няма да ми мигне“ и му опрял ножа до левия хълбок, като направо го притиснал с тялото си. Гонил го с джипа, после пеша около колата, още държейки ножа. Тичайки П. звъннал на тел. 112 и видял, че Д. също звъни. Изтъква, че острието на ножа било около една човешка длан.

От друга страна пък според показанията на св. Д. след като слязъл като обезумял от джипа, шофьорът опрял в лявата част на тялото на П. нещо, което държал в ръката си, най-вероятно нож и викал „Ще ви заколя, ще те заколя“. След това свидетелят забелязал, че П. бягайки обикаля около някакви коли, преследван от джипа, в който момент св. Д. се обадил на тел. 112 от собствения си телефон с номер **********, като се представил за П.П.. След прочитане на показанията от д. п. по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК Д. заявява, че не е бил нападан или заплашван. В тези показания изтъква, че шофьора на джипа му е налитал като обезумял и тогава видял, че има нож.

На другия полюс са обясненията на подс. В., който разказва, че спрял с джипа до свидетелите П. и Д., които останали от дясната страна на колата, свалил дясно предно стъкло и ги попитал, дали са крадци, при което те не отговорили, а побягнали. Подсъдимият се впуснал с джипа да преследва  П., който побягнал по посоката на движение на колата, а впоследствие го гонил и пеш, като едновременно с това викал, но не успял да го хване. Заявява, че не е чувал името на пострадалия. Твърди, че първият път не е слизал от колата, а двамата свидетели нито се представили кои са, нито му предоставили агитационни материали. Изтъква, че не е имал нож нито у себе си, нито в автомобила. Според него двамата свидетели не са носели никакви вещи у себе си и не са споменавали никакви имена.

Св. Й.Д.заявява, че е чул викове „Крадец, крадец“ и е забелязал две лица да се гонят около колата на сина му, паркирана пред къщата му, като в едното от лицата е познал подсъдимия, но не е видял той да носи нищо в ръцете си, което, според свидетеля, е било възможно да се забележи, тъй като лицата са били осветени от улична лампа. След прочитане на показанията на свидетеля от д. п. по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК той се съгласява, че е възможно тези събития да са се случили през м. март 2015 г., след 22 часа.

Св. И. М. единствено заявява, че е видял подсъдимия на улицата пред къщата си след 22 часа, който викал и не носел нищо в ръцете си.

Разпитът на св. А.Й.установява, че след сигнал за скандал със св. С. са пристигнали в с. Априлово, където са установили св. П., който им заявил, че е бил заплашван с нож от неизвестно лице, като посочил и непълен номер на л. а. В приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания от д. п.Й.посочва, че са били изпратени на сигнал в с. Априлово на 21.03.2015 г. около 22:20 часа. П. им заявил на място, че със спътника му са били гонени с джип, дал непълен номер, но такъв л. а. не бил установен.

Св. С. също разказва, че със св.Й.се отзовали на сигнал в с. Априлово, където установили две лице, едното от които св. П., които заявили, че са били заплашвани с нож от неизвестно лице без да дадат допълнително описание на лицето и ножа. От приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от д. п. се установява, че сигналът е бил получен на 21.03.2015 г. около 22:20 часа и на място са били установени две видимо уплашени лица, които заявили, че докато разнасяли предизборни листовки край тях спрял мъж с джип и след като попитал кой е П.П. извадил нож и започнал да ги гони и заплашва, че ще ги убие. П. на място подал сигнал за заплаха и посочил номера на автомобила. Повтарял, че мъжът искал да го заколи с голям нож.

Св. П.Б. съобщава, че една вечер на 2015 г. забелязал как фарове на джип осветили двама човека, които побягнали в различни посоки и джипът се впуснал да преследва едно от лицата, след като при тръгването загаснал и веднага отново запалил. Свидетелят е категоричен, че лицето, управлявало джипа, не е слизало от него. Заявява също, че не е чул да звъни телефон, а вероятно е щяло да му направи впечатление. Впоследствие разбрал, че е имало гонитба и че подс. В. е управлявала джипа.

Съдът кредитира и показанията на св. Б.Б., според които около 2015 г., една вечер преди полунощ, свидетелят забелязал фаровете на червена „Тойота“ и двама души от дясната ѝ страна, при което джипът тръгнал след единия от мъжете надясно. Спомня си, че шофьорът на джипа не е слизал, но не си спомня дали е имало разговор между лицата.

При проведено процесуално-следствено действие „очна ставка“ между подс. В. и св. П. се забелязват противоречия по линия на основните обстоятелства от предмета на доказване, а именно свидетелят твърди, че на подсъдимия са били предложени листовки, след което той е излязъл от джипа, опрял му нож в долната лява част на тялото и го заплашил, че ще го заколи като куче. Диаметрално противоположно е изложеното от подсъдимия, според който не са му била давани листовки или споменавани имена, не е слизал от джипа, не е използвал нож, тъй като не е имал такъв у себе си и не е отправял вербални заплахи към никого, а единствено се поинтересувал, дали лицата са крадци.

При анализ на целия набор от гласни доказателствени средства вззивният съд намира, че в своята съвкупност показанията на свидетелите П., М., П.Б. и Б.Б. са вътрешно непротиворечиви, хронологични, незаинтересовани, поради което и правилно са били кредитирани в цялост. Всеки един от свидетелите излага обстоятелства от предмета на доказване, които лично е възприел и които анализирани в своята съвкупност водят до изводи, противоположни на изложеното от свидетелите П. и Д. и които въззивният съд възприе като развитие на случката от процесната нощ. Съдът не намира основание да се съмнява в изложените версии на тези свидетели, тъй като не счита, че някой от тях би бил заинтересован по някакъв начин да излага лъжливи факти, независимо от беглото им познанство с подсъдимия.

На показанията на горепосочените свидетели кореспондират и обясненията на подсъдимия В., който също по един логичен и безпротиворечив начин излага описание на събитията от процесната нощ, като въззивната инстанция намери, че следва да се довери на изложеното от подсъдимото лице, тъй като въпреки че неговите обяснения имат функцията на защитна негова версия, те също така представляват и доказателствен източник, който съдът изцяло кредитира. Фактите, съдържащи се в дадените обяснения, сочат на правдиво изложение на процесните събития, още повече, че съответстват на посоченото от по-голямата група от независими свидетели и останалата, събрана по делото, доказателствена маса.

Подобно на районния съд и СГС счита, че досежно всички значими и относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, между обясненията на подсъдимия и тези на свидетелите не са налице съществени противоречия, а напротив – констатира се пълен синхрон помежду им.

От показанията на свидетелитеЙ.и С. може да се извлече информация за поведението на някои от участниците в процесните събития след твърдяното реализиране на престъпния състав. Те служат за коректив и проверка на показанията на П. и Д., заявени в д. п., а впоследствие и в съдебно заседание и предават факти, твърдени от тях двамата.

От показанията на св. Г.П. и А.В. не се установяват факти от предмета на доказване по делото, а единствено, че свидетелите смятат подс. В. за неконфликтна отзивчива личност, притежаваща добър характер.

При цялостния анализ на свидетелските показания въззивният съд достигна до извод, че изложеното в показанията на свидетелите П. и Д. не отговаря на изцяло на случилото се на процесната дата. На първо място несъответствия има в един от основните факти, а именно обстоятелството, че подсъдимият е имал нож, с който заплашил П.. Това се потвърждава единствено от св. Д., докато никой от останалите свидетели, наблюдавали част от събитията през процесната нощ, не заявяват да са забелязали В. да е държал нещо, с което да е подкрепил евентуално отправената заплаха към П..

На следващо място противоречие има между изложените от тези двама свидетели обстоятелство шофьорът на джипа да е слизал от него, когато именно бил заплашил пострадалия, с останалата част от показанията, както и обясненията на подсъдимия, които установяват, че подсъдимият не е слизал от джипа си, а е започнал преследването на двете лица първоначално с автомобила си, а впоследствие и пеша. Не се подкрепя и казаното от П. и Д., че и двамата били звънели на тел. 112, за да съобщят за отправени им заплахи, а от представената справка от Дирекция „Национална система 112“ се установява, че за процесната дата е постъпвал само един сигнал от телефонен номер ********** от лице, представило се като г-жа Ризова. Настоящата инстанция намира за нелогично заявеното от Д., че същият се обадил на тел. 112, представяйки се за П.П., което допълнително разколебава доверието в показанията на този свидетел.

Настоящият съдебен се солидаризира с извода, до който е достигнала контролираната инстанция, че подсъдимият не отрича да е част от инкриминираните събития, което се потвърждава от протоколите за разпознаване, извършено от свидетелите П. и Д., че именно В. е лицето, управлявало джип процесната нощ.

От заключението на СППЕ на П.П., извършена на досъдебното производство, се установява, че последният е с умствено развитие в границите на нормата и вследствие на възприетото от него е изпитал основателен страх. Въззивният съд се солидаризира с решението на СРС да не даде вяра на заключението на изготвената по делото СППЕ по причина, че по данни на пострадалия експертизата е направила заключение за изпитан от него страх за живота му, но нито твърденията му за упражнено физическо насилие, нито тези за отправени заплахи за живота му са били реализирани в обективната действителност, тъй като се опровергават от данните по делото, поради което настоящият състав намира, че и на твърденията, въз основа на които е била изготвена експертизата, не следва да се отдаде доверие и да се кредитира експертното заключение, направено въз основа на тях.

Правилно и обосновано съдът е кредитирал и останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с целия, събран по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигана до следните правни изводи:

От доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Настоящата инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни правни изводи за липса на съставомерност на извършено от подс. В. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по състава на чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.

За да е осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е необходимо от обективната страна обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Направените изводи не позволяват на въззивния състав да заключи, че подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен, доколкото не се доказва осъществяването на действията, представляващи изпълнително деяние на престъплението. От доказателствата не се установи подсъдимият да е насочил нож срещу пострадалия, нито да е изричал заплахи по негов адрес. Не е налице умисъл за осъществяване на закана с убийство. По отношение на подсъдимия не е оборена презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК.

С оглед гореизложеното въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва подс. В. да е осъществил състава на престъплението, визирано в чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Поради това правилно първата инстанция е признала подсъдимия В. за невиновен и го е оправдала по повдигнатото му обвинение. Следователно неоснователни са твърденията в протеста и жалбата за неправилност на присъдата и искането за отмяната ѝ и постановяването на нова осъдителна такава.

По отношение на предявения граждански иск въззивният съд, в съответствие със събрания доказателствен материал, намира, че същият се явява неоснователен. За да бъде уважена претенцията по чл. 45 ЗЗД е необходимо да са претърпени неимуществени вреди, причинени виновно от подсъдимия чрез осъществяване на противоправно деяние. Както се установи подсъдимият не е автор на процесното деяние, нито пък е налице престъпно такова, поради което правилно предявеният за съвместно разглеждане в наказателно производство граждански иск е отхвърлен като неоснователен.

При извършената на основание чл. 314, ал.1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения постанови своето решение.

С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд, IІІ въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.07.2017 г. на СРС, НО, 11 състав, по н. о. х. д. № 6399/2017 г., с която подсъдимият А.А.В. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и е отхвърлен предявеният от П.М.П. граждански иск за сумата от 10000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното деяние.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                            2.