РЕШЕНИЕ
№ 1270
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря А. Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110105379 по описа за 2024 година
Ищцата Т. Я. твърди, че с договор за дарение, обективиран в нот.акт
№93, т.V, peг.№8651, дело №874 от 14.12.2006г. на нотариус Т. М. с район на
действие ВРС, регистриран под №237, вписан в Служба по вписвания с акт №
25, том CXVII, вх. peг.№35735/15.12.2006г., Т. А. Н. и е дарил като негова
дъщеря следния недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, ж.к.„Възраждане"-
/местност Теке/, 2-ри микрорайон, с площ 1 000кв.м, при граници:
междублоково пространство, ПИ №194 и ПИ №193 и описание на имота по
кадастрална скица: поземлен имот с идентификатор 10135.3511.1558 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот:
Заповед №18-4642-03.05.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес:
гр.Варна, обл.Варна, район „Младост", ж.к.„Възраждане", целият с площ от
1000кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: комплексно застрояване, предходен идентификатор:
10135.3511.244, номер по предходен план: 253, при съседи на поземления имот
по скица: 10135.3511.254, 10135.3511.244.
Бащата Т. Н. е владял и ползвал гореописания имот от 1000кв.м.
съгласно нотариален акт №74, том IV, дело 935 от 17.08.1959г. на нотариус С.
С.ов. Имотът е бил отчужден и след това възстановен на Т. Ц. съгласно
съдебно решение на ВОС от 24.09.1999г. по адм. д. №448/1999г., потвърдено с
решение №1620/16.03.2000г. на ВАС на РБ по адм.д.№7571/1999г. В
последствие с протокол №17/22.05.2006г. от Общ.Варна е извършен въвод на
владение. Със Заповед №4455/23.10.2019г. е отписан имот с ид.
1
10135.3511.1558 от актовите книги за общинска собственост. Съгласно
договор за доброволна делба №86, том I от 30.05.2014г., вписан в Служба по
вписвания с акт №154, том V, дело 1690, вх. peг. №11177/31.05.2014г.
ответника К. Д. Г. е собственик на съседния имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор 10135.3511.254 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, Общ.Варна, обл.Варна, район
„Младост", ж.к.„Възраждане", целият с площ от 514кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 129, при съседи на поземления имот по скица:
10135.3511.253, 10135.3511.244, 10135.3511.1558. Преди ответникът да
извърши делбата на гореописания имот, имотът е бил съсобствен и е бил от
1000кв.м. съгласно нот.акт за собственост №194, том XXIII,
д.11059/25.07.1994г. В последствие при делбата единият дял е предоставен на
К. Г. с площ от 514кв.м, а другият дял е предоставен на Г. К. с площ от
536кв.м, тоест в повече от това което са имали по предходен акт за
собственост, като не е описано да има придаваеми части по регулация и
съответно те да са платени. В този район доста от имотите са празни
пространства, в това число и преките съседни имоти на имот с ид.
10135.3511.1558. Те са били неоградени години наред с изключение на имот с
ид. 10135.3511.254, който има телена ограда, която спрямо имота на ищцата не
е поставена правилно. Водени са многократни разговори да се измести тази
ограда със съседите, тъй като тя завзема част от имот с ид.10135.3511.1558, но
това, не се е случило през годините. Прези 2024г. ищцата е отдала под наем
собствения си имот, за което е сключила договор за наем, вписан в Служба по
вписвания с акт №21, том I, peг.№281/15.02.2024г. за ползване на имота като
открит паркинг, тъй като имотът й е бил неограден, за да се постави ограда е
било необходимо да се извърши трасиране с цел да се определи точното
местоположение на границите му според титула за собственост и
кадастралната карта, при което се установява, че в имота на ищцата има
навлизане с 83кв.м. от страна на имот с ид. 10135.3511.254 повдигнати в цвят
на скици на л.13 и 15 по делото съответно в зелено и червено. Сочи се, че
между двата съседни имота на ищцата и ответника има телена ограда с
бетонни колчета, която е поставена неправомерно и с нея се завземат
претендираните от нея квадрати. Ищца и нейните наематели са се опитали да
разрешат доброволно възникналата ситуация, като са провели разговори както
със собственика на съседния имот, така и с неговия наемател, тъй като имот с
ид. 10135.3511.254 се ползва като паркинг на коли и е бил ограден, но всички
усилия са били без резултат. Собственикът на съседния имот с ид.
10135.3511.254 не желае да премести оградата спрямо имот с
ид.10135.3511.1558 на правилното местоположение, като по този начин
навлиза в имота на ищцата. Проведени са срещи, разговори, различни
уговорки, но не се стига до споразумение за разрешаване на възникналия
проблем. Отделно от това са сезирани други административни органи-Район
„Младост", Община - Варна, полиция, където са образувани различни
административни производства. Твърди, че към момента на завеждане на иска
ответникът К. Г. владее споменатата реална част от 83кв.м. от поземлен имот с
ид. 10135.3511.254 без правно основание и с действията си препятства достъпа
2
на ищцата в тях, както и на нейните наематели. Ищцата счита, че доказва
собствеността си с гореописания нотариален акт за дарение №93/2006г. и
въпреки това не може да упражнява законовите си права на собственик
пълноценно с оглед на факта, че и се ограничава правото да ползва реална
част от 83кв.м. Счита, че обстоятелствата, че ответникът владее процесната
реална част от 83кв.м, която представлява част от поземления имот с ид.
10135.3511.254 без правно основание, а ищцата няма достъп до тях, въпреки,
че е собственик, както и нежеланието на ответника да премести оградата си
съгласно протокола за трасиране, обуславят правният и интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ищцата на основание договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №93, том V, peг.№8651, дело №874 от
14.12.2006г. на нотариус Т.М. с район на действие ВРС, регистриран под №
237, вписан в Служба по вписвания с акт № 25, том CXVII, вх. peг.
№35735/15.12.2006г., е собственик на 83кв.м. реална част повдигната в розов
цвят на скица приложена по делото на л.15 от поземлен имот с идентификатор
10135.3511.254 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-64-03.05.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес:
гр. Варна, област Варна, Район „Младост", ж.к. „Възраждане", целият с площ
от 514кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен
план: 129, при съседи на претендираната част: 10135.3511.1558,
10135.3511.244, 10135.3511.254, и да се осъди ответницата да предаде на
ищцата владението на 83кв.м. реална част от поземлен имот с идентификатор
10135.3511.254 повдигнато в жълт цвят на приложената по делото скица на
л.46, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че
е собственик на ПИ 10135.3511.254 с площ от 514кв.м., който е придобила на
основанията, посочени в исковата молба. Оспорва твърденията в исковата
молба, че процесната реална част от 83кв.м. представлява част от собствения й
ПИ с идентификатор 10135.3511.254 по КККР на гр.Варна. Същият е с площ
от 514кв.м. и граници, така, както са посочени на скицата, представена от
ищцата, като в същия не е включена реалната част с площ от 83кв.м.,
повдигната в цвят на скицата към уточняващата молба на ищцата. Видно е от
скицата, че тази реална част попада в границите на ПИ с идентификатор
10135.3511.1558, собственост на ищцата, а не на ответницата. Фактът, че тази
част е оградена, не води до извод, че реалната част от 83кв.м., предмет на иска,
представлява част от ПИ 10135.3511.254. Ответницата твърди, че не владее
или държи тази реална част, нито е упълномощавала или възлагала на трето
лице да я ползва, владее или държи. След като е придобила правото на
собственост на ПИ с идентификатор 10135.3511.254 с площ от 514кв.м. по
силата на договора за доброволна делба №86 том I от 30.05.2014г.,
ответницата е започнала да отдава имота на „К." ООД, като към момента
дружеството ползва имота по силата на договор за наем, сключен на
01.03.2024г. Както с този договор, така и с договорите за наем, сключвани
преди това, след 2014г., ищцата е предоставила ползването под наем на
дружеството, собствения си ПИ с идентификатор 10135.3511.254, с площ от
3
514 кв.м., толкова, колкото е площта на имота по документи за собственост и
по скица. Между страните по наемното правоотношение не съществува
уговорка наемателят да ползва реална част от 83кв.м. от съседния имот.
Ответницата твърди, че не е поставяла телена ограда между собствения си
имот и имота на ищцата, в т.ч. не е ограждала процесната реална част. Никога
не е ползвала или държала тази част и не е демонстрирала намерение да я
владее като своя. Не оспорва и никога не е оспорвала правата на собственост
на ищцата върху ПИ с идентификатор 10135.3511.1558 с адрес гр.Варна,
ж.к."Възраждане", включително и върху реалната част от него с площ от
83кв.м. и граници, отразени на приложената с уточняваща молба скица изх. №
15-526315-23.05.2024г., издадена от СГКК. Имотът бил ограден от „К." ООД
през 1995г. и се ползва до настоящия момент от него като паркинг,
включително като паркинг се ползват и процесните 83кв.м. от имот
10135.3511.1558. Поради това в случая трето за спора лице е оградило
реалната част от имота на ищцата и е ползвало тази част. Счита, че поради
изложеното, липсва правен интерес за водене на иска за собственост на Т. Я.
срещу ответницата. В случая оспорващият и претендиращ права върху тази
част от имота е друго лице-ТД. Твърди, че в случая, с исковата молба не са
изложени твърдения, че ответницата владее или държи процесната реална
част от имота на ищцата; няма въведени конкретни твърдения, че именно тя е
поставила оградата, с която е заградена част от ПИ с идентификатор
10135.3511.1558 с площ от 83кв.м., а също така и кога е поставена тази ограда.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.108 от ЗС.
Страните не спорят, че всяка от тях е собственик на имот, като двата
имота са съседни и относно наличието на ограда, като спорът е кога е
изградена тази ограда, къде е разположена тя и с какви уговорки.
Ищцата се легитимира като собственик на поземлен имот №253 с площ
от 1 000кв.м. в гр.Варна, жк.Възраждане, м-ст Теке, 2-ри микрорайон, при
граници: междублоково пространство, ПИ №194 и ПИ 193 по силата на
дарение извършено в нейна полза и обективирано в нот.акт №93, т.V, рег.
№8651, д.№874/2006г., в който е обективирана сделката. Съгласно
представения договор за доброволна делба от 30.05.2014г. ответницата К. Г.
получава в дял и собственост ПИ с идентификатор №10135.3511.254 с площ
от 514кв.м. при съседи имоти с идентификатори:10135.3511.253 и
10135.3511.244, а Г. Д. К. получава в дял и собственост имот с идентификатор
10135.5511.253 с площ от 536кв.м.
По делото е прието заключението съпроводено с комбинирана скица на
в.л. по СТЕ, в което същото е посочило, че имота на ищеца е с №1558 и е
повдигнат в червен цвят, а имот на ответницата е с №254 и е повдигнат в син
цвят. От скицата е видно, че двата имота имат обща граница, като е нанесена с
тъмносин цвят и съществуващата в момента ограда между тях която е видимо
разположена в имота на ищцата, а не по границата на същия. При това
положение съставът намира, че следва да се позове на установеното от вещото
лице актуално съС.ие, съгласно което от страна на ответницата има навлизане
в имота на ищцата.
По въпросите кога, кой и с каква уговорка е изградил оградата на
настоящото и място и местена ли е тя следва да се взема становище на база на
4
събраните по делото гласни доказателства.
Разпитаният по делото свидетел А. П. заявява в показанията си пред
съда “… когато К. взема под наем този имот/граничещия с ищцата имот на
ответницата/ от някаква жена, тя му е посочила къде да сложи границите.“
Същият свидетел сочи, че местоположението на оградата не е местено от
1995-96г., когато е изградена. Вторият свидетел Н.М. сочи в показанията си, че
е искал да купува имота през 2007г.-2010г., но е научил от ищцата, че има
проблем с границите на имота.
Ответниковите свидетели твърдят, че оградата на имота на ответницата
с която е заградена и спорната част от имота на ищцата е изградена от
наемателя Г.К..
Съобразявайки доказателствата за извършената делба и свидетелските
показания съставът намира, че поделилите се през 2014г. ответница и Г. К.
първоначално са били съсобственици на един цял имот който е граничел
частично с имота на ищцата. Предвид показанията на всички свидетели този
общ на ответницата К. Г. и на Г. К. имот е бил ползван за паркинг, като преди
делбата е била поставена ограда на този паркинг, която ограда съгласно
скицата на вещото лице навлиза в имота на ищцата и включва част от него в
паркинга. При това положение съставът приема, че ответницата щом е
запазила оградата след като е станала едноличен собственик на имот
№10135.3511.254 със запазване на завареното съС.ие на оградата е извършила
действие по оспорване собствеността на ищцата и завладяване на процесната
площ от 83кв.м. реална част оцветена в жълто на скицата изготвена от вещото
лице на л.117 от делото. От друга страна ответницата в отговора си по чл.131
от ГПК изрично е заявила, че ограждането на процесната реална част не
обуславя извода, че тази част е част от нейния имот. Пак в отговора на
исковата молба ответницата изрично е заявила, че не е демонстрирала
намерение да владее частта като своя и е посочила, че не оспорва правото на
собственост на ищцата, като тези твърдения директно противоречат на факта,
че след като е станала едноличен собственик на имота не е привела оградата в
съответствие с границите на имота си.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата е доказала качеството си
на собственик върху процесните 83кв.м. реална част от имот 10135.3511.1558,
които неправилно е посочила като част от имот №10135.3511.254. Въпреки
несъответствията в идентификаторите на имотите съдът намира, че
обвързващият го петитум е графичното изобразяване на претендираната площ
по скица и следва да се съобрази с него.
Ответницата следва да бъде осъдена да предаде на ищцата владението
върху коментираните 83кв.м. реална площ съгласно повдигнатото в жълт цвят
на скицата на л.117 по делото която се явява неразделна част от настоящото
решение.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и сторените
по делото разноски в размер на 3 799.95лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищеца Т. Т. Я.
ЕГН********** от гр.Варна, Вилна зона, *** и ответницата К. Д. Г.
ЕГН********** от гр.Варна, ***, че ищцата е собственик на 83кв.м. реална
част от имот с идентификатор 10135.3511.1558 съгласно скицата намираща се
на л.117 от делото и повдигнати в жълт цвят на същата и ОСЪЖДА
ответницата да предаде владението върху посочената реална част на ищцата,
на осн. чл.108 от ЗС, като решението е постановено при участието на третото
лице помагач „К.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** на
страната на ответницата.
ОСЪЖДА К. Д. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на Т. Т. Я.
ЕГН********** от гр.Варна, Вилна зона, *** сумата от 3 799.95лв. разноски
по делото, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6