№ 201
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208159 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 92-02-417 от 20.05.2024г., издадено
от Н. И. И. – Главен секретар на Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя „****“
ЕООД с ЕИК ****, за извършено нарушение по чл.63, ал.6, т.2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (ЗМИП), вр. §9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от
ЗМИП, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6, т.2 от
ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000
(хиляда) лева по чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „****“ ЕООД, в която се
твърди, че НП е незаконосъобразно. Дружеството – жалбоподател отрича да е извършило
вмененото му нарушение. В жалбата се посочва, че едноличен собственик на капитала на
„****“ е „*** **** ****“ – Австрия. Последното по веригата юридическо лице, непряк
собственик на „****“ било ****, европейско дружество, вписано в дружествения регистър
на Република Австрия с регистрационен № FN88983 h, което било публично дружество,
чиито акции се търгуват на фондовата борса във Виена. В жалбата се цитира §2, ал.1, т.1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМИП и се посочва, че е налице изключение за лицата,
чийто крайни собственици са юридически лица, които се подчиняват на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността. Поради това се твърди, че за Дружеството – жалбоподател не е възникнало
задължението за оповестяване на действителните собственици в Търговския регистър, тъй
като Дружеството попада в изключението на цитираната разпоредба, защото последното по
1
веригата на собственост Дружество – непряк собственик на „****“ е публично дружество,
чийто акции се търгуват на регулиран пазар. В този смисъл били и указанията на ДАНС с
изх. № ФР-10-879 от 22.03.2019г. Освен това в жалбата се посочва, че има допуснати
съществени процесуални нарушения в процеса по образуване и провеждане на
административно – наказателното производство, както и при съставянето на Акта.
Наказателното постановление не било издадено в предвидената от закона форма. Освен това
в Акта се твърдяло, че нарушението е извършено на 03.06.2023г., а в НП е посочено, че е
извършено на 03.06.2019г. Това несъответствие не можело да бъде санирано и същото от
формална гледна точка представлявало порок във формата, което е основание за отмяна на
НП. В тази връзка се твърди, че е нарушено правото на защита на Дружеството –
жалбоподател. Визираното несъответствие представлявало съществено нарушение и защото
не можело да се установи началната дата, от която започват да текат преклузивните срокове
за образуване на административно – наказателно производство и съответно за издаване на
НП. По съществото на спора в жалбата се твърди, че към 03.06.2019г. разпоредбата на чл.63,
ал.6 от ЗМИП не е съдържала отделни хипотези, разделени в точки (т.1, т.2, т.3 и др.) и
редакцията на разпоредбата се е отнасяла само за юридически лица с нестопанска цел, а не и
за търговци. Според жалбоподателя неточното посочване на законовите разпоредби, които са
били нарушени, е съществено процесуално нарушение и представлява основание за отмяна
на НП. Отделно от това в жалбата се твърди, че в НП не са били обсъдени възраженията
срещу Акта, поради което се претендира за немотивираност на Наказателното
постановление. В жалбата се посочва, че Наказателното постановление не съдържа
собственоръчен подпис на неговия издател. Отбелязва се, че ако НП е подписано
електронно, за да има обвързваща сила спрямо нарушителя, НП следва да е подписан с
квалифициран електронен подпис. В тази връзка се оспорва авторството на документа. На
последно място в жалбата се излагат съждения и за това, че били изтекли сроковете по чл.34
от ЗАНН. С тези мотиви се иска от съда да отмени НП като незаконосъобразно, както и да
присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
По делото е депозирано и писмено становище от адв. М. Ц. – А., в което се посочва,
че се поддържа жалбата. Обяснява се, че акциите на **** се търгуват на борсата „листване
на борсата, вписани за търговия“, като търгуването на регулират пазар /фондовата борса във
Виена/ е от 19.10.2007г. Преповтаря се тезата от жалбата, че за наказаното Дружество е
приложимо изключението по §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП и че за него не е възникнало
задължение за оповестяване на действителния собственик. На следващо место в
становището се твърди, че НП е обжалвано с жалба, подадена в срок. Изразява се несъгласие
с това да се приеме Докладната записка, тъй като се твърди, че тя е неотносима и че касае
бъдещи законодателни промени, поради което не може да се приложи за минал период.
Освен това Докладната записка се отнасяла за АД, а не за ЕООД, каквото е Дружеството –
жалбоподател. Твърди се, че в АУАН не били посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, каквото е изискването на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. Същевременно се сочи, че в
АУАН като дата на нарушението била посочена датата 03.06.2023г., а в НП била отбелязана
друга дата – 03.06.2019г., без да е ясно коя е коректната дата. Въпреки, че се изказва
2
несъгласие с тезата, че Дружеството – жалбоподател е следвало да подаде заявление Б7 за
обявяване на действителен собственик в срок до 31.05.2019г., ако се приеме, че има
нарушение, то то е възникнало на 01.06.2019г., а не на 03.06.2019г. Не било ясно и дали
Актът и НП са издадени в резултат на Докладна записка № 92-02-417/17.11.2023г. или
актосъставителят и наказващият орган са извършили самостоятелна проверка. Не било ясно
и какви проверки е извършило длъжностното лице, издало въпросната Докладна записка.
Преповтарят се доводите от жалбата и относно липсата на отговор в НП на възраженията
срещу Акта. В тази връзка се претендира и за нарушение на чл.44, ал.2 от ЗАНН. Твърди се,
че в НП и в АУАН не били посочени законовите разпоредби, които са нарушени, а
посочените такива били неприложими или неправилни. В тази връзка се цитира чл.3, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН. На следващо место в писменото становище се посочва, че е изтекъл
абсолютният давностен срок за реализиране на административно – наказателна отговорност.
При условията на евентуалност се претендира и за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от адв. М. Ц.
– А.. В съдебно заседание на 11.09.2024г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адвокатът пледира за отмяна на Наказателното постановление,
ведно с всички законни последици от това. Преповтарят се доводите от жалбата и от
писменото становище. Иска се СРС да присъди направените по делото разноски. Според адв.
Ц. – А. при изписване на номера на НП била посочена датата 20.05.2024г., а при започване
на текстовата част била посочена друга дата – 07.05.2024г. Изтъква се, че според
актосъставителя датата на извършване на нарушението е 31.05.2019г., макар, че в АУАН и
НП била посочена друга дата – 03.06.2019г. и 03.06.2023г. Според адвоката не са били
ангажирани доказателства за компетентността на лицата, съставили АУАН и НП, поради
което те били издадени от некомпетентен орган. Не била извършена задълбочена проверка,
тъй като актосъставителят е направил преглед само на раздел „дело“ и „общ статус“, без да
отваря заявления и документи по партидата на Дружеството. Поради това адвокатът счита,
че на практика проверка не е била извършена, тъй като акта на невписване на действителен
собственик по партидата на едно Дружество и факта на неподаване на заявление Б7 сами по
себе си не можели да обосноват отговорност и да доведат до санкция, тъй като следвало да
бъде преценено дали Дружеството следва съгласно законовите изисквания да заяви вписване
на действителен собственик. Отново се преповтарят доводите от жалбата и писменото
становище относно липсата на съставомерност поради предвидените в закона изключения.
Отново се изтъква, че сайтът на фондовата борса във Виена е публичен и всяко лице,
включително актосъставителят, може да извърши проверка за емитентите и Дружествата,
търгуващи акциите си там. Пред СРС адвокатът преповтаря доводите от жалбата относно
неподписването на Наказателното постановление от Н. И. И., като се посочва, че
разпечатаният на хартия електронен документ не представлява електронен документ и
съответно не представлява подписан документ. Също така не била спазена и процедурата за
издаване на АУАН, тъй като по думите на актосъставителя част от Акта бил съставен преди
представляващият наказаното Дружество да бъде повикан за връчване. Претендира се и за
3
нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят е извършил проверка и
е констатирал нарушението сам, без да са присъствали свидетели, като в случая АУАН бил
съставен частично в присъствието на един свидетел. Отново се прави позоваване на изтекла
абсолютна давност. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление или да приложи
чл.28 от ЗАНН, както и да присъдени претендираните разноски.
Въззиваемата страна – Главен секретар на Агенция по вписванията – не се явява пред
СРС, НО, 10 състав и не изпраща свой представител, който да вземе становище по време на
съдебните прения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД с ЕИК **** е чуждестранното
юридическо лице „*** **** ****“ – Австрия. Съдружник с дялова вноска, равна на капитала
на това Дружество е европейско дружество **** (****), вписано във фирмения регистър на
Република Австрия. Акциите на **** се търгуват на фондовата борса във Виена.
На 23.11.2023г. Генади Й. (юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване, човешки
ресурси и деловодство“ към Агенция по вписванията) съставил Констативен протокол № 92-
02-417 от 23.11.2023г. за това, че след справка по електронната партида на „****“ ЕООД с
ЕИК **** се установило, че в информационната система на Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бил заявен действителния собственик
на Дружеството. Като едноличен собственик на капитала на Дружеството – жалбоподател
по партидата от 08.07.2008г. било вписано чуждестранното юридическо лице „*** ****
****“ – Австрия. Прието е, че за „****“ ЕООД е възникнало задължение да заяви
действителен собственик съобразно изискванията на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП.
На 23.11.2023г. този Констативен протокол бил изпратен на св. Л. Е. Й. – главен
специалист в Агенция по вписванията. В същия ден Й. извършил проверка по партидата на
„****“ ЕООД в Търговския регистър, раздел „общ статус“ и раздел „дело“, при което
установил, че липсва подадено до 31.05.2019г. заявление - образец Б7, с което се заявяват
действителните собственици на Дружеството. Поради това св. Й. изпратил покана до
Управителите на „****“ ЕООД за връчване на Акт.
На 11.12.2023г. пред Лилия РА. свидетелят Л. Й. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 92-02-417 срещу „****“ ЕООД за следното : след
справка по електронната партида на „****“ ЕООД с ЕИК **** в информационната система
на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило,
че не е заявен действителния собственик на Дружеството, като едноличен собственик на
капитала на „****“ ЕООД по партидата на Дружеството от 08.07.2008г. е вписано
чуждестранното юридическо лице „*** **** ****“ – Австрия. В тази връзка е прието, че за
„****“ ЕООД е възникнало задължението да заяви действителен собственик съобразно
изискванията на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, тъй като съгласно §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП
лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал.1 в съответния
4
регистър по чл.63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на
срока по ал.1 – 31 януари 2019г., т.е. до 31 май 2019г. Прието е , че видно от партидата на
„****“ ЕООД с ЕИК **** срокът, предвиден в §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП не е спазен. Като не
е заявило за вписване посочените обстоятелства, а именно действителен собственик на
Дружеството до 31.05.2019г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, на 03.06.2023г. „****“ ЕООД е нарушило законоустановения срок по
смисъла на §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП. Поради това е прието, че Дружеството – жалбоподател
е нарушило чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП, като за място на
извършване на нарушението е прието местонахождението на Агенция по вписванията,
компетентна да приеме заявленията за деклариране на действителен собственик, а именно
гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ 20.
На 11.12.2023г. един от управителите на „****“ ЕООД се явил пред св. Й. в Агенция
по вписванията и на него бил връчен срещу подпис АУАН № 92-02-417 от 11.12.2023г. Освен
Акта, св. Й. връчил на управителя на „****“ ЕООД и копие на Констативния протокол от
23.11.2023г.
Въз основа на АУАН № 92-02-417 от 11.12.2023г. срещу „****“ ЕООД е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 92-02-417 от 20.05.2024г., с което Главният
секретар на Агенцията по вписванията е наложил на Дружеството – жалбоподател на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр.
§9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, за нарушение по чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от
ЗМИП „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева по чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП.
Наказателното постановление е изпратено по пощата на „****“ ЕООД и е получено
срещу подпис на 20.05.2024г., след което е обжалвано с жалба, подадена по пощата на
30.05.2024г. и регистрирана в Агенция по вписванията на 03.06.2024г., като по повод на тази
жалба на 12.06.2024г. е образувано настоящото НАХД № 8159/2024г. по описа на СРС, НО,
10 състав.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Л. Й.; АУАН № 92-02-417 от
11.12.2023г.; извлечение от фирмения регистър на Република Австрия за **** (в превод на
български език); плик от жалба; Констативен протокол № 92-02-417 от 23.11.2023г.; известие
за доставяне на НП; извлечение от сайта на фондовата борса във Виена и извлечение от
фирмения регистър на Република Австрия за „*** **** ****“ (в превод на български език).
Информацията, публикувана в Търговския регистър на Р. България е общодостъпна.
От нея става ясно, че едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД с ЕИК **** е
чуждестранното юридическо лице „*** **** ****“ – Австрия.
Приложените по делото (в превод на български език) извлечения от фирмения
регистър на Република Австрия за **** и за „*** **** ****“, както и извлечението от сайта
на фондовата борса във Виена са обективни, непредубедени, информативни и взаимно
допълващи се. Поради това СРС ги кредитира и приема, че съдружник с дялова вноска,
равна на капитала на „*** **** ****“ – Австрия е европейско дружество **** (****),
5
вписано във фирмения регистър на Република Австрия, акциите на което се търгуват на
фондовата борса във Виена.
След съпоставка между Констативен протокол № 92-02-417 от 23.11.2023г. и АУАН
№ 92-02-417 от 11.12.2023г. съдът установи пълно съвпадение на фактите и на направените
изводи. Констатациите относно едноличния собственик на капитала на „****“ ЕООД с ЕИК
****, управителите на Дружеството и седалище му, както и че юридическото лице не е
заявило за вписване действителния собственик на „****“ ЕООД са обстоятелства, които се
потвърждават от общодостъпната информация на сайта на Търговския регистър. Поради
това в тази част СРС дава вяра на АУАН и Констативния протокол. Изводите от двата
документа, че за „****“ ЕООД е възникнало задължение да заяви действителен собственик
съобразно изискванията на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП и съответно, че не е спазен срокът,
предвиден в §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП са правни съждения, по отношение на които съдът
следва да направи собствени изводи. Поради това и доколкото в частта относно направените
изводи в Констативния протокол и АУАН тези документи нямат обвързваща доказателствена
сила, СРС съответно не ги кредитира.
Показанията на свидетеля Л. Й. условно следва да се разделят на две части. В първата
част следва да се включат обективните факти относно получаването на Констативния
протокол, извършването на проверката в раздел „дело“ и в раздел „общ статус“ в
Търговския регистър и установяването, че не е имало подадено заявление – образец Б7. В
тази част показанията на св. Й. намират опора в кредитираните по-горе части от
Констативния протокол и АУАН, звучат достоверно и непредубедено. Поради това СРС им
се доверява. Във втората условно обособена част от показанията на св. Й. следва да се
включат думите му относно процедурата по съставяне и връчване на АУАН. В тази част
показанията на свидетеля Й. звучат вътрешно объркани, неясни, предубедени и поради това
съдът кредитира само думите на свидетеля, които не се опровергават от нито едно друго,
приложено по делото доказателство, а именно, че св. Й. е изпратил покана до Управителите
на „****“ ЕООД за връчване на Акт и че е връчил препис от Акта на управител на
Дружеството на 11.12.2023г. По отношение на това кога /спрямо момента, в който
управителят на „****“ ЕООД се е явил в Агенция по вписванията на 11.12.2023г./ е бил
съставен АУАН, съдът приема, че показанията на свидетеля Й. са вътрешно противоречиви и
недостоверни, поради което и доколкото съдържанието на Констативен протокол № 92-02-
417 от 23.11.2023г. е изцяло възпроизведено в АУАН № 92-02-417 от 11.12.2023г., дори и при
спазването на същия словоред, абзаци и пр., то следва да се приеме, че съдържанието на
Акта е било предварително написано.
Приложените на лист 40-41 и лист 67 от делото документи имат достоверна дата.
Поради това съдът кредитира плика от жалбата и известието за доставяне на НП, като
приема, че Наказателното постановление е изпратено по пощата на „****“ ЕООД и е
получено на 20.05.2024г., а жалбата срещу това НП е била подадена по пощата на
30.05.2024г., което означава, че е подадена в срок.
Приложеното на лист 44-45 от делото възражение срещу АУАН не следва да се
6
подлага на анализ, тъй като съдържа становище на жалбоподателя по спора и не
представлява нито писмено, нито гласно доказателство. Поради това съдът остави извън
доказателствената съвкупност цитираното възражение.
Съдът остави извън доказателствената маса приложените на лист 12-14, лист 23-32 и
лист 82-83 от делото документи, тъй като те не са на български език, който е официалният
език за съда в Р. България.
По делото са налични кореспонденция между ДАНС и адв. Бонев (на лист 33-37 от
делото), Докладна записка с рег. № 92-02-21/04.01.2024г. (на лист 46-55 от делото) и писмени
обяснения с вх. № 92-02-21/03.06.2024г. (на лист 38 от делото). Според този съдебен състав
тези документи /макар да са в писмен вид/ не представляват писмени доказателства. По
същество те съдържат свидетелски показания и/или правно становище на лицата, които са ги
подписали, но доколкото са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид,
тези документи не могат да се приемат и за гласни доказателства. Поради това съдът не ги
подложи на анализ, още повече, че трайно установената съдебна практика (Решение №
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) приема,
че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в
нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и
механизма на извършването му. Становището на Директора на САД ФР – ДАНС също не
представлява доказателство с обвързваща съда сила. Поради това СРС не подложи на анализ
цитираните по-горе документи.
Съдебната практика, приложена на лист 71-79 от делото също не следва да се приема
като част от доказателствената маса, която да подлежи на анализ. Тя няма и задължителен
характер, поради което този съдебен състав не е длъжен да се съобразява с нея или да я
цитира. Поради това СРС, НО, 10 състав оставя без коментар представените от адв. Ц. – А.
Решения на СРС.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от оправомощено за това
лице и срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В хода на дължимата от съда служебна проверка СРС установи множество допуснати
съществени процесуални нарушения, с които е ограничено правото на защита на наказаното
лице. Става въпрос за следното :
Първо – АУАН не е съставен пред управителя на „****“ ЕООД. По думите на св. Й.
Актът е бил съставен сутринта на 11.12.2023г. преди да се яви управителя на Дружеството,
за да не чакал „2 часа“. Това означава, че не е спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН
Актът да се състави в присъствие на нарушителя или на негов представител.
Второ – съдържанието на АУАН възпроизвежда изцяло (дори при спазване на същия
7
словоред, абзаци и пр.) съдържанието на Констативен протокол № 92-02-417 от 23.11.2023г.,
изготвен от Генади Й. - юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“ към Агенция по вписванията. Това означава, че актосъставителят Л. Й. не е
написал сам Акта, а е преписал изявлението на юрк. Генади Й. от Констативния протокол.
Поради това следва да се приеме, че действителният съставител на Акта не е
актосъставителят, а е лицето, изготвило Констативния протокол.
Трето – с Разпореждане № 8549/11.07.2024г. съдът е изискал от Агенция по
вписванията да представи доказателства за длъжността на Н. И. към месец май 2024г. и за
длъжността на Л. Й. към 11.12.2023г., както и дали първата е била оправомощена да издава
НП, а вторият – да съставя АУАН. Такива доказателства не са ангажирани от въззиваемата
страна. Това означава, че по делото не е доказано дали АУАН е съставен от длъжностно
лице, което е оправомощено от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, респ.
дали Наказателното постановление е издадено от Изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията или от оправомощено от него длъжностно лице. Поради това единственият
извод, който може да се направи е, че няма доказателства АУАН и НП да изхождат от
компетентни лица съгласно чл.123, ал.2 от ЗМИП.
Четвърто – в началото на Наказателното постановление са посочени две дати –
07.05.2024г. и 20.05.2024г., без да е ясно коя е датата на издаване на НП. Поради това СРС
приема, че не е спазен чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН.
Пето – между АУАН и НП има противоречие по отношение на датата на извършване
на нарушението, тъй като в Акта е посочена датата 03.06.2023г., а в НП – 03.06.2019г. Това
означава, че между Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление има несъответствие относно фактите, описващи нарушението, от където пък
следва, че административно – наказателното обвинение не е ясно формулирано и се
ограничава правото на защита на наказаното лице да организира защитата си. Неяснотата
става още по-голяма от факта, че и в Акта, и в НП с думи е посочено, че Дружеството –
жалбоподател е реализирано процесното нарушение като „не е заявило за вписване
посочените обстоятелства, а именно действителен собственик на дружеството до
31.05.2019г., в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“,
което означава, че в деня, следващ фиксираната дата „31.05.2019г.“ нарушението следва да се
счита за извършено, но нито датата 03.06.2023г., нито датата 03.06.2019г. е следващата дата
след 31.05.2019г. Поради това СРС приема, че относно времето на извършване на
нарушението административно – наказателното обвинение е толкова объркано и погрешно
конструирано, че по същество е налице липса на ясно посочена дата на извършване на
нарушението, т.е. нарушени са изискванията на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
Шесто – налице е несъответствие между словесното описание на нарушението в Акта
и в НП и дадената правна квалификация на деянието, тъй като нормата на чл.63, ал.6 от
ЗМИП (редакция ДВ, бр. 42/2019г., в сила от 28.05.2019г., която следва да се приеме за
приложима предвид правилото, разписано в чл.3, ал.1 от ЗАНН) е изисквала заявяване за
8
вписване на данните за действителните собственици на фондации и сдружения,
регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и то, ако не са
вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска
цел в съответния регистър като физически лица. Нито в Акта, нито в Наказателното
постановление се твърди, че „****“ ЕООД е фондация и сдружение, регистрирано по
ЗЮЛНЦ. Словесно не е посочено в Акта, респ. в НП и дали вписването на действителния
собственик на „****“ ЕООД е или не е налично на друго основание по фирменото дело на
Дружеството. Словесно не е посочено и дали действителният собственик не е физическо
лице, каквато хипотеза съществува в чл.63, ал.6, изр.2 от ЗМИП (ред. ДВ, бр. 42/2019г.). Във
връзка с гореизложеното правилно в жалбата се възразява, че приложимата редакция на
чл.63, ал.6 от ЗМИП не е съдържала отделни хипотези, разделени в точки (т.1, т.2, т.3 и др.) и
че нормата се е отнасяла само за юридическите лица с нестопанска цел. В случая е
допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН.
Седмо - съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК
се разпростира спрямо административно-наказателните производства по отношение на
изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме,
че има и давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На
първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на
отговорността обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като
законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането
на наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се
отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-
ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват
изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и
прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове,
приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В процесния случай следва да се
приложи чл.11 от ЗАНН, чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е.
административно-наказателното производство следва да се счита погасено по давност
(независимо от спирането или прекъсването й), ако са изтекли повече от четири години и
шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Според словесното описание
на нарушението то е извършено /довършено/ в деня, следващ крайния срок за подаване на
заявлението за вписване на действителния собственик, т.е. в деня след 31.05.2019г., а именно
01.06.2019г. Това означава, че абсолютният давностен срок за реализиране на
административно – наказателно преследване и за ангажиране на отговорност е изтекъл
съответно на 01.12.2023г., т.е. към датата на съставяне на АУАН № 92-02-417 от 11.12.2023г.
възможността за ангажиране на административна отговорност за процесното нарушение се е
преклудирала, поради което не е следвало да се съставя АУАН и да се издава НП.
Гореизложените съображения се явяват основание съдът да отмени на формално
основание Наказателното постановление, тъй като в хода на административно –
9
наказателното производство са били допуснати много и то съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице да разбере срещу кои факти да се защитава, да присъства представител на Дружеството
при съставянето на Акта и да се осъществи административно – наказателно преследване в
рамките на предвидения в чл.11 от ЗАНН, чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК срок.
Гореизложеното прави безпредметно обсъждането на спора по същество, но за пълнота на
изложението следва да се посочи, че и по същество са налице основания за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като прилагането на чл.63, ал.6 от ЗМИП (ред. ДВ, бр.
42/2019г.) по отношение на юридическо лице, което не е фондация или сдружение,
регистрирано по ЗЮЛНЦ, т.е. не е адресат на тази норма, прави административно –
наказателното обвинение недоказано.
Водим от гореизложеното съдът прие, че са налице множество основания за отмяна
на обжалваното Наказателно постановление.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 11.09.2024г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 1000 лева според договора за правна защита и съдействие на
лист 85 от делото, фактурата на лист 86 от делото и платежното нареждане на лист 87 от
делото. Според чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изхода на делото, органът, издал процесното
НП, т.е. Агенцията по вписванията следва да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при наложена
„имуществена санкция“ от 1000 до 5000 лева (както в случая – 1000 лева) минималният
размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.”.
Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. Ц. – А. в случая е над сумата от 400 лева,
която се явява минимален размер на адвокатското възнаграждение съгласно цитираната по-
горе Наредба, но доколкото въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност
по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, съдът не може без изрично искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските от действително сторените. Поради това,
независимо от броя на заседанията пред СРС и липсата на фактическа или правна сложност
на казуса, доколкото няма изрично направено възражение за прекомерност на разноските за
адвокат, съдът следва да осъди Агенция по вписванията да заплати на „****“ ЕООД сумата
от 1000 лева за направени от Дружеството разноски по делото за адвокат.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-417 от 20.05.2024г., издадено от Н. И.
И. – Главен секретар на Агенция по вписванията, с което на „****“ ЕООД с ЕИК ****, за
извършено нарушение по чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП, на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр.
§9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева
по чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК **** сумата
от 1000 (хиляда) лева за направени по делото разноски от Дружеството - жалбоподател за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11