РЕШЕНИЕ
№ 1289
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20225330105283 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Р. И. И., В. И. И., П. А. И., В.
А. И., Д. А. Д., Х. А. Д., Д. В. К., А. Д. К., Т. Д. К., С. Г. Т., Г. М. Т. и Д. Г. Т.
против решение *** от ***, постановено от Поземлена комисия гр. ***,
понастоящем Общинска служба „Земеление“ - Пловдив. Твърди се, че това
решение е нищожно тъй като при издаването му не е спазено изискването на
чл.15, ал.2, т.3 от ЗАП - действувал към момента на постановяването,
относно посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта.
С решението, въпреки че била признато правото на собственост върху
процесния имот в полза на жалбоподателите, в качеството на наследници на
С.Ч., било отказано възстановяването му. Относно отказа липсвали
формулирани мотиви, поради което не били спазени изискванията относно
формата на административния акт. Искането е да бъде обявена нищожността
на решението.
Въззивваемият Общинска служба „Земеделие ” – Пловдив счита, че
жалбата е неоснователна като поддържа, че възстановяването на заявения
земеделски имот е било отказано в съответствие с изискванията на закона,
тъй като се е оказало, че същият застроен, което обстоятелство се явява
1
пречка за неговата реституция в стари реални граници. Твърди, че относно
имота е постановено решение с което е определено обезщетение със земя от
общинския поземлен фонд и поименни компенсационни бонове по реда на чл.
10б, чл.10в и чл.345 от ЗСПЗЗ. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът намери за установено следното:
С оспореното решение № *** от *** Поземлена комисия гр. *** /
понастоящем Общинска служба „Земеделие“ – Пловдив/ признала правото на
собственост, но отказала да възстанови имот - нива от 4,433 дка,
предтавляващ ½ ид.ч. от 8,866 дка, находящ се в землището на гр. ***, имот
№ *** от кадастрален план на *** изработен през 1955г., заявен на името на
наследниците на С.Р.Ч.. В решението е посочено, че правото на собственост
не се възстановява поради това, че той попада в парцел *** „***“, парцел ***
– *** и улица / лист 4/.
Установява се от приложената преписка по издаване на решението, че
имотът предмет на заявлението за реституция попада в чертите на гр. ***,
като съобразно приложеното удостоверени по чл.13 от ППЗСПЗЗ е отразен в
кад. план от 1955г. с номер *** и площ от 8,866 дка. По плана действуващ
към момента на издаване на удостоверението -*** част от него с площ от
0,665 дка попада в парцел ***- *** „***“ и е застроена; друга част от 7,147
дка е застроена и попада в парцел *** – ***, а останалата част от имота с
площ от 1,054 дка попада върху улица / лист 58, 59/. Тези обстоятелства са
посочени в оспореното решения, като основания, които са пречка имотът да
бъде възстановен в реални граници. Решението на поземлената комисия е
подписано от М.С. – ***, Н.С. – ***, и *** Т.М. и Е.Г. / лист 60/. Съгласно
заповед №*** от *** на *** за *** на Поземлена комисия гр. *** е бил
назначен М.С., за *** Н.С. и за *** – Т.М., инж. А.Т., инж. Д.П., Е.Г., инж.
Т.К. и П.Г. / лист 53/.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество
– неоснователна.
В жалбата за да обоснове искането си за прогласяване на нищожност на
административния акт жалбоподателите в жалбата си се позовават на
неспазване на предвидената в закона форма - неизлагане на фактически и
правни основания за издаване на акта. Твърди се, че това е в нарушение на
2
чл.15, ал.2, т.3 от ЗАП /отм./, който е действал към момента на постановяване
на оспореното решение. Съдът намира, че това оплакване е неоснователно.
Оспореният административен акт не е непълен с оглед излагането на мотиви,
въпреки лаконичността на възпроизвеждането им в решението. Съгласно
чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху
земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това
дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните
територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е
отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г.
е започнал. Тези лица, съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ тези собственици имат
право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или
от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Изложените в оспореното решение мотиви, сочат именно на хипотезата
на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, като се потвърждават от писмените доказателства
приложени към преписката относно възстановяването.
С оглед горното, съдът счита, че не е налице липса на мотиви по
смисъла на чл.15, ал.2, т.3 от ЗАП / отм./, тъй като от текста на оспореното
решение може недвусмислено да се обоснове извод за мотивите, формирали
волята на компетентния орган. Това решение е връчено на заявителя на ***,
като липсват доказателства то да е било надлежно обжалвано от
заинтересованите / лис 62/. С оглед това не е налице порок на
административния акт, който да е толкова съществен, че да обоснове неговата
нищожност.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, изложени в писменото
становище /лист 63/, че е налице нарушение на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, тъй като
решението е взето от четен брой членове на административния орган.
Съгласно чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията му към датата на издаване
на решението / ДВ бр. 61 от 1.08.1997 г., изм. и доп., бр. 112 от 28.11.1997 г./
поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой
членове. За да е валидно решението на този административен орган то следва
3
да е взето в състав и при кворум, предвидени в закона. Цитираната
разпоредба на ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но
нито този текст, нито в друга норма на ЗСПЗЗ и правилника по прилагането
му, се определя в какъв състав комисията следва да постановява решенията
си. Правила относно това са установени едва с приемането на чл.60а от
ППЗСПЗЗ с изменението му с ДВ бл.31 от 2003г., тоест след вземане на
оспореното решение. Поради това към момента на постановяване на
оспорения акт - *** при формирано мнозинство, решението на поземлената
комисия е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен
или нечетен брой членове на комисията / в този смисъл – Решение № 389 от
25.10.2011г. по гр.д. № 1362/2010г., І ГО, ВКС/ .
При служебната проверка на оспорения административен акт,
настоящият съдебен състав намери, че освен издадено от компетентния по
материя, място и време орган, решението е постановено в предвидената за
това писмена форма и при спазване на административно –производствените
правила за издаването му.
С оглед на всичко изложено подадената срещу решението жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. И. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. ***
№***, В. И. И. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, П. А. И. ЕГН
********** с адрес гр.***, ул. *** № ***, В. А. И. ЕГН ********** с адрес гр.
***, бул. *** №***, Д. А. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, Х.
А. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, Д. В. К. ЕГН **********
с адрес гр. ***, ул. *** №***, А. Д. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. ***
№***, Т. Д. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, С. Г. Т. ЕГН
********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, Г. М. Т. ЕГН ********** с адрес гр.
***, ул. *** №*** и Д. Г. Т. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №*** с
която се иска да бъде обявена нищожността на решение № *** от ***,
постановено от Поземлена комисия гр. *** / понастоящем Общинска служба
„Земеделие“ – Пловдив/.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5