Р Е Ш Е
Н И Е
№260227
гр. Н., 22.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира
Любенова, като разгледа гр. д. № 1270 по описа на Районен съд
Н. за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 38,
ал. 1 от
ЗУЕС.
От ищеца - Етажната собственост на собствениците на
самостоятелни обекти на сграда, находяща се в гр. Н., ул. „.............., с
идентификатор 51500.502.447.5, представлявана от управителя „В.Г.” ООД – чрез
неговия процесуален представител, е предявен иск срещу „.........С.с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС - за присъждане на сумата от 1739,74 лв. –
вноска за разходите по чл. 50 от ЗУЕС – фонд „Ремонт и обновяване” за периода
21.06.2019г. – 20.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.5.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Н., намиращ в се в процесната
сграда в режим на етажна собственост. Твърди, че на 21.06.2019г. било проведено
общо събрание на собствениците в посочената сграда, на което бил обсъден проект
за бюджет за приходите и разходите за периода 21.06.2019г. – 20.06.2020г. В
бюджета била заложена сумата от 74 000 лева – разходи по чл. 50 от ЗУЕС,
като било взето решение тези разходи да се заплащат от собствениците на всеки
обект според процент идеални части на отделните собственици от общите части в
сградата. Навежда, че ответникът притежава 2,351 % идеални части, поради което
неговото задължение е в размер на 1739,74 лв. Сочи, че било взето решение тези
вноски да се заплащат най-късно в тримесечен срок от началното на съответната
финансова година, т.е. най-късно до 21.09. Твърди, че ответникът не заплатил
задължението си. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията.
Претендират се разноски.
В срок по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на
ответника „.........е подаден отговор на исковата молба. В него се сочи, че
искът е неоснователен, тъй като апартаментът е празен и не се поддържа за
периода доста по-дълъг от визираните в чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС - 30 дни в рамките
на една календарна година. Развиват се съображения в тази насока. Излага се, че
липсва решение на общото събрание, подлежащо на изпълнение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗУЕС. Изтъква се, че в протокола се говори за дължимост на „вноски”, а
с исковата молба се претендира една вноска. Обръща се внимание, че не се
разбира какво точно се дължи. Сочи се, че не е представена оферта за извършване
на неотложните СМР. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените
искове. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се следното
от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание
чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 51500.502.447.5.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Н., който се намира в режим на етажна собственост – в Етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. Н., ул. „.............., с
идентификатор 51500.502.447.5. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на
общото събрание в етажната собственост от 21.06.2019г. са определени разходите
по чл. 50 от ЗУЕС – фонд „Ремонт и обновяване” за периода 21.06.2019г. –
20.06.2020г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че
е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника „.........е докаже
възражението си, че не дължи плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №
32, том II, рег. № 1609, дело № 207/2018г.
от 16.02.2018г., на нотариус С.А., № ...в регистъра на Нотариалната камара (на
л. 6 – л. 7 от делото), се установява, че „.........С.придобило
собствеността върху апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 51500.502.447.5.1, находящ се в гр. Н., ул. „..........)“, бл. 5, ет. 6, ап. 1. Установява се, че апартаментът
бил закупен, ведно с 36,12 кв. м. идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху поземления имот (равняващи се на 2,351 % идеални части
от общите части в сградата видно от площоразпределение
на л. 15 от делото).
На 21.06.2019г. било проведено общо събрание на етажната
собственост в сграда с идентификатор 51500.502.447.5, с адрес в гр. Н., ул. „........,
бл. 5. По т. 1.1.1 общото събрание взело решение в
бюджета за сезон 2019/2020г. да се включат разходи по чл. 50 от ЗУЕС – фонд „Текущи
ремонти и обновяване“ в общ размер от 74 000 лв. По т. 2 от дневния ред
общото събрание решило разходите по чл. 50 ЗУЕС да се разпределят на
собствениците според идеалните части от общите части в сградата. С решение по
т. 3 от дневния ред била определена финансовата година – от 21.06.2019г. до
20.06.2020г., като вноските следвало да се заплатят най-късно до 21.09.2019г.
Както се посочи по делото срещу ответника се претендира
сумата от 1739,74
лв. – вноска
за разходите по чл. 50 от ЗУЕС – фонд „Ремонт и обновяване” за периода 21.06.2019г. – 20.06.2020г. В чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС е предвидено, че вноските в този фонд се
определят с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици. Ето защо вноските са определени в унисон с правилата на ЗУЕС. С
решението на общото събрание е определена за плащане глобална сума от
74 000 лв., която следва да се разпредели според притежаваните от
собствениците идеални части. Същевременно от цитирания документ за площоразпределение се установяват идеалните части в общите
части за апартамента на ответника. Претендираната от
ищеца сума – 1739,74 лв., съответства на притежаваните от ответника идеални
части от общите части на сградата, отнесени към сумата от 74 000 лв.
Съдът намира, че посочената сума се дължи от ответника. В
тази връзка на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание
са влезли в сила. От Решение № 260202 от 27.08.2021г. (към момента влязло в
сила) се установява, че решенията от общото събрание от 21.06.2019г. са
атакувани от ответника по съдебен ред, но по окончателен начин производството
по делото е прекратено. Ето защо решенията на общото събрание са влезли в сила
и следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. В съдебната си практика
върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по
описа на I гр. о. на ВКС) е имала
повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма
насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на
действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки
от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно
за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят
съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че решенията
на общото събрание са влезли в сила по силата на съдебно решение, което е задължително за настоящия съд – арг. от
чл. 297 ГПК. Ето защо въпросите за законосъобразното провеждане на общото събрание не могат да бъдат разглеждани повторно в настоящия процес. Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема
решения за дължимите от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се
приемат глобални решения за разходите в етажната собственост. Управителният
съвет е този, който организира изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на
волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния
апартамент управителят е предприел действия по изпълнение решенията на ОС.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като по т. 3 от
протокола на общото събрание е определен и изричен падеж за плащане –
21.09.2019г., който към момента е настъпил. Следователно задължението е било
определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Поради тази причина не е било
необходимо до ответника да се изпраща допълнителна покана за заплащането на
сумите.
Съдът намира за неоснователно
и възражението, че сумите
не се дължат на основание
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Съгласно цитираната
разпоредба не се заплащат разходите
по ал.
1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от
30 дни в рамките на една календарна
година. От своя страна
разходите по ал. 1 са за управление и поддържане на общите части
на етажната собствености. В настоящия случай се претендират други разходи (фонд "Ремонт и обновяване"), които се определят на друго основание (чл. 50 ЗУЕС) и по различни правила
(чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС). Ето защо разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС няма
никакво отношение към разходите по чл. 50 ЗУЕС, които следва да се заплатят от
етажните собственици. Последното е и напълно логично, тъй като е нормално за
поддръжка на общите части да не се заплаща такса от лица, които не ги ползват
(чл. 51, ал. 2 ЗУЕС), но от друга страна е напълно логично всички собственици
(като притежаващи квота от общите части) да разпределят помежду си (съобразно
квотата) разходите за ремонт и обновяване.
С оглед всичко изложено до
тук, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 69,58 лв. – за платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „.........С., вписано в Търговския регистър на Република Северна Македония с ЕМБС № .....,
данъчен номер ........., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти на сграда, находяща се в гр. Н.,
ул. „.............., с идентификатор
51500.502.447.5, представлявана от
управителя „В.Г.” ООД, сумата от 1739,74 лв. – вноска за
разходите по чл. 50 от ЗУЕС
– фонд „Ремонт и обновяване” за периода 21.06.2019г. – 20.06.2020г.,
определена с решение на общото събрание на етажната
собственост от 21.06.2019г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на
иска – 27.12.2019г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „.........С., вписано в Търговския регистър на Република Северна Македония с ЕМБС № .....,
данъчен номер ........., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти на сграда, находяща се в гр. Н.,
ул. „.............., с идентификатор
51500.502.447.5, представлявана от
управителя „В.Г.” ООД, сумата от 69,58
лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: