РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Държавата, чрез ТД на
НАП София, с която обжалва решение № 763 от 23.06.2022 г., постановено по т.д .№ 1
960/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, с което съдът е
отхвърлил предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция
за приходите - София срещу „Снабтех сервиз“ ЕООД, Г. Г. А. и А. С. А. иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на
Държавата на договор за продажба на МПС от 07.12.2018 г., въз основа на които „Снабтех
сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на Г. Г. А. - купувач, намиращ с в онзи
момент в брак с А. С. А., собствеността върху лек автомобил - „Фолксваген пасат“, с per. №
*** - срещу уговорена продажна цена от 20 300 лв., отхвърлил е предявеният от Държавата,
чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София срещу
„Снабтех сервиз“ ЕООД и „Никол – байк център“ ООД иск с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор за
продажба на МПС от 05.06.2019 г., въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като
продавач, е прехвърлило в полза на „Никол – байк център“ ООД, като купувач,
собствеността върху товарен автомобил - „Пежо боксер“, с № *** - срещу уговорена
продажна цена от 29 940 лв., осъдил е Териториална дирекция на Националната агенция за
1
приходите - София да заплати на „Снабтех сервиз“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер от 3 000 лв.,представляваща съдебни разноски направени за защита в
производството развило се пред настоящата съдебна инстанция, осъдил е Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - София да заплати на Г. Г. А., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 2 100 лв., представляваща съдебни разноски
направени за защита в производството развило се пред настоящата съдебна инстанция,
осъдил е Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София да заплати
на А. С. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 1 500 лв., представляваща
съдебни разноски направени за защита в производството развило се пред настоящата
съдебна инстанция и е осъдил Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София да заплати на „Никол-байк център“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от в размер от 1 500 лв., представляваща съдебни разноски направени за защита в
производството развило се пред настоящата съдебна инстанция.
В жалбата се твърди, че решението е неоснователно и неправилно, като
мотивите по него не кореспондират с всичко, установено по търговското дело. Развиват се
доводи, че Държавата е взискател за установените и изискуеми публични вземания,
възникнали въз основа на данъчни декларации, декларирани от самото ЮЛ, както и че една
от характеристиките на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Твърди, че сделките са осъществени с намерение да се увреди публичния взискател,
задълженията са натрупани преди сключването им, възникнали са с издаването на
ревизионен акт № Р-22220518007422-091-001 от 10.09.2019 г. и връчване на ЗВР № Р-
22220518007422-020-001 от 04.12.2018 г. и след ЗИЗВР № Р-22220518007422-020-002 от
20.03.2019 г., които не са погасени, с извършените сделки не са използвани средства за
погасяване на тези задължения, поради което се създават пречки за взискателя да се
удовлетвори. Твърди, че с продажбата на имуществото длъжникът е намалил същото.
Твърди, че за да се предяви иска е без значение дали длъжникът има друго ликвидно
имущество, както и че системното неплащане на задълженията е още едно доказателство за
намерението да се ощети кредитора НАП. Твърди, че фактът дали и кога публичния
изпълнител е предприел действия по образуване на изпълнителното дело, налагане на
обезпечителни мерки и е предприел действия по принудително изпълнение не може да се
обвързва със законово регламентираното задължение на ЮЛ да начислява и внася коректно
задълженията си. Твърди, че установеното по отношение на пазарната стойност на
автомобилите би имало значение само и единствено, ако длъжникът е използвал получените
средства за погасяване на част от задълженията си. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното като незаконосъобразно, а ако съдът приеме същото за
законосъобразно да промени същото в частта за разноските. Претендира юристконсултско
възнаграждение.
Ответникът „Снабтех сервиз“ ЕООД редовно уведомен оспорва жалбата.
Твърди, че съдебното решение е правилно, мотивирано, законосъобразно, постановено при
спазване на процесуалните правила. Твърди, че съдът правилно е отхвърлил исковете като е
приел, че не е налице втората предпоставка, а именно намерението за увреждане. Развива
доводи по отношение на всяка от двете сделки, , както и твърди, че решението е в
съответствие с приетото заключение на експертизата. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди атакуваното, като претендира разноски.
Ответниците Г. Г. А. и А. С. А. оспорват подадената въззивна жалба. Твърдят,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърдят, че съдът правилно е
съобразил приложимата правна норма, както и че е изградил обоснован извод за
неоснователност на предявеният иск. Молят съда да постанови решение, с което да
2
потвърди атакуваното като претендират разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 763 от 23.06.2022 г., постановено по т.д .№ 1 960/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 2 състав, че съдът е отхвърлил предявения от Държавата,
чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София срещу
„Снабтех сервиз“ ЕООД, Г. Г. А. и А. С. А. иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор за продажба на МПС
от 07.12.2018 г., въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило
в полза на Г. Г. А. - купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А. С. А., собствеността
върху лек автомобил - „Фолксваген пасат“, с per. № *** - срещу уговорена продажна цена от
20 300 лв., отхвърлил е предявеният от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София срещу „Снабтех сервиз“ ЕООД и „Никол –
байк център“ ООД иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за
недействителен по отношение на Държавата на договор за продажба на МПС от 05.06.2019
г., въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на
„Никол – байк център“ ООД, като купувач, собствеността върху товарен автомобил - „Пежо
боксер“, с № *** - срещу уговорена продажна цена от 29 940 лв., осъдил е Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - София да заплати на „Снабтех сервиз“
ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 3 000 лв.,представляваща съдебни
разноски направени за защита в производството развило се пред настоящата съдебна
инстанция, осъдил е Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София
да заплати на Г. Г. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 2 100 лв.,
представляваща съдебни разноски направени за защита в производството развило се пред
настоящата съдебна инстанция, осъдил е Териториална дирекция на Националната агенция
за приходите - София да заплати на А. С. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
от 1 500 лв., представляваща съдебни разноски направени за защита в производството
развило се пред настоящата съдебна инстанция и е осъдил Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София да заплати на „Никол-байк център“ ООД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от в размер от 1 500 лв., представляваща съдебни
разноски направени за защита в производството развило се пред настоящата съдебна
инстанция.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
съгласно представена справка-декларация за данък добавена стойност №
22051161394/14.02.2017 г. за м. януари 2017 г. „Снабтех сервиз“ ЕООД е декларирал общ
размер на начислен данък добавена стойност за съответния данъчен период сумата от 16 450
лв., като след упражняване на право на приспадане на данъчен кредит на внасяне подлежи
сумата от 93.53 лв. От представените по делото данъчна декларация по ЗКПО за 2016 г. №
3
2205И0042675/31.03.2017 г. и годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО №
2205И0054112/03.04.2018 г. за 2017 г. се установява, че дружеството е декларирало
задължения.
Не се спори, а се установява и от представеният ревизионен акт № Р-
22220518007422-091-001/10.09.2019 г., изготвен след проведена ревизия по ЗДДС на
„Снабтех сервиз“ ЕООД за периода от 01.04.2017 г. до 31.10.2018 г., че органите са
установили публични задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на сумата от 953 490.79
лв., от които 810 005.73 лв. - главница и 143 485.06 лв. - лихви. Ревизията е извършена въз
основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-2222-*********-020-001/04.12.2018 г.,
връчена по електронен път на 20.12.2018 г. на електронната поща на дружеството, изменена
със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22220518007422-020-
002/20.03.2019 г., връчена на дружеството на 26.03.2019 г. по електронен път на същия
електронен адрес. Не се спори, а се установява и от представеното писмо с изх. № 23-22-
1624/29.10.2020 г. на заместник-директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София, ревизионен
акт № Р-22220518007422- 001 -001/10.09.2019 г. не е обжалван пред Директора на дирекция
ОДОП София.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор от
07.12.2018 г. за продажба с нотариална заверка на подписите, „Снабтех сервиз“ ЕООД е
прехвърлило правото на собственост върху лек автомобил „Фолксваген пасат“, с per. № ***
на физическото лице - Г. Г. А., като от своя страна последният като купувач се е задължил да
заплати продажна цена в размер на сумата от 20 300 лв. Не се спори, а се установява и от
удостоверение № 20211126174949/26.11.2021 г., че на 27.02.2010 г. купувачът по сделката -
Г. Г. А. е встъпил в граждански брак с А. С. А., като избран от съпрузите и вписан в
Регистъра на имуществените отношения на съпрузите е законов режим на разделност. Не се
спори, а се установява и от платежно нареждане № 181207176466489/07.12.2018 г., че
купувачът Г. А. Г. е наредил превод на сумата от 20 300 лв. от своя банкова сметка в
„Райфайзен банк /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД по открита на името на продавача „Снабтех сервиз“
ЕООД сметка в „Юробан България“ АД, като за основание на превода е вписано „Ф-ра
Фолксваген Пасат - ***“.
Не се спори, а се установява и от удостоверение за застрахователна стойност
Серия А-04 № 28654 от 17.12.2018 г., издадено от ЗБК „Балкан“ АД, че застрахователната е
стойност на лек автомобил „Фолксваген пасат“, с per. № *** представлява сумата от 1 700
лв. Представено е и удостоверение за застрахователна стойност № 88 12.01.2021 г., издадено
от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, видно от което застрахователната стойност на същият лек
автомобил е определена в размер на сумата от 14 800 лв.
Не се спори, а се установява и от договор от 15.11.2018 г., озаглавен
„предварителен договор за покупко-продажба на МПС“, че „Снабтех сервиз“ ЕООД е поело
задължение да проучи, закупи, продаде и достави на „Никол – байк център“ ООД товарен
автомобил в срок до 15.06.2019 г., „Никол-байк център“ ООД е поело задължението да
закупи предложения oт насрещната страна товарен автомобил, отговарящ на предварително
зададени от купувача характеристики, както и да заплати на продавача гаранционна цена в
размер ча сумата от 1 000 лв., която ще му бъде възстановена при прехвърлянето на
автомобила. Не се спори, а се установява и от представената разписка от 15.11.2018 г., че
„Никол-байк център“ ООД е заплатил в полза на „Снабтех сервиз“ ЕООД сумата от 1 000
лв., представляваща гаранционна сума по договора между тях от 15.11.2018 г.
Не се спори, а се установява и от представеният договор от 05.06.2019 г. за
4
продажба на МПС, сключен с нотариална заверка на подписите, че „Снабтех сервиз“ ЕООД
действайки като продавач е прехвърлило правото на собственост върху лек автомобил
„Пежо боксер“, с № ***, на купувача „Никол-байк център“ ООД, като последното
дружество е поело задължението да заплати на продавача продажна цена в размер на сумата
от 29 940 лв. Не се спори, а се установява и от фактура № 6 194/22.04.2019 г., издадена от
„Снабтех сервиз“ ЕООД, продавачът е издал фактура за сумата от 29 940 лв. с вкл. ДДС,
представляваща продажна цена на лекотоварен автомобил. Не се спори, а се установява и от
представеното извлечение, изготвено на 26.11.2021 г., че от открита на името на „Никол-
байк център“ ООД сметка в „Банка ДСК“ АД, с платежно нареждане от 24.04.2019 г.,
дружеството е наредил превод на сумата от 29 940 лв. по сметка на „Снабтех сервиз“ ЕООД
в „Юробанк България“ АД, като за основание на превода е отразена - фактура № 6 194.
От представените по делото два броя удостоверения за застрахователна
стойност - удостоверение Серия А-04 № 29077/05.06.2019 г. и удостоверение №
86/11.01.2021 г. - издадени съответно от ЗБК „Балкан“ АД и от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
е видно, че застрахователната стойност на лек автомобил „Пежо боксер“, с № ***, е
определена в размер на сумата от 1 000 лв., съответно на сумата от 9 400 лв.
Не се спори, а се установява и от разписка, издадена на 05.06.2019 г., че
„Снабтех сервиз“ ЕООД е заплатило на „Никол-байк център“ ООД сума в размер на 1 000
лв., представляващо възстановяване на платена преди това гаранционна сума, уговорена
съгласно договор от 15.11.2018 г.
От заключението на допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че публичните задължения на „Снабтех сервиз“ ЕООД, посочени в т. 1,6. „а“,
„б“ и „в“ от исковата молба, а именно тези, за които са подадени данъчна декларация по
ЗДДС за м. 01.2017 г. СД № 22051161394/14.02.2017 г. (б. „а“), данъчни декларации по чл.
92 ЗКПО - ГДД № 2205И0042675/31.03.2017 г. и ГДД № 2205И0054112/03.04.2018 г. (б. „б“)
и двадесет и две на брой данъчни декларации обр. 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и
УПФ (б. „в“) не са част от задълженията на дружеството, установени с ревизионен акт № Р-
22220518007422-091-001/10.09.2019 г., в който са установени единствено задължения за
данък добавена стойност за периода от м. април 2017 г. до м. октомври 2018 г. Вещото лице
твърди, че на 07.12.2018 г. лицето Г. А. Г., за когото се твърди да е баща на ответника - Г. Г.
А., е извършило банков превод на сумата от 20 300 лв. с посочено в платежното нареждане
основание „ф-ра Фолксваген Пасат - ***“, която сума е постъпила по сметка на получателя
на плащането - „Снабтех сервиз“ ЕООД на 10.12.2018 г.
От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 25.04.2019 г. от банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕООД с IB AN ***, открита
на името на „Никол-байк център“ ООД, е преведена сумата от 29 940 лв. по сметка на
„Снабтех сервиз“ ЕООД с IB AN *** с основание за извършване на превода „фактура 6 194“,
като сметката на продавача е заверена със сумата от 29 940 лв. на 25.04.2019 г. В
обясненията си вещото лице твърди, че към датата на сключване на оспорените договори (
07.12.2018 г. и 05.06.2019 г.) в счетоводството на „Снабтех сервиз“ ЕООД фигурират
5
вземания към трети лица за периода от 01.12.2018 г. до 07.12.2018 г., които са осчетоводени
на обща стойност 22 967 лв., в това число и вземането за сумата от 20 300 лв., дължима от Г.
Г. А. по договор за продажба от 07.12.2018 г., а за периода от 08.12.2018 г. до 31.12.2018 г.
са осчетоводени вземания в общ размер на сумата от 936 079.20 лв., за периода от 01.01.2019
г. до 25.04.2019 г. са осчетоводени вземания, възлизащи в общ размер на 1 019 750.51 лв., в
това число и вземането за сумата от 29 940 лв., дължима от „Никол-байк център“ ООД по
договор за продажба от 05.06.2019 г., съответно за периода от 26.04.2019 г. до 05.06.2019 г.
са осчетоводени вземания в общ размер на сумата от 121 203.60 лв. Вещото лице твърди, че
от А.литичен регистър на счетоводна сметка 304 - Стоки за периода от м.12.2018 г. до
30.06.2019 г. е видно завеждане на стоки (дебитиране на сметка 304) за сумата от 569 200.18
лв., представляващи приблизително 300 счетоводни позиции - покупки на авточасти и
автомобили, както и че на 17.12.2018 г. с основание „изписване при продажба Пасат“ срещу
себестойността му от 19 929 лв. е изписан автомобил, съответно на 22.04.2019 г. с основание
„изписване продажба Боксер“ срещу себестойността му от 24 653.32 лв. отново е изписан
автомобил.
От заключението на допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че действителната пазарна стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с per.
№ ***, към 07.12.2018 г. - датата на прехвърлянето му в полза на Г. Г. А. - възлиза на сумата
от 28 179 лв. с вкл. ДДС (23 482.50 лв. без вкл. ДДС), а действителната пазарна стойност на
лек автомобил „Пежо боксер“, с № ***, към 05.06.2019 г. - датата на прехвърлянето му
възлиза на сумата от 17 943 лв. с вкл. ДДС (14 952.50 лв. без вкл. ДДС).
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК (редакцията към ДВ. бр.17 от 26
февруари 2019 г., която не е променяна от момента на влизане в сила на ДОПК), с които са
атакувани сделки, извършени с намерение да се увредят публичните взискатели, като се
твърди, че сделките са извършени след деклариране на публични задължения от първия
ответник.
С атакуваното решение № 763 от 23.06.2022 г., постановено по т.д .№ 1 960/21
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, съдът е отхвърлил
предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София срещу „Снабтех сервиз“ ЕООД, Г. Г. А. и А. С. А. иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на
Държавата на договор за продажба на МПС от 07.12.2018 г., въз основа на които „Снабтех
сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на Г. Г. А. - купувач, намиращ с в онзи
момент в брак с А. С. А., собствеността върху лек автомобил - „Фолксваген пасат“, с per. №
*** - срещу уговорена продажна цена от 20 300 лв., отхвърлил е предявеният от Държавата,
чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София срещу
„Снабтех сервиз“ ЕООД и „Никол – байк център“ ООД иск с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор за
продажба на МПС от 05.06.2019 г., въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като
продавач, е прехвърлило в полза на „Никол – байк център“ ООД, като купувач,
собствеността върху товарен автомобил - „Пежо боксер“, с № *** - срещу уговорена
6
продажна цена от 29 940 лв., осъдил е Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София да заплати на „Снабтех сервиз“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер от 3 000 лв.,представляваща съдебни разноски направени за защита в
производството развило се пред настоящата съдебна инстанция, осъдил е Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - София да заплати на Г. Г. А., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 2 100 лв., представляваща съдебни разноски
направени за защита в производството развило се пред настоящата съдебна инстанция,
осъдил е Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София да заплати
на А. С. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 1 500 лв., представляваща
съдебни разноски направени за защита в производството развило се пред настоящата
съдебна инстанция и е осъдил Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София да заплати на „Никол-байк център“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от в размер от 1 500 лв., представляваща съдебни разноски направени за защита в
производството развило се пред настоящата съдебна инстанция.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира
същата е процесуално допустима, като подадена от лица, легитимирани в производството и
в установения от закона срок.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с твърденията за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд по отношение на липсата на предпоставката за
уважаване на така предявените искове – намерението да се увреди публичния изпълнител.
Така релевираните твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът намира
за неоснователни по следните съображения:
Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и
общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с
цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216,
ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Следва да се отчете, и
че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на
вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал
принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия
отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД: в хипотезатата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без
значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на
отчуждителя за това.
По силата на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК недействителни по
отношение на държавата са сделки или действия с намерение да се увредят публичните
взискатели, когато са сключени след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията
са установени публични задължения. Въведената предпоставка за обявяване на
недействителността - длъжникът да има установени публични задължения в резултат на
ревизията, предполага тези задължения да са установени с влязъл в сила административен
акт или с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е последователната практика на
ВКС, като например: Решение № 166/30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009 г. на II т.о и Решение
№ 436/22.12.2011 г. по гр. д. 308/2011 г. на III г.о. С оглед на цитирА.та правна норма
настоящият състав намира, че предвидените в закона предпоставки за обявяване на
относителната недействителност на сделки/разпореждания с имуществото на длъжника са
кумулативно изброени от законодателя – атакуваните сделки да са сключени след датата на
установяване на публични задължения и/или след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, в резултат на ревизията да са установени публични задължения, както и сделките
да са извършени с намерение да се увреди публичния взискател. Липсата на една от така
предвидените кумулативни предпоставки предпоставя неоснователност на предявеният иск.
По отношение на първия иск, с които се иска прогласяването на
недействителността на извършената от първия ответник продажба на МПС от 07.12.2018 г.,
7
въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на Г. Г.
А. - купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А. С. А., собствеността върху лек автомобил
- „Фолксваген пасат“, с per. № *** - срещу уговорена продажна цена от 20 300 лв. съдът в
настоящия си състав намира, че същият е неоснователен. Предпоставка за обявяване на
недействителността - длъжникът да има установени публични задължения в резултат на
ревизията, предполага тези задължения да са установени с влязъл в сила административен
акт или с влязло в сила съдебно решение. С оглед събраните по делото доказателства
настоящият състав намира, че първата от посочените предпоставки е налице, тъй като с
ревизионен акт № Р-22220518007422-091-001/10.09.2019 г., изготвен след проведена ревизия
по ЗДДС на „Снабтех сервиз“ ЕООД за периода от 01.04.2017 г. до 31.10.2018 г., органите са
установили публични задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на сумата от 953 490.79
лв., от които 810 005.73 лв. - главница и 143 485.06 лв. - лихви. Ревизията е извършена въз
основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-2222-*********-020-001/04.12.2018 г.,
връчена по електронен път на 20.12.2018 г. на електронната поща на дружеството, изменена
със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22220518007422-020-
002/20.03.2019 г., връчена на дружеството на 26.03.2019 г. по електронен път на същия
електронен адрес. Не се спори, а се установява и от представеното писмо с изх. № 23-22-
1624/29.10.2020 г. на заместник-директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София, ревизионен
акт № Р-22220518007422- 001 -001/10.09.2019 г. не е обжалван пред Директора на дирекция
ОДОП София. Не е налице втората предпоставка, предвидена от законодателя сделката да е
извършена след установяване на публични задължения и/или след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия. В конкретния случай сделката е извършена преди връчването на
заповедта за възлагане на ревизия (20.12.2018 г.), както и преди установяването на
задълженията с влязъл в сила ревизионен акт. С оглед липсата на една от кумулативните
предпоставки съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. Не на последно място
следва да се посочи, че въведеното от ищеца твърдение за недействителност на така
извършената сделка, с оглед на извършването й след деклариране на публични задължения е
неоснователно. Към датата на извършване на сделката редакцията на чл.216, ал.1 от ДОПК
не е била предвидена такава предпоставка. Същата е въведена като основание за
недействителност на сделката едва с изменението на ДОПК обнародвано в ДВ, бр. 105 от
2020 г., в сила от 1.01.2021 г.
Като неоснователни следва да се възприемат наведените доводи относно
характеристиките на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти, както и че Държавата е взискател за установените и изискуеми публични вземания,
възникнали въз основа на данъчни декларации, декларирани от самото ЮЛ. Безспорно,
Държавата е взискател за установени публични задължения, възникнали въз основа на
подадените от първия ответник данъчни декларации, но в действащата към момента на
сключването на сделката правна норма, законодателят не е предвидил като предпоставка за
основателност на предявеният иск сделки, извършени след датата на деклариране на такива
задължения. С оглед на изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете инстанция
настоящият състав намира, че атакуваното решение в тази част е правилно и
8
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на иска, с които се атакува действителността на извършената с
договор за продажба на МПС от 05.06.2019 г. сделка, въз основа на която „Снабтех сервиз“
ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на „Никол – байк център“ ООД, като купувач,
собствеността върху товарен автомобил - „Пежо боксер“, с № *** - срещу уговорена
продажна цена от 29 940 лв., съдът в настоящия си състав намира, че същият е
неоснователен. С оглед на датата на извършване на атакувА.та сделка (05.06.2019 г.),
приложимата редакция на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е тази, обнародвА. в ДВ, бр. 105 от
29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., съгласно която недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са са сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и същите са извършени с
намерение да се увредят публичните взискатели, т.е. предпоставките за успешното
провеждане на така предявеният иск са кумулативно посочените от законодателя и цитирани
по-горе.
По делото липсва спор относно наличието на първите две предпоставки на
закона. Спорно пред настоящата инстанция е наличието на третата предпоставка за
основателност на така предявените искове – намерението да се увредят публичните
взискатели. В тежест на ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обвяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези действия, които са
били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да
бъде установено. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, намерението за увреждане не се
предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. Самото
намерение за увреждане (animus nocendi) като факт е мисъл и желание да се направи нещо
във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора,
най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите (чл. 133 ЗЗД). Следователно като вътрешно
мисловно-емоционално състояние на длъжника (респ. на неговите управителни органи), то
няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на
увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на
всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал
при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на
предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материалзиращи
субективното намерение за увреждане. Ето защо, в случая следва да направи преценка и се
мотивира съществуването/липсата на намерение за увреждане, като обсъдят всички
установени в производството.
Извършвайки такава преценка на установените в производството факти
настоящият състав намира, че не се установява по безспорен начин наличието на тази
предпоставка. Липсва спор, че преди извършването на атакувА.та разпоредителна сделка
9
между страните по нея на 15.11.2018 г. е сключен договор, по силата на който „Снабтех
сервиз“ ЕООД е поело задължение да проучи, закупи, продаде и достави на „Никол-байк
център“ ООД товарен автомобил в срок до 15.06.2019 г., а „Никол-байк център“ ООД е
поело задължението да закупи предложения от насрещната страна товарен автомобил,
отговарящ на предварително зададени от купувача характеристики. Този факт, неоспорен от
ищеца представлява косвено доказателство относно намерението на страните и в частност
на прехвърлителя по атакувА.та сделка. Така сключеният договор предхожда с повече от
месец връчването на заповедта за възлагане на ревизия, поради което разколебава
твърденията на ищеца за съществуването на намерение за увреждане на публичния
взискател. Не на последно място следва да се посочи, че с оглед ангажираните от ответника
писмени доказателства така сключения договор е изпълнел, т.к. и в изпълнение на чл. 2.3 от
договора купувачът е заплатил уговорената гаранция в размер на 1 000 лв.
Липсва спор, а от доказателствата по делото се установява, че договора за
продажба от 05.06.2019 г. е сключен при договорена продажна цена от 29 940 лв. От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза установява, че към датата на
прехвърлянето действителната пазарна стойност на лек автомобил „Пежо боксер“, възлиза
на сумата от 17 943 лв. Извършването на сделка с имущество по цена, значително
надвишаваща пазарната му стойност, отново разколебава твърденията на ищеца за
съществуване на намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател.
Не на последно място следва да се отчете, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че продажната цена за процесното МПС е реално
заплатена. Извършеното плащане е осъществено по банков път по сметка на продавача,
върху която видно от удостоверение издадено от 10.05.2022 г. от публичен изпълнител при
ТД на НАП - София, на когото е поверено провеждането на изпълнението по изп. дело №
*********/2018 г., което е образувано за събиране на публични задължения на „Снабтех
сервиз“ ЕООД, считано от 28.11.2018 г. ( преди сключването на договора за покупко-
продажба), публичният изпълнител е наложил запор. Така наложената мярка не е отменена
към момента на сключването на оспорения договор. От така посочените и установени в
производството факти може да се направи обоснован извод, че интересът на публичният
взискател по отношение на така подучената пазарна цена на продадения актив е напълно
защитен, което по същество изключва увреждане интереса на публичния взискател. Като
неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение за незаконосъобразност на
атакуваното решение, че с продажбата на това имущество длъжникът е намалил същото,
както и че установеното по отношение на пазарната стойност на автомобилите би имало
значение само и единствено, ако длъжникът е използвал получените средства за погасяване
на част от задълженията си. Безспорно с извършената трансформация на имущество от
длъжника в пари, самият факт на трансформацията на имуществото от вещ в пари създава
предпоставки за длъжника много по-лесно да се разпореди с получените парични средства и
да осуети удовлетворяването на публичния взискател от тяхната стойност. Тези твърдения
биха били основателни, ако средствата са постъпили по незапорирА. от самия публичен
10
взискател сметка, или плащането на цената е извършено в полза на трето лице. В
конкретния случай плащането е извършеното по сметка, върху която публичния изпълнител
е наложел запор, поради което разпореждането със средствата по нея може да се извърши
единствено със съгласието на самия кредитор, което предпоставя неоснователност на
въведеното възражение от въззивника.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора съдът намира, че разноски се дължат на ответниците
в първоинстанционното производство. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати
на „Никол-байк център“ ООД сумата от 1 500 лв., на Г. Г. А. сумата от 1 500 лв., на А. С. А.
сумата от 1 500 лв. и на „Снабтех сервиз“ ЕООД сумата от 2 000 лв., представляващи
разноски за един адвокат пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 763 от 23.06.2022 г., постановено по т.д .№ 1 960/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите -
София, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2 да заплати на „Снабтех сервиз“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“
№ 65, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 000 (две хиляди) лв., да заплати на Г.
Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.*** сумата от 1 500 (хиляда и
петстотин) лв. и А. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.*** сумата
от 1 500 (хиляда и петстотин) лв., както и да заплати на „Никол – байк център“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Райко
Алексиев“ № 3 сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лв., представляващи разноски в
настоящето производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11