РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Белоградчик, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200015 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. СЛ. АС. от с. Ч., обл.В., ул. ”Т. и в.” № ...,
с ЕГН **********, срещу НП № 991/30.12.2021 г. на Директора на РДГ-
Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и
чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 50,00
лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ вр. чл.213 ал.1 т.1 от
ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на
държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус
м.”MITSUBISHI-L300” / без регистрационни табели и на същото основание -
чл.273 ал.1 от ЗГ постановено отнемането в полза на държавата на предмета
на нарушението – 2 пр. куб. м. дърва за огрев – ясен.
В жалбата се заявява не правилност и не законосъобразност на НП, с
наведени доводи за това според жалбоподателя. Твърдят се допуснати
нарушения, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП, като има
разминаване в двата акта/ документа/ относно цитираните законови
1
разпоредби, а също и в описанието на нарушението. Оспорва се също така
авторството на деянията въобще и излаганата н АУАН и НП фактическа
обстановка. Сочи се и неправилно определяне от АНО на законовия срок, в
който може да се обжалва постановлението – указан е по-малък такъв,
несъобразен с измененията на общия закон ЗАНН, след 23.12.2021 г. В с.з.
представител на жалбоподателя подържа жалбата, сочи освен допуснати
нарушения при оформяне на АУАН и НП – разминавания в часове, дата и
местоизвършване на деянието , също така – неправилно отнемане в полза на
държавата на МПС, чиято стойност не съответства на стойността на дървата,
намерени в него. Алтернативно се иска отмяна на НП само в частта за
постановеното отнемане в полза на държавата на МПС, за което е
разпоредено това.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. по делото и не е
изразила становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 05.12.2021 г. в с Ч., обл. В., в местност в селото, наричана „М.“,
територия на ДГС-„Миджур“ – Чупрене, ок.18.00 ч. от служители на
полицията / РУ-Белоградчик/ бил спрян за проверка микробус без
регистрация, управляван от жалбоподателя Н. А.. В буса имало натоварени
дърва. У полицаите възникнало съмнение за законността на дървата и
надлежния им превоз. По този повод било потърсено съдействие от служител
по ЗГ – местното ДГС „Миджур“-Чупрене. В резултат свид. Е.К. – служител
на това именно стопанство бил повикан и дошъл да извърши проверка по
случая. Така на 05.12.2021 г. вечерта около 18.30 ч. в посочената местност в
с. Ч., К. заварил спряно МПС – микробус м. „MITSUBISHI-L300“ натоварен с
дърва. Покрай автомобила били полицейски служители и още две лица, не
такива. В проведения разговор с полицаите, служителят на горското
стопанство бил уведомен, че жалбоподателят е управлявал буса, а другото
лице, не полицай, което присъствало бил баща на Н. А.. К. забелязал, че
натоварените дърва в МПС, които измерил . 2 пр. куб.м. ясен, не били
маркирани, а Н А. не представил и превозен билет за тях. К. още тогава , на
място съставил констативен протокол за случая, в който вписал като
2
нарушител Н. А., а той го и подписал. Автомобилът и дървата били
задържани, и откарани в двора на административна сграда на ДГС „Миджур“
– Чупрене в селото.
На следващият ден, 06.12.2021 г. свид. К. съставил в присъствието на
повикания в горското стопанство А., АУАН № 991 от 06.12.2021г. на Н. А., за
нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, като вписал в него, като свидетел на
установяване на нарушението – колегата си ИВ. АН. С.. Последният не бил
присъствал на проверката предната вечер, но на 06.12., освен АУАН,
подписал и съставения от К. констативен протокол по случая. Н. А. подписал
акта и приел копие от него.
На 30.12.2021 г. въз основа на АУАН № 991/06.12.2021г. е издадено и
обжалваното НП № 991/2021г. на Директора на РДГ-Берковица, връчено н
жалбоподателя на 05.01.2022 г.
В изисканата справка по делото от Сектор „ПП“ при ОД-МВР Видин е
отразено, че МПС, иззето с АУАН , не е надлежно регистрирано с
съответната система на МВР – в никой сектор на „ПП“ / в зависимост от
адресната регистрация на собственика на автомобила/.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
На първо място, жалбата е допустима. Действително, с оглед
измененията в ЗАНН – в сила от 23.12.2021 г., НП могат да бъдат обжалвани
пред съда в 14 дн. срок от връчването им. А разпоредбата на чл.87 от ЗАНН
указва, че „висящите административно наказателни производства се
довършват по процесуалния ред, установен с този закон“. Този вид
производства се считат за образувани със съставяне на АУАН, поради което и
в настоящият случая – при съставен на 06.12.2021 г. акт, след измененията, в
сила от 23.12.2021 г., производството / макар и пред АНО развивано само до
този момент/ е „висящо“ и за него важат новите правила на ЗАНН – срокът за
обжалване на издадено НП по казуса ще е именно 14 дн. , а не 7 дн. от
връчване на постановлението.
Действително , АНО е пропуснал да съобрази тези изменения в ЗАНН,
и в издаденото от него НП № 991/2021 г. – на 30.12.21г., е отразил срок за
обжалване „7 дни“, но в случая това не се е отразило на правата на
жалбоподателя, тъй като той , получил постановлението на 05.01.22г., е подал
3
жалбата си / видно от клеймото на пощенския плик/ - на 12.01.22 г./ входена в
деловодството на АНО – на 13.01.22 г./, или в законния срок от 14 дни.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
На първо място, съдът констатира, че НП е издадено за деяния,
осъществени и установени на 06.12.2021 г. Както показаха в с.з., и най-вече
актосъставителят, проверката и констатирането на нарушенията, респ.
извършването им е на 05.12.2021 г., вечерта. В АУАН, в съответния реквизит
„дата на извършване на нарушението“ св. К. надлежно е посочил така
правилната дата „05.12.2021 г.“, а „дата и час на откриване на нарушението“
„05.12.2021 г., 18.00 ч.“. Неизвестно защо обаче в НП е посочена като дата,
тази на съставяне на акта – следващият ден. Съдът приема, че това може и да
е техническа грешка, но такава в производствата, като настоящето , е
недопустима и в разрез с правилата по ангажиране на адм. нак. отговорност
на субектите й. Възможно е и АНО да се е подвел от датата, посочена и в
констативния протокол – също 06.12.21 г., но пък тя вероятно също е грешка.
В с.з. и двамата свидетели, служители на ДГС „Миджур“-Чупрене заявиха, че
проверката на Н. А. е извършена на 05.12.21г., и на нея е присъствал само К.,
като и тогава е оформил констативния протокол. Свид. С., без коментар от
съда поради какви причини и с какви мотиви, е подписал същия протокол на
другия ден, удостоверявайки съдържанието му и присъствието си на
проверката. Технич. грешка от страна на К. също е недопустима при
оформяне на документа спрямо последвалото наказателно производство, в
което АНО се е позовал при издаване на НП освен на АУАН и на самия КП.
Установеното от съда до тук е сериозно основание за опорочаване на
производството, развило се пред АНО, и за доказване на самото провинение
на Н. А. – по същество. Но и така констатираното нарушава тотално правата
на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и как, срещу какво да
организира защитата си.
На следващо място, съдът открива още едно съществено нарушение на
правилата, регламентирани общо в ЗАНН, отнасящи се до всички специални
4
закони, какъвто се явява ЗГ. ЗАНН изисква актът да бъде съставен в
присъствието на свидетелите / без значение броя им/ присъствали на
извършване или установяване на нарушението - / чл.40 ал.1/. И когато такива
липсват – актът следва да се състави в присъствието на други, двама,
свидетели – такива само по оформяне на този документ – ал.3 чл.40 ЗАНН. В
настоящия казус и двамата разпитани свидетели по делото – актосъставител и
такъв по акта / където не е отразено от кой вид е той/, заявиха, че на
проверката, респ. установяване на нарушенията, на 0512.2021 г. е присъствал
само Е.К. / освен полицейски служители, които обаче не са ползвани за
свидетели/. Ив. С. е служител на ДГС „Миджур“-Чупрене, който е бил
повикан на другия ден, 06.12.21г., и вписан като свидетел на съставяне на
акта, без да е такъв по извършване или установяване на деянията. Ето защо
според съда е допуснато нарушение и на правилата на чл.40 ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. Не сме изправени и пред хипотезата на чл.40 ал4 от ЗАНН – тъй като в
акта безспорно не се сочи официален документ / например констативния
протокол/ , който да е бил ползван за съставяне на АУАН, за да може в такива
случаи да не се вписва и един дори свидетел по акта. / Независимо, че иначе
НП се позовава на КП, самия АУАН – не/.
На трето място , съдът констатира следващо нарушение пи провеждане
на производството пред АНО. АУАН е съставен за две нарушения – по
чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ – и правилно там са забранени
две отделни обстоятелства / независимо коя форма на изпълнително деяние –
покупко-продажба, други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобиване, съхраняване или преработване, ще се
осъществява /- дейностите да се извършват без маркиране на дървесината и
отделно без превозен билет. При определяне на наказанията от АНО, той е
посочил като основание за това – една и съща разпоредба на закона обаче. Да,
и в двата вида нарушения това е чл.266 ал.1 от ЗГ, но той следва да е свързан
с двете забрани по т.1 и т.2 на ал.1 чл.213 от ЗГ. Вместо това, АНО и за двете
нарушения, се е позовал на чл.266 ал.1 от ЗГ във вр. чл.213 ал.1 т.1 от същия
закон. Т.е. не е направил разграничение за кое от двете деяния, коя от
санкциите „глоба“ налага, макар и да са еднакви по размер те.
Всяко от посочените до тук обстоятелства по казуса, дава самостоятелно
и достатъчно основание на съда да приеме за не законосъобразно издаденото
5
НП и да го отмени, без да обсъжда казуса по същество, вкл. и правилността на
приложената разпоредба на чл.273 ал.1 от ЗГ – спрямо предмета на деянията и
средството за осъществяването им.
По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 991/30.12.2021г. на Директора
на РДГ-Берковица, с което на Н. СЛ. АС. от с. Ч., обл.В., ул. ”Т. и в.” № ..., с
ЕГН **********, са наложени наказания „глоба” в размер на по 50,00 лв. за
всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ,
както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на
държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус
м.”MITSUBISHI-L300” / без регистрационни табели и на същото основание -
чл.273 ал.1 от ЗГ постановено отнемането в полза на държавата на предмета
на нарушението – 2 пр. куб. м. дърва за огрев – ясен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6