Решение по дело №663/2022 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост/ЗДС/.

Административното дело е образувано по жалба на Община Левски, гр.Левски, бул. „Б.“ № 58 чрез кмета на Общината , съдебен адрес *** срещу заповед № РД-14-36/11.07.2022 г. на областен управител на област Плевен, с която се отменя АОС № 3486/13.09.2016 г..

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно е прието от областен управител, че имотът по АОС № 3486/13.09.2016 г. не е общинска собственост и че приложимият за тази преценка закон не е този по § 42 от ПЗР на ЗОС .

Счита, че съгласно чл.6, ал.1 от ЗС /редакция в периода 17.09.1991 г. - 19.04.1996 г./ и чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС /сегашна редакция/ общинска собственост е имуществото, предоставено със закон в собственост на общините или имотите и вещите, определени със закон и основанията за придобиване на собственост от общината ех lege са уредени в § 7 от ПЗР на ЗМСМА /обн. в ДВ бр.77 от 1991 г„ в сила от 17.09.1991 г./ и в § 42 от ПЗР на ЗОС /обн. в ДВ бр.96/99 г., в сила от 05.11.1999 г./, съгласно която преминават в собственост на общините държавни имоти от определени категории и по т. 6 обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.

Съгласно втората от тези разпоредби /§ 42/ преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Счита, че тъй като процесният имот е съществувал в сегашния си вид още през 1991 г. и е съставлявал парцел II в кв.118 по регулационния план на гр.Левски, одобрен със Заповед № 130/26.03.1991 г. с отреждане за „БКС складова база" - противно на приетото в атакуваната заповед, приложим по въпроса за трансформирането/преминаването на собствеността му от държавна в общинска следва да е не вторият и сочен от Областния управител закон - § 42 от ПЗР на ЗОС, а първият - § 7 от ПЗР на ЗМСМА – т. 6 , тъй като имотът по ДРП от 1991 г. е обособен в самостоятелна регулационна и кадастрална единица с конкретно определено отреждане /за „БКС складова база"/ и има характеристиките на обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за административните потребности на общината, сред които са и благоустройствените и за търговско и комунално обслужване.

Намира, че за трансформирането на собствеността в случая е ирелевантно отреждането на процесния имот „за фирмена дейност",както е прието в заповедта, тъй като това отреждане не е съществувало към датата на влизане в сила на § 7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, от която именно настъпва трансформирането/преминаването на собствеността от Държавата към общините и предназначението е ирелевантно за трансформиране на собствеността, като се цитира практика на ВКС, тъй като от значение е предназначението, потребностите, които имотът е предвидено да задоволява, а не мероприятието, за което е отреден и когато предвиждането е да задоволява обществени потребности от национално значение, собствеността следва да бъде определена като държавна, а когато предвиждането е да задоволява обществени потребности от местно значение, собствеността следва да бъде определена като общинска . Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият – Община Левски се представлява от адв Б., който поддържа жалбата и посочва, че неправилно в процесната заповед се приема, че имотът не може да бъде актуван като общински, тъй като не попада в хипотезата на § 42 и същият е останал държавна собственост. Намира, че безспорно се доказва в настоящото производство, че имотът е общинска собственост и е налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 143 по описа за 2023 година на РС Левски, че именно Община Левски е собственик на имота. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски в размер на 1055,62 лева.

В съдебно заседание ответникът – областен управител на Област Плевен, не се явява, представлява се от юрк Б., която оспорва жалбата и намира същата за неоснователна и моли за присъждане на разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че процесната заповед не е издадена самоцелно и е налице незаконосъобразно актуване на имота като общински, като не спори, че не е налице акт за държавна собственост. Счита, че към 1991 година имотът не попада в нито една от хипотезите на §7 .

Представя писмени бележки , в които посочва, че УПИ II кв. 118, с площ 12 245 кв. м.. е с отреждане „За Б.К.С. складова база " през 1991 година неправилно се твърди, че е самостоятелен обект, тъй като това е УПИ, няма изградена сграда, която да се третира като обект на общинска инфраструктура към влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Посочва, че това е незастроен УПИ, като не притежава характеристики на обект, а обекти на общинска инфраструктура са административни сгради и други, които пряко обслужват общината и други и не може това УПИ да премине в собственост на общината.

Счита, че задоволяването на конкретни интереси на местни лица „***“ ЕООД не е задоволяване на обществени интереси от местно значение и цитира съдебна практика. Намира, че с отреждането на имота към 1991 година, когато влиза в сила горепосочения параграф, „ за БКС складова база“ не са налични данни за реализирането на мероприятие, свързано пряко обслужване на имота с местно значение и това е попречило да се трансформира имота от държавен в общински. Счита, че от заключението на вещото лице се установява безспорно само отреждането на процесния имот „За Б.К.С. - складова база" през 1991 г. със одобрена заповед № 130/26.03.1991 г., като няма данни по делото, процесният имот да се е ползвал към 17.09.1991 г. за нужди от местен характер, като реализирането на мероприятие, свързано с обект на общинската инфраструктура, предназначено за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, битово, спортно или комунално обслужване е трябвало да се осъществи от и за сметка на общинските народни съвети по тогава действащия Закон за териториалното и селищното развитие (отм.. но в сила по онова време), като твърденията на оспорващия, че са задоволявани общински нужди не е подкрепено с доказателства. Счита, че с представените документи за „***“ ЕООД не се доказва ползване на УПИ II към 17.09.1991 г.

Намира, че съгласно норма на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ЗИДЗОС. обн, ДВ. бр.96/1999 г. в сила от 05.11.1999 г.), по силата закона (ех lege) преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти държавна собственост, определени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на закона подробни градоустройствени планове, като това са парцели или имоти - частна (не публична) държавна собственост и следва да са отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на съответната община, според предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на §42 ПРЗ на ЗИД на ЗОбС, ако имотите са предвидени за други мероприятия (отреждане), те остават собственост на държавата. Посочва, че със заповед №168/17.04.1996 г. е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели IV и II кв. 118. като е променено отреждането от „Б.К.С. складова база " за „ Фирмена дейност " на УПИII (процесния имот), като през 1996 г. се придават се 2600 кв. м. от УПИ II, кв. 118 (процесния имот) към УПИ IV, кв. 118 собственост на „***" ЕООД, необходими им за подход на автомобили и складиране на строителни материали, но това потвърждава довод, че процесният имот УПИ II - остава отново празен и незастроен с ново отреждане „За фирмена дейност" и не може да се трансформира в общински. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №130/26.03.1991 год. на председател на Общински народен съвет-гр.Левски е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на гр. Левски, без строителни квартали 173,175 и 89а, като съгласно този план отреждането за УПИ II, кв.118 е за „Б.К.С. складова база“ , а площта му 12245 кв.м.

Със заповед №168/26.03.1996год. на кмет на Община Левски е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели IV и II, кв.118, като УПИ II отреждане „за фирмена дейност“, с площ 9600 кв.м., а УПИ IV е с отреждане „за *** ЕООД“, с площ 2600 кв.м.

С акт за частна общинска собственост № 3486/13.09.2016 г. поземлен имот с идентификатор 43236.401.1125 с площ от 8935 кв. м. на основание чл. 2, ал. 1 ,т. 2 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е актуван като имот частна общинска собственост.

С процесната заповед е отменен акт за частна общинска собственост № 3486/13.09.2016 г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор 43236.401.1125 с площ от 8935 кв. м. . Посочва се с оглед заповед № 130/1991 г. актуваният имот съставлява УПИ II, кв. 118 и отреден „за фирмена дейност“ , а това отреждане не попада в хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, който е цитиран като правно основание за издаване на АЧОС.

По делото съдът изслуша съдебно-техническа експертиза, като вещото лице установи, че поземлен имот с идентификатор 43236.401.1125 е образуван през 1996год., когато със заповед №168/26.03.1996год. на кмет на Община Левски е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели IV и II, кв. 118, като УПИ II отреждане „за фирмена дейност“, с площ 9600 кв.м., а УПИ IV е с отреждане „за *** ЕООД“, с площ 2600 кв.м, като със заповедта от 1991г. на председател на Общински народен съвет –гр.Левски отреждането на имота е било „ за Б.К.С. складова база“, след това с изменението на плана през 1996год.-отреждането е променено „за фирмена дейност“, а към настоящия момент съгласно КККР на гр. Левски и съгласно ползването му е с НТП- „за друг вид производствен складов обект“. Посочва се в експертизата, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Левски, процесният УПИ II, кв. 118 е отразен като имот с идентификатор 43236.401.1125, с площ 8935кв.м., с НТП- за друг вид производствен складов обект.

По делото е приложено гр. дело № 513 по описа за 2023 година РС Левски, по което е налице влязло в сила решение № 4 от 12.01.2023 година с което е признато за установено по отношение на Държавата чрез министър на РРБ, гр.София, че Община Левски е е собственик на поземлен имот с идентификатор № 43236.40.1125 по КККР, одобрен със заповед № РД-18-2/23.01.2007 г. на ид на АГКК на поземлен имот в гр.Левски, ул. „Локомотив“ с площ от 8935 кв. м. , трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект.

По делото съдът прие като доказателства Договор за изкупуване на дялове по реда на чл. 35, ал.1, т.1 от ЗППДОП и във вр. с чл. 15 и чл.16 от ТЗ, заедно с Анекс към него, Извлечение от Държавен вестник бр. 116 от 1997 г., Решение №167 от 25.11.1997 г.на Общински съвет Левски за приватизацията „***“ ЕООД, Решение №146 от 09.07.1997 г.на Общински съвет Левски, Извлечение от Държавен вестник брой №65/1997 г., брой №64/1989 г., Решение от 23.07.1992 г. на Окръжен съд-Плевен, Решение №17 от 30.01.1992 г., Извлечение от Протокол №5 от 30.01.1992 г. на Общински съвет-Левски, които кредитира относно обстоятелството, че към 17.04.1996 година „***“ ЕООД гр.Левски е предприятие с едноличен собственик на капитала Община Левски, което дружество е инициирало промяна на ПУП през 1996 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - областния управител на област Плевен в рамките на законовите му правомощия по чл. 79, ал. 1 от ЗДС.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и със съдържание, което изпълва общото изискване на чл. 59, ал. 2 АПК, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът намира обаче счита, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяната й съгласно чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДС, сочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, постановява че когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. За да бъде издадена заповед с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: установена по надлежен ред собственост на държавата върху недвижим имот и незаконосъобразно съставен акт за общинска собственост за този имот. Анализът на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства налагат извода, че не е изпълнена първата от изискуемите се предпоставки – установена по надлежен ред държавна собственост върху процесния имот, за който е съставен отменения акт за частна общинска собственост. Налице е влязло в сила на 05.06.2023 година съдебно решение № 4 от 12.01.2023 година по гр. дело № 513 по описа за 2022 на Районен съд -Левски , с което е признато за установено по отношение на Държавата чрез министър на МРРБ, гр.София, че Община Левски е собственик на поземлен имот с идентификатор № 43236.40.1125 по КККР, одобрен със заповед № РД-18-2/23.01.2007 г. на ид. на АГКК на поземлен имот в гр.Левски, ул. „Локомотив“ с площ от 8935 кв. м. , трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект, а и по делото не се спори, че акт за държавна собственост не е издаван, но издаването му не е необходимо за доказване на собствеността на държавата.

Следва да се отбележи, че актът за общинска собственост с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОбС, няма правопораждащо действие. По своя характер той представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота; вида на собствеността; граници, бивши собственици и др. Същият се ползва с присъщата си доказателствена сила, включително и по отношение на държавата. В случая с АЧОС от 13.09.2016 година процесният имот е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините т.е към 05.11.1999 година при влизане в сила на закона.

Със заповед №130/26.03.1991 год. на председател на Общински народен съвет-гр.Левски е одобрен застроителен, регулационния и кадастрален план на гр. Левски, без строителни квартали 173,175 и 89а, като съгласно този план отреждането за УПИ II, кв.118 е за „Б.К.С. складова база“ , а площта му 12245 кв.м., а със заповед №168/26.03.1996год. на кмет на Община Левски е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели IV и II, кв.118, като УПИ II отреждане „за фирмена дейност“, с площ 9600 кв.м., а УПИ IV е с отреждане „за *** ЕООД“, с площ 2600 кв.м. и към датата на влизане в сила на §42 от РЗР на ЗИД на ЗОС. Имотът не е отреден за обществени и благоустройствени нужди, като представените по делото доказателства относно обстоятелството, че „***“ ЕООД е общинско предприятие, не може да се отрази на факта относно отреждането на имота, което не попада в приложно поле на цитирания параграф.

Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в сила от 17.09.1991 година с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. С оглед изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и кореспондираща с доказателствата по делото, със заповед №130/26.03.1991 год. на председател на Общински народен съвет-гр.Левски е одобрен застроителен, регулационния и кадастрален план на гр. Левски, като съгласно този план отреждането за УПИ II, кв.118 е за „Благоустройство и комунално стопанство - складова база“ , а площта му 12245 кв.м., като с оглед нуждите , които се задоволят , то това е обект на общинската инфраструктура за задоволяване именно нужди на Община Левски, и промяната на ПУП през 1996 година е именно поради подадено заявление от управител на „***“ ЕООД с оглед безпрепятствено маневриране на товарни автомобили в собствения им парцел IV да се измени план в парцел II и да им се придаде част от парцела, за да има подход за влизане на превозните средства в двора им т.е. според предназначението си този имот и преди 1996 година е ползван за задоволяване на комунални нужди от местно значение.

В случая неправилно в АОС като правно основание се посочва § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като е налице трансформиране на собственост в общинска по силата на закона с приемане на §7 от ПЗР на ЗМСМА в сила от 17.09.1991 г., но това е ирелевантно, тъй като е налице влязло в сила решение на РС Левски, с което Община Левски се признава за собственик на процесния поземлен имот.

Предвид горното съдът намира, че следва да бъде отменена заповедта.

С оглед изход на делото, искане на пълномощник на оспорващ за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от Областна администрация –Плевен следва да заплати на Община Левски разноски в размер на 1055,62 лева, както следва 700 лева договорено изплатено възнаграждение за един адвокат, държавна такса за разглеждане на делото – 51,55 лв. и 304, 07 лева депозит за изготвяне на експертиза.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2 , предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ :

Отменя заповед № РД-14-36/11.07.2022 г. на областен управител на област Плевен, с която се отменя АОС № 3486/13.09.2016 г..

Осъжда Областна администрация –Плевен, гр.Плевен, пл. „Възраждане“ № 1 да заплати на Община Левски разноски в размер на 1055,62 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия:	/П/