Р Е Ш Е Н
И Е
№ 156
11.07.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 248 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от старши комисар Пламен Огнянов Стоилов – ВПД директор
на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 срещу
решението по а.н.д. №960/2020г. на РС - Кюстендил. Касаторът релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с доказано противоправно деяние, което не
представлява маловажен случай и неприложимост на Закона за ограничаване
носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендира деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Евентуално прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата
В
с.з. ответникът Н.Д.А., ЕГН ********** *** и пълномощникът му адв.А.И. *** не се
явяват и не изразяват становище по оспорването.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно
и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №277а-674/18.06.2020г. на директора на ОДМВР –
Кюстендил, с което на Н.Д.А. на основание чл.209а, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ във вр. с т.I.9
от заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със заповеди №РД-01-131/17.03.2020г., РД-01-139/19.03.2020г., №РД-01-144/22.03.2020г.,
№РД-01-154/26.03.2020г., №РД-01-168/30.03.2020г., №РД-01-169/31.03.2020г.,
№РД-01-172/02.04.2020г., №РД-01-195/10.04.2020г. и №РД-01-197/11.04.2020г. във
вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на
300лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 24.04.2020г. около 21.00 часа
деецът се намирал в гр.Кюстендил на ул.“Ракла“ до блок №61 на открито и
свободно обществено място без поставена защитна маска за лице или друго
средство, прикриващо носа и устата, с което не е изпълнил противоепидемичната
мярка, въведена на територията на страната за времето от 12.04.2020г. до
26.04.2020г., включително със заповед №РД-01-197/2020г., изменяща заповед
№РД-01-124/2020г. и двете на министъра на здравеопазването. По време на
извършване на проверката не е имало други граждани. Съдът е посочил, че с
първата заповед на министъра, допълнена от втората е въведена т.9, съгласно
която за всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени
места /в т.ч. транспортни средства на обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ са
длъжни да имат поставени защитна маска за лица за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа
и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./. Тази заповед е отменена със заповед
№РД-01-263/14.05.2020г., в сила от 14.05.2020г. Противоепидемичните мерки са
въведени във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението
на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020г. на НС на Република България извънредно положение и препоръки на
Националния оперативен щаб.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за доказано
нарушаване от дееца на посочена противоепидемична мярка. Според съда обаче, със
заповед №РД-01-247/01.05.2020г. органът е изменил първоначалната заповед, като
е отпаднало задължението за носене на защитна маска или друго средство,
покриващо носа и устатата на открити места, включително улици, поради което е
налице оттегляне и отмяната на волеизявлението на издателя на акта и на
основание чл.3, ал.2 от ЗАНН е дължима отмяна на НП. Според съда е налице и
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, поради липса на данни за застрашаване на други
лица и отсъствие на извършени от дееца други нарушения. Отделно от това, съдът
е счел, че приетата противоепидемична мярка е в колизия със Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо носа или скриващо лицето. По
посочените правни доводи съдът е отменил НП и е отхвърлил искането на ответника
за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
съд е приел като писмени доказателства определение №7609/23.06.2021г. на ВАС по
адм.д.№3626/2020г., определение от 08.07.2021г. и решение №2071/28.03.2022г. на
АССГ по адм.д.№6218/2021г., касаещи съдебното оспорване на заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването в частта по т.9 от
същата. Спорът е приключил с влязлото на 29.04.2022г. решение на АССГ за отхвърляне
на жалбите.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Фактическият състав на санкционната норма по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ включва от обективна страна нарушаване или неизпълнение на въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки
по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление /ред.
обнародвана в ДВ, бр.34/2020г., в сила от 09.04.2020г. във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН/. Последващите изменения на нормата, обнародвани в ДВ, бр.44/2020г., в
сила от 14.05.2020г. и ДВ, бр.32/2022г. в сила от 26.04.2022г. не променят
санкционния състав на нарушението досежно конкретиката по казуса.
Изпълнителното деяние по оспореното НП касае неизпълнение на въведена от
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по силата на цитираните
заповеди на органа. Обвинението е за неизпълнение на изискването по т.I.9 от
заповед №РД-01-197/11.04.2020 на министъра на здравеопазването, с която е
допълнена заповед№РД-01-124/13.03.2022г. на органа. Съгласно т.I.9 от
посочената заповед, всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места /в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски
обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и
др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа,
шал и др./. Дефиницията за „обществени места“ за нуждата на въведената
противоепидемична мярка е допълнена с местата и пространствата, които са
свободно достъпни и/или са предназначени за обществено ползване.
Правилен е извода на районния съд за поведение на нарушителя,
включено във фактическия състав на санкционната норма. Показанията на
разпитаните свидетели безспорно установяват, че на посочената в НП дата и място
същият се е намирал на улица в населеното място без поставена защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата. Улицата е включена в обхвата
на противоепидемичната мярка по заповедите на органа и представлява открито
обществено място. С посоченото поведение деецът не е изпълнил въведената от
министъра мярка. Поведението му е съставомерно по санкционния текст на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ. Измененията на нормата не попадат в приложното поле на чл.3, ал.2
от ЗАНН, т.к. не включват отпадане или намаляване на наказуемостта.
Неправилен е извода на съда, че с изменението на
противоепидемичната мярка с последващите заповеди на органа, се осъществява
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Заповедите на органа за изменение на мярката не
представляват различни нормативни разпоредби по смисъла на ЗАНН. Заповедите са
общи административни актове съгласно чл.63, ал.14 от ЗЗ, тяхното съдържание,
ред за издаване и съобщаване, включително трайно установената практика на ВАС
/вж. опр.№12122/26.11.2021г. по адм.д.№11530/2021г., опр. №12047/25.11.2021г.
по адм.д.№11191/2021г., опр. №12735/15.10.2020г. по адм.д.№10950/2020г., опр. №
4526/15.04.2020г. по адм.д.№3300/2020г., опр. №8868/06.07.2020г. по
адм.д.№3626/2020г./.
По силата на закона заповедите на органа подлежат на
предварително изпълнение. Това означава, че независимо от съдебното оспорване
на заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра в частта за т.9 от същата, актът
на министъра е задължителен за изпълнение от неговите адресати, какъвто се
явява и нарушителя по НП. Не е постановен съдебен акт за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта. Резултатът от съдебното оспорване на
заповедта, обективиран във влязлото в сила на 29.04.2022г. решение
№2071/28.03.2022г. по адм.д.№6218/2021г. по описа на АССГ не заличава действието
на мярката към датата на деянието по НП.
Изменението на заповедта на органа с последващите
заповеди не води до отпадане на отговорността. Новите заповеди преустановяват
занапред действието на мярката. Тези заповеди не отричат правомерността на наредената
и прилагана до този момент мярка в периода на действие на отменения акт.
Неправилно съдът е обсъждал като приложим Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето /обн. ДВ,
бр.80/11.10.2016г./. Въведените по чл.63 от ЗЗ притивоепидемични мерки
установяват хипотезата по чл.3, т.3 от закона не неговата неприложимост.
Законът се явява общ спрямо ЗЗ в обхвата на уредените обществени отношения.
Касационният съд не споделя и извода на районния съд
за маловажност на случая. Приложима е дефиницията по §1, т.4 от ДР на ЗАНН във
вр. с препращането от чл.236 от ЗЗ. Деянието е на просто извършване, поради
което извън приложното поле е преценката за липсата или незначителността на
вредните последици. Няма данни деецът да е извършител на други подобни
нарушения, но този факт е отчетен от наказващия орган при определяне и налагане
на наказанието в законовия минимум. Обстоятелството, че по време на нарушението
деецът е бил сам на улицата не обосновава извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от същия вид, т.к. заповедта на министъра въвежда мярката в императивен порядък
без изключения от правилото.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на
районния съд ще се отмени като неправилно. На основание чл.222, ал.1 от АПК касационният
съд ще реши делото по същество, като потвърди НП.
На
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН ответникът дължи заплащане на ОДМВР -
Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ за всяка съдебна инстанция или общата
сума от 160лв. Разноските са надлежно поискани и доказани посредством
осъщественото представителство от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и
изричното им претендиране по всяко от делата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260169/09.06.2021г. по а.н.д.№960/2020г. по описа
на РС – Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№277а-674/18.06.2020г. на директора на ОДМВР – Кюстендил, с което на Н.Д.А. на основание чл.209а, ал.4, пр.2 във вр.
с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ във вр. с т.I.9
от заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със заповеди №РД-01-131/17.03.2020г., РД-01-139/19.03.2020г.,
№РД-01-144/22.03.2020г., №РД-01-154/26.03.2020г., №РД-01-168/30.03.2020г.,
№РД-01-169/31.03.2020г., №РД-01-172/02.04.2020г., №РД-01-195/10.04.2020г. и
№РД-01-197/11.04.2020г. във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на
300лв /триста лева/.
ОСЪЖДА Н.Д.А. /с посочени лични данни/ да заплати на ОДМВР –
КЮСТЕНДИЛ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 160лв. /сто и шестдесет лева/ за представителство по делата на
районния и касационния съд.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.