Р Е Ш Е Н И Е № 68
Гр. Сливен, 20.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 29 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 1252 по описа на Сливенски Районен съд
за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260170/04.12.2020 г.
по АНД № 1252/2020 г. на Сливенски Районен съд е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0804-002192/01.07.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Сливен, с което на М.С.М. ***, ЕГН **********, за нарушение по
чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 6 т. 2 от с.з. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.
Недоволен от така постановеното
решение е останал касационният жалбоподател М.С.М., който го обжалва в срок,
като в жалбата се твърди
незаконосъобразност на същото. Касационният жалбоподател счита, че посочената
в НП норма е бланкетна и следва да се посочи в какво
точно се изразява техническата неизправност, съобразно § 6 от ДР на закона.
Описаното нарушение по-скоро попадало в хипотезата на т. 71 и било без
последствия за безопасността на превозното средство и без значително
въздействие върху околната среда. Не ставало ясно и как служителят на МВР е
установил норми на шум над допустимите. Липсващото шупогазлушително
устройство не било от категорията на неизправност, която може да засегне
безопасността на МПС, нито да породи риск за други участници в движението,
както и нямала значително въздействие върху околната среда. Твърди още, че
липсва идентичност на описанието на фактическата обстановка и квалификацията на
деянието. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
В с.з. касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. ответникът по касационната
жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище
от упълномощен процесуален представител заявява неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното
решение. Позовава се на § 6 т. 72 от ДР на ЗДвП, чл. 101 ал. 4 от ЗДвП и чл. 31
ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства с твърдение за
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен поддържа, че изводите на Районния съд са подкрепени от
събраните по делото доказателства и обжалваното решение е законосъобразно, като
са налице условия да бъде оставено в сила.
Административният съд, в
качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания
за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които е видно, че:
На 09.06.2020 г. около 22.00 часа на паркинга на парк „Юнак“ М.С.М.,
касационен жалбоподател в настоящото производство, управлявал лек автомобил
Опел Астра с рег. № ***, като при извършена от
служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен проверка се установило,
че липсва задния шумозаглушител на превозното средство. При проверката водачът
бил тестван и за употреба на алкохол, която проверка дала отрицателен резултат.
Длъжностното лице – полицейски служител съставил Акт за установяване на
административно нарушение сер. GA №44343/09.06.2020
г., в който приел от фактическа страна, че М.
управлява МПС с неизправно шумозаглушително
устройство – значителна неизправност и квалифицирал това като административно
нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. В акта вписаният като нарушител М.М. вписал, че няма възражения. Въз основа на съставения Акта за
установяване на административно нарушение, Началникът на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Сливен издал Наказателно постановление №
20-0804-002192/01.07.2020 г., с което на М.С.М. ***, ЕГН **********, за
нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 6 т. 2 от
с.з. наложил административно наказание “глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.
За да потвърди Наказателното
постановление, Районният съд е приел, че административното нарушение, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност
на М.М. е доказано по безспорен начин. Съдът подробно
е обсъдил доводите на наказаното лице и при обстоен анализ на относимите правни норми е приел санкционният акт е
материално законосъобразен, а при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока решаващият съдебен
състав е изложил подробни мотиви, съответни на закона, обсъдил е и размера на
наложеното наказание като справедлив и съответен на степента на вината и
допуснатото нарушение.
Настоящата инстанция напълно
споделя горните изводи на Районния съд по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в съвкупност, по безспорен
начин се установява, че санкционираният М. е извършил нарушението, управлявайки
автомобил с установена неизправност. Деянието е квалифицирано като такова по
чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съгласно който движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата задължава
императивно водачите да управляват по пътищата единствено превозни средства,
които отговарят на законовите изисквания за изправност. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на § 6 т. 72 от ДР на
ЗДвП, според която норма "Значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Районният съд е формирал
извод, че липсата на заден шумозаглушител е безспорно значителна неизправност,
като е извършил съпоставка с уредената от законодателя легална дефиниция за
„Незначителна неизправност“, като е приел, че липсата на този елемент води до
възпроизвеждане на високочестотен шум, поради което въздействие върху шумовия
фон на околната среда оказва негативно влияние както върху всички хора, така и
върху останалите участници в движението. Изложените в тази насока мотиви от
първата съдебна инстанция напълно се споделят от настоящия касационен състав и
не е необходимо да бъдат приповтаряни.
С оглед изложеното, направените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното
от Районния съд решение е правилно и законосъобразно. Районният съд не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила
при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от
съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и
направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод
за законосъобразност на Наказателно постановление № 20-0804-002192/01.07.2020 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с което на М.С.М. ***,
ЕГН **********, за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
179 ал. 6 т. 2 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
200,00 (двеста) лева.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо
от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260170/04.12.2020 г. на Сливенски Районен съд,
постановено по АНД № 1252/2020 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.