№ 87
гр. Момчилград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100385 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът Г.. АЛ. М. посочва, че с ответницата
ЮЛВ. Р. М. са сключили граждански брак на 02.11.1990г. за който е бил
съставен акт за сключен граждански брак № **/1990г. От брака си имали
родени три деца- Г. Г.М. и Е. Г.М., които са били пълнолетни. Първоначално
съвместният им брачен живот протичал нормално, но от 15 години между тях
е настъпило отчуждение, които се дължали на обстоятелството, че той е
работел в София и в чужбина, и при връщането си са възниквали спорове.
Наложило се да се наеме жилище в кърджали, т.к. съжителстването им е
станало невъзможно. Живеели в фактическа раздяла и напълно се отчуждили
един от друг, и всеки живеел свой живот, и бракът им съществувал само
формално.
Намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и че следва да
бъде прекратен, тъй като не е бил полезен за тях и обществото. Нямало
възможност за заздравяването на бракът, т.к. разривът между тях е бил пълен
и окончателен. Децата им били пълнолетни, не претендирал и издръжка.
Останалите си отношения щели да уредят извънсъдебно. След прекратяването
1
на брака ответницата да носела брачното си фамилно име. Не претендира
разноски.
Моли, съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения
между страните граждански брак, без съдът да се произнася за вината и при
посочените по-горе условия.
Ответницата, уведомена за исковата молба, и в законоустановеният
едномесечен срок, не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът се явява, лично и с адв.Р.Х., и поддържа
исковата молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения.
Не иска произнасяне по вината за разстройството на брака, и не претендира
разноски по делото.
Ответницата в съдебно заседание, се явява лично и не оспорва исковата
претенция. Заявява, че и тя иска развод.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № **/ 02.11.1990г. на
Община Долни Дъбник /км.с.Крушовица/, обл. Плевен, се установява, че
страните по настоящото производство са сключили граждански брак на
02.11.1990г. в с.Крушовица, общ.Долни дъбник, като ответницата е приела да
носи фамилното име на своя съпруг– М.. В акта е посочено, че предбрачното
фамилно име на съпругата е Л..
Със представените удостоверения за раждане, изд. въз основа на Акт
№ 12/1991г. на общ.Момчилград и Акт № 195/ 1994г. на общ.Момчилград, се
установява, че страните по делото имат родени две деца- Г. Г.М., родена през
1991г. и Е. Г.М., роден през 1994г., които по настоящем са пълнолетни.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лице-
М.Х., снаха на страните, омъжена за техният син, която посочва, че същите са
разделени от време, защото не се разбирали и не живеели в една къща.
Знаела, че искат да се разведат, и считала, че нямат възможност да заздравят
брака си. Всеки живеел свой живот и нямало шанс бракът да се оправи.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради
2
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, чрез неговият процесуален представител.
В същото време се установи, че ответницата също желае развод, който го
заяви изрично в съдебно заседание. По този начин и двете страни показват
ясно отношението си към съществуването на тази брачна връзка.
Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на
исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака- като ищецът и ответницата желае развод,
а и страните са разделени, и живеят в отделни жилища от доста време
/неуточнено от страните и свидетеля по делото/.
По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от доста години, в които
съпрузите живеят разделени в населени места и респ. жилища, и нямат
контакти по-между си като нормално семейство.Т.е. от много години нямат
съвместен живот, като в този период според показанията на свидетеля те
живели на различни места и желае да се разведат. Наличните доказателства, а
и твърденията на ищеца в исковата молба и заявлението на ответницата, че
желае развод, водят до извода, че възникналата през 1990г. брачна връзка
между тях се е разпаднала фактически преди години, без страните да са
направили съответното за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали
същността на брака и задълженията и отговорностите, които той носи със
себе си. Освен това самата фактическа раздяла е прекалено дълга.
Не се установи със една категоричност, че ответната страна има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на
свидетеля е в тази посока- че съпрузите са разделени от много години и че не
поддържат връзка /не общуват.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не
може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищеца и
ответницата в съдебното производство. В същото време и в горният смисъл
3
разпадането на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставането й да
съществува, означава да се запази една лишена от смисъл и съдържание една
формалност, от която няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени години, не поддържат
отношения оттогава, и живеят в различни населени места. Тези факти са
безспорно доказани със събраните по делото гласни доказателства, като в
тази насока са и твърденията в исковата молба и изявлението на ответната
страна.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. Липсва
иска за промяна на фамилното име на ответницата, след прекратяване на
брака, поради и което съдът не се произнася по този въпрос. Липсва и искане
за присъждане за издръжка.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските
права и семейно жилище, поради липса на предмет- страните нямат родени от
брака непълнолетни деца /те са пълнолетни/, както и не са придобили семейно
жилище / не се правят твърдения, че имат такова/. Съдът не се произнася и по
въпроса за издръжката между съпрузите поради липса на искане в тази
насока.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе
разноските, така, както са направени- като липсва искане за присъждане на
разноски от ищеца, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между Г.. АЛ. М. с ЕГН- **********, и ЮЛВ. Р.
М. с ЕГН- **********, граждански брак на 02.11.1990г. в с.Крушовица,
общ.Долни Дъбник, обл.Плевен, за който е съставен акт № **/02.11.1990г. на
общ.Долни Дъбник /км.с.Крушовица/, обл.Плевен, без съдът да се произнася
4
по ВИНАТА за разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца и семейно жилище, както и издръжка между съпрузите- съпрузите
нямат родени от брака непълнолетни деца, придобито семейно жилище, както
и липсва искане за издръжка между съпрузите.
След прекратяването на брака съпругата ще носи фамилното име М..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5