№ 330
гр. гр. Д., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500481 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.Д. срещу решение №426/17.05.2022
г.,допълнено и поправено в частта за разноските с определение
№1277/31.05.2022 г. и определение №1510/28.06.2022 г.,по гр.д.№3788/2021 г.
на Д.кия районен съд,с което е признато за незаконно уволнението на Т. Г. В.
с ЕГН **********,извършено със Заповед №00790 от 06.10.2021 г.,издадена
от управителя на „***” ЕООД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Д.,***,и е отменена като незаконосъобразна заповедта;Т. Г. В. с ЕГН
********** е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност
„***” в „***” ЕООД,като дружеството-въззивник е осъдено да заплати на В.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв и по сметка на
ДРС държавна такса в размер на 60 лв.Според въззивника
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение
на материалния закон,при съществени процесуални нарушения и поради
необоснованост.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
исковете,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете
1
инстанции до момента.В жалбата подробно са изложени всички съображения
на въззивника по същество на спора,наведени и в първоинстанционното
производство,като детайлно са обсъдени и тълкувани всички събрани
доказателства.В частност се оспорва изводът на районния съд,че към датата
на уволнението не било налице намаляване обема на работата.Изводът не
съответствал на фактите и обсъдените доказателства,които били погрешно и
превратно изтълкувани от съда,противоречал на материалния закон и
съдебната практика,като съдът игнорирал част от възраженията и
доказателствата на ответника.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Т.
Г. В. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение,като претендира присъждане и на
сторените от същия разноски в настоящата инстанция.Сочи,че обжалваното
решение е постановено при пълно обсъждане на събраните доказателства и
правилно приложение на материалния закон,а доводите на въззивника били
напълно неоснователни.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.315 ал.2 от
ГПК във връзка с чл.259 ал.1 от ГПК /първоинстанционният съд е обявил
решението си на 17.05.2022 г.,от която дата тече срокът за въззивно
обжалване при условията на бързо производство,респ. жалбата е подадена на
27.05.2022 г. при изтекъл за въззивника срок за обжалване на 31.05.2022
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е неправилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№3788/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№12279/06.12.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
2
искове на основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ от Т. Г. В. от гр.Д. срещу „***“
ЕООД-гр.Д. за отмяна като незаконосъобразна на заповед №00790/06.10.2021
г. на управителя на ответното дружество,с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ,и за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението му
длъжност „***“ в ответното дружество.
В исковата молба са изложени следните основания за незаконност на
уволнението:
1./Към датата на уволнението не били налице предпоставките на чл.328
ал.1 т.3 от КТ,т.е. не било налице намаляване на обема на работата /след
приключване сезонното *** *** продължавала работа с изваряване на
смоли,т.е. работела целогодишно/;
2./Не била спазена процедурата по КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение,а именно работодателят не се информирал преди
уволнението дали ищецът не попада сред категориите работници,защитени по
реда на чл.333 от КТ;
3./Не бил извършен подбор по критериите на чл.329 ал.1 от КТ.
В писмен отговор ответното дружество изразява становище за
неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Относно първото
основание за незаконосъобразност,посочено от ищеца,навежда,че е налице
реално намаляване на обема на работата,засягащо трудовите функции на
ищеца.Работата в *** била намаляла осезаемо през процесния период в
сравнение с летните месеци,поради което работодателят правомерно се
възползвал от възможността,дадена му от закона,и решил да намали броя на
***ите.Следвало да се съобразят следните обстоятелства:
Дружеството се занимавало с *** на тревни култури /сред които ***
лавандула,но и маточина,равнец и чубрица/ и смоли /например тамян/,като
чрез дестилация на същите се извличали етерични масла,които ответникът
продавал на свои клиенти единствено от групата на едноличния
собственик.Дестилацията на тревни култури представлявала значителна част
от общата производствена дейност на предприятието.Сезонът на лавандулата
и на останалите тревни култури бил през летните месеци /края на
май,юни,юли,август и началото на септември/,през който период
производството в предприятието било с най-голям обем и
3
интензивност,защото тогава се преработвала закупената реколта от лавандула
и другите тревни култури.Това водело до необходимост от установяване на
денонощен работен процес за всички мощности на *** и изисквало
ангажиране на преобладаващата част от наличния технически и човешки
ресурс.Изложеното се отнасяло и за работата в *** през летните месеци на
2021 г.,която била със значителен обем.През останалите месеци от годината
извън сезона на тревните култури преработка на лавандула и други тревни
култури не се извършвала,като предприятието се занимавало само с *** на
смоли.По тази причина обемът и интензитетът на производствения процес
/дестилацията/ били значително по-малки и съответно изисквали по-малък
брой ***и.Голяма част от съоръженията в *** изобщо не се ползвали извън
сезона на лавандулата.От наличните 37 дестилационни апарата в дестилация
на смоли се ползвали само 10,а останалите 27 не се ползвали,а честотата и
интензивността на работата по дестилация на смоли била значително по-ниска
от тази на тревните култури /за сравнение-лавандула за дестилация се
зареждала в апарат на всеки 90-120 минути,докато смолите се зареждали
веднъж на 4-5 дни/.Работата през септември и октомври 2021 г. и следващите
месеци била спаднала значително.Ответното дружество продавало своята
продукция единствено на свързани лица,с оглед на което количеството
етерични масла,които следвало да бъдат дестилирани,а оттук и количеството
тревни култури и смоли,които следвало да бъдат обработени,се определяли
предварително на годишна база от страна на едноличния собственик на
дружеството.В тази връзка за 2022 г. последният бил предвидил значително
намаление в количествата лавандула и смоли /почти двойно намаление/,които
следвало да се закупят и дестилират,а лавандулата и тамянът били двете
основни производства.Същевременно нямало изгледи в рамките на текущата
2022 година да се обработят допълнителни количества тревни култури,които
не са били предвидени,тъй като спецификите на работния процес и в частност
сезонността на тревните култури изисквали нужните количества за 2022 г. да
бъдат предварително планирани,закупени и доставени за обработка,а
комуникацията и уговарянето на изкупуването с доставчиците на тревните
култури започвали преди сезона.С оглед изложеното обемът на
производството през 2022 г. нямало да достигне нивата от предходните
години.Като отчел горното,работодателят преценил,че през месеците
септември и октомври 2021 г. обемът работа на *** значително бил намалял в
4
сравнение с предходните месеци,както и че не се очаквало бъдещо
увеличение в обема на работата на ***,поради което решил да редуцира броя
***и.
Относно снабдяването с информация за основания за закрила по чл.333
от КТ се сочи от работодателя,че предварителното снабдяване с информация
дали служител се ползва от закрила би било от значение единствено в
хипотеза,при която в действителност е налице основание за закрила,защото
само в този случай пропускът да се изиска информация би се отразил на
законосъобразността на уволнение.В случая ищецът не твърдял в
действителност да се ползва от закрила по цитирания законов текст и
доводите му не се отразявали на законността на уволнението му.
Относно подбора се сочи,че работодателят бил упражнил правото си на
подбор,като приложил правилно критериите по чл.329 от КТ.На база на
резултатите от подбора взел конкретното решение да уволни ищеца Т. В. като
един от тримата ***и,получили най- ниски оценки от назначената нарочна
комисия.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
По силата на трудов договор №192/15.06.2017 г. /на лист 23 от делото на
ДРС/ ищецът Т. Г. В. е бил зает първоначално по срочно трудово
правоотношение с ответното дружество за срок до 30.09.2017 г. вкл. на
длъжността „***“ с място на работа „***“-гр.Д..По силата на допълнително
споразумение от 29.09.2017 г. /на лист 27 от делото на ДРС/ срочното трудово
правоотношение е трансформирано в безсрочно.На 17.09.2021 г. е изготвено
от работодателя предизвестие до ищеца В. за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ поради намаляване обема
на работата,считано от 20.10.2021 г.,което е връчено на В. на 20.09.2021 г.
/лист 30 от делото на ДРС/.Срокът на предизвестието обаче не е бил
спазен,като със заповед №00790/06.10.2021 г. на управителя на „***“ ЕООД-
гр.Д. ищецът е освободен от работа поради намаляване обема на работата на
основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ,считано от 07.10.2021 г.,доколкото при
неспазване срока на предизвестието трудовият договор се счита прекратен с
изтичане на съответната част от срока на предизвестието съгласно чл.335 ал.2
т.2 от КТ /посочено е в заповедта,че 06.10.2021 г. е последният работен ден на
5
ищеца/.
В Кодекса на труда няма дефиниция на понятието „намаляване обема на
работата”.В производствената сфера критериите за оценка на обема на работа
обикновено са количествени,т.е. обемът на работата включва количество на
произвежданата продукция,количество на извършените продажби и
предлаганите услуги и пр.Намаляването е в количествено отношение на
последните и може да се дължи както на външни за предприятието обективни
причини,така и по нарочни субективна преценка и решение на
работодателя.За да бъде намаляването на обема на работа обаче основание за
уволнение по чл.328 ал.1 т.3 от КТ,то трябва да е налице към момента на
уволнението,да е реално/действително/,а не фиктивно,и да има сравнително
траен характер,както и да не е незначително на фона на общото количество
произвеждана продукция,предлагани услуги,извършвани продажби.Подходът
при определяне на период за сравнение е в зависимост от конкретния случай
и характеристиките на производствената дейност на предприятието-
работодател.Намаляването на обема на работата не е задължително да се
отнася общо към дейността на цялото предприятие.Достатъчно е да засяга
конкретната трудова функция,изпълнявана от ищеца-работник/служител.
В случая ищецът Т. Г. В. е заемал длъжността „***“ в ответното
предприятие,като според длъжностната му характеристика /на листи 28-29 от
делото на ДРС/ трудовата му функция е включвала ***,поддържане на
необходимата документация,спазване инструкциите за работа и
технологичния режим на инсталацията,стриктно спазване на работния процес
и технологичния режим на работа,носене на отговорност за произведената
продукция,за изправността на апаратите и машините в ***,участие във
всички дейности,свързани с готовата
продукция,филтруване,декантиране,прелИ.е,и във всички
дейности,съпътстващи промяната на дестилираната суровина,промИ.е на
апаратите,почистване с препарати,пропарване,монтаж и демонтаж на
съоръженията и пр.Доколкото основната дейност на *** е именно *** на
тревни култури и смоли с цел извличане на етерични масла,заеманата от
ищеца В. длъжност е свързана именно с основната производствена дейност на
предприятието.Намаляването на обема на работата по *** на тревни култури
и смоли безспорно засяга трудовата функция на ищеца,защото намаляването
на количеството произведена продукция е свързано с намален брой работещи
6
дестилационни апарати и необходимост от по-малък брой заети в
производството ***и.
Не е спорно между страните,а това е логична последица и от характера на
извършваната производствена дейност от ответното дружество,че
предприятието е с най-натоварена производствена програма през летните
месеци /от края на май до началото на септември/,когато се дестилират
тревните култури /*** лавандула,но и маточина,равнец,чубрица/,продукцията
от които се добива на полето и доставя в предприятието именно през летния
сезон.Маслата от смоли се добиват целогодишно,но маслата от тревни
култури *** през летните месеци,което предопределя по-голямо количество
на преработената продукция именно през периода май-септември на
съответната календарна година.От септември месец нататък до следващия
летен сезон на следващата календарна година количеството на продукцията
намалява,доколкото се съсредоточава единствено в преработката на смоли.От
неоспореното заключение по допуснатата от ДРС съдебно-икономическа
експертиза,изготвено от вещото лице Е. Й.,е видно,че през предходната на
процесното уволнение година /2020 г./ заприходените в предприятието
произведени количества масла от смоли и тревни култури са в общ размер на
94 815,41 кг,от които маслата от смоли са 45 777,49 кг,а маслата от тревни
култури 49 037,92 кг.Маслата от смоли представляват 48,28 % от общата
продукция,а маслата от тревни култури-51,72 % от общата продукция.До
01.09.2020 г. са произведени 49 017,34 кг масла от тревни култури или 99,96
% от годишното производство на такива масла от общата продукция от тях за
2020 г. в размер на 49 037,92 кг,което потвърждава извода,че именно през
летните месеци се произвежда основната продукция на предприятието от
масла от тревни култури.Според данните от заключението по СИЕ през
периода 01.10.2020 г.-31.12.2020 г. са произведени само 20,58 кг масла от
тревни култури или 0,04 % от този вид продукция на годишна база.Данните
за 2021 г.,през която е извършено уволнението на ищеца,демонстрират
същата сезонна тенденция на намаляване на произведената продукция от
масла от тревни култури.През 2021 г. са произведени общо масла от смоли и
тревни култури в размер на 96 864,85 кг,от които масла от смоли 50 609,53 кг
/52,25 % от общата продукция/ и масла от тревни култури 46 255,32 кг /47,75
% от общата продукция/.До 01.09.2021 г. са произведени 46 138,61 кг или
99,75 % от годишното производство на масла от тревни култури.През
7
периода 01.10.2021 г.-31.12.2021 г. са произведени само 116,71 кг масла от
тревни култури или 0,25 % от годишното производство на такива.Очевидно
е,че след началото на месец септември на календарните години
производството на масла от тревни култури почти се преустановява
/произведени са до края на календарните години символични количества/.
Маслата от смоли се произвеждат целогодишно,но и при тях се
наблюдава достигане на значителен процент от общата годишна продукция на
такива масла до началото на месец септември на съответната календарна
година.Така според данните в заключението по СИЕ до 01.09.2020 г. са
произведени 30 403,04 кг масла от смоли или 66,41 % от годишното
производство в размер на 45 777,49 кг,а до 01.09.2021 г. са произведени
35 421,58 кг или 69,99 % от годишното производство в размер на 50 609,53
кг.През оставащия период до края на всяка от двете години 01.10.2020-
31.12.2020 г. и 01.10.2021-31.12.2021 г. са произведени 15 374,45 кг или 33,59
% от годишното производство на такива масла за 2020 г.,респ. 15 187,95 кг
или 30,01 % от годишното производство за 2021 г.
Гореизложените данни сочат,че производствената програма на ответното
дружество е натоварена с производството на по-голямата част от годишната
продукция на масла от смоли и тревни култури до началото на септември на
всяка календарна година,вкл. и през процесната 2021 г.През последните
месеци на годината /октомври-декември/ производството на масла от тревни
култури се преустановява,а производството на масла от смоли е в намален
обем спрямо производствената натовареност през летните месеци.Тази
тенденция се потвърждава и от броя на работещите дестилационни
апарати.През лятото на 2020 г. са работили сезонно 27 бр. апарати,като след
средата на август същите са преустановили работа.Целогодишно извън
летните месеци /2020 г./,т.е. вкл. през периода октомври-декември 2020
г.,работят в предприятието 8 бр. апарати+ 2 бр. тестови,които са прекъснали
работа от 08.12.2020 г. до 31.12.2020 г.През процесната 2021 г. работещите
през летните месеци апарати са 27 бр.,като същите преустановяват работа в
средата на август.През периода октомври-декември 2021 г. са работили 9
бр.апарати,прекъснали работа от 11.12.2021 г. до 31.12.2021 г.Драстично
намаленият брой на работещите апарати от средата на август потвърждава,че
от септември месец нататък обемът на работата в *** значително
8
намалява.Преработката на тревни култури се преустановява и до лятото на
следващата календарна година,като през зимния и пролетния период се
произвеждат единствено масла от смоли.За намаления обем на работата през
септември 2021 г. за сравнително продължителен период свидетелства и
фактът,че намалената щатна бройка за ***и от 27 на 22 се е запазила
минимум в рамките на половин година /така щатни разписания към
10.09.2021 г. на лист 38,към 14.09.2021 г. на лист 40 и към 07.02.2022 г. на
лист 109 от делото на ДРС/.Няма назначени нови работници на длъжността
„***“ непосредствено след уволнението на ищеца-двама от ***ите,които са
участвали в подбора преди уволнението му,като заети по срочен трудов
договора,са преминали на такъв за неопределено време /А. М. и А. Ж. според
заключението по СИЕ/.При тези данни е очевидно,че към датата на издаване
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца В.
/06.10.2021 г./ количеството на произвежданата от *** продукция е намаляло
драстично с оглед сезонния характер на производството на масла от тревни
култури.В този смисъл е налице намаляване на обема на работата,което за
всяка календарна година,вкл. процесната 2021 г.,продължава от септември до
декември на календарната година и от началото на следващата календарна
година до края на май-началото на юни на следващата календарна
година.Касае се за период от 8-9 месеца,който показва трайно състояние на
намален обем на произвежданата продукция за един относително
продължителен период от време.Намаляването на обема на
работата,относимо конкретно и към трудовата функция на ищеца,е безспорно
налице към датата на процесното уволнение.
Нещо повече към датата на уволнението е било ясно,че производствената
програма за следващата календарна 2022 г. е значително намалена спрямо
предходната 2021 г.,т.е. че не само сезонно от септември 2021 г. до лятото на
2022 г. работата ще е в намален обем,но и че трайно се намалява целият обем
на годишната продукция за 2022 г.Констатирано е от вещото лице Е. Й. въз
основа на проверка в счетоводните регистри,оборотни ведомости,главни
книги и годишни финансови отчети на предприятието,че всички произведени
масла се продават на едно единствено дружество от групата на едноличния
собственик,а именно „***“,преименувано от март 2020 г. на „Л***“,а от юли
2021 г. на „***“.Според търговската документация и кореспонденция между
ответното дружество и едноличния собственик „***“ количествата масла по
9
видове се определят от ръководството на групата фирми в ***,като
планирането на количествата и видове масла за всяка следваща година е в
зависимост от продажбите на групата към крайните клиенти на световния
пазар и складовите наличности на запаси на масла,като същите се определят
прогнозно още през месец септември на предходната календарна година след
обсъждане на срещи в *** с ръководството на дружеството.Още през
септември 2021 г. заявените към ответното дружество количества масла за
производство през 2022 г. са намалени на 89 100 кг /спрямо 96 460 кг за
предходната 2021 г./,като намалението на производствената програма е със
7 360 кг или 7,36%.Такова намаление се констатира и за предходната 2021 г.
спрямо 2020 г.,като доставените през 2020 г. масла са 100 669 кг,а през 2021 г.
96 460 кг-с 4 210 кг по-малко или с намаление от 4,18%.Горните данни сочат
траен процес на ежегодно намаление на количествата заявени и произведени
количества масла в ответното дружество,като към датата на уволнението на
ищеца В. производствената програма за цялата следваща 2022 г. е намалена
със 7,36%.Гореизложеното сочи,че към датата на уволнението е било налице
основанието по чл.328 ал.1 т.3 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца.Уволнението не е незаконно на първото посочено в
исковата молба основание.
Не се констатира нарушаване от страна на работодателя на
разпоредбите,касаещи закрилата при уволнение по чл.333 от КТ.Ищецът не е
изложил никакви обстоятелства,аргументиращи попадането му сред
категориите работници/служители,имащи право на такава закрила,и не се е
позовал на нито една от хипотезите на горната норма.
Не е налице и соченото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл.329
ал.1 от КТ,според която при закрИ.е на част от предприятието,при
съкращаване на щата или намаляване обема на работата работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството да уволни
работници/служители,длъжностите на които не се съкращават,за да останат
на работа тези,които имат по-висока квалификация и работят по-добре.Тъй
като в случая се освобождава работник,заемащ една от множество еднородни
трудови функции /***/,подборът не е само право,но и задължение на
работодателя.Задължителният подбор следва да се извърши между всички
лица,заемащи длъжността „***“,независимо дали са заети по срочен или
безсрочен трудов договор.В случая работодателят е изпълнил задължението
10
си да извърши подбор.Със заповед №99/10.09.2021 г. на управителя на
дружеството /на лист 32 от делото на ДРС/ е наредено да се пристъпи към
процедура по извършване на подбор за освобождаване на 3 бр. ***и и 1
бр.***.В щатното разписание на дружеството към 10.09.2021 г. /на лист 38 от
делото на ДРС/ са предвидени 27 щатни бройки за длъжността „***“-
всичките заети.Видно от протокола за извършен подбор №1309/13.09.2021 г.
/на листи 33-36 от делото на ДРС/,осъществен от нарочна комисия,назначена
със заповед №99/10.09.2021 г. на управителя на дружеството,подборът е
извършен между всичките 27 бр. ***и в предприятието.Същите са оценявани
по следните критерии:компетенция,начин на изпълнение на възложената
работа и резултат от свършената работа,трудова дисциплина,работа в
колектив и отношение към колегите.Оценките са от 2 /слабо ниво/ до 6
/отлично ниво/.Горните критерии са съобразени с въведените законови
критерии по чл.329 ал.1 от КТ-квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа.Според практиката на ВКС на РБ протоколът за подбор е
годно доказателство за извършения подбор.Съдът се произнася при
преценката за законосъобразно прилагане на горните критерии при подбора
само на база конкретно посочени от ищеца факти,които опорочават
процедурата по реализиране правото на работодателя на подбор,респ. при
изрично оспорване от ищеца на констатациите в протокола за подбор като
неотговарящи на действителността /решение №156/12.08.2022 г. по гр.д.
№3388/2021 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №62/29.03.2018 г. по гр.д.
№3764/2017 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №155/12.08.2022 г. по гр.д.
№3364/2021 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №387/10.12.2014 г. по гр.д.
№2491/2014 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.В исковата молба такива конкретни
доводи от ищеца В. не са изложени,като най-общо е заявено,че работодателят
не бил извършил подбор по критериите на чл.329 ал.1 от КТ.След
представяне от ответното дружество с отговора на исковата молба на
протокола за подбор от 13.09.2021 г. в първото по делото открито съдебно
заседание ищецът е заявил,че оспорва оценката си по първия критерий
„компетенция“,доколкото е взета предвид само приложената към трудовото
му досие диплома за *** образование,но не и притежаваната от него такава за
*** образование,каквото се изисква за длъжността.Според него не било ясно
какви други факти са преценявани по този критерий-какви изисквания за
професионална квалификация.Ако се преценявала продължителност на
11
трудовия стаж,то той имал по-продължителен от три лица,заети към момента
на подбора по срочни /сезонни/ трудови договори,а именно А. Д. М.,А. И. В. и
А. А. Ж..Не било ясно как е поставена оценката за трудова
дисциплина,доколкото ищецът нямал наложени дисциплинарни
наказания.Неясна била и оценката по критерия „работа в колектив и
отношение към колегите“.При наличното оспорване на констатациите в
протокола за подбор в тежест на работодателя е да обоснове дадените оценки
за ищеца.
В първия критерий „компетенция“ работодателят е включил
образование,квалификация и стаж,като е представена справка по тези
показатели за всичките 27 ***и /на лист 111 от делото на ДРС/.Действително
оценката по този критерий на ищеца е занижена заради зачетеното му ***
образование /такава диплома е била представена от него и приложена към
трудовото му досие-виж листи 21-22 от делото на ДРС/,но същият има
завършено *** образование,изискуемо за длъжността /виж длъжностната
характеристика/,според дипломата на листи 56-57 от делото на ДРС.При
сравнение между справката на лист 111 и протокола за подбор от 13.09.2021
г. е видно,че на лицата със *** образование и без никаква квалификация в
техническа област,респ. и с малък трудов стаж на длъжността,е дадена оценка
4 /така А. М.,А. В.,А. Ж. и Б. А./.Тъй като ищецът също няма техническо
образование,но има *** такова,оценката му по критерий „компетенция“
следва да се увеличи.Оценки от 5 и 6 са дадени от комисията на лица с
технически умения и квалификация по справката на лист 111,които могат да
бъдат от полза за производствения процес,които имат и стаж от порядъка на
2-5 години по специалността.В тази насока са и показанията на свидетеля Т.
Ж. Т.,*** в ответното дружество,член на комисията по подбора:“По
отношение на критерия „компетенция“ на първо място взехме предвид
документи за завършено образование и придобита квалификация…
Разглеждахме и техните допълнителни умения-напр. опит в сервиз,опит като
механик,във В и К областта“,които умения са необходими при ремонт на
машини и съоръжения.Според свидетеля в критерий „компетенция“ е бил
преценяван и трудовият стаж на длъжността,но превес е даван на
придобитите опитност и професионализъм по време на стажа.Ищецът има
повече стаж на длъжността от редица други,получили по-висока оценка,но
очевидно е преценено,че не е усвоил достатъчно професионално дейността и
12
няма допълнителни технически умения.С оглед оспорването от негова страна
и установеното занижаване на оценката му по критерий „компетенция“
поради незачетените обективни показатели „*** образование“ и „стаж на
длъжността“ следва по този критерий да му се постави оценка минимум 4,но
съдът ще възприеме максималната оценка 6 при изчисляване на общата му
оценка.Преценката по оспорените критерии „начин на изпълнение на
възложената работа“ и „работа в колектив и отношение към колегите“
очевидно е строго субективна,почива на впечатления от ежедневната работа и
отношенията в колектива,каквито съдът не би могъл да има за всеки от 27-те
работници-***и.Прилагането на тези критерии не почива на обективни
факти,които съдът би могъл да оцени.Преценката по тези показатели е такава
на работодателя по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.По
показателя „трудова дисциплина“ има един обективен критерий-наложени
дисциплинарни наказания.Процесуалният представител на работодателя е
заявил,че в предприятието няма практика да се налагат официално
дисциплинарни наказания,а се процедира с неофициални
разговори,забележки.По тази причина дори и да се изискат и приложат
трудовите досиета на всичките 27 работници,между които е извършен
подбор,някакви конкретни констатации по показателя „трудова дисциплина“
въз основа на книжата по досиетата очевидно не могат да бъдат
обосновани.След като във връзка с този показател процесуалният
представител на ответното дружество е заявил,че ищецът В. няма наложени
дисциплинарни наказания,съдът завишава и по този показател оценката му
формално от 3 на 6.
По показателите „начин на изпълнение на възложената работа“ и „работа
в колектив и отношение към колегите“ работодателят е защитил дадените
оценки на ищеца чрез еднопосочните показания на свидетелите Т. Т. и И.
К..Свидетелят Т.,който е пряк началник на всички ***и и има най-точни
впечатления за работата им,споделя защо на ищеца са поставени по-ниски
оценки по горните показатели.Свидетелят споделя за занижено ниво на
изпълнение на възложената работа и за липса на добра комуникация на ищеца
с членове на колектива особено през последната година и дава конкретни
примери за това.Свидетелят К.,*** на ответното дружество,също споделя,че
при ищеца натрупването на трудов стаж и опит повлияло негативно върху
поведението му-отпуснал се,почнал да си пести усилията,станал
13
недисциплиниран,напускал работното си място и говорел продължително по
телефона в работно време.
При завишена до максимума оценка на ищеца от 3 на 6 по показател
„компетенция“ и от 3 на 6 по показател „трудова дисциплина“ и при оценки 3
по показател „начин на изпълнение на възложената работа“ и оценка 2 по
показател „работа в колектив“ общият сбор на оценката му се завишава от 11
на 17,което и при този резултат го поставя сред тримата ***и с най-ниски
оценки-М. Х. М. с оценка 11,С. Е. А. с оценка 9 и Т. Г. В. с оценка 17.Всички
останали ***и са с оценки от 19 нагоре.
Предвид изложеното съдът намира,че уволнението на ищеца е
законосъобразно,доколкото към датата на уволнението му е било налице
основанието по чл.328 ал.1 т.3 от КТ за това и работодателят е упражнил
правото си на подбор,като е приложил правилно законовите критерии по
чл.329 ал.1 от КТ и е извършил подбора между всички лица,заемащи
длъжността „***“.Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.Първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде
отменено.
При този изход от спора право на разноски за двете инстанции до
момента има ответникът по делото „***“ ЕООД-гр.Д.,който изрично е
претендирал такива за първата инстанция още с отговора на исковата
молба,респ. и за въззивната инстанция с въззивната жалба.За първата
инстанция му се следват разноски в размер на 500 лв изплатено от страната
възнаграждение за вещото лице по СИЕ и на основание чл.78 ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение,тъй като страната е защитавана от
юрисконсулт.Дължимото юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция се определя на основание чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23 ал.1 т.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лв /при граници от 50 лв до
180 лв/.За въззивната инстанция в полза на дружеството-въззивник следва да
се присъдят разноски в размер на 30 лв държавна такса за въззивното
обжалване и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.Юрисконсултското
възнаграждение е на минимума за една инстанция,тъй като делото приключи
в едно съдебно заседание без лично явяване на процесуалния представител на
дружеството и при преповтаряне на доводите,изложени в
14
първоинстанционното производство.Дружеството е внесло държавна такса за
въззивното обжалване по сметка на ДОС в размер на 80 лв,като на същото
следва да се присъди само част в размер на 30 лв,колкото е реално дължимата
от него държавна такса за обжалването по чл.18 ал.1 от ТДТКССГПК
/половината от присъдената от първоинстанционния съд за производството
пред ДРС в тежест на страната ДТ по двата иска в размер на 60 лв-по 30 лв на
иск/.Разликата от 30 лв до 80 лв е недължимо платена и подлежи на връщане
при поискване от страната.
При този изход от спора ищецът по делото и въззиваем Т. В. няма право
на разноски за първата и въззивната инстанция.Тъй като е освободен от
заплащане на държавна такса за водене на делото /чл.83 ал.1 т.1 от ГПК/,при
отхвърляне на исковете му същият не следва да бъде осъден да заплати
дължимата по сметка на ДРС държавна такса от 60 лв за водене на
делото.Такава не се дължи и от ответното дружество,поради което
държавната такса остава за сметка на бюджета на съда.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №426/17.05.2022 г.,допълнено и поправено в частта за
разноските с определение №1277/31.05.2022 г. и определение
№1510/28.06.2022 г.,представляващи неразделна част от решението,по гр.д.
№3788/2021 г. на Д.кия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ,предявени
от Т. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу „***“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,***,за отмяна като
незаконосъобразна на заповед №00790/06.10.2021 г. на управителя на „***“
ЕООД-гр.Д.,с която е прекратено трудовото правоотношение с Т. Г. В. с ЕГН
********** на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ поради намаляване обема на
работата,и за възстановяване на Т. Г. В. на заеманата от него преди
уволнението му длъжност „***“ в „***“ ЕООД-гр.Д..
ОСЪЖДА Т. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на „***“
ЕООД-гр.Д.,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,*** сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв
15
/шестстотин лева/,от които 500 лв възнаграждение за вещо лице и 100 лв
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на „***“
ЕООД-гр.Д.,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,*** сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 80 лв
/осемдесет лева/,от които 30 лв държавна такса за въззивното обжалване и 50
лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16