Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Горна Оряховица, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав,
в публичното заседание на втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 373 по описа на ГОРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346 и
следващите от ГПК – втора фаза на делбата.
С влязло в сила
Решение № 398 от 26.11.2020 г., постановено по гр. дело № 373/2019 г. по описа
на ХІІI- ми граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на
съсобствен недвижим имот, ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от дневна,
кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и тераса, с обща застроена площ
65, 64 кв. м., построена в дворно място, находящо се в гр. Л. ул. ***,
представляващо имот с кадастрален номер № 1049, за който е отреден урегулиран
поземлен имот /УПИ/ - XIX-1049, с площ 474 кв. м., в кв. 89 по плана на гр. Л.,
при граници на дворното място: на север улица, на изток - имот № 1086 на М.Ц.,
на юг - имот № 1050 на Т.Х. и на запад - имот № 1047 на М.Г., която жилищна
сграда е със запазено пожизнено право на ползване и обитаване на имота от М.М.Г.,
ЕГН**********, при квоти: за П.Т.П., ЕГН ********** – ¼ /една
четвърт/ ид. част от едноетажната жилищна сграда; за М.М.Г., ЕГН********** –
¼ /една четвърт/ ид. част от едноетажната жилищна сграда и за П.П.П.,
ЕГН ********** – ½ /една втора/ ид. част от едноетажната жилищна сграда.
Съдът, след преценка на събраните в хода
на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
I. По извършване на делбата:
От страните не са представени надлежни
писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203
от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни
самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се
приеме, че той е неподеляем. Същото се
установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
Ето защо и с оглед установената
неподеляемост, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като
получените суми бъдат разпределени между страните съобразно квотите им.
По отношение оценката на допуснатия до
делба недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза на вещото лице С. Г., с което е дадена пазарна стойност на процесния
имот в размер на 43 505 лева.
II. По отношение искането на ищеца П.П.
за възлагане на неподеляемото жилище на основание чл. 348 ГПК:
Искането е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, когато наследственият имот е жилище и е
неподеляем, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска да бъде поставено в неговия
дял. В случая съсобствеността е възникнала вследствие на договор за дарение на
идеална част, т. е. от факт извън наследствено правоотношение, поради което
имотът не може да бъде възложен на страна, а следва да бъде изнесен на публична
продан. Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на искането и същото
следва да се отхвърли като неоснователно.
ІIІ. По отношение на претенциите по
сметки:
Касае се за претенция за припадащата се
част от извършени подобрения от П.П. в дворното място на делбения имот в общ
размер на 2 150 лева – изграждане на каменна ограда през 2019 г. на стойност
1800 лв. и с дължина 15 метра, и изграждане на асми през 2016 година на
стойност 350 лева. Ищецът е претендирал
подобренията като полезни разноски, с които бил увеличил стойността на имота.
Претендира от ответница приспадащата ѝ се съобразно делът й част от
разходите.
Ответницата оспорва подобренията. Посочва,
че предприетите строително-ремонтни дейности не са съгласувани с нея, както и
че не е давала разрешение за извършването им. На следващо място намира, че е
неоснователно ищецът да претендира от нея пълния размер на подобренията, с
оглед задължението на всеки съсобственик да отговаря за задълженията на имота
съразмерно с частта си. Своевременно въвежда възражение за изтекла в нейна
полза погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, намирайки че 5 годишния срок е
започнал да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от
извършване на разходите. Оспорва претенциите по сметки и приемането им за
разглеждане в делбеното производство, т.к. същите са извършени в дворното място
и стопанските постройки, а те не са предмет на делбата, съответно намира, че не
са свързани със съсобствеността. Твърди,
че се е противопоставила на извършването на подобренията.
По отношение на исковете за заплащане на
извършените подобрения.
Под “разноски” се разбира извършването на
парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в
труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на
съсобственика-ищец и което е отишло за вещта, с което се е увеличило
имуществото на останалите съсобственици.
Подобрение е
налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е. направени
са полезни разноски /макар да не са били необходими/ - ППВС № 6/74 г., т.6. Отчита се дали вследствие действията на
владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно
стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на
собственика и дали собственика желае запазването им.
Като подобрения на вещта се считат тези
нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които
нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за
сметка на този, който ги е извършил – решение
№ 520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г.о.
В този смисъл изграждането
на каменната ограда и асмалък увеличава полезните качества на вещта и е било
необходимо нововъведение. Видно от обстоятелствената част на отговор 4.3 от съдебно-техническата
експертизата е, че стойността на
извършените разноски според заключението на вещото лице възлиза на 1277,44 лв. за изграждане на ограда и 365 лв.
за изграждане на асмалък, което е увеличило пазарната стойност на дворното
място, но не и на делбения имот, със сумата от общо 1 533,53 лв.
Извършените в имота подобрения по силата
на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта,
която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът,
който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само
сумата, която се припада на техните дялове.
Отношенията във връзка с подобряването на
общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при
които са извършени подобренията и от условията при които
съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или
владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.
В случая ответницата се противопоставя на извършените
подобрения, поради което правоотношението следва да се уреди съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД.
Отговорността е до размера на
обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената
стойност на имота /останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с
който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако
разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на
разходите, които биха направили за подобряването на имота/ - Решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. №
1072/2010 г., І г.о.
Видно от отговора на вещото лице на въпрос
№ 3 от СОСЕ е, че стойността на подобренията
извършени от ищеца в поземления имот, в който е построена допуснатата до делба
жилищна сграда възлизат на общо 2190, 76 лв., а пазарната им стойност възлиза
на 1533,53 лв., но те не увеличават пазарната стойност на делбения имот. Ето
защо разходите следва да остават за сметка на този, който ги е извършил – решение № 520/22.06.2010 г. по гр.д. №
496/2010 г., ВКС, ІV г.о. След като пазарната стойност на имота предмет
на делба се е увеличила с 0, 00 лв., то
претенцията съобразно правилото посочено по – горе е неоснователна и следва да
се отхвърли.
ІV. По отношение на държавните такси:
Определената пазарна цена на имота
съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед
определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК,
съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си. Държавна
такса е в размер на 4% по сметка на ГОРС, или 435,05 лева за П.Т.П. и 435,05 лева
за М.М.Г. и 870,10 лв. за П.П.П., чрез неговата майка и законен представител М.М.Г..
Следва да бъде осъден съделителя П.Т.П. да
заплати държавна такса в размер на 86 лева за отхвърлената претенция по сметки.
ІV. По отношение на разноските:
Съделителите са претендирали разноски. С
оглед отхвърлeната сметна претенция и претенцията за
възлагане на недвижимия имот на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. П.П. следва да заплати на процесуалния представител на М.Г. – адв. Т.П.
сумата от 800 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следния недвижим имот:
ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение,
коридор и тераса, с обща застроена площ 65, 64 кв. м., построена в дворно
място, находящо се в гр. Л. ул. ***, представляващо имот с кадастрален номер №
1049, за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ - XIX-1049, с площ 474
кв. м., в кв. 89 по плана на гр. Л., при граници на дворното място: на север
улица, на изток - имот № 1086 на М.Ц., на юг - имот № 1050 на Т.Х. и на запад -
имот № 1047 на М.Г., която жилищна сграда е със запазено пожизнено право на
ползване и обитаване на имота от М.М.Г., ЕГН**********, като след проданта
сумите се разпределят, както следва: за П.Т.П., ЕГН ********** – ¼
/една четвърт/ ид. част от едноетажната жилищна сграда;за М.М.Г., ЕГН**********
– ¼ /една четвърт/ ид. част от едноетажната жилищна сграда и за П.П.П.,
ЕГН ********** – ½ /една втора/ ид. част от едноетажната жилищна сграда.
ОТХВЪРЛЯ претенция по чл. 349 ГПК, с
която П.Т.П., ЕГН **********, адрес: ***, е
поискал да се възложи в негов дял неподеляемото жилище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенция по сметки с която П.Т.П., ЕГН **********, адрес: ***, е
поискал да бъде осъдена М.М.Г., ЕГН**********, да му заплати извършени подобрения
в общ размер на 2 150 лева – изграждане на каменна ограда през 2019 г. на
стойност 1800 лв. и с дължина 15 метра, и изграждане на асми през 2016 година
на стойност 350 лева., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати държавна
такса 4% по сметка на ГОРС, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в
размер на 435,05 лева, сумата от 86 лева за
претенцията по сметки предявена в настоящото производство, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН**********, адрес: ***,
да заплати държавна такса 4% по сметка на ГОРС, върху стойността на дяловете си
в делбения имот, в размер на 435,05 лева, както и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН**********, адрес: ***,
действаща като майка и законен представител на П.П.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса 4% по
сметка на ГОРС, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на
870,10 лева, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адвокат Т.С.П., с л. № ********** за
осъщественото процесуално представителство по делото сумата от 800 (осемстотин)
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: